Р Е Ш Е Н И Е
№……/……05.2019г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при
секретар Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 384 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба, подадена от МАКРО-КОР
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Кремиковци, Индустриална зона, действащо чрез адв. С.Д., против решение № 5106/11.12.2018г. по
гр.д. №2057/2018г. на ВРС, 34 състав, в частта, в която е отхвърлен предявения
от МАКРО-КОР ЕООД, ЕИК *********, против ДАНИ-20002
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н
Приморски, ул."Тракия" №53А, иск за приемане за установено, че
ДАНИ-20002 ЕООД дължи на МАКРО-КОР ЕООД разликата над 2502.97 лева до
предявения размер от 11719.44 лева, претендиран като незаплатена цена на
доставени продукти по фактури **********/01.09.2017г. на стойност 2044.16 лева;
**********/05.09.2017г. на стойност 1604.36 лева, **********/08.09.2017г. на
стойност 1664.80 лева, **********/13.09.2017г. на стойност 1992.08 лева и
**********/20.09.2017г. на стойност 1911.07 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението – 20.11.2017г. до окончателното заплащане на задължението, за която
е издадена заповед № 9579/22.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17639/2017г. по описа на ВРС, 43-ти състав, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл.327 ТЗ.
В жалбата въззивникът е навел
твърденията за неправилност на постановеното решение. Намира за доказано
наличието на сключен договор за търг.продажба между страните, за което
свидетелствали приложените фактури и стокови разписки, които били редовно
осчетоводени при ищеца. Твърди, че спорните фактури са подписани от съпруга на
управителката на ответното дружество, който многократно бил подписвал и
предходни фактури, неоспорени и платени от последното. Намира, че в случая е
приложима презумпцията на чл.301 ТЗ, оборването на която било в тежест на
ответника. Счита, че дори и фактурата да не е подписана от законен представител
на ответника, от това не следвало извод за липсата на договор между страните,
тъй като не било налице противопоставяне от страна на търговеца след узнаване
за действията на лице без предст.власт. Излага, че подписът на фактурата не е
задължителен реквизит по чл.7, ал.1 от ЗСч, като неговата липса и липсата на
данни за записване във вторични счетов.документи не рефлектирало върху
валидността на договора и изпълнението на задълженията по него. Моли да бъде
отменено решението в обжалваната му част, като бъде уважен иска. Моли да му
бъдат присъдени разноски.
В
срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна ДАНИ-20002 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Приморски, ул."Тракия" №53А, действащо
чрез адв.Е.С., е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от МАКРО-КОР ЕООД, ЕИК
*********, против ДАНИ-20002
ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415,
ал.1 ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 11719.44 лева,
представляваща непогасено задължение по фактури № **********/25.08.2017г.;
фактура № **********/29.08.2017г.;
фактура № **********/01.09.2017г.;
фактура № **********/05.09.2017г.; фактура № **********/08.09.2017г.;
фактура № **********/13.09.2017г., фактура № **********/20.09.2017г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда –
20.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед № 9579/22.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 17639/2017г., по описа на ВРС, 43 състав.
В исковата молба поддържа, че по подадено от ищеца
заявление е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която
ответникът възразил. Излага се, че е било в търговски отношения с ответното
дружество „Дани 20002” ЕООД по повод доставка на стоки. Излага, че за
извършените доставки са издадени фактури и стокови разписки, приети и одобрени
от ответника. Въпреки това се твърди ответното дружество да е останало
задължено за заплащане на цената на доставените му стоки по следните фактури:
фактура № **********/25.08.2017г. с остатъчно задължение от 1137.81 лева;
фактура № **********/29.08.2017г. на стойност 1365.16 лева с ДДС; фактура № **********/01.09.2017г. на стойност
2044.16 лева с ДДС; фактура № **********/05.09.2017г. на стойност 1604.36 лева
с ДДС; фактура № **********/08.09.2017г. на стойност 1664.80 лева с ДДС;
фактура № **********/13.09.2017г. на стойност 1992.08 лева с ДДС; фактура №
**********/20.09.2017г. на стойност 1911.07 лева с ДДС.
Ответникът ДАНИ-20002 ЕООД, ЕИК *********, е депозирал в срока по чл.131 ГПК отговор на
исковата молба. Твърди, че търговските отношения между страните били прекратени през м.август 2017г.,
към който момент между страните нямало неуредени парични взаимоотношения по
повод доставените стоки. Твърди, че сумите по фактури №№
**********/25.08.2017г. и **********/29.08.2017г. са платени авансово, а по
отношение на другите фактури твърди, че стоките нито са поръчвани, нито са
доставяни от ищеца на ответника. Оспорва тези фактури и стокови разписки към
тях да са подписвани от представляващия дружеството, респ. надлежно представляващо
го лице.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В
рамките на тази проверка настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК
за процесуално допустим, поради което и дължи
произнасяне по същество на спора.
Съобразно наведените в жалбата
оплаквания спорен по делото се явява факта на сключен между страните договор за
продажба и неговото изпълнение. За установяване на твърденията си ищецът е
ангажирал в тази насока писмени доказателства, а именно процесните фактури,
които са двустранно подписани. Изрично ищецът е уточнил, че същите са подписани
от съпругът на управителя на отв.дружество Дечко Иванов. В хода на
производството ответникът не е оспорил това твърдение, но поддържа възражението
да са подписани от лице, което няма представителна власт спрямо дружеството. От
страна на ищеца по делото не са ангажирани конкретни доказателства, от които
може по несъмнен и безпротиворечив път да се изведе извода, че подписалото
фактурите лице е действало от името и за сметка на ответното дружество.
От
друга страна по делото няма спор, а и видно от справка в ТР, Д.Иванов е бил управител до 16.10.17г. на
дружество ДАНИ 2002 ЕООД, ЕИК *********. Същото е имало до тази дата и седалище
и адрес на управление в гр.Варна, р-н Приморски,
ул. Тракия №53А, т.е. идентично с това на отв.дружество. Няма спор относно
обстоятелството, че ищецът е имал търг.отношения както с ответника, така и с
горепосоченото дружество. За това безспорно
свидетелства и приложената по делото имейл-кореспонденция, касаеща предходен
период /м.06-07.17г./, от която е видно,
че ел.адрес „ *********@***.**“, вписан в ТР до 16.10.17г. като ел.поща на ДАНИ
2002 ЕООД, е този, от който с подател Виолета Иванова са били отправяни заявки
както за ответното дружество, така и за това на Д.Иванов. Това се потвърждава и
от показанията на св.Иванова, съгласно които комуникацията касателно
отв.дружество се е осъществявала и с двете лица
/Виолета и Дечко/. Следователно съобразно гореизложените факти, ценени в
тяхната съвкупност и последователност, се обосновава извода на настоящата
инстанция, че в търговските отношения спрямо ищеца е била създадена трайна
търговска практика за извършване на факт.действия от страна на всеки от
съпрузите касателно осъществяваната от процесното дружество търг.дейност.
Ответникът не е оспорил твърдения факт за извършени плащания по предх.фактури,
подписани от съпруга на управителката В.Иванова. Същевременно св.Иванова
изрично в своите показания сочи, че за процесния период заявките са направени
от Виолета, както и че е разговаряла с последната и съпруга й, които са
потвърдили доставките и са заявили, че същите ще бъдат платени. Липсват събрани
по делото доказателства, които да оспорват тези факти. С оглед на това съдът
намира за приложима в случая презумпцията на чл.301 ТЗ. Оборването на
презумпцията по чл.301 ТЗ е в тежест на страната, която се позовава на
недействителност на договора, в случая в тежест на отв.страна, която обаче не е
успяла при условията на пълно и главно доказване да установи своевременно да е
възразила срещу материализираните в процесните счетоводни документи доставки, а
ангажираните по делото доказателства чрез разпита на горепосочената свидетелка
безспорно сочат на изричното им потвърждаване. С оглед на така установеното
съдът приема за установен по делото факта на наличието на продажбено
правоотношение между страните по
смисъла на чл. 318 ТЗ, обективиран
в процесните фактури, отразяващи и факта на реално предаване на стоката. След като по делото е безспорно
установено, че извършеното от
ищеца изпълнение е прието от ответната страна, то за последната е възникнало
задължението да заплати неговата цена , с оглед настъпилата изискуемост на
вземането. Тъй като по делото се установи, че от страна на купувача не е
последвало надлежно изпълнение на поетото от него договорно задължение да
заплати цената на доставената стока, то това е основание за ангажиране на
договорната му отговорност и поставяне в негова тежест на следващите се
неблагоприятни последици. По изложените съображения съставът на въззивния съд
приема, че предявеният иск за приемане за
установено дължимостта на сумата от 9216,47лв, съставляваща разликата
над 2502.97 лева до предявения размер от 11719.44 лева, претендиран като
незаплатена цена на доставени стоки по фактури **********/01.09.2017г. на
стойност 2044.16 лева; **********/05.09.2017г. на стойност 1604.36 лева,
**********/08.09.2017г. на стойност 1664.80 лева, **********/13.09.2017г. на
стойност 1992.08 лева и **********/20.09.2017г. на стойност 1911.07 лева, се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Поради
несъвпадане на изводите на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд
решението на ВРС в обжалваната му част следва да се отмени.
В съответствие с този изход на спора
обжалваното решение следва да се ревизира и по отношение на присъдените
разноски.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва
да се разпредели от съда в исковото производство, или с решението си по установ.иск
съдът дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното
производство. Предвид установения размер на вземането, съдът намира, че на
ищеца следва да се присъдят допълнително 668,55лв разноски за заповедното
производство.
Съобразно уважената
част от предявеният иск на ищеца следва да се
присъдят допълнително разноски и за първа инстанция в размер на 1057,13лв. С оглед изхода от спора пред въззивния съд, то разноски за въззивното
производство се следват единствено на въззивника и
същите са в размер на 184,33лв – д.т.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №5106/11.12.2018г. на
Варненски районен съд, 34 състав, постановено по гр.д. №2057/2018г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от МАКРО-КОР ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Кремиковци, Индустриална зона, против ДАНИ-20002 ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, ул."Тракия"
№53А, иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.327 ТЗ за приемане
за установено, че ДАНИ-20002 ЕООД дължи на МАКРО-КОР ЕООД разликата над
2502.97 лева до предявения размер от 11719.44 лева, претендиран като
незаплатена цена на доставени продукти по фактури **********/01.09.2017г. на
стойност 2044.16 лева; **********/05.09.2017г. на стойност 1604.36 лева,
**********/08.09.2017г. на стойност 1664.80 лева, **********/13.09.2017г. на
стойност 1992.08 лева и **********/20.09.2017г. на стойност 1911.07 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението – 20.11.2017г. до окончателното заплащане
на задължението, за която е издадена заповед № 9579/22.11.2017г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17639/2017г. по описа на ВРС,
43-ти състав, както и в частта му, в
която са присъдени разноски в полза на ДАНИ-20002
ЕООД, ЕИК *********, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
признава за установено в отношенията между МАКРО-КОР ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н Кремиковци, Индустриална
зона, и ДАНИ-20002 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, р-н Приморски, ул."Тракия" №53А, че ДАНИ-20002 ЕООД, ЕИК *********, ДЪЛЖИ на МАКРО-КОР
ЕООД, ЕИК *********, СУМАТА в
размер на 9216,47лв, съставляваща горницата над 2502.97 лева до размера
от 11719.44 лева, представляваща незаплатена цена на доставени продукти по
фактури **********/01.09.2017г. на стойност 2044.16 лева;
**********/05.09.2017г. на стойност 1604.36 лева, **********/08.09.2017г. на
стойност 1664.80 лева, **********/13.09.2017г. на стойност 1992.08 лева и
**********/20.09.2017г. на стойност 1911.07 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението – 20.11.2017г. до окончателното заплащане на задължението, за която
е издадена заповед № 9579/22.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17639/2017г. по описа на ВРС, 43-ти състав, на осн.
чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА ДАНИ-20002
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н
Приморски, ул."Тракия" №53А,
ДА ЗАПЛАТИ на МАКРО-КОР ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Кремиковци, Индустриална
зона, сумата от 668,55лв, представляваща направените в
заповедното производство разноски, за които е издадена заповед № 9579/22.11.2017г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17639/2017г. по описа на ВРС,
43-ти състав.
ОСЪЖДА ДАНИ-20002 ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, р-н Приморски, ул."Тракия" №53А, ДА
ЗАПЛАТИ на МАКРО-КОР ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н
Кремиковци, Индустриална зона, сумата от 1241,46лв, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното и въззивно
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В
необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: