РЕШЕНИЕ
№ 8703
Пловдив, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - II Състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ДИЧО ДИЧЕВ |
При секретар СЪБИНА СТОЙКОВА и с участието на прокурора ЙОРДАНКА РАНГЕЛОВА ТИЛОВА-ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИЧО ДИЧЕВ административно дело № 20247180701153 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б. С. Л., [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив, срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София, с която се претендират както следва: 5 000 лв. за периода от 01.04.2012 г. до 01.09.2017 г.; 5 000 лв. за периода 05.05.2020 г. до 10.10.2020 г. и 5 000 лв. за периода от 04.11.2023 г. до 03.06.2024 г., ведно със законна лихва от последно посочената дата до окончателно изплащане на сумите, за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат на поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив. В исковата молба се твърди, че в пенитенциарното заведение не се спазвали установените правила и задължения вменени на специализираните органи за изпълнение на наказанията, изразяващи се в следното: липса на достатъчно жилищна площ (нетната площ не е надвишавала 3 кв. м.) в килиите, в които е бил настанен; без санитарен възел на определените и задължителни места; лоша хигиена в килиите, в които е бил настанен - наличие на дървеници, хлебарки и гризачи /мишки и плъхове/; липса на адекватно лечение; липса на баня и тоалетна на коридора в Затвора Пловдив; към момента (датата на подаване на исковата молба – 03.06.2024 г.) в Затвора Пловдив нямало пералня, поради което перели дрехите си на ръка и простирали в килиите, в резултат на което имало мухъл и плесен. Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в полза на материално затруднено лице по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата молба и счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Направено е възражение за изтекла петгодишна погасителна давност. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.
На първо място и с оглед направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, същото се явява основателно по отношение на периода от 01.04.2012 г. до 01.09.2017 г.
Що се отнася до другите два периода, от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът Л.е постъпил от Затвора – Бобов Дол в Затвора Пловдив на 28.08.2020 г., при което претенциите му за втория исков период от 05.05.2020 г. до 27.08.2020 г. са неоснователни, тъй като всички оплаквания са за условията в Затвора Пловдив, а през посочения период ищецът не е пребивавал там. Също така се установява, че за целия трети исков период от 04.11.2023 г. до 03.06.2024 г. /датата на подаване на ИМ/, Л.е търпял наказание лишаване от свобода в Затвора-Пловдив.
На следващо място от представените справки /л.27 и сл./ се установява, че са основателни оплакванията за пренаселеност на помещенията /неосигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м./, единствено за периода от 28.08.2020 г. до 10.10.2020 г., или за общо 44 дни., съобразно указаната доказателствена тежест и непредставяне на доказателства от страна на ответника.
Разпитан като свидетел е М. М.. За същия на съда е служебно известно, че е водил множество дела с правно основание по чл. 284 от ЗИНЗС против ГДИН за сходни периоди и със сходни на оплакванията на ищеца, поради което за него е налице личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, както и по делото са налице писмени доказателства за обстоятелствата, които следва да се доказват по този начин, с оглед на което показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите на чл.164 и чл.172 от ГПК, а в останалата част не следва да бъдат обсъждани.
Разпитан е като свидетел и М. М.. За същия на съда е служебно известно, че е водил три дела по ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца и за сходни периоди, както и че по други такива дела се е явявал като свидетел над 30 пъти, поради което и за него е налице личен интерес да твърди конкретни обстоятелства. От друга страна по делото са налице писмени доказателства за обстоятелствата, които следва да се доказват, като същите не могат да се считат опровергани със свидетелските показания, с оглед на което показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите на чл.164 и чл.172 от ГПК.
Всички останали оплаквания освен оплакването за пренаселеност, при това само за част от втория исков период, са или оборени от представените доказателства от страна на затворническата администрация, или за същите ищецът не е поискал събиране на други доказателства, освен разпита на посочения лично заинтересован свидетел, поради което останалите претенции съдът намира неоснователни, тъй като не се установява да са налице бездействия на администрацията във връзка с останалите направени оплаквания.
При това положение претенцията на ищеца е частично основателна – по отношение единствено установеното нарушение, изразяващо се в неспазване изискването за минимална жилищна площ през втория исков период. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да се съобрази с насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на обезщетението. При това положение за времето, през което е констатирано нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ, съдът намира, че се дължи обезщетение в размер на общо 345 лв., ведно със съответната законна лихва от датата на подаване на исковата молба, изчислено съобразно актуалната практика на ЕСПЧ и националните съдилища. В останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото на ищеца се дължат и разноски в размер на заплатената ДТ от 10 лв. Искането за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено, тъй като в ДПЗС не е посочено в коя от всички хипотези се осъществява представителството, съответно съдът няма как да прецени дали е необходимо представяне на доказателства, каквито се изискват например в случаите на представителство на материално затруднено лице.
Мотивиран от горното, съдът
Р ЕШ И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати на Б. С. Л., с [ЕГН], обезщетение за неимуществени вреди за период 05.05.2020 г. до 27.08.2020 г., вкл. в размер на 345 лв., ведно със законната лихва считано от 03.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 5 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на Б. С. Л., с [ЕГН], с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. за периода от 01.04.2021 г. до 01.09.2017 г. вкл., като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ иска на Б. С. Л., с [ЕГН], с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди на 5 000 лв. за периода от 04.11.2023 г. до 03.06.2024 г. вкл., ведно със законна лихва считано от 03.06.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" № 21, да заплати на Б. С. Л., с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив, разноски в размер на 10 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава дванадесета от АПК в 14–дневен срок от съобщаването му пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив.
| Съдия: | |