РЕШЕНИЕ№
гр... София, 16.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на........шестнадесети
април………………………………………..…….…
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав
Любомиров..............……..
Членове:... …Христинка Колева.……….........
... Доротея Кехайова…………….......
при секретаря... Гергана Цветкова……………………...…..….….……… в присъствието на
прокурора......... Албена Тараланска..................................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 5593 по описа
за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен протест срещу
присъда от 28.02.2017г. постановена по НОХД№23551/2014г. по описа на СРС, с
която а подсъдимия И.А.К. е бил признат за невинен, в извършване
на престъпление по чл. 206 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29 б. „б” от НК, за това, че
на 01.02.2011 г. около 10.30 ч. в гр. София, ул. „********противозаконно
присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с per. № ********,
на стойност 2500 лв., която владеел, като деянието било извършено в условията
на опасен рецидив оправдан
по обвинението.
В протеста са изложени оплаквания за необоснованост на присъдата. Твърди
се, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че от обективна страна е налице престъпление по чл. 206
ал. 3 вр. ал. 1 от НК, до колкото подсъдимия К. е владеел автомобила на
основание неформален договор за лизиниг между него и К. и със своето поведение
и последващи действия демонстрирал неоснователен и неправомерен отказ да върне
автомобила на неговия собственик, дори и след направеното уведомление лично на
срещата между тях на 01.04.2011 г. Деянието било реализирано и от субективна
страна с пряк умисъл още в деня на получаването на фактическата власт върху
вещта - 01.02.2011 г. След приемането на фактическата власт на автомобила у
съзнанието на дееца възникнало намерение да го присвои. Това съдържание на
умисъла се доказвало от цялостното му установено по делото поведение- взима
автомобила, задържа го, като нито го заплаща, нито го връща на 01.08.2011 г„
когато формално изтича срока за заплащане, нито в по-късен момент. Така
обективиран отказа да се върне вещта представлявал демонстриране на намерение
тя да се държи като своя, което разкривало и наличието на присвояване. А че
умисълът на обвиняемия да присвои вещта възниква именно в деня на придобиването
му, а не в по-ранен етап говорил факта, че той първоначално заплатил макар и
незначителна сума, след което взел вещта и видно от поведението му, решил да не
заплаща повече нищо за нея. Иска се, ако съдът прецени, че е налице доказано деяние за което
подсъдимия К. е обвинен-престъпление по
чл. 206 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „б“ от НК, да отмени оправдателната присъда, като
постановите нова осъдителна такава на основание
чл. 334 т. 2 от НПК и чл. 336 ал. 1 т. 2 от НПК. Съдът прецени, че по делото
не са налице доказателства за горното престъпление, но е налице основание да се
приложи закон за еднакво наказуемо престъпление, а именно по чл. 211 вр. чл.
209 ал. 1 от НК, при същите доказателства, прокурорът моли да се измени присъдата и подсъдимия И.А.К.
да бъде признат за виновен за това престъпление на основание чл. 337 ал. 1 т. 2
от НПК.
отмяна на
присъдата и постановяване на осъдителна такава.
В съдебно заседание протеста се
поддържа. Прокурорът твърди, че при постановяване на присъдата на СРС е
допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано от
въззивната инстанция. При постановяването на присъдата съдът не отговорил на
основните въпроси, на които следва да бъде отговорено със съдебния акт. Липсвал
анализ на доказателствата,събрани на първата инстанция. Липсвали данни за
приетата от съда фактическа обстановка, доказателствата които са събрани, и
анализ на същите, правните изводи и съображения и доказателствата, въз основа
на които са направени. Иска се отмяна на присъдата и връщане делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав..
Защитникът моли присъдата като правилна и
законосъобразна да бъде потвърдена. Твърди, че доказателствата събрани от
първата инстанция не са от степен, позволяваща да се приеме, че подсъдимия е
автор на деянието.
Въз основа на материалите по
делото, съобразявайки постъпилия протестсъдът намира следното:
Атакуваният съдебен акт подлежи на въззивен
контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.
Протеста е ОСНОВАТЕЛЕН.
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяна на
обжалваната присъда и връщане на делото на друг състав на първоинстанционният
съд за ново разглеждане. Постановената от районният съд присъда не е мотивирана
по начина посочен в чл.305, ал.3 от НПК. Съдът не само не е извършил никакъв
анализ на доказателствата, както твърди прокурора, но не е изложил установените
в хода на производството обстоятелства. В мотивите липсва приета за установена
фактическа обстановка, липсва позоваване на доказателства, въз основа на които
се приемат за установени някакви обстоятелства. Всъщност, страницата озаглавена
„Мотиви към….“, може да представлява всичко друго, но не и мотиви отговарящи на
изискванията на чл.305, ал.3 от НПК. При пълната липса на мотиви е невъзможно
да се установи, как районният съд е стигнал до извод за несъставомерност на
поведението на подсъдимия. Съдът не изложил никакви съображения относно
доказателствата, нито такива за фактическите положения, които би следвало да е
установил, след като е формулирал изводи по същество. Присъдата има само диспозитив, като при
липсата на мотиви е невъзможно да се установи как съдът е стигнал до такова
решение. Това освен, че е в противоречие с изискването на чл.305, ал.3 от НПК, представлява грубо
нарушение на визираният в чл.14, ал.1 от НПК принцип. Материализираното в обжалваната
присъда решение на районният съд, може и
да е взето по вътрешно убеждение, но
последното в никакъв случай, с оглед начина на изготвяне на мотивите, не е
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по
делото. Пренебрегвайки доказателствения
материал, групо неизпълнявайки процесуалните си задължения произтичащи от
разпоредбата на чл.305 от НПК, фактически първоинстанционинят съд е постановил
немотивирана присъда. Допуснатото процесуално нарушение е особено съществено и
налага отмяна на атакуваният съдебен акт. Приложените към него мотиви не
отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, който недостатък фактически
води до липса на такива.
Въз основа на изложеното,
Софийският градски съд, в настоящият въззивен състав намира, че обжалваната
присъда е незаконосъобразна и следва да се отмени. Същата е постановена при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Последното е
отстранимо, с оглед на което след отмяна на присъдата, делото следва да се
върне на първоинстанционният съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
При него следва да се изчерпят всички способи за събиране на доказателства,
след което събраните такива да бъдат подложени на обстоен анализ, какъвто
практически в мотивите към обжалваната присъда липсва. Само тогава би могло да
се изпълни задължението по чл.13, ал.1 от НПК и решението на съда би могло да
бъде взето съгласно визираният в чл.14, ал.1 от НПК принцип. При изготвяне на
мотивите към присъдата следва да се съобразят и изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, които първоинстанционният съдебен
състав, напълно е пренебрегнал.
При констатираното процесуално
нарушение, налагащо на собствено основание отмяна на присъдата, е безпредметно
обсъждането по същество на изложените в протеста оплаквания за необосноваността
й.
Мотивиран така и на основание
чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда от 28.02.2017г.
постановена по НОХД№23551/2014г. по описа на СРС.
ВРЪЩА делото на първата инстанция за
ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.