Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/13.06. |
Година 2018 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на единадесети април |
Година 2018 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2577 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са обективно
съединени искове по чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 74 от Търговския закон ТЗ).
Ищецът М.М.К. твърди да е съдружник в „И.Т.Е.Д.Ц.“ ООД. Сочи да е уведомен за насрочено общо събрание на дружеството на 07.08.2017 г. с дневен ред: Изслушване и приемане на годишен финансов отчет за финансовата 2016 г., освобождаване от отговорност на управителя за дейността му през финансовата 2016 г. и вземане на решение за разпределяне на финансовия резултат. Твърди, че съставеният протокол не позволява яснота за автора на документа, не е отразено да е представен годишния финансов отчет, който да отговаря на разпоредбите на Закона за счетоводството, съответно да е бил разглеждан, обсъждан и приет от съдружниците, а на това основание да е взето и решение за освобождаване от отговорност на управителя.. Оспорва участвалата на събранието Н.В.Г.да е била упълномощена от Б.Е.Х., съответно да има самостоятелно основание за участие на общото събрание при твърдение, че не е вписана в търговския регистър като съдружник. Застъпва теза, че вземайки решение за освобождаването си от отговорност като управител на дружеството е действала в конфликт на интереси. Иска се да бъдат отменени взетите решения. Претендират се разноски.
В отговор по исковата молба от името на ответника се сочи, че ищецът е съдружник в дружеството Сочи се Н.Г.да е станала съдружник чрез придобити дялове от Б.Х. и взето решение за приемането й като съдружник, оспорено от ищеца и предмет на друго, висящо в момента съдебно производство.
В съдебно заседание по съществото на
спора процесуалният представител на ищеца – адв. К., поддържа исковете. Навежда
доводи в писмени бележки.
Процесуалният представител на
ответника – адв. Райчева от САК, оспорва предявените искове. Навежда доводи в
писмени бележки. Претендират се разноски като е представен и списък.
Противопоставя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът
като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, съдът намира следното:
По делото не се спори, а и от
обстоятелствата, вписани по партидата на „И.Т.Е.Д.Ц.“ ООД се установява, че
ищецът притежава 200 дяла в капитала на дружеството.
По делото не се спори, че с договор
с нотариална заверка на подписите от 15.06.2016 г. е изразено съгласие, че Б.Е.Х.
прехвърля на Н.В.Г.притежаваните в дружеството 19800 дяла.
От решението по т.д. 6560/2016 г. по
т.д. № 6560/2016 г. се установява, че на 15.08.2016 г. е проведено общо
събрание, взело решение за приемане на Н.Г.за съдружник в дружеството. Висящият
между страните спор досежно това решение опровергава заявеното с допълнителната
искова молба оспорване от страна на ищеца, че такова решение не е вземано.
Не
е повдигнат и спор досежно факта, че на 07.08.2017 г. е проведено общо
събрание, а от неоспореното съдържание на дяла от по протокола се налага извод да са присъствали Н.В.Г.като
притежаваща 19 800 дяла от капитала на дружеството и ищецът като
притежаващ 200 дяла. Отразено е в общото събрание Н.Г.да е представлявала и Б.Е.Х.
– бивш съдружник, продал на Н.В.Г.на 15.08.2016 г. притежаваните 99% от
капитала на дружеството.
Протоколът сочи да са взети решения
съответно за изслушване и приемане на годишния финансов отчет за финансовата
2016 г., освобождаване от отговорност на управителя за дейността му през
финансовата 2016 г. и взето решение, че не се разпределя финансов резултат. За
решенията е гласувала Н.В.Г..
При възприетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Зачитайки свободата на сдружаване
законът овластява съдружниците да определят отнапред правилата, според които ще
осъществяват дейността си. В тази връзка и нормата на чл. 74 ал. 1 ТЗ
приравнява утвърдените с устава правила на предписаните от закона,
съобразяването на които овластява активното мнозинство да формира воля, обвързваща
както пасивните съдружници, така и тези, противопоставили се на взетите решения.
Израз на свободата на сдружаване е изключителната възможност самоуправляващата
се общност да определя своя интерес и средствата за реализацията му, а
гаранциите са ограничени до установяване на процедура, гарантираща
информираност при вземане на решението. С оглед значението на конкретно
разрешения въпрос за различните по естеството си интереси както на отделния участник
в общността, така и за обединяващия индивидите интерес, законът регламентира
различен ред за формиране на правновалидна воля. Защитата срещу взето решение, обуславяща
намеса на съда е ограничена до случаите на противоречие на решенията с
повелителни норми на закона или на дружествения договор – чл. 74 ал. 1 ТЗ.
Законът не установява изискване към
формата на протокола от общото събрание на дружество с ограничена отговорност.
Такава не е утвърдена и с дружествения договор. Протоколът от общото събрание е
частен документ, поради което и доказателствената му сила е ограничена до
авторството върху обективираното в документа волеизявление. Понеже документът
отразява формирана воля придобива характеристиките на диспозитивен частен
документ. Характерно за волеизявлението е, че неговият автор определя както
съдържанието, така и правната сфера, която очаква да обвърже. Представеният
документ отразява еднозначно волята на Н.Г.в качеството й на съдружник,
притежаващ 19800 дяла от капитала на дружеството. По тези съображения
неоснователно е наведеното възражение за липсващи подписи на секретар и на
другия съдружник.
Спорен
в процеса е въпросът дали Н.Г.е легитимирана да вземе оспорваните решения. Съгласно
чл. 129 ал. 1 ТЗ разпореждането с дружествен дял предполага изявление от страна
на съдружника, обуславящо вещнотранслативния ефект досежно правата му върху
дружествен дял и съблюдаване на изискванията за приемане на нов съдружник. Представеният
договор е сключен в изискуемата от форма – писмена с нотариална заверка на
подписите, с оглед действащата редакция към 15.08.2016 г. По силата на закона
обаче това не е достатъчно, за да обуслови вещнотранслативния ефект и
свързаната с него загуба на качеството съдружник от страна на Б.Х..
Както теорията, така и съдебната
практика еднозначно приемат, че отменителният иск по чл. 74 ал. 1 ТЗ се опира
на правопораждащия ефект на взетото решение във вътрешните отношения за
дружеството. В тази насока и утвърдената съдебна практика определя обвързаното
с чл. 140 ал. 4 ГПК действие на решението за приемане на съдружници с
вписването му, като относимо към трети за дружеството лица. Съдружникът няма
такова качество, поради което ищецът е обвързан от взетото решение – до
отмяната на решението по предписания от закона ред да счита за съдружник в
дружеството именно Н.Г.. С други думи, легитимацията на Н.Г.като съдружник във
вътрешните отношения не произтича от вписаните по партидата обстоятелства, а от
осъществилите се обстоятелства, с които законът свързва придобиване на права
върху дружествения дял. Ето защо сключеният договор и взетото решение за
приемане на Н.Г.като съдружник е необходимо, но и достатъчно за извод, че
именно тя се легитимира като съдружник, овластен да участва в управлението на
дружеството към 07.08.2017 г.
Извън очертания с исковата молба и
възпроизведен с доклада по делото предмет на спора остава действителността на
договора от 15.08.2016 г. – липсва заявено искане за защита, поради което безпредметно
остава обсъждането на наведените доводи в тази насока с допълнителната искова
молба.
При така формирания извод налице са
предпоставките за преценка законосъобразността на взетите решения в указания
вече смисъл – съответствието им на повелителните норми на закона и дружествения
договор, регламентиращи пълноценната реализация правата на ищеца като съдружник
в ответното дружество.
Законът визира като изключително
правомощия на общото събрание на съдружниците приемането на годишния отчет и
баланса и разпределяне на финансовия резултат – чл. 137 ал. 1 т. 3 ТЗ, както и
преценката за наличие на основание за ангажиране имуществената отговорност на
управителя – чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ.
По делото не се спори, че ищецът е
бил уведомен своевременно за събранието, а и не се спори, че е присъствал на
обявените дата и място на провеждането му. От съдържанието на протокола се
налага извод, че в подкрепа на решения с това съдържание е застанала Н.Г.като
притежаваща 99 % от капитала на дружеството, а ищецът се е противопоставил. Изискването
съдружникът да бъде уведомен за датата на събранието и дневния ред известен
период преди датата на провеждане на форума е призвано да обезпечи информирано
решение по поставените за разглеждане въпроси.
Законът овластява именно общото
събрание да се произнесе досежно достоверността на обобщената информация за
икономическия резултат от дейността на дружеството. Относимите към членствените
права въпроси са ограничени до икономическото измерение на дейността. Всеки
съдружник без оглед размера на неговия дял е в правото си да знае какъв е
резултатът от дейността. Тази информация е безусловно необходима за реализация
на правото му на участие в управлението на дружеството. В процеса не е въведено
възражение, сочещо на нарушение на така очертаното право. Заетата в процеса
позиция е фокусирана върху оформлението на протокола като липсват повдигнати
въпроси, поставящи под съмнение отразеното в протокола обстоятелство.
Представянето на годишния финансов
отчет на вниманието на съдружниците е необходимо, но и достатъчно, за да
обезпечи реализация на членствените права и на ищеца като миноритарен
съдружник. По делото не се спори, че годишният финансов отчет е известен на
ищеца, който факт се потвърждава и от заявеното от него, че му е известно да е
депозиран за обявяване по партидата на дружеството. Институтът на вписване в
търговския регистър е призван да обезпечи обществения интерес. Ето защо въпросът
дали и кога ГФО е представен за обявяване в Агенция по вписванията, съответно
какви биха били критериите за огласяването му по партидата на търговското
дружество не касае членствените права на ищеца. Извън очертаните рамки на
настоящото производство остава както съдържанието на годишния финансов отчет,
така и съблюдаването на изискуемата от Закона за счетоводството форма. По тези
съображения съдът приема за неоснователен предявеният иск спрямо това решение.
Взетото решение по т. 3, че
финансовият резултат не следва да се разпределя, почива на преценка за
целесъобразност, която остава извън очертаните рамки на съдебен контрол. Ето
защо неоснователен е и така предявеният иск.
Въпросът по втора точка от дневния
ред – освобождаване от отговорност на управителя през финансовата 2016 г. също предпоставя
преценка за целесъобразност. Общото събрание като върховен орган на дружество с
ограничена отговорност е в правото си да прецени дали и доколко постигнатите
резултати, дори и да са претърпяни вреди, накърняват икономическите интереси на
дружеството и косвено интересите на съдружниците. От тази гледна точка и
преценката за законосъобразност е ограничена до гаранциите за формиране на
правновалидна воля от страна на волеобразуващия орган. Ищецът повдига въпрос дали
съдружник в дружество с ограничена отговорност, осъществяващ и органното
представителство, може да бъде участва при вземане на решение за
освобождаването му от отговорност.
Настоящият
състав приема, че правомощието по чл. 137 ал. 1 т. 5 предл. последно ТЗ – за
освобождаване от отговорност на управителя, придобива смисъл само ако и
доколкото веднъж взето, решението проявява правопогасяващ ефект. Следователно,
формираната воля за освобождаване от отговорност от върховния орган на
дружеството с ограничена отговорност препятства възможността към последващ
момент дружеството да ангажира отговорността на управителя за репариране на
евентуално причинени му вреди в процеса на управление.
Съдебната
практика е противоречива досежно възможността за разширително тълкуване на
ограничителни по своето естество правни норми. С Решение №
383 от 06.10.1998 г. по гр. д. № 194/1998 г., 5 чл. с-в на ВКС е счетено за допустимо прилагане по аналогия правилото
на чл. 229 ТЗ и спрямо съдружник в дружеството с ограничена отговорност. Това
разбиране е споделено и с Решение № 422 от 29.02.2016 г. по т. д. № 6614/2015 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-18 състав. Нормата
на чл. 229 ТЗ обаче не намира пряко приложение в случая. Разглежданият въпрос
не касае решение за ангажиране отговорността на управителя, съвместяващ и
качеството съдружник към момента на вземане на решението, а освобождаването му
от отговорност. Ако взето решение за ангажиране отговорността на управителя
имплицитно изключва волята за освобождаване, логично е да се приеме, че взетото
решение за освобождаване препятства последващо решение за ангажиране на тази
отговорност. Възниква въпросът възможно ли е съдружник, съвместяващ и
качеството управител в дружество с ограничена отговорност да препятства
възмездяването на причинени вреди на дружеството, позовавайки се на притежаван мажоритарен
дял в капитала.
Съгласно чл. 123 ТЗ всеки съдружник
има право да участва в управлението, което безусловно включва и възможността да
гласува в общото събрание. Нормата на чл. 137 ал. 3 ТЗ утвърждава изключение от
това правило, когато предмет на обсъждане е решение за изключване на
съдружника. В практиката еднозначно се възприема, че това законодателно решение
съставлява средство за предотвратяване на злоупотреба с правото на глас.
Нормата
на чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията) утвърждава
еднозначно връзка между субективното право – призната от правния ред възможност
за определено поведение с конкретен, зачетен от правния ред интерес за титуляра
на правото. В тази насока изрично повелява, че не се допуска както злоупотреба
с право, т.е. упражняване на формално съществуваща възможност с цел да бъде
увреден чужд интерес, така и позоваването на право, чийто ефект се ограничава
до увреждане на чуждо право или законен интерес. Освен неимущественото право на
участие в управлението нормата на чл. 123 ТЗ еднозначно утвърждава и икономическия
интерес на съдружника – да получи дял от реализираната печалба или при
прекратяване на дружеството, съответно от имуществото му при прекратяване на
своето участие – чл. 125 ал. 3 ТЗ. Реализацията на тези имуществени права е
предпоставена от обема на имуществото на търговското дружество. Вземането,
произтичащо от причинени вреди от управителя съставлява елемент от актива в
имуществото на дружеството.
От
друга страна, дружеството с ограничена отговорност е форма на обединение,
предпоставяща подчинение на личния пред общия интерес. Това принципно положение
намира непосредствено проявление в задължението за непосредствено участие в
дейността – чл. 124 ТЗ. Съдружникът, ангажирал се с осъществяване на
управителните функции е призван да води делата в интерес на дружеството.
Обстоятелството, че в крайна сметка резултатът от неговата дейност рефлектира
върху неговия икономически интерес пропорционално на притежавания дял от
капитала на дружеството, не го освобождава от задължението да зачита
имуществения интерес и на останалите съдружници. Дружеството с ограничена
отговорност съвместява капиталовия с личния елемент. От тази гледна точка и
прогламираното равенство в правата на съдружниците, произтичащи от дружествения
дял изключва възможността за игнориране на задълженията им към дружеството,
обуславящи в крайна сметка и икономическите интереси на миноритарния съдружник
без оглед на обстоятелството какъв процент от дяловете той притежава.
Несъмнено
чл. 137 ал. 3 ТЗ придава значение на притежавания дял, определяйки го за
меродавен при формиране волята на върховния орган – общото събрание. Правилото
обаче е призвано да регламентира механизъм, обезпечаващ ефективно разрешаване
на общите въпроси. Този извод се потвърждава и от изрично формулираното
изключение. В контекста на изложеното настоящият състав счита, че при
определяне обхвата на изключението досежно ограничаваното право на глас
меродавност следва да бъде призната не на конкретния въпрос, предмет на
разглеждане, а на обстоятелствата, обосноваващи основание за поставянето му на
дневен ред. Според чл. 126 ТЗ бездействието на съдружника да осигури обещания
ресурс за обезпечаване дейността на дружеството – да внесе дружествения си дял
или да внесе допълнителна парична вноска (чл. 126 ал. 1 и чл. 126 ал. 3 т. 4 ТЗ),
неоказването на дължимо съдействие за осъществяване дейността на дружеството –
чл. 126 ал. 3 т. 1 ТЗ, пренебрегването на идентифицирания и огласен от
върховния орган общ интерес – чл. 126 ал. 3 т. 2 ТЗ, или действия против
интересите на дружеството, лишават съдружника от принципно признатото му право
на глас. С други думи законът предписва преценката дали и доколко поведението
на съдружника е съвместимо с общия интерес, олицетворен от дружеството с
ограничена отговорност, да бъде извършена от останалите съдружници.
С
оглед нормата на чл. 138 ал. 2 ТЗ миноритарният съдружник, притежаващ дял
по-малък от 1/10 от капитала е лишен от правна възможност да инициира общо
събрание за обсъждане съответствието на поведението на управляващия съдружник с
интересите на дружеството нито в контекста на искане за изключването му, нито
за ангажиране имуществената му отговорност при условията на чл. 145 ТЗ. При
тези обстоятелства налага се извод, че предписаната от закона форма за
реализация на признатото му със закон право на участие в управлението на
дружество с ограничена отговорност било то й опосредено не е в състояние да
обезпечи произтичащия от дружествения дял икономически интерес за ищеца.
Решението
за освобождаване от отговорност на управителя предпоставя безусловно възприемане
на отчетените загуби. От тази гледна точка икономическият интерес на ищеца не
би могъл да бъде осигурен и чрез осребряване на участието си при напускане на
дружеството. Вземането му е функция от чистия капитал, остойностен към указан в
закона момент, поради което и по дефиниция изключва осчетоводената загуба.
Характерно
за юридическото лице е, че неговата воля се формира и изразява от конкретно
физическо лице. От тази гледна точка макар и да осъществява функцията на
управителен орган, самостоятелният правен субект обвързва с изявленията си
чужда правна сфера – тази на дружеството. Ако в рамките на осъществяване на
органното представителство задължителната съдебна практика изключва хипотезата
на противоречие в интересите, регламентираното от чл. 145 ТЗ облигационно
отношение се подчинява на общия режим на имуществената отговорност. Общият
граждански закон държи сметка за произтичащото в тази насока противоречие в
интересите на управител и собственик на управлявано имущество, че давност не
тече за вземанията срещу управителя за вреди върху управляваното имущество за
времето, през което осъществява управлението – чл. 115 б. „г“ ЗЗД.
Следователно, еднозначно е признат приоритет на интересите на титуляра на
правата върху имуществото пред управляващото ги лице по силата на закона.
Очевидно е, че законът обезпечава възможност за собственика на управляваното
имущество, съответно за лица, поели впоследствие управлението на имуществото на
собствено основание да установят и предявят за реализация вземания, евентуално
възникнали в процеса на управление на дружествените дела.
По
изложените съображения настоящият състав приема, че решение за освобождаване от
отговорност на управляващ съдружник по чл. 137 ал. 1 т. 5 предл. последно ТЗ не
разкрива зачетен от правния ред интерес за управляващия мажоритарен съдружник
да освободи сам себе си от отговорност. Същевременно обаче така взетото решение
пряко засяга принципно зачетени интереси както на дружеството, така и на
миноритарните съдружници. Следователно, налице са предписаните обстоятелства от
хипотезата на нормата на чл. 57 ал. 2 от Конституцията – единственият ефект на
упражненото право на глас е препятстване на зачетена от правния ред възможност
да бъде търсена отговорност за евентуално причинени вреди. Въпросът дали такива
реално съществуват остава без правно значение, поради което и безпредметно
остава обсъждането на наведените доводи за осъществявана от Н.Г.конкурентна
дейност чрез друго търговско дружество.
По
делото не се спори, а и от представения протокол се установява, че в подкрепа
на решението за освобождаване на управителя за финансовата 2016 г., която
функция е изпълнявана от Н.Г.въз основа на учредено органно правоотношение до
15.08.2016 г. и съвместявайки качеството съдружник с 19800 дяла след тази дата,
а ищецът е гласувал против това решение. Както бе посочено вече правилото на
чл. 57 ал. 2 от Конституцията лишава от правно значение обективирано поведение
макар и формално да съответства на призната от закона възможност за
осъществяването му. Отнесено към конкретния случай това ще рече, че при
отчитане на гласовете по т. 2 от дневния ред не следва да бъдат взети предвид притежаваните
дялове от Н.Г.. Ето защо и предвид отразения отрицателен вот от страна на ищеца
не се установява надлежно взето решение за освобождаване от отговорност на Н.Г.като
управител на дружеството за 2016 г.
По
изложените съображения настоящият състав приема за основателен така предявения
иск.
По разноските
При установения изход от спора по
делото ищецът е в правото са да получи част от направените и доказани в процеса
разноски, пропорционална на уважената част от исковете. От приложения договор
за правна защита и съдействие по л. 65 от делото се установява да е договорено
възнаграждение в размер на 500 лв. и начин за изпълнението му – платимо в брой.
Липсват обаче доказателства така поетото задължение да е било – инкорпорираната
в бланката разписка не е попълнена, а друго доказателство за плащане не е
ангажирано. Ето защо и тази сума не следва да бъде отчитана при определяне
размера на подлежащите на възстановяване разноски.
Ответникът също е в правото си да
получи разноски съобразно отхвърлената част от исковете. От представения
договор и попълнената разписка се установява, че договореното възнаграждение е
и заплатено, а с оглед съотношението на отхвърлените спрямо предявените искове
подлежащата на възстановяване сума възлиза на 400,00 лв.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 74 ал. 1 ТЗ по предявения иск от М.М.К. с адрес *** срещу „И.Т.Е.Д.Ц.“ ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***0 решение на общо събрание на съдружниците на „И.Т.Е.Д.Ц.“ ООД, проведено на 07.08.2017 г., с което Н.В.Г.като управител на дружеството е освободена от отговорност за финансовата 2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове в останалата им част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „И.Т.Е.Д.Ц.“ ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***0 да заплати на М.М.К. с адрес *** сумата от 80,00 лл. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК М.М.К. с адрес *** да заплати на „И.Т.Е.Д.Ц.“ ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***0 сумата от 400,00 лл. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на
препис от настоящото.
СЪДИЯ: