Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр.
Русе, 17.03.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, VІ - ти състав, в
публичното заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА като разгледа
докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно дело № 113 по описа
за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР),
във връзка с чл. 145 и сл. от Административнонаказателния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на П.К.А. ***, заемащ длъжност „Младши полицейски инспектор“ в Участък
- кв. “Чародейка“ към Второ Районно управление (РУ) при Областна дирекция (ОД)
на МВР – Русе, против Заповед № 3393з - 58 от 01.02.2021 г., издадена от ВПД Началник
на Второ РУ при ОД на МВР - Русе, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1,
чл.197, ал. 1, т. 1, чл. 198, ал. 1 и ал. 2 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР на мл.
експерт П.К.А., заемащ длъжност „Младши полицейски инспектор“ в Участък - кв.
“Чародейка“ към Второ РУ при ОД на МВР – Русе е наложено дисциплинарно
наказание „Мъмрене“ за срок от един месец, считано от датата на връчване на
заповедта, като служителят е предупреден, че при извършване на друго
дисциплинарно нарушение, за което се налага дисциплинарно наказание по чл. 198,
ал. 2 от ЗМВР, в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко
дисциплинарно наказание.
В
жалбата се навеждат доводи, че заповедта е незаконосъобразна на всички
основания по чл. 146 от АПК. Твърди се липса на компетентност у органа-издател
на акта, неспазване на изискванията за форма поради липса на изложени
фактически основания, липса на мотиви, непосочване на форма на вина. Развиват
се доводи за допуснати нарушения на материалния закон и допуснати съществени
нарушения в дисциплинарното производство, изразяващи се в непредоставена
възможност на жалбоподателя да участва лично в дисциплинарното производство,
както и на достъп до материалите по производството, а също така и за даване на
писмени обяснения по случая. Твърди се, че жалбоподателят не е бил поканен за
изслушване от дисциплинарнонаказващия орган.
Претендира
се отмяна на оспорваната заповед и присъждане на направените по делото разноски,
съгласно представен списък на разноските (л.45 от делото).
Ответната
страна – Началникът на Второ РУ при ОД на МВР - Русе, чрез процесуален
представител гл. юрисконсулт Т. Й., счита заповедта за правилна и
законосъобразна. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като представя списък на разноските (л. 46 от делото).
Административният
съд, след проверка на оспорения административен акт, предвид твърденията на
страните и приложените доказателства, приема за установено следното:
По фактите
Със
Заповед № 3393з-472 от 10.11.2020 г. (л. 3 от преписката), на основание чл.
205, ал. 2 от ЗМВР, ВПД Началникът на Второ РУ при ОД на МВР – Русе е
разпоредил извършване на проверка за изясняване на постъпили със Справка рег. №
3393р-14407 от 21.10.2020 г. данни за това, че мл. експерт П.К.А., заемащ
длъжност „Младши полицейски инспектор“ в Участък - кв. “Чародейка“ към Второ РУ
при ОД на МВР – Русе, периодично
закъснява за работа, явявайки се на работното си място в сградата на Участък –
кв. „Чародейка“ след 08:30 часа, пропускайки или влизайки ненавреме на
сутрешните оперативки, провеждани в структурното звено.
Така
описаното деяние се явявало нарушение на т. 1 от Раздел I на Заповед № 336з-291 от 07.02.2020
г. за разпределяне на работното време на държавните служители по чл. 142, ал.
1, т. 1 от ЗМВР в ОД на МВР – Русе „Работното време на държавните служители в
ОД на МВР – Русе е от 08:30 часа до 17:30 часа ….“, доп. със Заповед №
336з-1281 от 01.07.2020 г., изм. със Заповед № 336з-1343 от 08.07.2020 г., доп.
със Заповеди №№ 336з-1540 от 31.07.2020 г.; 336з-1753 от 28.08.2020 г. и
336з-2020 от 25.09.2020 г., представляващо нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР.
Проверката
е възложена на старши инспектор Д.Н.Д., заемащ длъжността „Началник на Участък
– кв. „Чародейка“ към Второ РУ при ОД на МВР – Русе.
В
заповедта е посочено, че за резултата от проверката следва да се изготви
писмена справка, като е даден срок за докладване на същата – 30 дни, считано от
датата на издаване на заповедта.
Липсват
данни тази заповед да е била сведена до знанието на жалбоподателя, каквото е
изискването на чл. 16 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на
вътрешните работи.
След
извършване на разпоредената проверка, ст. инсп. Д.Н.Д., заемащ длъжността
„Началник на Участък – кв. „Чародейка“ към Второ РУ при ОД на МВР – Русе,
явяващ се и пряк ръководител на жалбоподателя, изготвя и на 09.12.2020 г. представя
в дадения 30-дневен срок Справка за резултата от извършената проверка по
Заповед № 3393з-472 от 10.11.2020 г. (л. л. 19 и 20 от преписката).
В
справката е посочено, че при извършената проверка са снети писмени сведения от
всички служители, работещи в Участък – кв. „Чародейка“. От тях става ясно, че
служителите категорично потвърждават случаи на закъснения за работа от страна
на мл. ПИ П. А., но не могат да посочат причини за тези закъснения от негова
страна, нито конкретни дати и времеви период на закъсненията (л. л. 7 – 11 от
преписката). От сведенията на тези служители става ясно също така, че работното
време на Участък – кв. „Чародейка“ е от понеделник до петък от 08:30 часа до
17:30 часа.
В
справката, ст. инсп. Д.Д. посочва конкретно две дати/ 15.10.2020г и
02.09.2020г./, за които се твърди, че мл. ПИ П. А. е закъснял и не се е явил навреме
за провеждане на сутрешна оперативка в 08:30 часа в Участък – кв. „Чародейка“. В
справката първо са изложени твърдения в обратна последователност- първо за
15.10.2020г, а след това и за предходната дата.
Първата
дата е 02.09.2020 г. От материалите, съдържащи се в дисциплинарнонаказателната
преписка и приобщени към делото става ясно обаче, че на тази дата мл. ПИ П. А.
изобщо не се е явил на инструктаж, но във
Второ РУ при ОД на МВР – Русе с начален час 06:30 часа, във връзка с охрана
на масова обществена проява „Автомобилно шествие – граждански протест“. В
справката и приобщените материали подробно са изложени обстоятелства за това
как сутринта на въпросната дата други двама служители от участъка са звънели
многократно на жалбоподателя, но той не отговорил на повикванията; наложило се
да отидат до дома му, след което тримата заедно отишли във Второ РУ на ОД на
МВР – Русе. Във връзка с изясняване на този случай са били дадени писмени
обяснения от тримата полицейски служители на л. л. 4 – 6 и л. 12 от преписката
/чл. 17 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на
дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието
на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните
работи/. От обясненията на мл. ПИ П. А., дадени на 02.12.2020 г. става ясно, че
той не отрича, че на процесната дата 02.09.2020 г. не се е явил във Второ РУ
при ОД на МВР - Русе в 06:30 часа за провеждане на инструктаж във връзка със
заявена за същата дата масова проява “Автомобилно шествие – граждански
протест“, след като е бил предварително информиран за началния час и място на
провеждането му от ПИ М.Н.П.; не отрича, че след приключване на инструктажа се
е наложило двама негови колеги ПИ М.Н.П. и мл. ПИ Г.П.С. да го потърсят в дома
му и едва след това да поемат задълженията си във връзка с провеждането на
мероприятието по охрана на масова обществена проява „Автомобилно шествие –
граждански протест. Като причина за неявяването си мл. ПИ П. А. сочи, че
вероятно вечерта на 01.09.2020 г., без той да забележи, четиригодишната му
дъщеря „е пипала телефона му и неволно го е привела в безшумен режим, тъй като
тази функция на телефона се включва лесно, като също може да се активира и в
заключено положение на дисплея“, затова на сутринта на 02.09.2020 г. не е чул
алармите за събуждане и позвъняванията на колегите му. В изготвената справка извършилият
проверката обаче не посочва конкретния час и място, когато на дата 02.09.2020
г. мл. ПИ П. А. изобщо не се е явил на инструктаж, макар че явно са приети
писмените обяснения, че жалбоподателят преди започването на мероприятието
,заедно с колегите му са заели местата си
в района на ГКПП „ Дунав мост“ около 8,10 ч., бе те допълнително да са
изследвани
Втората,
посочена в справката дата, за която извършилият проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е установил, че мл. ПИ П. А. е закъснял за работа, явявайки се Участък –
кв. „Чародейка“ около 09:20 часа и е пропуснал сутрешна оперативка, е
15.10.2020 г. За тази дата мл. ПИ П. А. не сочел конкретна причина за
закъснението си. Данни за това закъснение на служителя се съдържат само в
изготвената справка на проверяващия по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, който се явява и
пряк ръководител на дисциплинарнонаказаното лице.
Въз
основа на така установените факти проверяващото лице приема, че мл. ПИ П. А. не винаги спазва определеното работно време,
с което допуска нарушения на т. 1 от Раздел I от Заповед № 336з-291 от 07.02.2020
г. за разпределяне на работното време на държавните служители по чл.142, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР в ОД на МВР – Русе „Работното време на държавните служители в ОД
на МВР – Русе е от 08:30 часа до 17:30 часа ….“, доп. със Заповед № 336з-1281
от 01.07.2020 г., изм. със Заповед № 336з-1343 от 08.07.2020 г., доп. със
Заповеди №№ 336з-1540 от 31.07.2020 г.; 336з-1753 от 28.08.2020 г. и 336з-2020
от 25.09.2020 г., представляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР.
Предвид
горното и факта, че нарушението на служебната дисциплина било маловажно, на
основание чл. 198 от ЗМВР проверяващото лице предлага на мл. ПИ П. А. да бъде
наложено дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за срок от един месец.
При
спазване изискването на чл. 18, ал. 1 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015
г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на
вътрешните работи, мл. ПИ П. А. е запознат с изготвената справка на 06.01.2021
г., видно от положения от него подпис и ръкописно изписана дата (л. 20 от
преписката), като не е депозирал възражения по изложените в нея факти и
обстоятелства.
В
изпълнение на задълженията си по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, ДНО е изслушал
служителя във връзка с извършено дисциплинарно нарушение, описано по следния
начин: на 02.09.2020 г. и на 15.10.2020
г., в гр. Русе, служителят не се е явил в 08:30 часа в сградата на Участък –
кв. „Чародейка“ и не е присъствал на провеждането на оперативки от ст. инсп. Д.Д.
– началник на участъка, със състава на подразделението, с което е нарушил
т. 1 от Раздел I
от Заповед № 336з-291 от 07.02.2020 г. за разпределяне на работното време на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в ОД на МВР – Русе
„Работното време на държавните служители в ОД на МВР – Русе е от 08:30 часа до
17:30 часа ….“, доп. със Заповед № 336з-1281 от 01.07.2020г., изм. със Заповед
№ 336з-1343 от 08.07.2020 г., доп. със Заповеди №№ 336з-1540 от 31.07.2020 г.;
336з-1753 от 28.08.2020 г. и 336з-2020 от 25.09.2020 г., представляващо
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР.
За
изслушването е съставен протокол по образец, който има изискуемото съдържание
по чл. 25 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на
дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието
на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните
работи. Видно от собственоръчно изписания текст в протокола, мл. ПИ П. А.
заявява, че е запознат със справката и всички предоставени му материали,
съгласен е с извършената проверка и няма какво повече да добави (л. л. 21 и 22
от преписката).
Със
Заповед № 3393з - 58 от 01.02.2021 г., ВПД Началник на Второ РУ при ОД на МВР -
Русе, е наложил на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл.197, ал. 1, т. 1, чл.
198, ал. 1 и ал. 2 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР на мл. експерт П.К.А., заемащ
длъжност „Младши полицейски инспектор“ в Участък - кв. “Чародейка“ към Второ РУ
при ОД на МВР – Русе дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за срок от един месец,
считано от датата на връчване на заповедта, като служителят е предупреден, че
при извършване на друго дисциплинарно нарушение, за което се налага
дисциплинарно наказание по чл.198, ал. 2 от ЗМВР, в срока на наложеното
наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание (л. л. 1 и 2 от
преписката).
В
мотивите на заповедта вмененото на служителя нарушение на дисциплината по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР е описано от фактическа страна по
следния начин: на 02.09.2020 г. и на
15.10.2020 г. , в гр. Русе, служителят не се е явил в 08:30 часа в сградата на
Участък – кв. „Чародейка“ и не е присъствал на провеждането на оперативки от
ст. инсп. Д.Д. – началник на участъка, със състава на подразделението, с
което е нарушил т. 1 от Раздел I
от Заповед № 336з-291 от 07.02.2020 г. за разпределяне на работното време на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в ОД на МВР – Русе
„Работното време на държавните служители в ОД на МВР – Русе е от 08:30 часа до
17:30 часа ….“, доп. със Заповед № 336з-1281 от 01.07.2020 г., изм. със Заповед
№ 336з-1343 от 08.07.2020 г., доп. със Заповеди №№ 336з-1540 от 31.07.2020 г.;
336з-1753 от 28.08.2020 г. и 336з-2020 от 25.09.2020 г., представляващо
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР,
за което на основание чл. 200, ал. 1, т.
11, пр. 2 от ЗМВР – „неизпълнение на заповеди на преките ръководители“, е
предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест
месеца до една година.
След
като е оценил събраните доказателства, взел е предвид тежестта на нарушението,
настъпилите от него последици и обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата
/кадрова справка рег. № 336р-1658 от 15.01.2021 г. на л. л. 17 и 18 от
преписката/ и след като е изслушал служителя, ДНО е приел, че за извършеното на
02.09.2020 г. и 15.10.2020 г. в гр. Русе нарушение на служебната дисциплина,
установено от възложената с нарочна заповед проверка, приключила с изготвена
писмена справка, отклонението от изискванията е незначително, не са настъпили
вредни последици и извършеното от служителя деяние представлява маловажно дисциплинарно
нарушение. По тези съображения ДНО наложил на мл. експерт П.К.А., заемащ
длъжност „Младши полицейски инспектор“ в Участък - кв. “Чародейка“ към Второ РУ
при ОД на МВР – Русе на основание чл.194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 1,
чл. 198, ал. 1 и ал. 2 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР дисциплинарно наказание
„Мъмрене“ за срок от един месец, считано от датата на връчване на заповедта.
Заповедта
е връчена на служителя срещу подпис на дата 03.02.2021 г. (л.2 от преписката)
Тази
заповед се обжалва от жалбоподателя, като жалбата до съда е подадена чрез
началника на Второ РУ при ОД на МВР – Русе на 11.02.2021 г., видно от
поставения щемпел с входящ номер и дата (л. 3 от делото) и е предмет на
настоящото съдебно производство.
В
приобщената към делото дисциплинарнонаказателна преписка се съдържа още и
типова длъжностна характеристика за длъжността „Младши полицейски инспектор“ в
сектор/група „Охранителна полиция“/група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна
полиция“/участък на районно управление при ОД на МВР – Русе, като в т. III
„Организационни връзки и
взаимоотношения“; „Подчиненост, връзки и взаимоотношения“ е посочено, че
служителят се ръководи, контролира и оценява от началника на
сектора/групата/участъка, съгласно щата (л. л. 13 – 16 от преписката).
От
страна на ответника са представени писмени доказателства относно
компетентността на органа-издател на акта (Заповед № 8121К-8406 от 07.08.2020
г., с която Министърът на вътрешните работи временно преназначава за срок от
шест месеца гл. инсп. Я.Д.Д. – Началник на Сектор „Криминална полиция“ към
Второ РУ при ОД на МВР – Русе, на ръководна длъжност Началник I степен на Второ РУ при ОД на МВР –
Русе, както и заповеди относно утвърждаването и прилагането на Класификатор на
длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 от ЗМВР и
Приложение № 6 към Класификатора на л. л. 38 – 44 от делото).
Представени
са още и цитираните в оспорената заповед Заповед № 336з-291 от 07.02.2020 г. за
разпределяне на работното време на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1
от ЗМВР в ОД на МВР – Русе, доп. със Заповед № 336з-1281 от 01.07.2020 г., изм.
със Заповед № 336з-1343 от 08.07.2020 г., доп. със Заповеди №№ 336з-1540 от
31.07.2020 г.; 336з-1753 от 28.08.2020 г. и 336з-2020 от 25.09.2020 г., издадени
от Директора на ОД на МВР - Русе (л. л. 20 – 37 от делото), както и Заповед №
8121з-1252 от 03.11.2016 г. относно подобряване на дисциплинарната практика в
МВР на Министъра на вътрешните работи (л. л. 13 – 19 от делото).
По правото
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален
административен акт в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок,
пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна
отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Оспорен е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 211 от ЗМВР.
Изложеното обуславя процесуалната допустимост
на жалбата за разглеждането й по същество.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните
по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът
извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността
му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Относно
компетентността на органа-издател на обжалваната заповед
Оспорената заповед е издадена от материално
компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му
правомощия и упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя.
На жалбоподателя, който е младши полицейски инспектор
в Участък – кв. „Чародейка“ към Второ Районно управление при ОД на МВР - Русе,
имащ качество на държавен служител по смисъла на чл. 142 и чл. 143 от ЗМВР е
наложено дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за срок от един месец, определено в
нормата на чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, със заповед, издадена от главен
инспектор Я.Д.Д., временно преназначен на длъжност Началник на Второ РУ при ОД
на МВР – Русе, видно от представената на л. 38 от делото Заповед № 8121К-8406
от 07.08.2020 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР наказанията
по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМВР се
налагат със заповеди от служители
на висши ръководни и ръководни длъжности.
Съгласно горецитираната заповед и представеното
Приложение № 6 „Йерархия на длъжностите за държавни служители в съответния вид
длъжности“ от Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал.
1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР органът-издател на заповедта временно е преназначен
на ръководна длъжност – Началник на Второ РУ при ОД на МВР – Русе, а
дисциплинарнонаказаният служител заема младша изпълнителска длъжност в Участък
– кв. „Чародейка“ към същото РУ.
Ето защо съдът приема, че Началникът на Второ РУ
при ОД на МВР - Русе се явява компетентен орган и притежава правомощие да
издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по
отношение на наказания служител.
Поради изложеното съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материална компетентност.
Относно
спазване на изискването за форма на акта, административнопроизводствените
правила и правилното приложение на материалния закон
Основателно
е възражението на жалбоподателя, че дисциплинарнонаказващият орган не е
изпълнил задължението си по чл. 16 от Инструкция №
8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на
информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в
Министерството на вътрешните работи. Съгласно цитираната разпоредба, държавният
служител, срещу когото се извършва дисциплинарна проверка по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР (в случая проверката е назначена със Заповед
№ 3393з-472 от 10.11.2020
г. на ВПД Началник при Второ РУ на МВР - Русе), следва
да бъде запознат със заповедта – обстоятелство, което се удостоверява с подпис
и отбелязване на дата и час. В случая липсват данни тази
заповед да е била сведена до знанието на жалбоподателя. Това нарушение обаче, според съда, не
е от категорията на съществените, тъй като в случая е наложено
дисциплинарно наказание по чл.198 от ЗМВР за маловажно дисциплинарно нарушение,
в който случай съобразно разпоредбата на чл. 208 от ЗМВР дисциплинарното
производство може да започне и без издаване на заповед. В този
случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване
на нарушението.
На следващо място основателно е и възражението на жалбоподателя, че е
допуснато нарушение на т. 2.1. от Заповед № 8121з-1252 от 03.11.2016 г.
относно подобряване на дисциплинарната практика в МВР на Министъра на
вътрешните работи, проверките по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР да се извършват от
комисии, които не са съставени изцяло от служители от същото звено, в което
служителят изпълнява служебните си задължения, тъй като това поражда съмнение в обективността на проверяващите,
още повече, че в случая проверката е възложена само на едно длъжностно лице, а
не на комисия от няколко служители, като това лице се явява и прекият
ръководител на дисциплинарнонаказания служител, по данни на когото по всяка
вероятност е сезиран и ДНО.
Съдът констатира, че са спазени регламентираните в чл.
195, ал. 1 от ЗМВР срокове, в които
следва да бъде наложено дисциплинарното наказание. Съобразно посочената
разпоредба наказанието следва да се наложи не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Моментът на откриване на дисциплинарното нарушение е юридически факт, който
законодателят дефинира легално.
Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР,
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено,
когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарнонаказващ орган.
В случая се твърди, че на 02.09.2020 г. и
на 15.10.2020 г. , в гр. Русе, служителят не се е явил в 08:30 часа в сградата
на Участък – кв. „Чародейка“ и не е присъствал на провеждането на оперативки от
ст. инсп. Д.Д. – началник на участъка, със състава на подразделението.
Материалите от дисциплинарното производство са
постъпили при ДНО на 09.12.2020 г., а заповедта е издадена на 01.02.2021 г.
Видно от представените и обсъдени в настоящото
производство писмени доказателства за извършеното нарушение и самоличността на
извършителя се налага извода, че дисциплинарното наказание е наложено на
жалбоподателя в срока по чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.
Наред с това, в случая не е изминал и срок по-голям
от една година между периода на извършване на нарушението и датата на налагане
на дисциплинарното наказание – 01.02.2021 г.
Съдът намира, че при издаване на оспорената заповед
не е допуснато нарушение на чл. 206, ал.
1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба преди налагане на дисциплинарното наказание
дисциплинарнонаказващият орган е длъжен да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител
причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. С
правилото, заложено в тази разпоредба, се гарантира правото на защита на
дисциплинарно привлеченото лице в дисциплинарното производство.
Законосъобразното му прилагане означава да се даде възможност на служителя да
представи позицията си по вмененото му дисциплинарно нарушение преди налагане
на дисциплинарното наказание.
Според правилото на чл. 25 от Инструкция
№ 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, за
изслушването на държавния служител, извършил нарушение на служебната
дисциплина, се съставя протокол по образец, в който се посочват: 1. дата,
час и място на изслушването; 2. орган, осъществил
изслушването; 3. данни за присъствали други длъжностни лица; 4. данни
за служителя и за това, че е изслушан във връзка с мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, или се отразява, че е
отказал да даде обяснения.
Съгласно правилото на чл. 26 от Инструкция
№ 8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, дисциплинарнонаказващият орган не е длъжен да
изслуша държавния служител, извършил нарушението, ако той е дал писмени
обяснения преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Анализът на цитираните правни норми води до извод,
че двата способа са алтернативни – или следва да се приемат писмени обяснения
или служителят да се изслуша.
В случая са налице данни за това, че служителят е
бил изслушан преди да му бъде наложено дисциплинарното наказание, като за това
е бил съставен и протокол с изискуемото съдържание (л. л. 21 и 22 от
преписката).
Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР,
дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се
посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Оспореният акт е съставен в предвидената от закона
писмена форма и съдържа формално изброяване на всички задължителни реквизити,
предвидени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, но съответно посоченото в
обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно нарушение не е достатъчно
прецизно, като липсва съответствие между фактическите обстоятелства и
посочените като нарушени разпоредби от една страна, а от друга страна
изложените фактически обстоятелства не се подкрепят от съдържащите се в
дисциплинарнонаказателната преписка писмени доказателства.
Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства обуславя извода, че оспорената заповед е издадена и в
несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР
се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява
нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените
дисциплинарни наказания.
Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194,
ал. 2 от ЗМВР.
За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност
е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на
дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР.
Дисциплинарната отговорност по глава осма от ЗМВР е лична и виновна отговорност и за да бъде
наложено дисциплинарно наказание на един държавен служител от състава на МВР,
следва ДНО да докаже, че той виновно /умишлено или по непредпазливост в двете й
форми - небрежност и самонадеяност/ е нарушил служебната дисциплина и е
извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР.
Следователно
нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от
служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние
обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя.
В процесния случай на жалбоподателя се вменява, че
е нарушил чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, по-конкретно хипотезата на неизпълнение
на заповеди на преките ръководители.
От събраните по делото писмени доказателства става
ясно, че пряк ръководител на жалбоподателя като младши полицейски инспектор в
Участък – кв. „Чародейка“ към Второ РУ при ОД на МВР - Русе е старши инспектор Д.Н.Д.
- Началник на Участък – кв. „Чародейка“ към Второ РУ при ОД на МВР - Русе.
Доколкото в случая цитираната в оспорения акт Заповед №
336з-291 от 07.02.2020 г. за разпределяне на работното време на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в ОД на МВР – Русе, доп. със Заповед
№ 336з-1281 от 01.07.2020 г., изм. със Заповед № 336з-1343 от 08.07.2020 г.,
доп. със Заповеди №№ 336з-1540 от 31.07.2020 г.; 336з-1753 от 28.08.2020 г. и
336з-2020 от 25.09.2020 г., е издадена
от Директора на ОД на МВР - Русе, който не е пряк ръководител на мл. ПИ П. А., е налице несъответствие
между приетата правна квалификация и фактическото описание на нарушението.
Нарушаването на т. 1 от Раздел I на Заповед №
336з-291 от 07.02.2020 г. за разпределяне на работното време на държавните
служители по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в ОД на МВР – Русе, доп. със Заповед №
336з-1281 от 01.07.2020г., изм. със Заповед № 336з-1343 от 08.07.2020 г., доп.
със Заповеди №№ 336з-1540 от 31.07.2020 г.; 336з-1753 от 28.08.2020 г. и
336з-2020 от 25.09.2020 г., издадена
от Директора на ОД на МВР – Русе, в случая не представлява нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1
от ЗМВР в хипотезата на неизпълнение на заповед на прекия ръководител.
В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
трябва да има пълно, безпротиворечиво единство между установените факти и
подвеждането им под правилната материалноправна разпоредба.
Несъответствието между словесното описание на
нарушението и правната му квалификация води до неразбираемост за какво точно
нарушение на служителя е наложено дисциплинарно наказание.
В конкретния казус ответникът не е въвел правната
квалификация по начин, че да обвърже параметрите на вмененото деяние с точната
законова разпоредба, въвеждаща дължимото правило за поведение на служителя.
Дисциплинарното производство въвежда строги правила
за осъществяването му в ЗМВР, които определят различните видове дисциплинарни
нарушения и наказанията за тях.
Ето защо и особено важно е за държавните органи,
които прилагат съответните разпоредби, да извършват това при стриктно
съблюдаване на законовите норми.
Когато държавните органи искат да ангажират
дисциплинарната отговорност на едно лице, извършител на дисциплинарно
нарушение, то те са задължени, след като опишат точно нарушението както от
обективна, така и от субективна страна, да го подведат под относимата за случая
законова разпоредба, което обаче в процесния казус не е сторено коректно.
На
следващо място събраните по делото писмени доказателства не подкрепят
фактическия извод на ДНО, че на 02.09.2020 г., в гр. Русе служителят не се е
явил в 08:30 часа в сградата на Участък – кв. „Чародейка“ към Второ РУ на МВР –
Русе и не е присъствал на провеждането на оперативка от ст. инсп. Д.Д. –
началник на участъка, със състава на подразделението. От снетите сведения и
писмени обяснения се установява, че на тази дата служителят не се е явил на инструктаж, но във Второ РУ
при ОД на МВР – Русе и то с начален час 06:30 часа, във връзка с охрана на
масова обществена проява „автомобилно шествие – граждански протест“, като
инструктажът е бил провеждан от друг полицейски служител, а не от началника на
Участък – кв. „Чародейка“. От обясненията на мл. ПИ П. А., дадени на 02.12.2020
г., става ясно, че той не отрича, че на процесната дата 02.09.2020 г. не се е
явил във Второ РУ при ОД на МВР - Русе в 06:30 часа за провеждане на инструктаж
във връзка със заявена за същата дата масова проява “Автомобилно шествие – граждански
протест“, след като е бил предварително информиран за началния час и място на
провеждането му от ПИ М.Н.П.; не отрича, че след приключване на инструктажа се
е наложило двама негови колеги ПИ М.Н.П. и мл. ПИ Г.П.С. да го потърсят в дома
му и едва след това да поемат задълженията си във връзка с провеждането на
мероприятието по охрана на масова обществена проява „Автомобилно шествие –
граждански протест. Но не за това фактическо деяние е наложено на жалбоподателя
дисциплинарно наказание. Липсата на коректно посочване на тези факти в самата
заповед съдът счита, че не може да се преодолява, чрез позоваване на данните от
съдържащите се в преписката писмени доказателства, тъй като така би се заобиколило
императивното правило на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, а от друга страна на доказване
подлежат само тези факти, които административният акт визира, а не тези, които
се съдържат в писмени доказателства, събрани в процеса на особеното административно
производство, което освен това е и със санкционен
характер. В тази връзка е основателно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че събраните писмени доказателства /несъответни
на описаните фактически констатации/ по-скоро водят на друг извод, а именно на нееднократни нарушения
на служебната дисциплина.
Недопустимо е едва в хода на съдебната фаза на производството да се изменя
както вмененото противоправно деяние от фактическа страна, така и неговата
правна квалификация.
Не на последно място от значение е и
обстоятелството, че по отношение на втората дата, посочена в оспорената заповед
– 15.10.2020 г., за която се твърди, че служителят не се е явил в 08:30 часа в
сградата на Участък – кв. „Чародейка“ и не е присъствал на провеждането на
оперативка от ст. инсп. Д.Д. – началник на участъка, данни се съдържат
единствено в изготвената справка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Извършилият
проверката по чл.205, ал. 2 от ЗМВР обаче се явява и пряк ръководител на
служителя, като вероятно именно той е сезирал ДНО с информация, съдържаща данни
за извършено от мл. ПИ П. А. дисциплинарно нарушение.
При тези факти на първо място недопустимо в случая
едно и също длъжностно лице извършва проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и
същевременно дава сведения /съдържащи се в изготвената от него справка/ за
факти и обстоятелства от значение за воденото дисциплинарно производство.
На следващо място
горното буди и съмнение дали дисциплинарната
проверка е проведена обективно, пълно, всестранно, респ. дали събраните в хода
доказателства са преценени безпристрастно при изготвяне на справката от извършващия
проверката.
В заключение горепосоченото води на извод, че в
производството по издаване на оспорената заповед е нарушен принципът за
безпристрастност по смисъла на чл. 10, ал. 2 от АПК, който е общ принцип в
административното производство, каквото е и производството по налагане на
дисциплинарни наказания по ЗМВР. Независимо, че този принцип е намерил израз
само в разпоредбата на чл. 207, ал. 4 от ЗМВР, която регламентира
дисциплинарното производство при допуснати тежки дисциплинарни нарушения, той е
приложим при всяко друго производство за налагане на дисциплинарно наказание, с
оглед неговата универсалност в административното производство. Едно от
измеренията на принципа за безпристрастност е предотвратяване на всеки възможен
конфликт на интереси, изразяващ се в евентуална заинтересованост на
длъжностните лица от съответната администрация от съдържанието на крайния акт.
„Пристрастен“ орган е този, който участва в разглеждането на дисциплинарното
производство, в нарушение на принципа на самостоятелност и безпристрастност,
установен в цитираната по-горе правна норма. Ето защо при наличие на хипотезата
на чл. 10, ал. 2 от АПК, това лице по свой почин, или по искане на някой от
заинтересованите, може да бъде отведено.
По изложените съображения настоящият състав на АдмС
- Русе намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а обжалваната
заповед е валиден административен акт, но е издаден в нарушение на специалните
административнопроизводствени правила и в противоречие с материалния закон,
поради което е незаконосъобразна и следва да бъде отменена на основание чл.
146, т. 3 и т. 4 от АПК.
По
разноските
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя
за присъждане на сторените по делото разноски като своевременно направено е
основателно. Същият е доказал реално направени разноски в производството по
адм. дело № 113/2021 г. по описа на АдмС - Русе за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева, внесено изцяло и в брой по договор за правна защита и
съдействие (л. 11, гръб от делото) и 10 лева, внесена държавна такса (л. 6 от
делото) и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва
да се осъди ОД на МВР - Русе да заплати на оспорващия реално направените и
доказани съдебни разноски в размер на 410 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение второ от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 3393з - 58 от 01.02.2021
г., издадена от ВПД Началник на Второ Районно управление при Областна дирекция
на МВР - Русе, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 1,
чл. 198, ал. 1 и ал. 2 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР на младши експерт П.К.А., заемащ
длъжност „Младши полицейски инспектор“ в Участък - кв. “Чародейка“ към Второ РУ
при ОД на МВР – Русе е наложено дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за срок от един
месец, считано от датата на връчване на заповедта, като служителят е
предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение, за което се
налага дисциплинарно наказание по чл. 198, ал. 2 от ЗМВР, в срока на наложеното
наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе да
заплати на П.К.А., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** сумата в размер на 410
(четиристотин и десет) лева – разноски по делото.
Решението
е окончателно на основание чл. 211, предложение последно от ЗМВР.
Съдия: