№ 11
гр. Кюстендил, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20211500500328 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и девета „ Защита
срещу изпълнението“, Раздел Първи „Обжалване действията на
съдебния изпълнител“, чл.435 – чл.438 от ГПК.
Делото е образувано по жалбата на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с
ЕИК **********************, със седалище и адрес на управление в
гр.София, 1000, район Оборище, бул.„Княз Ал.Дондуков“ №19, ет.2,
представлявано от изп.д.И.Д.-М., подадена чрез пълномощника ю.к. Р.М.,
срещу разпореждане от 22.06.2021г. за приключване на изпълнителното
производство по изп.д.№20217430400303 по описа на ЧСИ Е.Х., с рег.№743
на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Кюстендил, на
основание чл.433 ал.2 от ГПК, поради погасяване на задължението към
взискателя.
В жалбата се претендира отмяна на обжалваното разпореждане и
връщане на делото на съдебния изпълнител, с указания да продължи
принудителното изпълнение, като се правят конкретни оплаквания в посока,
че вземането на взискателя не е изцяло удовлетворено и сторените от
длъжниците плащания не погасяват изцяло дълга.
Ответниците по жалбата – длъжниците по изпълнителното дело Б. М.
Г., с ЕГН ********** и ХР. З. К., с ЕГН **********, двамата от
гр.Кюстендил, не са упражнили правото си да подадат писмено възражение. В
съдебно заседание оспорват жалбата и изразяват становище, че задължението
1
е било погасено, чрез плащане изцяло.
От страна на ЧСИ Е.Х. са депозирани мотиви по чл.436 ал.3 изр.2 от
ГПК, съдържащи се в съпровождащото жалбата писмо. Според съдебния
изпълнител, жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като събраните суми
кореспондират на заявените с молбата за принудително изпълнение, която,
според ЧСИ, не е предполагала начисляване и събиране в изпълнителното
производство на законна лихва върху главницата за периода от 03.09.2018г.
до 09.03.2021г., включително, като е била събрана такава от датата
10.03.2021г. – деня, следващ подаването на молбата за принудително
изпълнение, до 21.06.2021г. – датата на погасяване на задължението.
Настоящият състав, след като се запозна с материалите по делото и
съобрази изложените в жалбата и становището аргументи, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна,
която има право и интерес от обжалване – взискателя в изпълнителното
производство и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване в
хипотезата на чл.435 ал.1 т.3 пр.3 от ГПК.
Преценена по същество, жалбата е основателна, поради следното:
Въз основа на заповед с №228/12.02.2013г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№342/2013г.
по описа на РС-Кюстендил, на 12.02.2013г. е бил издаден изпълнителен лист в
полза на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД срещу Б. М. Г., с ЕГН ********** и ХР.
З. К., с ЕГН **********, двамата от гр.Кюстендил, по силата на който
последните да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сума в общ размер на
7 071.19 лева, от която: 6 308.90 лева – главница по договор за кредит от
29.03.2007г.; 667.29 лева – лихва за периода от 29.06.2012г. до 10.02.2013г., от
която – лихва по погасителен план в размер на 489.91 лева и наказателна
лихва в размер на 177.38 лева; 95.00 лева заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 11.02.2013г., до изплащане на вземането, както и сторените по делото
разноски, а именно: за държавна такса в размер на 141.42 лева и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 352.14 лева.
С договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 28.06.2013г.
кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлил на „ОТП Факторинг България“
ЕАД вземания, посочени в приемо-предавателен протокол, сред които и
вземането по горепосочения изпълнителен лист. Цедентът е упълномощил
цесионера да уведоми длъжниците, което е било сторено по отношение на Б.
М. Г. и ХР. З. К., с които „ОТП Факторинг България“ ЕАД е сключил две
споразумения относно размера на задълженията им и разсрочване
изплащането, договорките по които не са били изпълнявани от задължените
лица.
С молба с вх.№3692/12.03.2021г., адресирана до ЧСИ Елица Х. с рег.
№743 и район на действие ОС-Кюстендил, „ОТП Факторинг България“ ЕАД е
инициирало образуването на изпълнително производство срещу Б. М. Г. и ХР.
2
З. К., въз основа на издадения изпълнителен лист от 12.02.2013г., в която
молба изрично е посочило, че не желае от длъжниците да се събират
следните, посочени в изпълнителния лист суми: 667.29 лева – лихва за
периода от 29.06.2012г. до 10.02.2013г. и начислената до 03.09.2018г. законна
лихва, като е било поискано извършването на конкретни изпълнителни
действия.
Въз основа на така подадената молба е било образувано изпълнително
дело с №303/2021г. по описа на ЧСИ Елица Х..
На 14.05.2021г. до двамата длъжници са били изпратени покани за
доброволно изпълнение, в които е посочено, че задължението им възлиза
общо на сумата от 8 724.57 лева, от които: главница в размер на 6 308.90
лева;законна лихва в размер на 113.91 лева за периода от 10.03.2021г. до
14.05.2021г.; законна лихва върху главницата, считано от 15.05.2021г.; 352.14
лева – неолихвяеми вземания; 167.00 лева – разноски по изпълнителното
дело; 100.00 лева- адвокатско възнаграждение; 790.99 лева– пропорционални
такси, дължими към 14.05.2021г., с ДДС, както и присъединени публични
държавни вземания в размер на 891.63 лева.
Не е спорно, че сумите, визирани във връчените на длъжниците покани
за доброволно изпълнение са заплатени.
С разпореждане от 22.06.2021г. ЧСИ е разпоредил да се приключи
изпълнителното дело с №20217430400303, поради пълното погасяване на
задължението към взискателя. Същото е било връчено на подления на
24.06.2021г.
От заключение с вх.№1433/22.10.2021г. на в.л.М.В., прието в
настоящото производство се установява, че: 1/ общият размер на заплатената
сума по изпълнителното дело възлиза на 7 072.60 лева; 2/ сумата е
окончателно заплатена на 21.06.2021г.; 3/ общият размер на законната лихва
върху сумата по главницата, начислена за периода от 03.09.2018г. до
20.06.2021г. възлиза на сумата от 1 792.78 лева, като от тази лихва по силата
на поканата за доброволно изпълнение е била заплатена сума в размер на
180.50 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода от
10.03.2021г. (молбата за образуване на изпълнителното дело) до 20.06.2021г.
(датата, предхождаща деня на плащане). Така, законна лихва върху
главницата, начислена за времето от 03.09.2018г. до 09.03.2021г,
включително, възлизаща на сума в размер на 1 612.28 лева, не е била
заплатена. При дължимост и на тази сума, общият размер на дълга по
изп.дело би възлизал на 8 648.88 лева и с изплащане на сумата от 7 072.60
лева, при поредност на погасяване: разноски, лихви, главница, въпросната
сума би се явила непогасен остатък от главницата. Вещото лице е посочило и
размер на задължението към датата на изготвяне на заключението.
От изложеното се установяват няколко значими за разглеждания спор
факти:
На първо място - взискателят, разполагащ с изпълнителен титул за
3
събиране по принудителен ред на главница в размер на 6 308.90 лева, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 11.02.2013г. до изплащане на
вземането, е поискал от съдебния изпълнител да не събира от длъжниците
„начислената до 03.09.2018г. законна лихва “. По аргумент за противното се
налага извод, че дружеството е заявило воля да се извърши принудително
събиране на законна лихва от 03.09.2018г. до крайния посочен в
изпълнителния лист момент, а именно – плащане на вземането.
На второ място – съдебният изпълнител, при определяне размера на
задължението е начислил законна лихва върху главницата за периода от
10.03.2021г. до 21.06.2021г., която е в размер на 180.50 лева и е била
заплатена, съответно – не е включил в размера на дълга законната лихва
върху главничната сума, която е била дължима за периода от 03.09.2018г. до
09.03.2021г., включително, която е възлизала на 1 612.28 лева.
На следващо място – от общия размер на дълга незаплатена е останала
сума в посочения размер – 1 612.28 лева.
На база тези факти, за съда се налага извод, че задължението по
изпълнителното производство не е било погасено чрез плащане изцяло.
Кредиторът е посочил кои вземания по изпълнителния лист не желае да бъдат
събирани по принудителен ред и с оглед диспозитивното начало, съдебният
изпълнител е следвало да зачете волята му, обективирана в молбата за
образуване на изпълнително дело. При зачитане на тази воля е следвало да се
заключи, че „ОТП Факторинг България“ ЕАД желае принудително събиране
на всички вземания по изпълнителния лист, с изключение на тези, по
отношение на които е заявило да не се събират, което е предполагало в
общото задължение да се включи и законната лихва върху главницата за
периода от 03.09.2018г. до изплащането й. Съдебният изпълнител не е взел
предвид, че молбата касае и посоченото вземане, което – както се установи в
настоящото производство – възлиза на сумата от 1 612.28 лева, съответно –
извършеното от длъжниците плащане не погасява целия размер на дълга.
Доколкото, в хипотезата на чл.433 ал.2 от ГПК, изпълнителното
производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на
разноските по изпълнението, то обжалваното разпореждане за приключване
на изпълнителното производство се явява неправилно, като постановено при
липса на законовите предпоставки за това. Съдебният изпълнител
осъществява принудителното изпълнение до пълното удовлетворяване на
материализираното в изпълнителния лист притезание, при зачитане волята на
взискателя, което в случая не е сторено.
Изложеното очертава извод за основателност на жалбата –
обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на
съдебния изпълнител с указания за продължаване на принудителното
изпълнение.
На жалбоподателя се следва заплащане на сторените разноски, както
следва: 25.00 лева – заплатена по сметка на КнОС държавна такса, 280.00 лева
4
- заплатени разноски за вещо лице и 50.00 лева – възнаграждение за
юрисконсулт, определено на основание чл.25а ал.3 от НЗПП, предвид
фактическата и правна сложност на делото. Общо – 355.00 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.437 ал.4 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 22.06.2021г. за приключване на
изпълнителното производство по изп.д.№20217430400303 по описа на ЧСИ
Е.Х., с рег.№743 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд-
Кюстендил и ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител за продължаване на
изпълнителните действия.
ОСЪЖДА Б. М. Г., с ЕГН ********** и ХР. З. К., с ЕГН **********,
двамата от гр.Кюстендил да заплатят на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с
ЕИК **********************, със седалище и адрес на управление в
гр.София, 1000, район Оборище, бул.„Княз Ал.Дондуков“ №19, ет.2, сумата
от 355.00 лева (триста петдесет и пет лева), представляваща сторени разноски
в производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Заверен препис от съдебния акт да се изпрати на ЧСИ Елица Х., както
и на страните за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5