№ 4011
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Наталия П. Лаловска
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело №
20241100513534 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Държавата, представлявана от
министъра на туризма, чрез В.В. /с пълномощно към жалбата/ срещу решение
№ 2730/16.02.2024 г. по гр.д. № 247/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 59 състав в частта, с която Държавата, представлявана
от Министъра на туризма, е осъдена да заплати на „Ефект Билдинг“ ЕООД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
„Приморски“, ул. „*********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, следните суми: сумата от 11 988,49 лв., представляваща получена от
ответника на отпаднало основание заплатена наемна цена за периода от
16.04.2021 г. до 31.12.2021 г. по Договор № Т-РД-35-2/04.04.2019 г. за отдаване
под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ
морски плаж „Кранево-Север“, находящ се в община Балчик, област Добрич,
сключен между „Ефект Билдинг“ ЕООД, в качеството на наемател, и
Държавата, представлявана от Министъра на туризма, в качеството на
наемодател, който договор е прекратен предсрочно, поради сключване на
договор за концесия с трето за производството лице, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
04.01.2023 г. до окончателното изплащане; сумата от 1 929,72 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 04.06.2021 г. до 03.01.2023 г.
Държавата твърди, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, защото плащането на наема е извършено на валидно правно
1
основание – действащ към момента на плащането договор за наем.
Основанието за плащане не е отпаднало с обратна сила. Сочи, че Софийският
районен съд погрешно е приложил института на неоснователното
обогатяване. Връщане на даденото поради отпаднало основание е приложимо
при унищожени или нищожни договори, а не при прекратени договори.
Акцентира, че в договора изрично е предвидена възможността за неговото
предсрочно прекратяване при сключване на концесия. Наемателят се е
съгласил с това условие, подписвайки договора. В договора не са уговорени
последици като връщане на част от наема при такова прекратяване. Излага, че
задължението за плащане на наема за 2021 г. е настъпило (15.02.2021 г.) преди
да настъпи основанието за прекратяване на договора (май 2021 г.).
Следователно, плащането е било дължимо и правомерно. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение и цялостно отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда
от лица с правен интерес в обжалваната част и е насочена срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми.
По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с
правилността на решението съдът намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл.
55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Не се спори между страните, а и от приложения по делото договор №
ТРД-35-2/04.04.2019 г. за отдаване под наем на обект – изключителна
държавна собственост, представляващ морски плаж „Кранево-Север“,
находящ се в общ. Балчик, обл. Добрич, се установява, че същият е сключен на
04.04.2019 г. между Държавата, представлявана от Министъра на туризма, в
2
качеството на наемодател и „Ефект Билдинг“ ЕООД в качеството на наемател,
по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя за временно и
възмездно ползване обект – изключителна държавна собственост,
представляващ морски плаж „Кранево-Север“, находящ се в общ. Балчик, обл.
Добрич, обособена част от крайбрежната плажна ивица с обща площ в размер
на 10 277 кв. м. Видно от чл.2.1. от договора, същият е бил сключен за срок от
пет години, считано от деня на подписването му, което означава, че е следвало
да обвързва страните от 04.04.2019 г. до 04.04.2024 г.
Съгласно чл. 4.1. от договора, годишната наемна цена за първата
година, постигната след проведен на 06.03.2019 г. търг с тайно наддаване, е в
размер на 46 800,00 лв. с ДДС, която съгласно чл. 4.2. от договора е заплатена
на наемодателя изцяло. В чл. 4.3. от договора е предвидено, че за всяка година
за срока на договора, годишната наемна цена се индексира, съгласно
Методиката за определяне на минималния размер на наемната цена за
морските плажове по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 ЗУЧК, приета с ПМС №
9/19.01.2015 г. (обн. ДВ, бр. 7 от 27.01.2015 г., изм. ДВ, бр. № 59 от 2016 г.).
Заплащането на годишната наемна цена съгласно чл. 4. 4. от договора е в срок
до 15-ти февруари на съответната година по банковата сметка на наемодателя.
Като писмено доказателство по делото е приложена фактура № 379/01.02.2021
г. с получател „Ефект Билдинг“ ЕООД за сумата от 16 830,75 лв. с ДДС,
представляваща наемна цена за морски плаж „Кранево-Север“, находящ се в
общ. Балчик, обл. Добрич за 2021 г. (л. 20 от делото). Не се спори за това, че
наемателят е изпълнил в срок задължението си за 2021 г., като на 12.02.2021 г.
е платил годишна наемна цена в размер на 16 830,75 лв. Това обстоятелство се
установява и от приетото като писмено доказателство по делото преводно
нареждане от 12.02.2021 г. (л. 19 от делото), както и от заключението на
приетата пред СРС съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните.
Съгласно чл. 7.1, т. 7.1.2. от договора, същият се прекратява при влизане в
сила на договор за концесия на морския плаж. Не се спори между страните и
относно факта на прекратяването на договора именно поради сключването на
договор за концесия с трето лице по отношение на морски плаж „Кранево-
Север“, находящ се в общ. Балчик, обл. Добрич, както и че концесионният
договор е подписан на 16.04.2021 г.
СРС е приел, че с прекъсването на договорната връзка е отпаднало
основанието, на което наемателят е дължал плащане. Независимо, че е
уговорена глобално за целия едногодишен период, то наемната цена е
дължима за всеки ден поотделно. По тази причина след като действието на
договора е прекратено преди изтичане на срока, за който е платена наемната
цена (независимо от причината за прекратяване), то плащането, касаещо
периода след прекратяването, се явява лишено от основание и подлежи на
връщане от наемодателя.
Според СРС за периода от 16.04.2021 г. до 31.12.2021 г. наемателят не
е бил задължен към наемодателя, въпреки че е заплатил наемна цена и за този
период. При годишна наемна цена (за 365 дни) в размер на 16830,75 лв.,
цената на наема за един ден е 46,11 лв., което означава, че за 260-те дни (от
16.04.2021 г. до 31.12.2021 г.), през които договора не е действал, наемателят е
3
платил авансово сумата 11 988,49 лв., в който смисъл е и заключението по
приетата по делото ССчЕ. Посочената сума е платена от ищеца на отпаднало
основание, поради което следва да му бъде възстановена от ответника.
СРС е приел, че с писмо, получено от ответника на 03.06.2021 г.,
ищецът е отправил искане за връщане на заплатената за 2021 г. наемна цена,
поради което искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е частично уважен за
сумата от 1 929,72 лв. за периода от 04.06.2021 г. до 03.01.2023 г .
Решението на СРС е правилно.
По делото безспорно е установено следното: наличие на договор за
наем, който страните са сключили и който договор има за обект на наемното
правоотношение описания черноморски плаж „Кранево-север“ в гр. Балчик;
определена цена, която наемателят и настоящ ищец е заплатил за 2021 година,
тъй като се касае за годишна наемна цена, дължима еднократно и почти
авансово – до 15 февруари на съответната година – в размер на 16 830. 75лв.;
Няма спор по делото, че договорът за наем е прекратен. Причина за
преустановяване на наемното правоотношение е обстоятелството, че обектът
– морски плаж „Кранево“ в гр.Балчик е станал предмет на концесионен
договор, който държавата е сключила с трето, неучастващо по делото лице на
16.04.2021 година. Последното обстоятелство е основание за прекратяване на
облигационната връзка между страните по делото и е съобразно постигнатото
между тях съгласие, обективирано в чл.7 от договора за наем – конкретно –
чл.7.1.2 от договора, като основание за прекратяване на наемната договорна
връзка. Въз основа на това съдът приема, че към момента на извършеното
между страните имуществено разместване, а именно заплащане на наемната
цена за 2021г. на 12.02.2021г., което имуществено разместване е осъществено,
съгласно и на база съществуващата договорна връзка, с издаване на фактура
от 01.02.2021 година и осъщественото плащане по банков път, се явява
доказан този факт, като по делото не е налице спор, че е налице правно
основание за това имуществено разместване – наличието на договорна връзка.
За да остане платената наемна цена в патримониума на държавата е
следвало през 2021 година договорната връзка да продължи своето
съществуване, тъй като се касае за двустранен възмезден договор. Този
договор, обаче, е прекратен, като основание за неговото прекратяване е
сключеният концесионен договор за същия морски плаж в гр. Блачик, а
именно плаж „Кранево-север“. Сключването на концесионен договор за същия
плаж, според договора за наем, е основание за прекратяване на наемното
правоотношение. Липсата на наемно правоотношение между страните по
настоящия спор е основание да се приеме, че вече постъпилата в
патримониума на държавата наемна цена за периода от 16.04.2021 г. до
31.12.2021 г., през който договорът не е действал, е недължимо платена от
ищеца. При годишна наемна цена (за 365 дни) в размер на 16830,75 лв., цената
на наема за един ден е 46,11 лв., което означава, че за 260-те дни (от 16.04.2021
г. до 31.12.2021 г.), през които договорът не е действал, наемателят е платил
авансово сумата от 11 988,49 лв., в който смисъл е и заключението по приетата
по делото ССчЕ. Посочената сума е платена от ищеца на отпаднало
основание, поради което следва да му бъде възстановена от ответника
4
въззивник.
Настоящият казус представлява хипотеза на чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
Съобразно Постановление №1/1979г. на Пленума на ВС при този състав на
чл.55, ал.1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но
след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при
унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на
договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие,
когато сделката е сключена при такова условие и в други подобни случаи. В
настоящия случай договорът е прекратен и прекратяването действително има
действие за в бъдеще, но тъй като има предплащане на дължима сума, която
наемателят дължи, при наличие на договора за наем, то с отпадане на
договорната обвързаност, за него отпада и задължението да престира. Поради
това заплатената от него авансово наемна цена за 2021 година, се явява
недължимо платена и подлежи на възстановяване. Ето защо настоящият
състав на съда приема, че главният иск, намиращ основанието си в нормата на
чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД се явява основателен.
По отношение на обезщетението за забавено плащане - акцесорен иск
по чл.86 ЗЗД. Тъй като се касае за задължение за възстановяване на получена
сума на правно основание, което вече не съществува, то това задължението е
без срок. За да бъде поставен длъжникът в забава, законът /чл.84, ал.2 ЗЗД/
изиска отправяне на покана от кредитора до длъжника. От събраните по
делото доказателства се установява, че с писмо, получено от ответника на
03.06.2021 г., ищецът е отправил искане за връщане на заплатената за 2021 г.
наемна цена. Следователно ответникът е изпаднал в забава, считано от
04.06.2021 г. Настоящяит съдебен състав намира, че мораторна лихва се дължи
до 03.01.2023 г. – датата, предхождащата датата на предявяване на иска по чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
При горните мотиви и предвид липсата на други конкретни
оплаквания в жалбата, с оглед правомощията на въззивния съд съгласно чл.
269 ГПК, първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно
и законосъобразно.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, право на разноски има само въззиваемата
страна, която не е сторила такива във въззивното производство, респективно
не й се дължат такива.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2730/16.02.2024 г. по гр.д. № 247/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 59 състав в частта,
с която Държавата, представлявана от Министъра на туризма, е осъдена да
заплати на „Ефект Билдинг“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район „Приморски“, ул. „*********, на основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 11 988,49 лв.,
5
представляваща получена от ответника на отпаднало основание - заплатена
наемна цена за периода от 16.04.2021 г. до 31.12.2021 г. по Договор № Т-РД-
35-2/04.04.2019 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна
собственост, представляващ морски плаж „Кранево-Север“, находящ се в
община Балчик, област Добрич, сключен между „Ефект Билдинг“ ЕООД, в
качеството на наемател, и Държавата, представлявана от Министъра на
туризма, в качеството на наемодател, който договор е прекратен предсрочно,
поради сключване на договор за концесия с трето за производството лице,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 04.01.2023 г. до окончателното изплащане; сумата от 1
929,72 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 04.06.2021 г. до
03.01.2023 г. и сумата от 2609, 27 лева разноски пред СРС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6