№ 174
гр. Стара Загора, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501560 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/.
Производството е образувано по въззивна жалба от О.С.З., чрез
ст.юрисконсулт С.Н. против решение № 260620 от 07.07.2021 г., постановено
по гр.дело № 152/2021г. по описа на Старозагорски районен съд.
Въззивникът обжалва постановеното решение в частта, с която е
осъдена О.С.З. да заплати на Г.И.Ш. сумата от 8000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания, психическо и
емоционално разстройство претърпени вследствие на настъпило ПТП но
09.05.2020г. на пътя на с.З., ведно със законната лихва върху сумата считано
от деня на увреждането - 09.05.2020г. до окончателното и изплащане.
Обжалва решението в частта, в която съдът е осъдил О.С.З. да заплати на
И.Б.Г. и М. Б. Г., действащи чрез своята майка и законен представител Г.И.Ш.
сумата от по 4000 лева на всяка от тях представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки, страдания, психическо и емоционално
разстройство претърпени вследствие на настъпило ПТП но 09.05.2020г. на
пътя на с.З., ведно със законната лихва върху сумата считано от деня на
увреждането - 09.05.2020г. до окончателното и изплащане, както и в частта за
разноските направени от ищците.
Считат, че постановеното решение е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, а освен това е и недопустимо по отношение на Общината,
1
тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че ремонтът
вследствие, на който се е образувало препятствието на пътя е извършен от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.С.З. без това да е възлагано от
Общината. Изложени са твърдения, че причинно-следствената връзка стои
между необезопасеното препятствие и действията на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, а не на О.С.З.. Считат, че недоказано е обстоятелството,
че не са положени грижи по обезопасяване на препятствието, като се излага
довода, че „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД било отговорно за това.
Направено е оплакване касаещо наличието на съпричиняване от страна на
водача на вредоносния резултат.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и
прекратяване на образуваното срещу О.С.З. решение, като недопустимо,
поради липса на правен интерес. Ако съда счете, че исковете са допустими по
отношение на О.С.З., моли да бъде отменено постановеното решение, в
частта, в която се обжалва или да бъде изменено относно размера на
претендираното от ищците обезщетение, както и относно размера на
присъдените на ищците разноски по делото.
Претендира се присъждане на разноските по делото включително и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Г.И.Ш. и
И.Б.Г. и М. Б. Г., действащи чрез своята майка и законен представител Г.Ш.,
чрез процесуалния им представител адв. С.Р. от АК Стара Загора, с който
сочи, че подадената жалба е допустима, но по същество е неоснователна, а
изложените в нея твърдения не почиват на установения доказателствен
материал. Вземат подробни становища по направените във въззивната жалба
оплаквания. Считат, че са налице достатъчно доказателства по делото, които
оправдават размера на присъдените обезщетения за претърпени
неимуществени вреди.
Претендират потвърждаване на първоинстанционното решение, като
валидно, допустимо и правилно и отхвърляне на въззивната жалба, като
неоснователна. Претендират направените по делото разноски.
Постъпил е писмен отговор и от „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, гр.С.З., като трето лице-помагач на страната на ответника, чрез
адв.А.С. от АК Стара Загора, с който заявяват, че подадената въззивна жалба
е основателна и изцяло поддържат изложените в нея съображения с
изключение на посоченото в нея, че О.С.З. не е била уведомена за
извършения авариен ремонт, поради което не можела да упражни контрола
относно спазването на изискванията за неговото извършване. Считат, че
исковата претенция не се потвърждава от събраните по делото доказателства
- свидетелски показания и заключения на вещи лица.
Претендират отмяна на обжалваното решение, като съдът постанови
друго, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни.
2
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Въззиваемата твърди, че на 09.05.2020г. около 15.30ч. управлявала лек
автомобил,м. „Субару", с рег.№ Х***КМ, в посока от гр. С.З. към с. К., ***, в
който били двете й деца И.Г. и М.Г., претъпряла ПТП, в близост до пътната
табела, обознавачаща края на с. З..За настъпилото ПТП бил съставен
Констативен протокол с пострадали лица от 04.06.2020г., в който се посочва,
че щетите по лекия автомобил са „тотална щета", а за пострадало лице била
посочена въззиваемата Г.Ш.. В описаните обстоятелства се посочва, че на
пътя, където е настъпило ПТП е имало извършен ремонт на водопроводната
мрежа, като И.Е.И. не е обезопасил изкопен ров на пътното платно,
вследствие на което въззиваемата Ш. губи контрол и излиза в дясно по посока
на движението и се преобръща в отводнителния канал. На И.И. бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение № 025072/21.05.2020г.
Видно от приложеното АНД № 1968/2020г., по описа на СтРС, срещу
издаденото, въз основа на АУАН, Наказателно постановление № 20 - 1228-
001558/23.Об.2020г., с което на И.Е.И. за нарушение на чл.178, ал.1, т.З от
ЗДвП била наложена глоба, и депозирана жалба. С Решение от 03.10.2020г.,
постановено по АНД №1968/2020г., по описа на СтРС, наказателното
постановление било отменено, като незаконосъобразно. По делото
постъпила справка от изп. Директор на УМБАЛ „Проф д-р Ст.Киркович" АД
гр. Стара Загора, с приложени 2 бр. листи за преглед на пациент от
09.05.2020г., от които се установява, че след настъпилото ПТП, децата М. и
И. били обслужени амбулаторно от дежурния лекар в зала за реанимация на
Спешно отделение, а майка им Г.Ш., след извършен преглед, била
хоспитализирана в Клиника по неврохирургия. Видно от епикриза, издадена
от Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Проф д-р Ст.Киркович" АД гр.
Стара Загора, след настъпилото ПТП въззиваемата Г.Ш. била приета в
клиниката, където й било проведено лечение до изписването й на 11.05.2020г.
За периода 09.05.2020г. 28.05.2020г. въззиваемата била в болничен отпуск,
видно от представения болничен лист №Е20200465666/11.05.2020г. На
въззиваемата били проведени консултации със специалист гастроентеролог,
спешна ехография, за което били представени два броя допълнителни листи
към лист за преглед на пациент. По делото не се спори, че пътуващите в лекия
автомобил по време на ПТП са били двете малолетни деца на въззиваемата
Ш. - И.Г. и М.Г. / представени били удостоверения за раждане на децата/. По
делото било представено заявление за издаване на предписание за срока и
условията на възстановителните работи при авария, депозирани от управителя
на „Водоснобадяване и канализация" ЕООД гр. С.З. до Кмета на О.С.З., с
които било поискано издаване на предписание за извършване на
възстановителните работи на авария, станала на 18.02.2020г. в с. З., общ. С.З.,
при отговорник на обекта И.Е.. По подаденото заявление, О.С.З. издала
Предписание № 20 - 18 - 74/18.02.2020г., с което били предписани срокове по
отстраняването на аварията - водопровод - асфалтова настилка 4 кв.м., а
именно:за завършване на СМР до 18.02.2020г., и за възстановителните работи
на настилката - до 28.03.2020г. Представени били също 2 бр. работни карти,
3
двете с № 025474/29.04.2020г., от които се установява,че по повод настъпила
водопроводна авария, сигнализирана от водопроводчик на 28.04.2020г. в с. З.,
общ. СтараЗагора, на 28.04.2020г. били осъществени ремонтни дейности, с
основна група - РП - аварии, направление Водоснабдяване, тип обект -
довеждащи водопроводи.
След ремонта било останало за възстановяване 8 кв.м. за асфалтова
настилка, като бил осъществен обратен насип на 16.000 куб.м., с материал
фракция 0-32 мм /чакъл/. Асфалтирането на отремонтирания участък е
приключило на 27.05.2020г. Към датата на започване на ремонтните дейности
била издадена предавателно приемателна разписка №4/28.04.2020г., по
направена поръчка за временна сигнализация, от която било видно, че на
техн.ръководител на обекта И.Е. били предадени 2 бр. оградно пано с пътни
знаци и 8 бр. конуси. Видно от представения опис за приключване на обект по
Заповед № 025474/29.04.2020г., било върнато оградно пано с пътни знаци
/като от представеното заверено копие не може да се разчете броят на
върнатото оградно пано/, както и 8 бр. конуси. Към датата на настъпилото
ПТП с предавателно приемателна разписка №11/09.05.2020г. било предадено
1 бр. оградно платно с пътни знаци, върнато на 27.05.2020г. с описа за
приключване на обекта, представен по делото. По делото е изслушана съдебно
автотехническа експертиза, чието заключение било възприето от съда.
Вещото лице посочва, че мястото на настъпване на ПТП било преди знака за
край на населено място, където максимално разрешената скорост за движение
на МПС била 50 км/ч. Посочва се, че евентуалните версии за механизма на
настъпилото ПТП били две: едната, че при преминаване на автомобила през
насипания изкоп, водачът е изгубил контрол над управлението и се е
преобърнал, а другата, че водачът се е опитал да заобиколи зоната на
ремонтните дейности, при което автомобилът загубил устойчивост и се е
преобърнал.
По делото била назначена съдебно - медицинска експертиза, чието
заключение, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и
добросъвестно изпълнено. Видно от същото, на въззиваемите, вследствие
настъпилото ПТП, били причинени травматични увреждания, както следвало:
-на въззиваемата-въззиваема Г.Ш. - Контузия на главата с оток с лявата
теменна област и лекостепенно мозъчно сътресение; Контузия на шията;
Контузия на гръдния кош; Разкъсноконтузна рана на втория пръст на лявата
ръка с контузия на първата междуфалагеална става на този пръст. Всяко от
тези увреждания се преценявало по признака временно разстройство на
здравето, неопасно за живота; -на детето И.Г. - контузия на главата с
повърхностна рана - временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
-на детето М.Г. - контузия на главата с повърхностна рана, контузия на десен
глезен и лява предмишница - временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Вещото лице определило оздравителния период за причинените
увреждания, които при въззиваемата Ш. бил: за Контузия на главата с
оток с лявата теменна област и лекостепенно мозъчно сътресение - един
месец; за Контузия на шията - два месеца; за Контузия на гръдния кош - две
седмици; за Разкъсноконтузна рана на втория пръст на лявата ръка с контузия
4
на първата междуфалагеална става на този пръст - две седмици; за детето И.Г.
оздравителния период бил две седмици, а за детето М.Г. - две седмици за
всяка от травмите. Единствено на въззиваемата Ш. било осъществено лечение
- консервативно /медикаментозно/ болнично лечение с последващо домашно
амбулаторно лечение с обезболяващи медикаменти и носене на шийна яка за
период от един месец. Вещото лице заключава, че получените за всеки от
въззиваемите увреждания, отговарят да били получени по време и начин,
отразени в исковата молба. При въззиваемата-въззиваема Ш. все още били
налице оплаквания от слабо изразени болки в областта на шията при
движение, болки и повишена чувствителност в теменната област, удебеление
на първата междуфалангеална става на втория пръст на лявата ръка.
Видно от заключението на изслушаната съдебно психологична
експертиза, се установило, че вследствие настъпилото на 09.05.2020г. ПТП, у
въззиваемата-въззиваема Ш. настъпила остра стресова реакция, коморбидно
съчетана с други реакции на тежък стрес. Типичните прояви на този тежък
стрес включвали повтарящо се изживяване на травмата, внезапно оживяване
на минали сцени, сънища или кошмари и избягване на действия и ситуации,
напомнящи за травмата, безсъние, тревожност. Констатирано било, че след
ПТП въззиваемата 10 месеца не могла да управлява МПС, а след това, когато
била в автомобил, при появата на неравности на пътя започвала да плаче. Към
момента на изготвяне на експертизата, у въззиваемата са регистрирани
повишена емоционална лабилност, повишена ситуативна и умерено повишена
личностова тревожност, умерено повишено чувство на безпокойство,
неувереност и несигурност, епизодично непроизволно припомняне
травматичната ситуация, които били пряко свързани като последици от
преживения стрес и все още не са отзвучали. Видно от заключението,
вследствие инцидента на 09.05.2020г. у детето И. настъпило разстройство в
адаптацията , представляващо състояние на субективен дистрес и
емоционални проблеми, възникнали в периода на адаптация към настъпилите
жизнени промени и последиците на стресогенното жизнено събитие.
Резултатът от преживяното ПТП бил еквивалентен на психотравмено
провокиран стрес със силен интензитет по съдържание и емоционална
наситеност, в резултат на което настъпва промяна в психичното състояние на
детето. Към момента на изготвяне на заключението, последиците от
преживяния стрес все още не са отзвучали, персистират епизодични прояви
на ситуативна тревожност, напрегнатост и емоционална лабилност при
връщане на преживяното събитие в спомените и представите. В заключението
на съдебно психологичната експертиза, по отношение на детето М.,
вследствие на инцидента, експертът констатирал настъпило разстройство в
адаптацията. Към момента на изследването се регистрирали повишена
емоционална лабилност, повишени показатели на тревожност, напрегнатост и
страхови преживявания при епизодично непроизволно припомняне на
травматичната ситуация. Детето сънувало преживяното и се стряскало насън.
Преживяният стрес не отзувачал, което затруднявало личностовото
функциониране на детето. То изпитвало страх и напрежение от МПС, както и
припомняне на ПТ, изживява отново тежките преживявания със силен
5
емоционален отговор с продължителен плач. По време на провеждане на
психологичното изследване М. била емоционално лабилна, напрегната и
тревожна, неуверена, несигурна, които състояния били свързани с
претърпения инцидент. По отношение на децата И. и М.Г., бил изготвен
социален доклад от Д"СП" - Стара Загора, приложен по делото. В него се
посочвало, че двете момичета живеели при майка си Г.Ш., тъй като
родителите на децата били разведени. Момичетата имали редовен контакт с
баща си, като били силно привързани и към съжителят на майка им. По данни
на двамата родители, вследствие на ПТП от 09.05.2020г. двете деца все още
изпитвали страх да се возят в кола и се стресирали, когато бивали засягани
теми, напомнящи им за произшествието.
По делото са били събрани и гласни доказателства.
Св. И.Д. първи пристигнал на мястото на инцидента, където колата се
преобърнала. Свидетелят извадил по - малкото дете и го занесъл на една
поляна - да бъдело по-далеч от колата, а по- голямото само се придвижило до
там. Извадил от колата и майката, която била много уплашена, плачела,
питала непрестанно за децата. Свидетелят твърдял, че месец преди да настъпи
ПТП, на пътя имало авария - спукана водопроводна тръба, като след
отремонтирането й, на мястото бил насипан чакъл. Вследствие на
преминаването на автомобили, чакълът се пръснал, и се получила дупка.
Твърди, че само по време на ремонта имало поставено обозначение, „но след
като приключиха вече нямаше нищо обозначено.". Свидетелят помнел, че
всички в колата били с поставени колани. Той самият откопчал коланите на
майката и по- малкото дете, а по- голямото дете само си го откопчало.
Св. Д.К. живеещ на съпружески начала с въззиваемата Ш.. След като
научил за станалото, отишъл на мястото на инцидента, където видял доста
голяма дупка, заемаща почти цялата лента. Разказва, че децата били много
стресирани. Вследствие на преживяния стрес, децата били заведени при своя
баща в гр. Р., като при пътуването били неспокойни, тревожни, което
налагало честото спиране по пътя. Твърди, че въззиваемата Ш. месец след
инцидента стояла вкъщи, а после около два месеца той я карал до работа.
През периода на възстановяването си, въззиваемата носила постоянно шийна
яка, почти не вършела домакинска работа, стояла все вкъщи, като за малко
излизала на двора. През това време децата били при баща си в гр. Р..
Вследствие инцидента, въззиваемата Ш. била доста натъртена, с порезни
рани, с отекла ръка, с травми на врата, затрудняващи движението на главата
й, като възстановяването й все още продължавало. Вследствие нанесените й
травми, както и в резултат на изживения стрес, въззиваемата трудно
заспивала. Започнала отново да шофира едва през м.09 10.2020г., като
непрестанно изпитвала страх, дори при паркиране. При последващи
пътувания на децата, същите изпитвали страх при преминаване през мостове,
виадукти, дупки. За инцидента, въззиваемата Ш. споделила на свидетеля, че
карала бавно, когато като при попадането на автомобила в дупката изгубила
съзнание, като вследствие виковете на децата се освестила и видяла, че колата
върви наляво. Това провокирало въззиваемата да завърти волана на дясно,
след което няма спомен за случилото се.
6
Св. И.И., св.Н.П. и св. И.И., работят във „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД - С.З.. През м. април 2020г. бил осъществен ремонт на
магистрален водопровод, на около 10 - 15 м. преди изхода на с. З.. Ремонтът
се състоял в изкопни работи - след намиране на проблемното място на
тръбата, отстраняване на теча и засипване с инертен материал. Поради
необходимостта от технологично време за слягане на насипа, не било
възможно веднага асфалтиране. По време на ремонтните дейности мястото
било обозначено с поставени пана със знаци, пана решетки и конуси. След
засипването на мястото едното пано със знака било оставено на мястото, а
конусите и другото пано били прибрани. След извършения ремонт, в края на
м. май 2020г. била положена нова асфалтова настилка.
Св. М.М. кмет на с. З., потвърждава за извършения ремонт на
водопровода на с. З., като мястото било около 100 м. от къщата му. Твърди,
че след приключването на ремонта мястото било обозначено със знаци, но не
може да каже точно какви. Като кмет на селото, не бил получавал сигнали за
опасност на ремонтирания участък.
Въз основа на така установените факти, съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба е редовна и е допустима, т.к е подадена от
процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт в съответната му част, в предвидения в закона срок за обжалване.
Разгледана по същество, настоящият съдебен състав, намира жалбата за
неоснователна, поради следните съображения:
Съобразно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Съгласно нормата на чл. 49. от ЗЗД, този, който
е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа. Тази специална норма
определя настъпването на вредата и съответно понасянето на отговортността
от възложителя, тъй като тази отговорност се явява по своята правна същност
обезпечително- гаранционна. Освен това във всичките случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съдът счита, че
именно с оглед на гореизложеното, вината на въззивникът се доказва по един
категоричен начин.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква
работа, по силата на чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност
носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената
работа при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата
на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата
на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която
настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то
следва да носи уредената в чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД гаранционно-
обезпечителна отговорност за виновното деяние /действие или бездействие/
на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта,
7
която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния
резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 от ЗЗД,
съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление с № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица
отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и
служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
В настоящия случай, приложението на чл.49 от ЗЗД се разглежда в
светлината, в която О.С.З. е възложител на работа на своите
работници/служители, които чрез бездействие са допуснали наличието на
необезопасено и несигнализирано препятствие на общински път. Съгласно
разпоредбата на § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА общинска собственост са
общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Съгласно
чл.8, ал.З. чл.19, ал.1, т.2 и чл.31 от ЗП общинските пътища са публична
общинска собственост и изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините, а по силата на чл.48, т.2, б.
„а“ ППЗГ1. организирането на дейностите по поддържане на пътищата са
задължение на съответните общини за общинските пътища. Освен това с чл.З,
ал.1 и чл.167 от ЗДвП е създадено задължение на общините да поддържат
пътищата изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния
клас път, организират движението по тях и да сигнализира незабавно
препятствията по него.
Според § 6, т.37 от ДР на ЗДвП „препятствие на пътя” е всяко
нарушение на целостта на пътното покритие, както и всички предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението. В конкретния случай, О.С.З., като собственик на пътя, върху
който се намира препятствието е отговорна за поддържането му. В това число
своевременното отстраняване на препятствието, както и сигнализирането му.
Според чл.50, изр. първо от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират. Доколкото отговорността на Общината се ангажира именно поради
несвоевременно сигнализиране на препятствието, причинило уврежданията
на въззиваемата, то обстоятелството, че е извършван ремонт от
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. С.З. не е основание за липса на
пасивна легитимация на ответника. Също така отговорността на ответната
община следва да се ангажира и е оглед на задължението й да поддържа
пътищата изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, както и да организират движението по тях и да
сигнализира незабавно препятствията по него.
Приетият като доказателство за наличието на поставени
сигнализационни табели Приемо-предавателен протокол № 4 /28.04.2020г. за
8
приемане на материални ценности от склад, показва единствено, че към
датата на извършване на ремонта, мястото на аварията е било сигнализирано
с 8 бр. конуси и две оградни пана. В последствие от Опис към заповед №
025474 / 29.04.2020 г. за приключване на обекта се вижда, че са възстановени
в склада осем броя конуси и едно оградно пано. Обстоятелството, че е
върнато само едно оградно пано единствено може да води до предположение,
че другото пано е оставено на мястото на изкопа, за да сигнализира
препятствието. Тази хипотеза обаче не беше доказана, тъй като от
свидетелските показания се установява, че към датата на инцидента не е
имало поставени обезопасителни табели.
Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение,
собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 от ЗЗД, съответно по чл. 49 от ЗЗД
при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено и по чл.
50 от ЗЗД при невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите
са причинени от присъщите на вещта свойства.
По същността на направените въззивни оплаквания- въззивният съд
констатира, че първоинстанционният РС е изложил достатъчно подробно
мотиви, обсъждайки всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключението на съдебномедицинска експертиза, която
не е оспорена от никоя от страните, които са обективно и безпристрастно
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Въззивният съд счита, че въз основа на така надлежно установена
фактическа обстановка със събраните по първоинстанционното дело
доказателства, че първоинстанционният РС е направил единствено
възможния и обоснован фактически и правен извод за частична основателна
по размера на въззиваемата претенция и е постановил съдебния си акт, като е
уважил иска в рамките на безспорно доказаните общо 8000 лв.,
представляващи имуществени и неимуществени вреди и е присъдил
пропорционално разноски пред първата инстанция в полза на въззиваемата.
Предвид изхода на делото пред настоящата въззивна съдебна
инстанция, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
всички нейни разноски пред ОС в размер на общо 730 лв. за заплатеното от
нея адвокатско възнаграждение на един пълномощник - адвокат съгласно
Договора за правна защита и съдействие от датата 12.08.2021г. По делото е
направено възражение за прекомерност от пълномощника на другата страна,
което се явява основателно, а размерът от 730 лева е съобразно минималния
размер предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 год. за МРАВ на Висшият
адвокатски съвет.
Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.271, ал.1,
пр.1 от ГПК във връзка с чл.45- 49 и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС-
Ст.Загора
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260620/09.07.2021г. по гр.д.
№152/2021г. по описа на РС- Ст.Загора, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА О.С.З., със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ***,
ЕИК ***, представлявано от кмета Ж.В.Т., да заплати на Г.И.Ш., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.С.З., ***, на И.Б.Г. с ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Г.И.Ш., с ЕГН
**********, постоянен адрес: гр.С.З., *** и на М. Б. Г. с ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Г.И.Ш., с ЕГН
********** и постоянен адрес: гр.С.З., *** сумата от 730 лв. /седемстотин и
тридесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен
срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС-
София.
Делото е разгледано и решено при участието на трето лице – помагач –
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.С.З..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10