№ 389
гр. Благоевград, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милена К.ова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена К.ова Гражданско дело №
20201200101313 по описа за 2020 година
Производството по настоящото гр.дело №1313/2020г. по описа на
Окръжен съд- Благоевград е образувано по искова молба вх.
№5141/10.11.2020г., подадена от Н. Г. С., ЕГН **********, Й. С. С., ЕГН
**********, Н. Н. С., ЕГН ********** и В. К. С., ЕГН **********, чрез
адв.И. Ч., против „Лев инс“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр.С.*, бул.Ч.В.* и против Г., гр.С., ул.Г.И.№*.
В исковата си молба ищците сочат, че с присъда № 2362 от
15.05.2020г., постановена по НОХД № 139/2017г. по описа на ОС Благоевград,
влязла в сила на 07.03.2022г., подсъдимият М. Х. З. е признат за виновен в
това, че на 02.09.2015г. около 23,05 часа /в тъмната част на денонощието/ на
третокласен път III - 198 ГКПП З. -гр.П., в близост до ханче С. при
управление на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ ***, след употреба на
наркотично вещество кокаин, движейки се в посока към гр.П. е нарушил
установените в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ правила -чл.21 ал.1
ЗДвП, а именно: движил се с превишена скорост от 120 км./ч., при максимално
разрешена скорост от 90 км./час за движение по ППС, категория „В“ извън
населено място, в следствие на което е допуснал пътно-транспортно
произшествие, като се е ударил в задната част на движещия се пред него
технически неизправен товарен автомобил, марка „Камаз“, модел “53211“ с
1
рег. ***, управляван от П. М. Д. и по непредпазливост при условията на
независимо съпричиняване с П. М. Д. е причинил смърт на повече от едно
лице, а именно - на Г. Н. С. от гр.П. и на И.К.П..
Със същата присъда съдът е признал за виновен подсъдимият П. М. Д., в
това, че на 02.09.2015г., около 23.05ч. в тъмната част на денонощието/ на
третокласен път III - 198 ГКПП З. -гр.П., в близост до ханче С. при
управление на товарен автомобил марка „Камаз“, модел “53211“ с рег. ***,
движейки се в посока гр.П., е нарушил установените в Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ и Правилника за прилагане на Закона за движение по
пътищата /ППЗВдП/ правила, а именно: движил се е с технически неизправно
пътно превозно средство - неработещи задни габаритни и стоп светлини;
неработеща светлина за осветяване на задната табела с регистрационен номер;
липсващи светлоотразители /чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.10 ал.1 т.12 б. „в“,
„д“ и „е“ от ППЗДвП/, в следствие на което е допуснал пътно-транспортно
произшествие, тъй като движещия се зад него с превишена скорост лек
автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ ***, управляван от М. Х. З. се е ударил в
задната част на товарния автомобил, и по непредпазливост при условията на
независимо съпричиняване с М. Х. З. е причинил смърт на повече от едно
лице, а именно - на Г. Н. С. от гр.П. и на И.К.П..
Сочи се, че присъдата е потвърдена от ВКС, като е изменена единствено
в частта, в която на подсъдимия П. Д. е определен първоначален общ режим на
изтърпяване на наказанието, като вместо това е приложен чл.66, ал.1 НК и
изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 5 години.
Твърди се, че ищецът е имал изключително сила връзка с близките си,
които след смъртта му преживели значителни по обем болки и страдания от
неговата загуба.
Конкретно се сочи, че Н. и Й. С.и - майка и баща на починалия Г. С.,
изпитват ежедневни морални болки и страдания, наред с тези от спомена за
краткия му млад живот, тъй като за тях починалият е бил обичан син, радост и
надежда в живота и бъдещето - да се развие като пълноценен член на
обществото, да създаде семейство, житейски радости, които никога няма да
изпитат поради преждевременната му смърт.
Твърди се, че идентични болки и страдания търпи и неговият брат, за
който починалият е бил по -големият брат и ментор в младежкия живот, с
2
който са израснали заедно и са имали ежедневни братски контакти,
отношения, които са внезапно и трагично разрушени от преждевременната
смърт на Г. С..
Поддържа се, че и неговата баба В. С. е живеела заедно със семейството
му и също са поддържали постоянни контакти на взаимна обич и радост.
Ежедневната липса на най-близкия член на семейството и съзнаването
на нейната безвъзвратност, на съзнаването, че с този любим човек -дете, брат,
внук, повече никога няма да контактуват и да изпитват всички онези близки
човешки отношения на взаимна обич, на ежедневно градене и надграждане на
семейството, съзнаването, че е напуснал този свят твърде млад, причинява на
ищците морални болки и страдания.
Поддържа се, че за лек автомобил Фолксваген Пасат към датата на
процесното ПТП е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с полица GO 46443322 с валидност от 12.08.2015г. до
01.12.2015г., а за товарния автомобил, управляван от П. Д. е нямал валидно
сключена гражданска отговорност, поради което вредите следва да се
репарират от Г.. Твърди се, че първият ответник „Лев инс“ АД е отговорен за
вредите, причинени от водача на застрахования при тях автомобил М. З., а
поради липсата на валидна застраховка към датата на непозволено увреждане
- 02.09.2015, вредите, причинени от другия водач П. Д. следва да се репарират
от Г.. Поддържа се, че отговорността на ответниците е солидарна. Сочи се, че
първият ответник „Лев инс“ АД е отказал заплащане на обезщетение, тъй като
се позовал на изтекла давност на 02.09.2020г.
Вторият ответник Г. е отказал заплащане отново с мотив изтекла давност
на 12.11.2020г. Подробно е описано в исковата молба причините за
предявяване претенцията първо пред застраховател ЗД „Евроинс“, тъй като
погрешно е било прието, че товарният автомобил е имал валидна сключена
застраховка. Поддържа се, че претенцията е била предявена преди изтичането
на давностния срок и след като застрахователят ЗД „Евроинс“ е установил, че
за товарния автомобил липсва валидна застраховка, то е следвало на
основание чл.288, ал.9 КЗ /отм./ да предаде на Фонда цялата преписка по
предявената претенция.
Предвид изложеното в исковата молба се прави искане ответниците да
бъдат осъдени солидарно да заплатят на Н. Г. С. сумата от 180.000 лева, ведно
3
със законната лихва върху тази сума, считано от 02.09.2015г. до окончателното
изплащане, на Й. С. С. сумата от 180.000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 02.09.2015г. до окончателното изплащане, на Н. Н.
С. сумата от 100.000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 02.09.2015г. до окончателното изплащане и на В. С. сумата от 50.000 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.09.2015г. до
окончателното изплащане. Претендират се разноски от ищците.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили писмени отговори от страна на
ответниците.
Ответникът ЛЕВ ИНС АД оспорва материално - правната легитимация
на ищците, тъй като не попадат в кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за претърпени вреди от смъртта на близък човек. Правят
възражения, че исковете за обезщетение са погасени по давност както
главница, така и лихви.
На следващо място се оспорват предявените искове по основание и
размер.
Оспорва се механизмът на ПТП, за което се излагат конкретни доводи и
съображения. На следващо място се прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия, тъй като е бил без
обезопасителен колан и се е съгласил да бъде превозван от водач употребил
наркотично вещество -кокаин.
Ответникът Г. оспорва исковете по основание и размер прави
възражения за изтекла давност. Оспорва механизмът на ПТП, за което се
излагат конкретни доводи и съображения. На следващо място се прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия, тъй като е бил без обезопасителен колан, употребил е алкохол и се
е съгласил да бъде превозван от водач употребил алкохол.
Предявени са искове срещу ответника ЛЕВ ИНС АД са с правно
основание чл.226 КЗ /отм./ сега чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД и по чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ във вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
срещу ответника Г..
Възражението на ответника ЛЕВ ИНС АД за съпричиняване намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 226 КЗ /отм./ във вр.с чл. 51, ал. 2
4
ЗЗД, а възражението на Г. в чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ във вр.с чл. 51,
ал. 2 ЗЗД.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди
доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото се установява, че с присъда № 2362 от 15.05.2020г.,
постановена по НОХД № 139/2017г. по описа на ОС Благоевград, влязла в
сила на 07.03.2022г., подсъдимият М. Х. З. е признат за виновен в това, че на
02.09.2015г. около 23,05 часа /в тъмната част на денонощието/ на третокласен
път III - 198 ГКПП З. -гр.П., в близост до ханче С. при управление на лек
автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ ***, след употреба на наркотично
вещество кокаин, движейки се в посока към гр.П. е нарушил установените в
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ правила -чл.21 ал.1 ЗДвП, а именно:
движил се с превишена скорост от 120 км./ч., при максимално разрешена
скорост от 90 км./час за движение по ППС, категория „В“ извън населено
място, в следствие на което е допуснал пътно-транспортно произшествие, като
се е ударил в задната част на движещия се пред него технически неизправен
товарен автомобил, марка „Камаз“, модел “53211“ с рег. ***, управляван от П.
М. Д. и по непредпазливост при условията на независимо съпричиняване с П.
М. Д. е причинил смърт на повече от едно лице, а именно - на Г. Н. С. от гр.П.
и на И.К.П..
Със същата присъда съдът е признал за виновен подсъдимият П. М. Д., в
това, че на 02.09.2015 г., около 23.05 ч. в тъмната част на денонощието/ на
третокласен път III - 198 ГКПП З. -гр.П., в близост до ханче С. при
управление на товарен автомобил марка „Камаз“, модел “53211“ с рег. ***,
движейки се в посока гр.П., е нарушил установените в Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ и Правилника за прилагане на Закона за движение по
пътищата /ППЗВдП/ правила, а именно: движил се е с технически неизправно
пътно превозно средство - неработещи задни габаритни и стоп светлини;
неработеща светлина за осветяване на задната табела с регистрационен номер;
липсващи светлоотразители /чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.10 ал.1 т.12 б. „в“,
„д“ и „е“ от ППЗДвП/, в следствие на което е допуснал пътно-транспортно
произшествие, тъй като движещия се зад него с превишена скорост лек
автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ ***, управляван от М. Х. З. се е ударил в
5
задната част на товарния автомобил, и по непредпазливост при условията на
независимо съпричиняване с М. Х. З. е причинил смърт на повече от едно
лице, а именно - на Г. Н. С. от гр.П. и на И.К.П..
От приетата по делото комплексна автотехническа и съдебно
медицинска експертиза, чието заключение съдът цени като обективно и
компетентно изготвено се установява и механизма на ПТП. На 02.05.2015 г.
около 23.05 ч. в тъмната част на денонощието, по път III -198 от с. П. към гр.
П. (обл. Благоевград) се е движил л. а. Фолксваген Пасат с peг. № ***.
Автомобилът бил управляван от М. З.. На предната седалка до водача седял
И.П., а на задната седалка вдясно, зад Илиян пътуват Г. С.. В същото това
време пред л. а. Фолксваген се движил товарен автомобил Камаз 5321 1 с peг.
№ ***. натоварен със суров дървен буков материал. Товарният автомобил се е
движил бавно, около 20 км/ч. Дървеният материал следвало да се достави в
дървена борса, чийто склад се намира вляво от пътя, гледано от с. П. към П. на
около 150 м. след ханче С.. Оградата на склада се намира зад избрания от
разследващия орган ориентир. След подминаване на ханче С., водачът на
товарния автомобил отпуснал педала на газта с цел намаляване на скоростта,
тъй като предстояло завИ.е на ляво към двора на дървената борса. По това
време в лентата за насрещно движение се е движил товарен автомобил Рено
Канго с per. № ***. Лек автомобил Фолксваген се е движил със скорост от
около 120 км/ч след ханче С. при приближаване на склада на дървена борса.
Водачът на лекия автомобил късно забелязал бавно движещия се пред него
автомобил, тъй като товарният автомобил е бил неизправен с липсващи задни
светлини, светлоотразителни ленти и светлоотразители. З. предприел рязко
отклоняване на лекия автомобил наляво с цел да избегне попътен удар с
товарния автомобил Камаз. Въпреки предприетото действие, преден десен ръб
на лекия автомобил Фолксваген се ударил в задната лява част на т. а. Камаз.
Лекият автомобил бил под ъгъл спрямо оста на пътя (и левия край на Камаз).
Поради тази причина, най-дълбоките деформации по лекия автомобил са
областта на десните врати, където седели И.П. и Г. С.. Усещайки удар по
товарния автомобил Камаз в задната му част, водачът спрял, управляваното от
него МПС. Ударът между Камаз и Фолксваген станал на 49,50 м. преди
ориентира, гледано от П. към П.. След удара лекият автомобил се завъртял
няколко пъти, движейки се косо на пътя. Преди окончателното спиране на
Рено, л. а. Фолксваген се ударил със задния си ляв ръб в преден десен ръб на
6
Рено. След този удар двете МПС спрели окончателно, като Рено Канго
частично на асфалтовата настилка и на банкета, а л. а. Фолксваген на банкета.
При извършената аутопсия на трупа Г. С. обективно установени косо,
почти хоризонтално охлузване с неправилно правоъгълна форма, от лявото
рамо към гръдната кост с размери в лявата половина на гърдите, охлузване с
лентовидна форма и размери 9/3 см. в дясната гръдна половина по предна
мишнична линия, от подмишничната ямка вертикално надолу се установява,
както и напречно разположено охлузване в областта на дясната ребрена дъга.
При вътрешния оглед не са установени други травматични инерционни
увреждания освен кръвонасядане на корена на десния бял дроб, независимо,
че се касае за сложен механизъм на ПТП с висока скорост. Травматичните
увреждания в областта на гръдния кош и вътрешните органи в гръдния кош
могат да бъдат отнесени и са характерни за комплекс от травми или т.нар.
„коланна травма“. Установените мекотъканни увреждания по гръдния кош,
сравнително незначителните инерционни травматични увреждания на
вътрешни органи, при данни на удари между автомобили при висока скорост
убедително говорят, че в момента на ПТП Г. С. е бил с поставен предпазен
колан. На Г. С., като установен пътник в лек автомобил не са изследвани кръв
и урина за наличие на етилов алкохол и други упойващи вещества. Предвид
тежките деформации установени при огледа на лекия автомобил Фолксваген
Пасат, механизма на ПТП, е било възможно получаването на тежки
травматични увреждания, които да доведат смъртен изход, както за водача,
така и всеки един от пътниците дори и при поставен предпазен колан.
Разпитаният по делото св. Живко Д. /съпруг на сестрата на ищцата Й.
С./ посочва, че ищците Й. С. и Н. Г. С. са имали изключително силна връзка
със сина си Г.. Посочва, че смъртта му се е отразила изключително тежко на
ищците Н. и Й. С.и. А ищецът Н. Н. С. изпаднал в такова състояние, че не
искал да продължи да учи като студент. Починалият редовно посещавал баба
си В..
От показанията на св.Терзиева /сестра на ищеца Н. С./ се установява, че
ищците Н. и Й. все още не могат да преодолеят загубата на сина си Г.. Другият
им син Н., който бил много близък с брат си, израснали заедно, посещавали
мачове, изпаднал в депресия и посещавал психолог. Не искал да продължи да
следва. Починалият Г. посещавал често и баба си, която живее на около 200-
7
300 метра от дома на починалия и която също понесла трудно загубата му.
Горното се потвърждава и от показанията на св. Д.а /сестра на ищцата Й.
С./.
Съдът кредитира показанията на свидетелите при условията на чл.172
ГПК, като логични и последователни.
При така установените обстоятелства и след съобразяване на
приложимия закон, съдът приема от правна страна следното:
Основанието по чл.226, ал.1 от КЗ за ангажиране отговорността на
застрахователя включва наличието на валиден застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност“ между причинилия увреждането и
застрахователя, както и фактите, включени в състава на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи отговорността на прекия причинител. Отговорността на
застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото
лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също така и лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият
институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав
следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
В настоящия случай не е спорно между страните, че е налице валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника ЛЕВ
ИНС АД по отношение на автомобил Фолксваген Пасат. Застраховката
„Гражданска отговорност“ е валидна към датата на настъпване на ПТП.
Не е спорно, че товарният автомобил, управляван от П. Д. е нямал
валидно сключена гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.288,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ (отм.) безвиновната отговорност на Гаранционния фонд
за изплащане на обезщетения на пострадали от ПТП лица, се ангажира при
наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки: ПТП да е настъпило
на територията на Република България; произшествието да е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно да пребивава в пределите на
страната и за него да няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
8
отговорност“, както и да са настъпили неимущедствени вреди. На общо
основание тук важи изискването по отношение на виновния водач да са
налице елементите от фактическия състав на деликта, включително неговото
виновно противоправно поведение, което да е в пряка причинна връзка с
нанесените вреди.
Влязлата в сила присъда се ползва със сила на присъдено нещо относно
изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК обстоятелства, при което е
задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от
конкретното деяние, но само относно това : дали то е извършено или
отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.
От влязлата в сила присъда и приетата по делото комплексна експертиза
се установява и механизма на ПТП.
По отношение на възражението за погасяване на претенциите по
давност. В КЗ /отм./ извънсъдебното искане до застрахователя за заплащане на
обезщетение не е предвидено като задължителна предпоставка за допустимост
на прекия иск на увредените лица, както е в КЗ /обн. ДВ, бр.102 от 29
декември 2015г., в сила от 1 януари 2016г./ Исковата молба е постъпила в съда
на 10.11.2020г., а събитието е настъпило на 02.09.2015г. С разпоредбата на чл.3
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.) за времето от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност за вземането не е текла. Съгласно § 13 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на закона в „Държавен вестник“.
В случая, давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е
продължил да тече, считано от 22.05.2020г. Според съда давностният срок
изтича на 11.11.2020г. Същият не е изтекъл, тъй като с предявяването на
исковите претенции на 10.11.2020г. давността е прекъсната. Както бе
посочено в КЗ /отм./ извънсъдебното искане до застрахователя за заплащане
9
на обезщетение не е предвидено като задължителна предпоставка за
допустимост на прекия иск на увредените лица, както е в КЗ /обн. ДВ, бр.102
от 29 декември 2015г., в сила от 1 януари 2016г./ Поради което съдът намира
възраженията на ответниците за изтекла давност за неоснователни.
По отношение на материално легитимираните да получат обезщетение.
Според т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., както и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в съответния установен по делото случай е справедливо да
бъдат обезщетени. В мотивите на ТР се подчертава, че най-близките на
починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка
е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и
страдания от загубата му. С ППВС № 5/24.11.1969 г. е допълнен кръгът на
най-близките, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди,
извън тези, изброени в ППВС № 4/25.05.1961 г., а именно материалноправно
легитимирани са и отглежданото, но неосиновено дете, съответно
отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено
увреждане. Както е изяснено обаче в тези задължителни за правосъдните
органи тълкувателни актове на ВС, респ. на ВКС, правото на най-близките да
получат обезщетение не е абсолютно – то може да бъде упражнено, ако
претендиращият обезщетение докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
нормативните правила, уредени в чл. 52 ЗЗД. В тълкувателно решение № 1/18
г. ОСНГТК е прието, че макар и братята и сестрите да са част от най-близкия
родствен и семеен кръг, поради което връзките помежду им се характеризират
с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, при
смъртта на някой от тях, причинена от деликт, за преживелия близък се
поражда субективно право да получи заместващо обезщетение за
причинените му неимуществени вреди само по изключение, а именно когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
10
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да
е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В случая ищецът Н. Н. С. е израснал с починалия си брат. Имало е
изградена духовна връзка между починалия и родственика (в конкретния
случай между братята). Ищецът е отказал да продължи с обучението си,
изпитвал е силно страдание. Последното се установява от свидетелските
показания, поради което и същият е материално легитимиран да получи
обезщетение за неимуществени вреди.
По другия спорен по делото въпрос за наличието на материална
легитимация на В. К. С. да получи обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от смъртта на своя внук, съдът съобразява съдебната практика,
създадена по приложението на чл. 52 ЗЗД. Активната материалноправна
легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди се
поражда при установяване на факти за връзка между тях и починалия, по-
интензивна и близка от обичайно близката връзка в българското общество
между внуци и баби и дядовци, чийто интензитет и продължителност на
търпените от болки и страдания по повод загубата на близкия човек
надвишават нормално търпените в такава житейска ситуация. Предвид
сочените разяснения и установените факти, съдебният състав не приема за
доказано настъпването на неимуществени вреди от смъртта на внука
вследствие на пътнотранспортно произшествие, съдът не установява между
ищцата и починалият й внук да е имало изградена дълбока и трайна
емоционална връзка, надхвърляща традиционната за българското семейство
сърдечна, близка връзка между внуци и баба; отношенията между починалия
и неговата баба са съществували със съдържание, характерно за българското
семейство като отношения между внук и баба; починалият е посещавал баба
си, помагал й е при посещенията си за бита. Но през всичкото това време
11
бабата е имала собствен дом, тя и нейният внук са живеели в различни
домакинства и къщи, и не са имали общо ежедневие; в отношенията между
починалия и неговата баба не са установени емоции, връзки и отношения на
особена близост, които да надхвърлят привързаността между баба и внук,
отношения, даващи основание да се приеме, че е справедливо бабата да бъде
обезщетена за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на нейния
внук; не са доказани и отношения на изключителност, породени от
заместването на родителите от бабата, отглеждането на внука от бабата
пълноценно, ежедневно и постоянно, както и че към момента на смъртта на Г.
привързаността между него и ищцата е била така силна, че смъртта на внукът
й да й е причинила болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщи за отношенията баба – внук; не се установява
ищцата да е претърпяла болки и страдания, изключителни по своя интензитет
и времетраене, така че да бъде справедливо, на осн. чл. 52 ЗЗД тези
неимуществени вреди да бъдат обезщетени.
От разпитаните по делото свидетели видно, че бабата е страдала, но не
се установява изключителност на претърпените неимуществени вреди, която
да е основание съдът да постанови обезщетяването им за лице извън кръга на
най-близките роднини на починалия. Предвид изложеното искът на В. К. С.
следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищците Н. Г. С. и Й. С. С. от загубата на техния син да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието „справедливост“ не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №4/23.12.1968 г. то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата, при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В случая, съдът взе предвид изключително близките отношенията между
12
ищците и техния син, с когото са поддържали постоянни и топли отношения, с
когото са живели в едно домакинство. Между родителите и техният син,
привързаността е била силна и взаимна, съществували отношения на обич и
разбирателство, характерни за връзката между родители и дете, силна духовна
близост и уважение. Внезапната загуба на детето им е довела до срив в
психиката на ищците и те все още не могат да преодолеят загубата.
Имайки предвид посочените от закона и в съдебната практика критерии
за справедливо определяне на обезщетение за неимуществени вреди от
застрахователно събитие, съдът намира, че следва да определи размер за
обезщетяване на неимуществените вреди на ищците Н. Г. С. и Й. С. С. в
размер на по 120 000 лв., за всеки от тях, в който размер следва да се уважи
предявените искове, а над този размер до предявения да се отхвърлят.
По отношение на ищеца Н. Н. С. съдът намира, че справедливият размер
е 50 000 хиляди лева, а над този размер до предявения искът следва да се
отхвърли.
Съдът намира за неоснователни направените от ответниците
възражения за съпричиняване на причинените от процесното ПТП вреди.
В константната си практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД ВКС
последователно застъпва становището, че съпричиняване от страна на
пострадалия по смисъла на посочената разпоредба е налице в случаите, когато
с поведението си той самият е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки неговото настъпване, така че
увреждането се явява като пряка последица и от негови действия или
бездействие. Релевантно е единствено поведението на пострадалия обективно
да е в причинна връзка с настъпилите вреди, без да е необходимо същото да е
и виновно. В този смисъл за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД подлежи на
изследване единствено наличието на конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение
на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Във всички
случаи на предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу застрахователя
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице (така задължителната за съдилищата практика, обективирана
в т.7 от ППВС № 17/1963г. на ВС, както и в редица решения на ВКС –Решение
13
№ 58/29.04.2011г. по т.д.№ 623/2011г. на ІІ т.о., Решение № 59/10.06.2011г. по
т.д.№ 286/2010г. на І т.о., Решение № 169/28.02.2012г. по т.д.№ 762/2010г. на ІІ
т.о., Решение № 54/22.05.2012г. по т.д.№ 316/2011г. на ІІ т.о. и други).
В конкретния случай при така установения механизъм на реализиране на
ПТП, настоящият състав намира възражението за съпричиняване за
неоснователно. В момента на ПТП Г. С. е бил с поставен предпазен колан. В
тежест на ответниците е да докажат твърденията си за извършени от ищеца
действия, с които той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Такива доказателства не са представени и не са събирани. В контекста на
изложените съображения, предявените искове за неимуществени вреди следва
да се уважат за сумата от по 120 000 лв. за ищците Н. Г. С. и Й. С. С., над този
размер до предявените размер от 180 000 лв., исковете за обезщетение за
неимуществени вреди са завишени, поради което следва да се отхвърлят като
неоснователни. По отношение на ищеца Н. Н. С. съдът намира, че искът
следва да се уважи в размер на 50 000 хиляди лева, а над този размер до
предявения от 100 000 лева следва да се отхвърли.
При действието на КЗ (отм.), присъдените обезщетения за
неимуществени вреди се дължат ведно с обезщетение за забава, съизмеримо
със законната лихва, считано от датата на деликта /02.09.2015г./ доколкото
отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” покрива
отговорността на делинквента и е функция от нея – чл.223 ал.2 предл.1 вр.
чл.226 ал.1 КЗ (отм.).
По разноските:
Съобразно резултата от делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищците
се дължат разноски от ответната страна, съразмерно на уважената част на
иска. По искането на процесуалния представител на ищците за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. За присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е
посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на
някое от основанията по чл. 38, ал. 2, т. 1-3 ЗАдв., без да е необходимо
страната да доказва съответното основание за предоставянето на безплатна
правна помощ. В случая по делото са представени само пълномощни, от
които не може да се направи извод за волята на ищците относно безплатното
14
представителство. Не следва да се присъждат разноски по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв. с оглед липсата на договор за правна защита и съдействие по делото.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Окръжен съд – гр.Благоевград, държавна такса за
разглеждане на делото съобразно уважената част от иска, възлизаща по арг. от
чл.1 ТДТССГПК в размер на 4800 лв. за всеки иск от по 120 000 лв.или общо
9600 лева. и 2000 лв. за иска в размер на 50000 лв. или общо 11 600 лева.
Съобразно резултата от делото и по арг. от чл.78, ал.3 ГПК, ответникът
също има право на сторените от него разноски съобразно отхвърлената част от
иска. По силата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК такси и разноски в производство по
делото не се внасят от ищците по искове за вреди от непозволено увреждане
от престъпление, за което има влязла в сила присъда. Разпоредбата урежда
освобождаването от предварително заплащане на разноските, дължими от
ищците в хода на съдебното производство - възнагражденията за вещи лица, за
явяване на свидетели и други. Дължимите в тези случаи разноски за заплащат
от сумите, предвидени в бюджета на съда – чл.83, ал.3 ГПК. От друга страна,
нормата на чл.78 ГПК урежда отговорността за разноски между страните по
делото и въвежда като критерий за разпределението им съразмерността на
направените разноски по производството с уважената, респ. - отхвърлената
част от исковете. Изрично е предвидена отговорност за разноски на осъдената
страна спрямо бюджета, ако делото е решено в полза на лице, освободено от
разноски по производството – чл.78, ал.6 ГПК. Съпоставянето между
регламентацията на освобождаването от заплащане на разноски по чл.83 ГПК
и на отговорността за разноски по чл.78 ГПК налага извод, че законодателят не
е изключил лицето, освободено от внасяне на разноските по производството,
от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна. В
случая разноски са доказани от Г. за вещи лица в размер на 2003,73 лева или
ищците следва да заплатят сумата от 864,35 лева разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
С оглед горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
15
ОСЪЖДА „Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул.Ч.В.* и Г., гр.С., ул.Г.И.№*, да заплатят солидарно на
Н. Г. С., ЕГН ********** с адрес: гр.П., ул.П.*, сумата от 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него от възникналото на
02.09.2015г. ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и
страдания, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
02.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
над уважения размер до пълния предявен от ищеца размер от 180 000 лева,
ведно със законната лихва върху отхвърления размер, считано от 02.09.2015г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул.Ч.В.* и Г., гр.С., ул.Г.И.№*, да заплатят солидарно на
Й. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.П.*, сумата от 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея от възникналото на
02.09.2015г. ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и
страдания, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
02.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
над уважения размер до пълния предявен от ищцата размер от 180 000 лева,
ведно със законната лихва върху отхвърления размер, считано от 02.09.2015г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул.Ч.В.* и Г., гр.С., ул.Г.И.№*, да заплатят солидарно на
Н. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.П.*, сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него от възникналото на
02.09.2015г. ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и
страдания, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
02.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
над уважения размер до пълния предявен от ищеца размер от 100 000 лева,
ведно със законната лихва върху отхвърления размер, считано от 02.09.2015г.
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ искът предявен от В. К. С., ЕГН ********** за осъждане
на Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул.Ч.В.* и Г., гр.С., ул.Г.И.№*, да й заплатят солидарно сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея от възникналото на
16
02.09.2015г г. ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки
и страдания, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
02.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, Н. Г. С., ЕГН **********, Й.
С. С., ЕГН **********, Н. Н. С., ЕГН ********** и В. К. С., ЕГН
**********, да заплатят на Г., гр.С., ул.Г.И.№*, сумата от 864,35 лева –
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Ч.В.* и Г., гр.С., ул.Г.И.№*, да
заплатят по сметка на Окръжен съд – Благоевград, държавна такса за
разглеждане на исковете, съобразно уважената част, в общ размер на 11 600
лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач П. М. Д.
на страната на Г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Апелативен съд – гр. С..
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
17