РЕШЕНИЕ
№ 107
30.04.2020 г., град Д.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Д., търговско отделение, в открито съдебно заседание
на двадесет и осми февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Нели
Бъчварова, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 57 по описа на Окръжен съд
– Д. за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 24771/03.12.2019
г. на ЕТ „***“ срещу Решение № 1184 от 06.11.2019 г. по гр. дело № 571/2019 г., с което Районен
съд – Д. е признал за установено в отношенията между страните, че на основание
чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК, ЕТ „***”
дължи на „Водоснабдяване и канализация Д.” AД следните суми по заповед за изпълнение на парично задължение № 2619,
издадена по ч.гр.дело № 4626/2018г. по описа на ДРС:
- сумата от 89, 44 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 10.10.2016г. – 15.11.2018г.,
считано от 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането за всяко
непогасено месечно задължение до датата на заявлението - 15.11.2018г.
Въззивната проверка на съдебния акт е инициирана от
ответника, който атакува решението с доводи за неправилност поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Въззивникът поддържа тезата, че ищецът не е доказал
претенцията си. Счита също, че ВиК дружеството не е изпълнило задължението си,
предвидено в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, да
уведоми потребителя за планирано отчитане писмено. Изразява несъгласие и с
извършеното в експертизата разпределяне на количеството потребена вода на два
периода.
Прави искане решението да бъде отменено и да му бъдат
присъдени разноски.
В съдебно заседание се представлява от процесуалния
представител адвокат Г.Д., която заявява, че поддържа жалбата и претендира
разноски.
Постъпил е отговор от въззиваемата страна, в който се
прави искане актът на първоинстанционния съд да бъде потвърден. Намира изводите
на районния съд за правилни. Противопоставя се на твърденията на въззивника,
като изтъква, че потребеното от ответника количество вода се установява от
изготвената по делото експертиза и от приложения карнет.
Пред въззивния съд се представлява от юрисконсулт Е.Т.,
която се придържа към подадения отговор. Претендира заплащане на
съдебно-деловодни разноски.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
По заявление по чл. 410 от ГПК на
„Водоснабдяване и канализация Д.“ АД пред Районен съд – Д. е било образувано
ч.гр.д. № 4626/2018 г (л. 2 и 3). Заявителят е
претендирал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжника ЕТ „***“ за следните
суми:
- 420, 82 лева, представляваща неплатена цена за
предоставени от „Водоснабдяване и канализация Д.” АД услуги за обект – магазин
в село К., общ. Д., кл. № 16367, за периода 07.07.2016г. – 29.08.2016г., заедно
със законната лихва от датата на заявлението – 15.11.2018г., до окончателното
плащане;
- 89, 44 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 10.10.2016г. – 15.11.2018г., считано от
30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането за всяко непогасено
месечно задължение до датата на заявлението - 15.11.2018г;
- 25, 00 лева държавна такса;
- 50, 00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедният съд е преценил, че предпоставките за
уважаване на искането са налице, поради което е издал заповед за изпълнение на
парично задължение № 2619 (л.
7 и 8 от ч.гр.д. 4626/2018 г).
Заповедта за изпълнение е била получена от длъжника ЕТ
„***“ на 10.12.2018 г., видно от приложената разписка (л. 12). Същият подал
възражение по чл. 414 от ГПК на 21.12.2018 г., в рамките на преклузивния
двуседмичен срок (л. 13).
Заповедният съд е упражнил правомощията си по чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК и е постановил разпореждане № 298 от 08.01.2019 г. (л. 14),
с което указал на „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД, че може да предяви иск
относно вземанията, предмет на процесната заповед за изпълнение, в едномесечен
срок от съобщението. Уведомил го също, че ако не представи доказателства за
предявените искове в посочения срок, заповедта ще бъде обезсилена.
От приложената разписка се установява, че разпореждането
на районния съд е било получено от заявителя на 11.01.2019 г. (л. 16). На
основание чл. 415, ал. 4 от ГПК в този момент е започнал да тече едномесечният
срок, в който заявителят е трябвало да представи доказателства пред заповедния
съд, че е предявил установителни искове за вземанията си. От представената
разписка на куриерска фирма става ясно, че исковата молба на дружеството е
подадена едва на 13.02.2019 г., след изтичане на преклузивния срок (л. 22).
При това положение първостепенният съд е следвало да
върне исковата молба и да прекрати производството по делото. Заповедният съд,
от своя страна, е следвало да приложи последиците на чл. 415, ал. 5 от ГПК и да
обезсили издадената заповед № 2619. Вместо това е проведено исково
производство, в което предявените от заявителя установителни искове са били
уважени. Районен съд – Д. е постановил Решение № 1184 от 06.11.2019 г. по гр.
дело № 571/2019 г., с което е признал за установено в отношенията между
страните, че на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК, ЕТ „***”
дължи на „Водоснабдяване и канализация Д.” AД следните суми по заповед за
изпълнение на парично задължение № 2619, издадена по ч.гр.дело № 4626/2018г. по
описа на ДРС:
- сумата от 420, 82 лева, представляваща неплатена
цена за предоставени от „Водоснабдяване и канализация Д.” АД услуги за обект –
магазин в село К., общ. Д., кл. № 16367, за периода 07.07.2016г. –
29.08.2016г., заедно със законната лихва от датата на заявлението –
15.11.2018г., до окончателното плащане.
- сумата от 89, 44 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 10.10.2016г. – 15.11.2018г.,
считано от 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането за всяко
непогасено месечно задължение до датата на заявлението - 15.11.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че
първоинстанционното решение е валидно, но е недопустимо, поради което
материалноправният спор не следва да бъде разглеждан по същество.
Основания за този извод черпим от изложеното дотук. Срокът
по чл. 415, ал. 4 от ГПК е преклузивен и спазването му е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск. Исковете на заявителя по чл.
422 във вр. с чл. 415 от ГПК са недопустими, тъй като дружеството ги е
предявило след изтичане на едномесечния срок, когато правото му на иск вече е
било погасено. Оттук следва, че съдебният акт, с който първостепенният съд е
уважил недопустимите претенции също е недопустим и като такъв следва да бъде
обезсилен, на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на ответника се поражда правото да му бъдат заплатени
направените разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Пред първата инстанция е направил
своевременно искане за присъждане на платено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Представил е
доказателства за реалното им плащане на процесуалния представител, поради което
сумата следва да бъде възложена в тежест на „Водоснабдяване и канализация Д.“
АД.
Ответникът е направил искане да му бъдат
възстановени разноските за въззивната инстанция - адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева и държавна такса в размер на 50 лева. Представил е
доказателства за плащането им, поради което водоснабдителното дружество следва
да бъде осъдено да ги плати на едноличния търговец.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
Решение №
1184 от 06.11.2019 г., постановено от Районен съд - Д. по гр. дело № 571/2019
г.
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация Д.” AД със седалище и адрес на управление: град Д., ***, ЕИК ***,
да заплати на ЕТ „***”, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ***, ЕИК ***, на основание чл. 78,
ал. 4 от ГПК, сумата от 300, 00 лева, представляваща направени разноски в
производството по гр. д. № 571/2019 г. по описа на Районен съд – Д..
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация Д.” AД със седалище и адрес на управление: град Д., ***, ЕИК ***,
да заплати на ЕТ „***”, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ***, ЕИК ***, на основание чл. 78,
ал. 4 от ГПК, сумата от 350, 00 лева, представляваща направени разноски в
производството по в. гр. д. № 57/2020 г. по описа на Районен съд – Д..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.