Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 21.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли през
две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията
Георгиева търг.дело № 1205 по описа на
съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.
266, ал. 1 33Д вр. чл.
79, ал. 1 33Д, вр. чл. 286 ТЗ от „Л.Г.“ АД против „М.С.“ ООД за сумата от 33600 лв., с ДДС,
представляваща цена на изпълнени СМР по договор за извършване на
строително-монтажни дейности в обект многофамилна
жилищна сграда, находяща се в УПИ XX-8715, в кв.189 в гр.Силистра, ул.”Кълъраш”
съгласно количествено-стойностна
сметка по фактура №**********/ 29.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
С
исковата молба и уточняваща молба от 12.07.2019 г. ищецът твърди, че с ответника
са в търговски взаимоотношения за извършване на допълнителни строително- монтажни работи на обект - сграда, отразени във
фактура №**********/ 29.12.2017 г. за сумата от 33 600 лв., с вкл. ДДС. Сумата
съставлявала незаплатена част за извършени СМР, конкретно изброени в
количествено-стойностна сметка към договора, одобрена от ответника. Твърди се,
че ищцовото дружество изпълнило задълженията си по
извършване на възложените дейности, но въпреки многократните покани към
настоящия момент ответникът не бил предприел действия по погасяване на
задължението си, което обуславяло правния интерес от съдебна защита на
нарушеното му материално право.
ИСКАНЕТО е съдът да осъди „М.С.” ООД с ЕИК ******,
със седалище адрес на управление ***, да заплати на ищцовото
търговско дружество сумата общо от 33 600 лв., дължима по фактура №**********/
29.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, както и направените разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва иска с
твърдения, че не е налице договорно правоотношение между страните, по силата на
което на ищеца да е възложено изпълнението на строително ремонтни работи и че
представената количествено – стойностна сметка не е подписана от страна на „М.С.“ЕООД,
като оспорва истинността на това писмено доказателство. С отговора се изтъква,
че СМР не са приемани от ответното търговско дружество и не са съставяни
протоколи за това, както и че фактурата не е подписана от негов представител.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, по свое убеждение,
прие за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства и
заключението на съдебно счетоводната експертиза, преценени в съвкупност, по
делото се установи, че съставената от ищцовото
дружество фактура с
№**********/29.12.2017 г. на стойност 33 600,00 лв. с включен ДДС е
осчетоводена при ищеца по сметка 411 - „Клиенти“, по партида на ответника, но в
Дневник на сметка 401 /1 - „Доставчици“ на ответника тя не фигурира като
осчетоводена. От допълнително изискана информация от вещото лице - за
хронология на осчетоводяванията по сметка 401/1 при ответника на издадените от
ищеца фактури и извършените плащания по тях, с движение за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и анализ на предоставена
допълнително аналитична ведомост за сметка 401/1 за 2017 г., се установява, че процесната фактура
издадена от ищеца с №**********/29.12.2017 г. на стойност 33 600,00 лв. с ДДС
не фигурира в счетоводните записвания на дружеството. Фактурата е съставена за
стойността на извършени по „Протокол за допълнително извършени дейности на
обект Силистра, ул.“******“ и е на стойност 33 600, 00 лв. с включен ДДС.
Същата е осчетоводена при ищеца по сметка 411 - „Клиенти“, по партида на
ответника и по нея фигурира незакрито вземане от ответника в посочения размер.
От представената като доказателство по делото фактура е видно, че същата не е
подписана от представител на ответното дружество. По счетоводни данни на ответника издадена от
ищеца фактура с №**********/29.12.2017 г. не фигурира в счетоводните записвания
на дружеството и не фигурира задължение към ищеца с размер 33 600,00 лв. По предоставените дневници на покупки по ЗДДС подадени в НАП,
отнасящи
се за периода от м.12.2017 г. до м.12.2018 г. се констатира, че процесната фактура не фигурира в подадените дневници от
ответника, респ. не е декларирано ползване на право на данъчен кредит по нея.
От приетото
заключение на вещото лице е видно, че при ответника по представени банкови извлечения от
разплащателна сметка са констатирани плащания към ищеца в общ размер на 246
739,55 лв., представени по дати, размер и основание в Таблица 1, а именно: Плащане
по фактура **********/20.04.2017 г; Плащане по фактура **********/20.04.2017
г.; частично плащане по ф-ра **********; доплащане по
ф-ра **********; Плащане по фактура
00000000007/12.06.2017 г.; частично плащане по ф-ра
08; Баланс по ф-ра 08; Финално плащане по ф-ра 08; Аванс по фактура 09;Междинно плащане по фактура
009/18.07.2017 г.; Междинно плащане по фактура 009/18.07.2017 г.;Междинно
плащане по фактура 009/18.07.2017 г.; Междинно плащане по фактура
009/18.07.2017 г.;Междинно плащане по фактура 009/18.07.2017 г.; Финално
плащане по фактура 0009/18.07.2017 г.; Плащане по ф-ра
000012/05.09.2017 наем и транспорт на скеле-Раднево; Част.плащане по ф-ра
11/14.08.2017 обект – Раднево; Плащане по ф-ра
13/15.09.2017 обект – Раднево; Плащане по ф-ра
11/14.08.2017 обект – Раднево; Плащане по ф-ра
14/25.09.2017 г. и Доплащане по ф-ра 14/25.09.2017 г.
Всички плащания са получени и
осчетоводени от ищеца, като се констатира, че ищецът е отчел плащания в по-голям
размер - общо 255 409, 55 лв. От представения Дневник на сметка 401 /1 -
„Доставчици“ от ответника се констатира, че процесната
фактура, която е съставена на 29.12.2017 г. не фигурира като осчетоводена.
Вещото лице изяснява, че въз основа на съдържанието в предоставения аналитичен
дневник на сметка 401/1 за периода м.декември 2017 г. до март 2020 г. се
констатира, че счетоводните записвания в него са непълни, тъй като -
констатираните плащания от банковата сметка на ответника към ищеца, посочени в
таблица 1, възлизат на общо 246 739,55 лв., а фактурите фигуриращи в дневника
по сметка 401/1 при ответника не са всички, за които реално ответникът е
плащал, съгласно извлеченията от разплащателна сметка и плащанията по таблица
1.
Съдът
приема, че нито от съставните фактури за предходен период и за обекти, находящи се в други
населени места, нито от представената по делото фактура с №**********/29.12.2017 г. може да се направи извод, че към м.декември
2017 г. страните са били в търговски правоотношения по сключен договор за
изработка с предмет СМР посочени във фактурата. Представената като
доказателство по делото от ищеца количествено стойността сметка Приложение №1
към Договор 1/18.05.2017 г. (л.24-л.28
от делото), не е годна самостоятелно да установи възникването на облигационна
връзка между страните по настоящето дело и съдържанието на техните права и
задължения. Освен това същата не е подписана, няма достоверна дата и бе
оспорена от ответната страна. Стойността на СМР описани в количествено стойностната
сметка не съответства на стойността на фактурата.
Съдът,
като взе предвид тези обстоятелства и това, че ищецът не представи договор или
КСС за изпълнението на твърдените СМР или приемо –
предавателен протокол, на основание чл.190, вр. с
чл.161 от ГПК приема за недоказани твърдените в исковата молба факти за наличие
облигационна връзка и извършването и приемането на СМР.
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявения иск за неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл.266 ЗЗД договорът за изработка има за предмет е един трудов резултат и изпълнителят се освобождава от задължението си по него само ако предаде точно извършената работа, а изискуемостта на насрещната парична престация - уговореното възнаграждение, възниква, след като възложената и извършена работа бъде приета от възложителя - арг. чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Спрямо
сключения договор за изработка, приложение намират и разпоредбите на ТЗ, когато учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ - арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ, какъвто е настоящия казус. По силата на чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за изпълнителя са породени две основни облигаторни задължения - да извърши дължимите фактически действия по договора точно и добросъвестно и да предаде работата на възложителя, а за възложителя - да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Възнаграждение се дължи само за изпълнената и приета работа, а по силата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД възложителят е длъжен да приеме само извършената съгласно договора работа, т. е. само тази работа, която е съответна на уговореното - арг. чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора – да я е одобрил. В този смисъл, изискуемостта на правното задължение за заплащане на уговореното възнаграждение по договор за изработка възниква едва при приемането на работата.
Въпреки задължението си по чл.190 от ГПК и снабдяването със съдебно
удостоверение по разпореждане на съда от 19.02.2020 г., ищецът не представи
доказателства относно възникването на облигационна връзка по договор за
изработка с ответното дружество. Доводите на ищеца за липсата на изисквания към
формата на фактурата, доказваща според твърденията му в исковата молба
сключването на договора между страните са несъстоятелни, тъй като тя не е
подписана от представител на ответника, не е постъпила при него и той не я
осчетоводил и за обективираните в нея облагаеми
доставки не е упражнено правото на данъчен кредит. Ето защо, не може да се приеме, че „М.с.“ ООД
е узнал и не се е противопоставил на обективираните в
същата фактура услуги, с което да е признал, както сключването на договора, по
който в изпълнение на задължението на изпълнителя е получил осъществената
работа, предмет на това облигационно правоотношение, така и изпълнението. Само
при такива условия съдебна практика
приема, че фактурите отразяват възникнала между страните облигационна
връзка - напр. Решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II
т. о., ТК; Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т.
о., ТК; Решение № 36 от 30.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 384/2009 г., IV г. о.,
ГК. Такива действия биха могли да са осчетоводяването им от търговското
дружество - ответник, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, но в случая това
не е сторено, видно от приетото и неоспорено заключение на вещото лице по
съдебно – счетоводната експертиза. Поради това не може да се приеме, че е
налице признание на задължението за плащане на възнаграждение, нито се доказва
неговото съществуване.
Съгласно установената съдебна практика по чл. 266, ал. 1 ЗЗД възнаграждение се дължи за извършена и приета работа, като приемането може да се установи с всякакви доказателствени средства. Като прецени събраните по делото доказателства, съд намира, че съгласно възложената му доказателствена тежест в хода на делото, ищецът не доказа и извършването и приемането на възложена работа, което да поражда насрещно задължение на ответника да заплати уговореното възнаграждение в претендирания размер. С оглед на изложеното съдът счита предявеният главен иск за заплащане на възнаграждение и акцесорния иск за лихва за забавено плащане за недоказани и неоснователни.
С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане в процеса за присъждане на направените по делото разноски,
такива се следват на ответника – от негова страна се доказаха реално заплатени
разноски в размер на 1660 лв. за адвокатско възнаграждение на упълномощен
адвокат и плащането им в брой, видно от договор за правна помощ и съдействие от
09.01.2020 г., които на основание чл.78,
ал.3 от ГПК следва да му бъдат
присъдени с решението по делото.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Л.Г.“ АД с ЕИК ******против „М.С.“ ООД с ЕГН ********* иск с правно основание чл. 266, ал. 1 33Д вр. чл. 79, ал. 1 33Д вр. чл. 286 ТЗ за осъждането му да заплати сумата от 33 600 лв., с ДДС, представляваща цена на изпълнени СМР по договор за извършване на строително-монтажни дейности в обект Многофамилна жилищна сграда, находяща се в УПИ XX-8715, в кв.189 в гр.Силистра, ул.”Кълъраш” съгласно количествено-стойностна сметка по фактура №**********/ 29.12.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на предявяване на иска -25.06.2019 г., до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Л.Г.“ АД с ЕИК ******да заплати на „М.С.“ ООД с ЕГН ********* 1660 лв., разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: