Р Е Ш Е Н И Е
№ 202
гр.Пловдив, 05.02.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на десети декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА
ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 6689/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-0432-000272 от 05.09.2019г., издадено от
П. И. Т., на длъжност *** Първо РУ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Л.И.В.,
ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на
100 лв. /сто лева/, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в противоречие с АУАН, и в двата акта има пороци,
издадени са от лица без материална компетентност. Сочи, че с квалификацията на
нарушението като такова по чл.6, т.1 от ЗДвП не са изпълнени задълженията на
актосъставителя и наказващия орган по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
възразява се срещу правната квалификация, както и се сочи, че липсва прецизност
на деянието в НП, описано единствено несъобразяване на поведението със светлинните
сигнали. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат Ш. поддържа жалбата, сочи че кръстовището
е с т-образна форма, не е с голяма степен на опасност, там произшествията са
рядкост, жалбоподателят е предполагал, че светофарната система не работи, както
и е получил екземпляр от акта под индиго, който не е четлив. Също предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – Първо РУ при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща представител,
не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 06.10.2019г., видно от приложената към наказателното постановление разписка,
а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 11.10.2019г., съгласно отразения входящ
номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.08.2019г., около 10:55 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Кукленско шосе“
пред № 32, свидетелят А.Д.М., в качеството му на *** при Първо РУ при ОД МВР – гр.Пловдив
изпълнявал служебните си задължения на същото място, когато забелязал МПС – товарен
автомобил „Фолксваген Кади“ с рег.№ „***“ движещ се по същата улица, в посока
към Околовръстен път (на юг), водачът на който преминал на забраняващ (червен)
сигнал на светофарната уредба на същото място, работеща в нормален режим.
Свидетелят М. спря за проверка МПС с рег.№ „***“ и установил, че същият бил
управлявал от жалбоподателя Л.И.В., ЕГН: **********.
На място свидетелят М. съставил АУАН с бланков № 102360 от 06.08.2019г.
срещу жалбоподателя В. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Последният
жалбоподател отказал да подпише АУАН, което било удостоверено с подписа на един
свидетел – С.С.Б.. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел А.Д.М.. Последният помни случая, подробно описва
констатираната фактическа обстановка, включително посоката на движение на МПС,
както и че същото е преминало на забраняващ (червен) сигнал на светофарната
уредба. Съдът намира показанията на свидетеля М. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и оценява последните като истинни. От същите показания се установява
начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и
процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от показанията на
свидетеля С.С.Б.,който също описва процедурата по съставяне на акта, а именно –
отказа на жалбоподателя да подпише същия, което напълно кореспондира с
посоченото от свидетеля М., поради което съдът също намира показанията на
свидетеля С.С.Б. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност/
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочената доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се имат предвид и
представените Заповед № 317з-1684-21.03.2019г. на директор ОД МВР – Пловдив,
както и Протокол рег.№ 1030Р-7288 от 14.03.2019г.. При съставянето на АУАН и
при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят Л.И.В.,
ЕГН: **********, с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от
Закона за
движението по пътищата, за това, че на 06.08.2019г., около 10:55 часа, в
гр.Пловдив, на ул.„Кукленско шосе“ пред № 32 като водач на МПС – товарен
автомобил „Фолксваген Кади“ с рег.№ „***“ не съобразила поведението си със
светлинните сигнали, а именно – преминала е на забраняващ /„червен“/ сигнал на
светофарната уредба, работеща в нормален режим.
Съдът намери за неоснователното възражението, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от лица без материална компетентност, доколкото както
бе посочено, същата материала компетентност се установява от Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се съобрази и
представените Заповед № 317з-1684-21.03.2019г. на директор ОД МВР – Пловдив,
както и Протокол рег.№ 1030Р-7288 от 14.03.2019г..
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението, че с
квалификацията на нарушението като такова по чл.6, т.1 от ЗДвП не са изпълнени
задълженията на актосъставителя и наказващия орган по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, доколкото именно последната е законовата разпоредба съответстваща
на описаното от фактическа страна нарушение. В този смисъл неясно е в какво е
основанието на възражението срещу правната квалификация, както и в какво се
състои твърдяната липса на прецизност прецизност на деянието в НП. В последното
съвсем ясно е посочено, че нарушението се състои именно в несъобразяване на
поведението жалбоподателя със светлинните сигнали, а не с всички хипотези не
чл.6, т.1 от ЗДвП. Във връзка с последното следва още да се посочи, че макар
понякога да се практикува посочване на
„предложение“ от текста на разпоредба, то последното е изцяло по преценка и
съответно - не може да бъде вменено в задължение на административнонаказващия
орган, предвид липсата на законово изискване за същото, доколкото чл.26 от Указ
№ 883 от 24.04.1974г. за прилагане на Закона за нopмaтивнитe aктoвe ясно е
указал начина, по който се диференцират отделните разпоредби, без да предвижда
обособяване на „предложения“. Ето защо посочването или съответно –
неосъществяването на последното от страна на административнонаказващия орган не
може да обоснове извод за процесуално нарушение.
Като неоснователно следва да се прецени и възражението в смисъл, че
жалбоподателят е получил екземпляр от акта под индиго, който не е четлив.
Същото възражение е на първо място недоказано, доколкото същият екземпляр на
АУАН не е приложен от жалбоподателя. Отделно от това следва да се посочи,
че преценката доколко един ръкописен
текст се явява четлив или нечетлив е до голяма степен субективна такава. В
настоящия случай се установява, че оригиналът на АУАН е представен на
жалбоподателя В. и същият сам е отказал да го подпише, както и да отрази отрази
възражение, че не разбира АУАН или че преписа е нечетлив, което по никакъв
начин не кореспондира с тепърва наведеното пред съда твърдение в подобен
смисъл.
Също така, доколкото изследваното нарушение е формално, то не могат да
бъдат коментирани твърденията, че кръстовището е с т-образна форма, не е с
голяма степен на опасност, там произшествията са рядкост, жалбоподателят е
предполагал, още повече последните са недоказани.
Също съвсем неотносимо към нарушението е обстоятелството какво си е
мислил жалбоподателят относно функционирането на светофарната уредба, доколкото
последния е длъжен като водач да следи пътната обстановка в процеса на
управление МПС.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП от ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на
чл.183,
ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата, за процесното нарушение е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева. В случая законодателят
е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното
наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим
от горното и
на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 19-0432-000272 от
05.09.2019г., издадено от П. И. Т., на длъжност *** Първо РУ при ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на Л.И.В., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание
чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за нарушение
на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.