Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./……………………. година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на 19.05. 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при участието на секретаря Димитричка Г.
разгледа докладваното от съдия Светлана
Цанкова
въззивно гражданско дело № 220 по описа за
2020 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба
депозирана от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, срещу
решение № 5313/29.11.2019,постановено по
гр. д. № 10617 по описа за 2019 г. на ВРС, ,с което се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че М.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи
на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, сумата
от 5640,44 лв. (пет хиляди шестстотин и четиридесет лева и четиридесет и
четири стотинки), представляваща начислена в резултат на извършена корекция
на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ се в ***, за
периода от 28.06.2017г. до 27.06.2018г., с аб. №********** и кл. №
**********, за която е издадена фактура №**********/27.06.2019 г., на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и се ОСЪЖДА
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати
на М.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 845,62 лева (осемстотин
четиридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК
Твърди
се,че постановеното решение е незаконосъобразно и се моли неговата отмяна,с
искане да се постанови друго,с което предявения иск бъде отхвърлен.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор,в
който изразява становище за неоснователност на депозираната жалба.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити,
не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на
изложението,следва да се вземе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от М.Г.Т. срещу „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 5640,44 лв., представляваща начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ
се в ***, за периода от 28.06.2017г. до 27.06.2018г., с аб. №**********
и кл. № **********, за която е издадена фактура №**********/27.06.2019 г.
Твърди се в исковата
молба, че ищецът е потребител на ел. енергия, клиент на ответното дружество за
консумираната от него ел. енергия в посочения недвижим имот. Оспорва
дължимостта на процесната сума, както констатациите, обективирани в
констативния протокол, неподписан от абоната, по правни съображения. Твърди се,
че не са налице основания за извършване на корекция на сметката му, поради
отмяна на разпоредби от ПИКЕЕ. Настоява се за уважаване на така предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК
е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Енерго
– Про Продажби” АД, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен.
Поддържа се, че е налице основание за възникване на вземането на ответното
дружество за потребена електроенергия. Твърди, че при проверката са установени
показания в регистър 1.8.3, като ел. енергията, отчетена в тези регистри, не е
визуализирана на дисплея и не е отчетена и заплатена от абоната.
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
- ищецът има качество потребител на
ел. енергия по смисъла на ЗЕ.
- На 27.06.2018г. се установява, че служители на „Енерго-Про
Мрежи“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ
потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ е демонтирано и
изпратено в БИМ за проверка, като на негово място е монтиран нов. Съставеният
протокол е подписан от служителите, извършили проверката. Протоколът е подписан
и в присъствие на двама свидетели.
- при софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера. Посочено е наличие на преминала
енергия на тарифа Т3- 030367,3 kWh, която не е визуализирана на дисплея. От
протокола се установява, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики.
- Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено
становище от 26.06.2019 г. за начисление на електрическа енергия в размер на
30367 кВтч за периода от 28.06.2017 г. до 27.06.2018 г., в което е посочено, че
корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ,
констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.
- За стойността на това количество е издадена фактура № фактура
№**********/27.06.2019 г,която не е
заплатена от абоната на дружеството.
Приета е съдебно-техническа експертиза, съгласно което електромерът, е
преминал първоначална проверка през 2013 г., като срокът му на метрологична
годност изтича през 2019 г. Съществуват данни за неправомерно вмешателство в
софтуера на процесния СТИ,но не може да се установи кога е извършено
неправомерното вмешателство в софтуера на електромера и е невъзможно да
се определи кога точно е започнало натрупването в този регистър.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, настоящият състав на
ВОС приема,че предявеният иск е
основателен.
С решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 -
членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл.
52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени,поради което посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими
към настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на
потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на
27.06.2018 г. – след тяхната отмяна.
До приемане на нови ПИКЕЕ, уреждащи аналогични на предвидените в чл.41 - 44
от ПИКЕЕ ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ, въззивното дружество не може да се
ползва от корекционната процедура, за която и към датата на проверката
(27.06.2018 г.) е липсвал нормативен ред за установяване на условията за
корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да се
приеме, че съставеният от служители на дружеството констативен протокол, ценен
като частен свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната експертиза
установяват наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество
ел.енергия, то не са налице основания за извършеното преизчисление.
Съобразно чл.48-49 от ПИКЕЕ следва да е налице неточно
измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване,
надлежно констатирани при извършената по реда на чл.47 от ПИКЕЕ проверка,
установени от независим орган. В настоящия случай не е налице нито една от тези
хипотези, а и не се претендира корекцията да е извършена по разписаните в тези
две разпоредби методологии. Към тях препраща и чл. 27 от ОУ. Тези хипотези са
следните: установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ,
липса на СТИ, като в настоящия случай не е налице нито една от изброените.
В случая в представения протокол от проверка от БИМ
липсва констатация, че СТИ измерва с грешка извън допустимата
Видни на
дисплея са само тарифите, отчитащи нощна, дневна и върхова енергия. Не са
ангажирани доказателства, че потребителят е заявил желание за отчитане по
тарифа 1.8.3, като липсват и твърдения на ответното дружества в този смисъл. При липса на предпоставките по чл.48 от ПИКЕЕ,
процесното количество електроенергия не може да се остойностява и претендира от
абоната по реда на корекционната процедура по ПИКЕЕ. Недоказано е и обстоятелството
за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в
регистър 1.8.3, и в конкретно това да се дължи на виновно поведение от
абоната.
Съдът намира, че правото на едностранна корекция на сметките на потребителя
за минал период, регламентирано в чл. 50 от ПИКЕЕ, не е възникнало за ответното
дружество и на това основание, доколкото не са осъществени нормативно
предвидените предпоставки за това. Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ при
установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не по-дълъг от една година. Не се установи от
събраните доказателства точният момент, от който
електромерът, настроен за двутарифен отчет, е започнал да отчита потребената
енергия в регистър 1.8.3. Допълнително начисляване на ел.енергия би било
допустимо само при установяване виновно поведение на конкретно лице и периода на
неотчитане и реално потребеното количество ел.енергия, което в настоящия случай
не се доказа.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че ответното дружество не е провело пълно доказване на факта, че
абонатът е потребил реално процесната електроенергия в процесния период, поради
което и предявеният отрицателен
установителен е основателен и следва да бъде уважен изцяло,а решението на
ВРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди .
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция ,въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна разноските по делото пред настоящата инстанция в
размер на 620 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5313/29.11.2019 год ,постановено по гр. д. № 10617 по описа за 2019 г.
на ВРС
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати
на М.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 620 лв представляваща сторените в
настоящото производство разноски, на основание чл. 7`8, ал. 1 от ГПК
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :