Решение по дело №3030/2020 на Районен съд - Казанлък

Р   Е   Ш  Е   Н   И  Е  № .....

гр.К., ……..2021 год.

 

                                     В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

           К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

 

при секретаря................Х.К......................................................................като разгледа докладваното от съдията...........................гр.дело №3030 по описа за 2020 год.   за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД.     

Ищецът твърди, че на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./, сега 557, ал.1, т.2 б.“А“ от КЗ изплатил по щета №111216/19.12.2016г. обезщетение за имуществени вреди в размер на ***лв. за увредени при ПТП, настъпило на 16.03.2016г. на път ІV клас №***, л.а. „А.80“, с ДКН** ****СН. Виновен за катастрофата бил ответникът И.Й.Ц., който управлявайки л.а. Ф.Е.с ДКН** ****АН, се движил по път ІV клас №*** с несъобразена с пътните условия скорост, застигнал и ударил движещия се пред него л.а. „А. 80“, с ДКН** ****СН като така причинил процесното ПТП. В нарушение на чл.260 от КЗ /отм./ сега чл.490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Поканили ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но и до днес лицето не погасило задълженията си. Моли съда, на основание чл.45 от ЗЗД и чл.288, ал.12 от Кодекса на застраховането /отм./ сега чл.5598, ал.7 от Кодекса на застраховането, да бъдат призовани с ответника на съд и след установяване на горните обстоятелства, да осъди И.Й.Ц. да заплати на Г. фонд исковата сума от ***лв., представляваща изплатеното от Г. фонд по щета №111216/19.12.2016г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендира съдебни разноски.

            В отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК,  назначеният особен представител на ответника е подал отговор на исковата молба като оспорва предявеният иск изцяло по основание и размер. Счита, че съгласно разпоредбата на чл.519 КЗ Гаранционният фонд извършвал плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, на което виновният водач нямал сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като след изплащане на обезщетението по чл.557, ал.1 и 2, Гаранционният фонд встъпвал в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. Правото на Гаранционния фонд да иска от третото лице, причинил пътнотранспортно произшествие било регресно право, а встъпването във всички права, които застрахованият имал срещу третото лице – суборгационно право. Касаело се за регресен иск, чието основание бил фактът на изплащане на суми на правоимащото лице, по силата на закона и даденото от закона право на регрес. Ответникът, обаче, не бил уведомен за извършеното плащане и настъпилата суброгация, което го лишавало от възможността да изпълни доброволно, респ. без съдебни разноски, лишавало го и от правото да възрази по тяхното основание и размер. Доколкото в качеството на особен представител може да възрази в настоящото съдебно производство, по отношение на основанието и размера на иска, то счита, че не може да бъде извършено уведомяването за плащането и настъпилата суброгация, когато процесуалното представителство се извършва от особен представител. Поради особения** атут на същия и съгласно трайната съдебна практика, той не упражнявал свои процесуални права, а тези на** раната, която представлява /така т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК/. Особеният представител не бил нито законов, нито договорен представител и не можело да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквато безспорно е регресната покана. До момента не е осъществила контакт с ответника и поради това последният, като длъжник, не може да се счита за уведомен за регресната претенция на ищеца. Отделно от това, не можело да бъде направен категоричен извод, че в писмото, отправено към И.Ц. се съдържала именно представената като доказателство регресна покана. От представената обратна разписка не било ясно по каква причина не е връчено писмото. Ищцовото дружество не се опитало да връчи на ответника на адреса, посочен от МВР като „дома, в който живее“ ответника, който адрес му бил известен, т.к. е посочен в документ, представен именно от него в настоящото производство - Наказателно постановление на ОДМВР-С.. В тази връзка, на отделно основание, счита исковата претенция за погасена по давност. Обвързването на иска по чл. 557 от Кодекса за застраховането с хипотезата на чл. 45 ЗЗД, при процесуално представителство чрез особен представител, при липсваща връзка с ответника, реално го лишавало от право да се защити срещу независещо от него и неизвестно му чуждо твърдение или действие. Не било без значение и обстоятелството, че в представената с исковата молба покана фигурирала сума, различна от сумата, посочена в исковата молба, различна и от сумите, посочени в другите документи, представени от ищеца. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и декларираните от Г. фонд щети. Счита, че не всички описани по л.а. щети са в резултат на твърдяното ПТП, както и, че определените от ищеца цени на части, материали и труд са силно завишени. Моли съда да отхвърли така предявената искова претенция.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

От завереното заверено копие на протокол за ПТП №1620123/16.03.2016 г., неоспорен, се установява, че на 16.03.2016 г. в 12:20 часа, на път IVклас, № ***, на 1 км северно от гр.К., към с.Е., общ.К., е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от И.Й.Ц., който при управление на л.а. „Ф.Е.“ с ДК№СТ****АН, собственост на А.С.Д., ЕГН-**********, с несъобразена скорост, настигнал и блъснал движещия се пред него правомерно лек автомобил „А. 80“, с рег.№СТ****СН, собственост на П.Х.Ч., напуснал ПТП-то, укрил се и бил установен в 15:20 часа в с.Хаджидимитрово, на ул.“8-ми март“ №12, като нанесените материални щети са: силно деформирана задна част и джанти – леви и десни, калници във вратите и счупени** опове. В протокола за ПТП от 16.03.2016 г. е посочено, че И.Й.Ц. не е притежавал свидетелство за управление, не е имал застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Ф.Е.“ с рег.№СТ****АН, който е бил спрян от движение на 24.02.2016 г. 

Видно от извадка от електронния регистър на Гаранционния фонд  представена като справка от Информационния център на ГФ, за лек автомобил с ДК№СТ****АН полица №BG/30/115002066453/11.08.2015 г. на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е прекратена от 28.11.2015 г.

От  уведомително писмо изх.№284000-23279/08.11.2016 г. на ОД на МВР-С., РУ-К. и приложеното към него Наказателно постановление №16-0284-000351/28.04.2016 г., влязло в законна сила на 30.08.2016 г.  се установява, че за нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 2, чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“А“, чл.123, ал.1, т.3, буква „В“, чл.174, ал.3, чл.150,  чл.5, ал. 3, т.2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2, чл.175, ал. 1, т. 5, чл.179, ал.1, т.5, чл. 174, ал.3,  чл. 177, ал.1, т. 1 и чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП, на виновния за ПТП водач на автомобил „Ф.Е.“ с ДК№СТ****АН  И.Й.Ц. са наложени глоби в общ размер на ***лева, в т.ч. че е управлявал спряно от движение МПС.

Видно от доклад по щета №111216/19.12.2016 г., техническа експертиза и заключителна техническа експертиза  по щета №110335/04.04.2016 г. на Г. фонд ***, опис на претенция със** имков материал, имуществени вреди на л.а.“А. 80“, с рег.№******, са на** ойност ***  лв.  С уведомление за имуществени вреди вх.№24-00-719/19.12.2016 г. /л.9/, П.Х.Ч. –собственик на л.а.“А. 80“, с рег.№****** е декларирала пред Г. фонд, че не е получил от виновния водач суми.

От заверено копие от Свидетелство за регистрация част I е видно, че регистрацията на увредения л.а.“А. 80“, с ДК№******, собственост на П.Х.Ч., е прекратена на 28.03.2016 г. поради тотална щета.

С преводно нареждане от 02.03.2017 г. Г. фонд е превел по сметка на увреденото лице П.Х.Ч. обезщетение по щета №111216/2016 г. в размер на ***  лв.

С регресна покана от 08.01.2020 г. /л.22/ ищецът е поканил ответника да възстанови в едномесечен срок изплатеното застрахователно обезщетение , като видно от известието за доставяне на Български пощи  пратката- регресна покана / РП щ.1216/16/ е върната с отбелязване, че не е потърсена от получателя.

По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от** раните, което съдът възприема. Съгласно заключението, щетите, описани в претенция №70-05070-00003/16/17.03.2016 г. са в следствие сблъсъка, настъпил на 16.03.2016 г. и е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и настъпилите щети по автомобила. Пазарната** ойност на щетите по л.а.“А. 80“, с рег.№******, причинени при настъпването на ПТП на 16.03.2016 г. е ***лева, при оценка като тотална щета.

            От така установеното съдът прави следните правни изводи:

            Предявеният иск е с правно основание чл.558, ал.7, вр. чл. 557, ал.1, т. 2, б. "а" от КЗ / действащ към момента на настъпването на процесното ПТП/.  За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че е заплатил обезщетение за вреди на чуждо имущество на лице, увредено от настъпило застрахователно събитие; настъпване на пътно-транспортно произшествие на територията на Република България, като МПС, причинило процесното ПТП обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите; както и факта на предизвикано от виновно и противоправно деяние на ответника застрахователно събитие, настъпили вреди и причинната им връзка с деянието- т.е. деликтно правоотношение по смисъла на чл.45 от ЗЗД. В тежест на ответника е да установи възраженията си.

       От събраните по делото доказателства съдът приема за установено настъпило застрахователно събитие на 16.03.2016 г., по вина на ответника като водач на лек автомобил “Ф.Е.“ с ДК№******, причинени имуществени щети и изплащане на обезщетение за имуществени вреди на увреденото лице от** рана на Гаранционния фонд. Установени са и елементите на фактическия състав на деянието. Протоколът за ПТП е официален документ, съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на службата му и по установените форма и ред, с оглед на което притежава обвързваща доказателствена сила по отношение на лично възприетите от съставилия го компетентен държавен орган обстоятелства, включително констатираните твърдени щети по пострадалия автомобил, до доказване на противното / арг.чл.189, ал.2 от ЗДвП/. Съставителят на документа удостоверява пряко възприетите от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на настъпилото ПТП, местоположението на ПТП и участниците / в т.см. Решение №15/25.07.2014 г. по т. д.№1506/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение №24/10.03.2011 г. по т.д.№ на ВКС/ 444/2010 г./.  Доказателствената сила на протоколът за ПТП не бе оборена по надлежния ред, а напротив – подкрепя се от заключението на САТЕ и останалите писмени доказателства, касаещи механизма на настъпване на ПТП, причинените на л.а.“А. 80“, с ДК№******, щети и причинно-следствената връзка между ПТП и щетите, като не бе оборена и презумпцията за вината на деликвента по чл.45, ал.2 от ЗЗД. 

           Налице е пълно доказване на обстоятелството, че към момента на реализиране на ПТП за увреждащото МПС не е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обуславящо от своя** рана валидно изплащане на обезщетение на увреденото лице от Гаранционния фонд. Това следва от необорената по надлежния ред материална удостоверителна сила на протокола за ПТП, така и необорената доказателствена сила на данните от справката от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд, които имат официално оповестително действие, а издадените въз основа на тях документи до доказване на противното удостоверяват с обвързваща доказателствена сила съществуването и прекратяването на договора за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“. Предвид това съд приема, че са били налице изискуемите на закона предпоставки за изплащане от** рана на Гаранционния фонд на обезщетение за причинените на увреденото лице имуществени вреди. Обезщетението за тези вреди в размер на ***  лв. е било изплатено от фонда на увреденото лице с оглед чл.478, ал.2 от КЗ.

        С изплащането на обезщетението за причинените от реализираното по вина на ответника пътно-транспортно произшествие щети по лекия автомобил “А. 80“, с рег.№******  на основание чл.558, ал.7 от КЗ Гаранционния фонд се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор срещу делинквента до размера на изплатеното обезщетение и разходите за определянето и изплащането му.

         Ирелевантно е обстоятелството, че регресната покана за възстановяване на платеното от Гаранционния фонд обезщетение не е връчена респ. получена от ответника. Отговорността на ответника произтича от непозволено увреждане, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при този вид задължения длъжникът се смята в забава без покана. Отделно от това ищецът не претендира мораторна лихва върху главницата. По тези съображения съдът намира предявеният иск за основателен и доказан поради което следва да бъде уважен в претендирания размер.

На основание чл.78, ал.1 ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на *** лв. съгласно списък по чл.80 от ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                 Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА И.Й.Ц., с ЕГН-********** ***, да заплати на Г. Фонд, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.558, ал.7 вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, сумата от ***  лв. изплатено обезщетение по щета №111216/19.12.2016 г., за причинените от него като водач на лек автомобил “Ф.Е.“ с рег.№****** без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, имуществени вреди по лек автомобил “А. 80“, с рег.№******,  настъпили в резултат на ПТП на 16.03.2016 г., ведно със законната лихва от 03.12.2020 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА И.Й.Ц., с ЕГН-********** ***, да заплати на Г. фонд, със седалище и адрес на управление ***,  на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв.

 

На основание чл.236, ал.1, т.7 от ГПК присъдените с решението суми в полза на Г. фонд следва да бъде заплатена от ответника по банкова сметка: ***; BIC:*** “УниКредит булбанк“ АД.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на** раните.

 

 

                                                                                                       Районен съдия: