Решение по дело №658/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) .

Обжалва се Решение № 211/09.02.2024 г. постановено по НАХД № 20235330205708/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив

Касационния жалбоподател Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, чрез юрк. К., твърди, че решението е неправилно. Сочи се, че извършеното административно нарушение е установено и доказано по безспорен начин, а направения от съда извод за маловажност е неправилен. Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнагражедение.

Ответникът по касационната жалба Н. М. Ю., чрез адвокат Т. Б. - пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив, счита, че решението на Районен съд – гр. Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на наведените касационни основания, намери за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът е бил сезиран с жалба против НП № 722948-[рег. номер]/30.08.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на Н. М. Ю. , [ЕГН], на основание чл.185, ал.3 от ЗДДС, е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.185, ал.3 от ЗДДС.

За да го отмени и вместо това да постанови предупреждение за нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, ще му се наложи административно наказание, въззивният съд е приел, че нарушение има, но същото е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е неправилно.

Районният съд е изяснил в пълнота фактическата страна на казуса въз основа на събраните пред него доказателства и това не налага нейното повтаряне. По делото безспорно е установено, че жалбоподателката не е изпълнила задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, за което и е наложена глоба на основание чл. 185, ал. 3 от ЗДДС.

Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според чл. 185, ал. 3 ЗДДС (в относимата редакция), физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. В разглеждания случай носителят на задължението да регистрира и отчете покупката – физическото лице на длъжност – управител в търговския обект, не е изпълнило цитираното предписание на законовата норма и това обстоятелство се установява въз основа на писмените доказателства по преписката в съвкупност с показанията на свидетеля – служител на приходната администрация. Безспорно се установява, че на посочените в акта и НП дата, място и час, Н. Ю. не е издала фискална касова бележка от монтирано в обекта и в работен режим фискално устройство, за извършената в обекта продажба на стоки на стойност 113,44 лв., което покрива без съмнение посочените по-горе признаци от обективна страна на административно нарушение по 185, ал. 3 от ЗДДС.

Неправилни са изводите на въззивния съд за маловажност на извършеното нарушение. Критерият за маловажност винаги е обвързан с преценката за обществена опасност. Издаването на фискален бон при всяка продажба е задължително, а обратното води до невъзможност да се проследи паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност по ЗДДС. В този смисъл е необосновано от правна и фактическа гледна точка да се приеме, че нарушаване на установеното със закон задължение, да представлява маловажен случай, тъй като лицето е признало вината си и е изразило съжаление за стореното. Нарушението на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС не е формално нарушение, на просто извършване, а има резултат - прието е плащане, а не е издадена касова бележка, като настъпили ли са вредни последици и за пръв път ли е извършеното нарушение са обстоятелства относими в случая при определяне на наказанието и са свързани с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и смекчаващите, респ. отегчаващи вината обстоятелства, с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Нещо повече, при извършената преценка за маловажност на случая, въззивният съд не е взел предвид установената при проверката положителна касова разлика в размер на 947.50лв., което от своя страна потвърждава изводите на АНО за несъблюдаване на правилата за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, въведени с цел препятстване възможността за укриване на обороти и произтичащото от това невнасяне на дължимите върху тях данъци в държавния бюджет.

Цитираната съдебна практика не е по напълно идентични с настоящия случай казуси.

При тези доводи касационната инстанция намира изводите на въззивния съд за неправилни, като противоречащи на приложимия материален закон, което има за последица отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение, с което НП да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, което съобразно с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер общо на 160 лева /по 80 лева за всяка инстанция/.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 211/09.02.2024 г., постановено по АНД № 5708/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХVI н. с. и вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 722948-[рег. номер]/30.08.2023 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на Н. М. Ю. , [ЕГН], на основание чл.185, ал.3 от ЗДДС, е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.185, ал.3 от ЗДДС.

 

ОСЪЖДА Н. М. Ю. , [ЕГН] да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.