Р Е
Ш Е Н
И Е № 87
гр.Кюстендил, 24.04.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно
заседание на четвърти април през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието
на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 58 по описа за 2023год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
И.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, оспорва Заповед № 23-1139-000020 от 28.01.2023г.,
издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Кюстендил за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП. Релевирани са основанията
за незаконосъобразност на оспорения акт по чл.146, т.2-т.5 от АПК. Процесуалните нарушения са свързват с
липса на
мотиви, а противоречието с материалния закон се обосновава с доводи за
липса на нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Допълнително се сочи
противоречие между фактическите основания за прилагане на ПАМ и правната норма
на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Прави се искане за отмяна на издадената заповед.
Ответникът
- началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, чрез процесуалния си
представител юрк. Б.Л., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспорената заповед е
законосъобразен административен акт. Прави искане за отхвърляне на жалбата и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С оспорената заповед № 23-1139-000020 от 28.01.2023г., издадена от
началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, на
жалбоподателя И. С. С. е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП „временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността”, но не повече от 18 месеца.
Мярката е приложена чрез отнемане на СУМПС
№ *********.
Заповедта е мотивирана с изложение на
следните обстоятелства: на 28.01.2023г., около 18,10 часа, в
с. Г., община Т., по път трети клас № 637, км. 47+000 в посока от с. Т. към гр. Земен, жалбоподателят С. управлява МПС – лек
автомобил „ Д.Т.“ с рег. № СВ****КВ,
собственост на Ненчо С.С., като в 19,15
часа отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство „Алкотест дрегер 7510“, фабр. № ARPL – 0261, за установяване употреба на алкохол. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Извън горното в заповедта е посочено, че на
водача е издаден талон за медицинско
изследване, който е отказал да подпише и да получи.
Оспореният административен акт е
издаден на посоченото в него законово основание и въз основа на съставен Акт № GA483278/28.01.2023г. за
установяване на административно нарушение, респ. при изложените в същия
фактически обстоятелства, които са възпроизведени в заповедта.
Издадената заповед е връчена на адресата на
30.01.2023г., а жалбата е подадена на
06.02.2023г.
Административният орган е приложил цитирания в заповедта АУАН № GA483278/28.01.2023г., съставен срещу И. С.С., за това, че на 28.01.2023г., около 18,10 часа, в с. Г., община Т., по път трети клас № 637,
км. 47+000 в посока от с. Т. към гр. Земен, при управление на МПС – лек
автомобил „ Д.Т.“ с рег. № СВ****КВ,
в 19,15 часа отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство „Алкотест
дрегер 7510“, фабр. № ARPL – 0261, за установяване употреба на алкохол. Деянието е прието за нарушение на чл.174,
ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.
Към административната преписка е представено
копие от талон за медицинско изследване
№ 094622, който жалбоподателят С. е отказал да получи.
Във връзка с компетентността на
издателя на оспорената заповед, органът е приложил заповед
№ 277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОД на МВР – Кюстендил, с която
са оправомощени длъжностни лица
от ОД на МВР – Кюстендил, вкл. началникът на сектор „Пътна
полиция“, да издават заповеди за прилагане на ПАМ, сред които и ПАМ
по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.
В съдебното производство,
жалбоподателят е представил удостоверение за настоящ адрес, изд. от кметски
наместник на с. Г., община Т., от което е видно, че настоящият му адрес
е в с. Г., община Т., считано от 28.05.2019г.
Преценката на събраните
доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП от адресата на наложената ПАМ, чийто права и
интереси се засягат пряко от оспорения
административен акт. Същата е редовна,
като изпълнява изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е валиден административен
акт, издаден при спазване на установената форма и на
административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби и с целта на специалния
закон.
По отношение компетентността на органа следва да се
констатира, че са налице изискванията за материална компетентност на началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, видно от заповед № 277з-1046/ 30.06.2017г. на
директора на ОД на МВР – Кюстендил. Страните не спорят по
компетентността.
При издаване
на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и са
спазени изискванията
на чл. 59 от АПК. От формална страна, в същата се съдържа изложение на фактическите
и правни основания за налагане на принудителната административна мярка. Административният
орган е издал атакувания индивидуален административен акт на осн. чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, като е
посочил конкретната обстановка и е формулирал фактическото основание, прието като материалноправна предпоставка за налагане
на принудителната административна мярка. Ясно е описано нарушението на правилата за движение по
пътищата по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, извършено от водача на автомобила, като
е възпроизведено съдържанието на АУАН, който е съставен в хода на образувано
административнонаказателно производство. Следват изводи за надлежно мотивиране
на заповедта, респ. за неоснователност на наведените от жалбоподателя
оплаквания за липса на мотиви.
Оспореният административен акт е и
материалноправно законосъобразен. Налице са предвидените в закона предпоставки за издаване на оспорената заповед,
т.е. осъществен е фактическия състав за
прилагане на принудителната административна мярка, визиран в
разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Съобразно предвижданията на цитираната
правна норма в относимата й част, временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС се налага на водач, който управлява МПС и отказва да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол, или не изпълни предписание за изследване
с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за извършване на химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Срокът на
мярката при тази хипотеза е до решаване
на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца.
При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, е установено по надлежния ред нарушение от посочения вид, а именно отказ за проверка и/или за изследване за установяване на употреба на алкохол при управление на МПС. Релевантното за спора фактическо обстоятелство е доказано по безспорен начин от събраните доказателствени средства и конкретно от съставения АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, поради което на оспорващия принадлежи доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка, различна от визираната в акта. В случая такива доказателства не са събрани в съдебното производство, с оглед на което защитната теза на жалбоподателя за липса на нарушение е недоказана.
Следват изводи за безспорна установеност на извършеното нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, поради което е налице фактическото основание за издаване на заповедта. Законосъобразно спрямо оспорващия е наложена принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.
Оспореният административен акт е съответен и на целта на закона за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Поддържаните от
жалбоподателя доводи за това, че се нуждае от свидетелство за правоуправление, респ. от
процесния автомобил, поради влошено
здравословно състояние и проблеми с водоснабдяването на населеното
място, в което живее, са неотносими към правния спор по делото. В случая
органът действа при условията на обвързана компетентност и при доказани
законови предпоставки е длъжен да приложи предвидената ПАМ, а законодателят не
е предвидил хипотези за отпадане на отговорността при изключителни
обстоятелства.
Предвид изложеното, издадената
заповед се явява законосъобразен административен акт, а оспорването като
неоснователно - подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода по делото и на осн. чл.143, ал.3 от АПК, съдът присъжда в полза на ответника деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., определено по правилото на чл.24 от Наредбата за правната помощ вр. с чл.37 от ЗПП, платими от жалбоподателя.
Водим от
горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на И.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, против Заповед №
23-1139-000020 от 28.01.2023г., издадена от
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
да заплати на Областна
дирекция на МВР – Кюстендил деловодни
разноски
за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: