О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. Кюстендил, 15.05.2019 г.
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание от петнадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА
НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от
младши съдия Симона Навущанова в. ч. гр.
д. № 206 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 5 ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. №
2903/26.02.2019 г. от „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град
Благоевград, жк. „Еленово” № 45, вх. Б, ет. 3, ап. 7, представлявано
от управителя Таня Радичева, със адрес за връчване на призовки
и книжа: гр. Благоевград, ул. „Тодор Александров“ 26, вх. Б, ет. 1 срещу Определение
от 28.01.2019 г., постановено по ч.гр. д. № 2387/2017 г. по описа на Дупнишкия районен съд, с което е обезсилена издадената в полза
на „ГЕОСТРОЙ
КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *****,
Заповед от 17.11.2017 г. за изпълнение по чл. 417 от ГПК, против длъжниците „ФИРМАЕООД, ЕИК *****и
Н.Г.Т., ЕГН **********, с която последните са осъдени солидарно да заплатят на
заявителя сумата от 20 000 лева – главница по Запис на заповед, издаден на
16.02.2017 г., с падеж 16.04.2017г., авалиран от Н.Г.Т., законна лихва върху главницата от 20 000 лева, считано от датата на подаване на
заявлението – 16.11.2017 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 432,72 лв. заплатена държавна такса. Обезсилен е и издаденият въз основа на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, изпълнителен лист № от 17.11.2017, в полза на „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ"
ЕООД и е прекратено производството
по ч.гр. д. № 2387 по описа на Районен съд -Дупница за 2017 година.
В частната жалба е посочено, че в указания
от съда срок заявителят е предявил пред РС - Дупница иск за установяване на вземанията по заповедта, като счита, че по отношение на
заповедния съд са изпълнени всички необходими процесуални действия по
уведомяване за предявения иск, като е изпратен препис от исковата молба на
искови съд, който да бъде изпратен до заповедния за да не настъпи обезсилване
на заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Частният жалбоподател счита, че с
извършените от него действия, в качеството му на
заявител, е изпълнил изискванията на закона и
дадените от районния съд указания, поради което обжалваното определение е
незаконосъобразно. На
следващо място се твърди, че подаденото на 16.12.2018 г. възражение срещу
заповедта за изпълнение от лицето И.И.Т. (преживяла съпруга на длъжника Н.Т.)
не е породило своето правно действие, тъй като същата не правно легитимирана да
възрази по реда на чл. 414 от ГПК, с оглед представения от нея отказ от
наследство, вписан преди депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК. Сочи се
също така, че възражение от името на „ФИРМАЕООД изобщо не депозирано, с оглед
на което за частния жалбоподател не е бил налице правен интерес за предявяване
на иск по чл. 422 от ГПК срещу този длъжник. Жалбоподателя твърди също така, че
въз основа на депозираната от него искова молба е образувано г.д. № 118/2018 г
по описа на ДнРС, което е прекратено по отношение на „ФИРМАЕООД, поради липса
на правен интерес, а по отношение на наследниците на Н.Т. – й.и Д. Т., с мотив, че заповедния съд
неправилно е издал заповед срещу Н.Т., тъй като към момента на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК лицето Н.Т. е било починало. Срещу определението,
с което е прекратено г.д. № 118/2018 г. е подадена частна жалба, по която е
образувано по описа на КнОС в.ч.г.д. № 77 от 2019.
Препис от частната жалба е връчен
на лицето И.Т., което не е депозирало отговор в рамките на законоустановения
срок.
Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид постъпилата
частна жалба и събраните доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, частната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
По искане на заявителя „ГЕОСТРОЙ
КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *****,
Дупнишкият районен съд е издал на 17.11.2017 г. заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
против против длъжниците
„ФИРМАООД, ЕИК *****и Н.Г.Т., ЕГН **********, с която са осъдени солидарно да
заплатят на заявителя сумата от 20 000 лева – главница по Запис на
заповед, издаден на 16.02.2017 г., с падеж 16.04.2017г., авалиран от Н.Г.Т., законна лихва върху главницата от 20 000 лева , считано от датата на подаване на
заявлението – 16.11.2017 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 432,72 лв. заплатена държавна такса. С определение № 1267 от
05.12.2017 г., постановено по ч.г.д. № 2387 от 2017 г. е отстранена на осн. чл.
247, ал. 1 от ГПК очевидна фактическа грешка в издадената заповед за
изпълнение, касаеща правноорганизационната форма на дружеството- длъжник „ФИРМАкато
е посочено, че длъжникът е еднолично дружество с ограничена отговорност, а не
дружество с ограничена отговорност, както е посочено в издадената заповед.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
е депозирано възражение с вх. № 15718/06.12.2018 г., от И.И.Т., в качеството й
на преживяла съпруга на длъжника Н.Г.Т.. Същата е заявила, че е получила на 04.12.2018
г., покана за доброволно изпълнение по ИД № 1/2018 г., по описа на ДСИ при
ДнРС. Поискала е обезсилване на издадения изпълнителен лист по ч.г.д. 2387/2017
г. по описа на ДнРС, тъй като към датата на издаването му съпругът й е починал.
Заявила е също така, че направила отказ от наследството оставено й от него. Приложила
е към възражението и удостоверение , издадено от ДнРС, от което се установява,
че Районен съд- Дупница, съгласно Определение № 1094/31.10.2017 г. е вписал в
особената книга при съда отказа й под № 99/31.10.2017 г. В удостоверението е
посочено също така, че лицето Н.Г.Т. е починало на 16.10.2017 г.
ДнРС е изпратил съобщение, с
което е указал на заявителя „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ" ЕООД, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземането си,
предмет на заявлението, като довнесе държавна такса. Указано е на заявителя, че
в случай, че не представи доказателства за предявения иск за установяване на
вземането издадената заповед ще бъде обезсилена. Съобщението е получено на 18.12.2018 г.
Жалбоподателя е депозирал искова
молба, по която е образувано г.д. № 118/2018 г по описа на ДнРС, което е прекратено
по отношение на „ФИРМАЕООД, поради липса на правен интерес, а по отношение на
наследниците на Н.Т. – й.и Д.Т., с мотив, че заповедния съд неправилно е издал
заповед срещу Н.Т., тъй като към момента на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК лицето Н.Т. е било починало. Срещу определението, с което е прекратено
г.д. № 118/2018 г. е подадена частна жалба, по която е образувано по описа на
КнОС в.ч.г.д. № 77 от 2019. С определение № 191/18.03.2019 г. е потвърдени
определението, постановено по г.д. № 118/2018 г по описа на ДнРС. Срещу това
определение е депозирана частна касационна жалба, по която към настоящи момент
не е налице произнасяне от ВКС.
До момента на постановяване на обжалваното
определение на 28.01.2018 г. заявителят не е представил пред
заповедния съд доказателства относно предявяване на иск за установяване на
вземането по заповедта в дадения едномесечен срок - т.е. липсват данни към този
момент да са били изпълнени указанията на съда.
Доказателства за предявяване на иск за
установяване на вземането по заповедта в дадения едномесечен срок, както се твърди в депозираната
частна жалба, са представени пред исковия съд, пред който е
образувано г.д. № 118/ 2019 г., като към депозираната искова молба е приложен
препис за изпращане на заповедния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК / след изменението ДВ, бр. 86 от 2017 г. /, когато заявителят не представи
доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта
за изпълнение. Тъй като в дадения срок заявителят не е представил пред
заповедния съд доказателства, че е предявил иска в посочения срок, районният
съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 415, ал. 5 от ГПК и е обезсилил
издадената заповед. Обезсилването на изпълнителния лист е последица от
обезсилване на заповедта за изпълнение. Посочил е в мотивите си, че заповедния съд не длъжен да
извършва служебна проверка дали исковата молба, с предмет, съвпадащ със
заявлението по чл. 417 от ГПК е постъпила в съда, както и да събира данни за
датата на депозирането й. Изразеното в мотивите на ДнРС становище е правилно и
съобразено с непротиворечивата и константна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК -
определение № 247/18.05.2009 г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.
о., определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на ВКС, ТК, I т.
о., определение № 124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на ВКС, ТК, I т.
о., определение № 133/29.01.2010 г. по ч. т. д. № 41/2010 г. на ВКС, ТК, I т.
о., определение № 490/21.06.2010 г. по ч. т. дело № 254/2010 г. на ВКС, ТК, I
т. о., определение № 494/2.07.2010 г. по ч. т. дело № 403/2010 г. на ВКС, ТК,
II т. о. Съгласно нея доказването на факта на предявяване на иска и спазването
на срока е в тежест на заявителя. За доказването на факта на предявяване на
иска от заявителя, не е достатъчно само постъпването на исковата молба в
регистратурата на съда, но и уведомяването в указания едномесечен срок на съда
по заповедното производство, че искът е предявен. Съдът издал заповедта за
изпълнение не е длъжен служебно да извършва проверка дали исковата молба с
предмет, съвпадащ с претенцията на заявлението по чл. 417 ГПК, е постъпила в
съответния съд и да събира данни за датата на депозирането й. Доказването може
да се извърши освен с представяне на изрично заявление, придружено с копие от
исковата молба с удостоверена дата на депозирането й в регистратурата на съда,
но и със съдебно удостоверение на съда, пред който е образувано делото по иска
на заявителя с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Настоящия случай обаче не попада
под нормата на чл. 415, ал. 5 от ГПК. КнОС намира, че по отношение на длъжника
„ФИРМАЕООД- в ликвидация, издадената заповед по чл. 417 от ГПК е стабилизирана.
Видно от доказателства по делото е обстоятелството, че от страна на този длъжник
не е депозирано възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. В
хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК,
специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск
са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от
връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на
срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл.
415, ал. 1 ГПК. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава
извод за липса на правен интерес, респективно за недопустимост на иска. С оглед
на изложеното, КнОС приема, че определението на ДнРС, в частта, в която е
обезсилена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист по отношение на длъжника „ФИРМАЕООД- в ликвидация, следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, тъй като не бил налице правен интерес за
предявяване на иск по чл. 422 от ГПК срещу този длъжник.
По отношение на обезсилването на
заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по отношение на длъжника Н.Г.Т., КнОС намира следното:
КноС не споделя изводите на
първоинстанционния съд, че е налице валидно направено, от страна на преживялата
съпруга - И.Т., възражение по чл. 414 от ГПК, което да обуславя необходимост от
предявяване на иск по чл. 422 от ГПК. Възражението е депозирано от лице, което не е наследник на длъжника по
заповедта, поради направения отказ от наследство на 31.10.2017 г. и съдът не е следвало да
указва на ищеца предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК с
произтичащите от това последици. Поради това, издадената заповед не следва да бъде обезсилвана на осн. чл.
415, ал. 5 от ГПК, тъй като указанията на съда до заявителя са неправилни.
Издадената заповед по чл. 417 от ГПК, обаче следва да бъде обезсилена на друго основание, поради което
определението на ДнРС в тази част, макар и с други мотиви следва да бъде
потвърдено.
Производство по издаване на
заповед за изпълнение има за основна разлика с производството по чл. 418 вр.
чл. 417 ГПК (за незабавно изпълнение) това, че неговата непосредствена цел е да
бъде извършена предварителна проверка за наличие на спор относно съществуването
на заявеното право. Затова чл.414, ал.1 вр. 411, ал.3 ГПК изисква препис от
заповедта за изпълнение да се връчи на лицето, срещу което е насочена
претенцията, и именно на него да бъде предоставена възможност за възражение.
Същественото значение, което законът придава на фактическото уведомяване на
длъжника за заповедта за изпълнение, следва и от разпоредбите на чл.423, ал.1 ГПК, според които по-късно подаденото от длъжника възражение следва да бъде
зачетено, ако заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта
за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е
могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени
обстоятелства. При смърт на длъжника преди датата на подаване на заявлението,
както е в случая, условието за
уведомяване на длъжника (лично или чрез други лица) е изначално неизпълнимо,
т.е. налице е обективна пречка производството по издадената заповед за
изпълнение да продължи по някой от двата предвидени начина – по чл.416 ГПК с
издаване на изпълнителен лист или по чл.415 ГПК с даване на указания до
заявителя да предяви иск за вземането си. Не е налице основание за процесуално
правоприемство в лицето на наследниците на соченото като длъжник лице, тъй като
процесуално правоотношение с починалия не е възниквало. Според неговото систематично
място в ГПК, заповедното производство е част от изпълнителното производство, но
уредените в общите правила на Част първа от ГПК разпоредби са приложими за
всички съдебни производства. Сред общите правила на ГПК са и разпоредбите на
чл.26 – чл.28 ГПК, по аргумент от които без правосубектност за една от страните
е недопустимо всяко гражданско производство. За допустимостта на производството
съдът следи служебно съгласно чл.7, ал.1 ГПК, която разпоредба също е от общите
правила на ГПК. Процесуалната правоспособност законът
свързва с правоспособността по материалното право – чл.27 от ГПК, а приемството
в процеса се осъществява при смърт на физическото лице, конституирано като
страна в производството – чл.227 от ГПК. В този смисъл предпоставка за
надлежното упражняване на процесуалните права е съществуването на
правоспособност на страните към момента на сезиране на съда. Липсата на валидно
възникнало процесуално правоотношение представлява процесуална пречка за
участие в производството на правоприемниците на починало лице. Конституирането
на неправоспособна страна не подлежи на поправка по реда на чл.101 от ГПК, а
правоприемство не би могло да настъпи по правилото на чл.227 от ГПК.
В
разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК, в отклонение от принципната забрана по чл.246
от ГПК за отмяна или изменение на решението от постановилия го съд, в
заповедното производство е допустимо обезсилването на издадена заповед за
изпълнение. За влизането в сила на заповедта за изпълнение е създаден специален
ред в нормата на чл.416 от ГПК – ако длъжникът не е подал възражение или
подаденото възражение е оттеглено. Развитието на заповедното производство е
поставено в зависимост от процесуалното поведение на длъжника и на заявителя –
при оспорване на заповедта и непредявяване на иск по чл.415, ал.2 - заповедта
се обезсилва, а в хипотезата по чл.416 от ГПК – въз основа на заповедта се
издава изпълнителен лист. При първоначална липса на процесуалноправоспособен
длъжник заповедното производство, в частта по оспорване на вземането, респ. по
издаването на изпълнителен лист не би могло да продължи, поради което заповедта
за изпълнение следва да бъде обезсилена от съда, който е постановил издаването
й. / в този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС: Определение № 346 от 9.11.2008 г. по ч. т. д. 294/08 г.
на ВКС, II т. о., определение №
456 от 19.12.2008 г. по ч. т. д. 487/08 г. на ВКС, II т. о., определение №
485 от 30.12.2008 г. по ч. т. д. № 506/08 г., Решение №58/22.04.2010г. по
гр.д.№124/2009г. по описа на ВКС, ІV го, Решение №275/07.03.2014г. по гр.д.№1996/2013г. по описа
на ВКС ,І го, Решение № 44 /19.05.2014г. по гр.д. № 4428/2013г. по описа на
ВКС, І го и др., към която се присъединява и
настоящия състав на КнОС./
Съгласно Определение № 490 ОТ
22.10.2018 г., постановено по ч.г.д. № 3756/2018 Г., Г. К., ІV
Г.О. на ВКС, всички въззивни определения, постановени в
заповедното производство, включително и тези, които обективират произнасяне по
самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство, не
подлежат на касационно обжалване, както е разяснено в т. 8 от ТР № 4/2014 г. на
ОСГТК ВКС. В тази категория е и актът по чл. 415, ал. 2 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.),
аналогичен на чл. 415, ал 5 ГПК при сега действащата редакция.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 28.01.2019 г., постановено по ч.гр. д.
№ 2387/2017 г. по описа на ДнРС, в частта, с която е обезсилена издадената в полза на „ГЕОСТРОЙ
КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *****,
Заповед от 17.11.2017 г. за изпълнение по чл. 417 от ГПК, против длъжника „ФИРМАЕООД- в ликвидация, ЕИК ******, с която последният е осъден
да заплати на заявителя сумата от 20 000 лева – главница по Запис на
заповед, издаден на 16.02.2017 г., с падеж 16.04.2017г., авалиран от Н.Г.Т., законна лихва върху главницата от 20 000 лева, считано от датата на подаване на
заявлението – 16.11.2017 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 432,72 лв. заплатена държавна такса, обезсилен е издаденият
въз основа на заповедта, изпълнителен лист № от 17.11.2017 срешу „ФИРМАЕООД и е
прекратено производството по ч.гр. д. № 2387
по описа на ДнРС за 2017 година срещу този длъжник.
ПОТВЪРЖДАВА Определение
от 28.01.2019 г., постановено по ч.гр. д. № 2387/2017 г. по описа на ДнРС, в частта, с която е обезсилена издадената в полза на „ГЕОСТРОЙ
КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *****,
Заповед от 17.11.2017 г. за изпълнение по чл. 417 от ГПК, против длъжника Н.Г.Т., ЕГН **********, с която последният е осъден да заплати на
заявителя сумата от 20 000 лева – главница по Запис на заповед, издаден на
16.02.2017 г., с падеж 16.04.2017г., авалиран от Н.Г.Т., законна лихва върху главницата от 20 000 лева, считано от датата на подаване на
заявлението – 16.11.2017 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 432,72 лв. заплатена държавна такса, обезсилен е издаденият
въз основа на нея, изпълнителен лист № от 17.11.2017 срешу Н.Г.Т. и е
прекратено производството по ч.гр. д. № 2387 по
описа на ДнРС за 2017 година срещу този длъжник.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.