№ 3688
гр. Варна, 05.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501916 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е
образувано по въззивна частна жалба вх. № 58564/25.08.2022 г. , уточнена с
молба вх. № 21794/21.09.2022 г. от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе", № 111П, Бизнес сграда „Sofia Tech One“ срещу
Разпореждане № 29662/18.08.2022 г., по ч.гр.д. № 10822/2022 г., на ВРС, X-
ти с., в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Я. К. К.,
ЕГН **********, с местожителство в гр. В, ул. „А, К,“, № **, ет. *, ап. *, за
сумата 146.01 лв., представляваща наказателна лихва по т. 14 от Договор за
банков кредит № 014LD-R-012995/06.08.2020 г., за периода 10.01.2022 г. -
09.08.2022 г., вкл.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно и необосновано. По повод атакуваната част от съдебния
акт се сочи, че искането на банката е на основание изпълнение на договорно
задължение. Съобразно предвиденото в сключения между страните Договор,
плащания, дължими, но неизвършени в срок, се отнасят в просрочие и се
олихвяват с договорения лихвен процент по р. II, т. 4 и 4.1. от Договора, плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва. Поддържа се, че така
уговорената лихва, има характер на предварително уговорена неустоечна
клауза, като начисляването се извършва върху забавени части от вноски по
главницата и се начислява договорния лихвен процент и надбавка в размер на
10 %. Тъй като ползването на забавените суми по главницата продължавало,
то се начислявала договорна лихва, а обезщетителен характер имала само
надбавката над договорната лихва, който не надхвърлял размера на законната
лихва от 10 %. Счита, че клаузата няма неравноправен характер, нито е
нищожна като накърняваща добрите нрави. След като е възприел клаузата
като неравноправна, съдът е следвало да издаде заповед за изпълнение до
размера на законната лихва за претендирания период. По същество отправя
искане за отмяна на атакуваното разпореждане и издаване на заповед за
1
изпълнение и изпълнителен лист за сумата.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК, насрещна страна в
настоящото производство не се конституира.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира
частната жалба за неоснователна, по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по заявление, подадено от
„Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК *********, за издаване на Заповед по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, възоснова на извлечение от счетоводни
книги на Банката, срещу длъжника Я. К. К., ЕГН **********, за следните
суми: - 1571.51 лв., просрочена главница по Договор за банков кредит №
014LD-R-012995/06.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 10.08.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, - 25.55 лв., договорна лихва по р. II, т. 4-4.1 от
Договора, за периода 20.12.2021 г. - 20.07.2022 г., вкл., - 146.01 лв.,
наказателна лихва по р. II, т. 14 от Договора, за периода 10.01.2022 г. -
09.08.2022 г., вкл.
В т. 14 от сезиращото заявление, кредиторът е посочил, че съгласно т. 4
от сключения Договор размерът на дължимия годишен лихвен процент е
базиран на лихвения процент за спестявания (СЛП) в лева, увеличен с
надбавка от 10.2071 пункта, а съгл. т. 4.1 в случай на просрочие над 30 дни,
годишния лихвен процент се увеличава едностранно с 2 пункта. Сочи, че
плащания дължими, но неизвършени в срок се отнасят в просрочие и
олихвяват с договорения лихвен процент по р. II, т. 4-4.1, плюс наказателна
надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ падежа на
съответната вноска. (т. 14 от Договора).
При тези твърдения първостепенния ВРС е постановил Разпореждане №
29662/18.08.2022 г., с което досежно сумата 146.01 лв., наказателна лихва по
р. II, т. 14 от Договора, за периода 10.01.2022 г. - 09.08.2022 г., вкл. е
отхвърлил заявлението за издаване на Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист. В тази му част съдебния акт е обоснован с мотиви за нищожност на
клаузата на т. 14 от сключения Договор, поради прякото й противоречие с
разпоредбата на чл. 33 ЗПК.
Така постановеното Разпореждане, в атакуваната му част, се преценява
от състава на въззивния съд като правилно и законосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК, незабавно изпълнение на
издадената заповед за изпълнение, чрез издаването на изпълнителен лист се
допуска ако представеният документ по чл. 417 от ГПК е редовен от външна
страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. Освен на специфичните изисквания за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, заявлението следва да отговаря и на общите
изисквания за редовност, визирани в чл. 410, ал. 2 и чл. 411, ал. 2 ГПК.
Искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение е основано на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК - документ и извлечение от счетоводни книги, с
които се установява вземания на банка по Договор за кредит.
Видно е от цитираните от заявителя клаузи от сключеният договор, че
2
сумата 146.01 лв., претендирана като наказателна лихва за забава, е
формирана като към размера законната лихва за забава е кумулиран и
размерът на възнаградителната лихва, на посоченото от заявителя договорно
основание т. 14. Следователно общият размер в проценти на приложената
наказателна лихва, безспорно надхвърля по размер законната лихва. Видно от
сезиращото заявление и придружаващото го извлечение от счетоводни книги
е, че за част от същия период на самостоятелно основание се претендира
договорна лихва. Така заявена претенцията действително влиза в пряко
противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, въвеждаща императивна
забрана при забава на длъжника, обезщетението за това да надхвърля по
размер законната лихва. Не биха могли да бъдат споделени доводите на
въззивника, въведени с въззивната частна жалба, че обезщетителен характер
имала само посочената в т. 14 от Договора, наказателна надбавка в размер на
законната лихва. Ако това беше така, то клаузата не би съдържала
изчислителен механизъм на дължимото от кредитополучателя, обезщетение
при просрочие.
При това положение, в хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заповед за
изпълнение за посочената сума не следва да бъде издавана, тъй като искането
противоречи на закона.
Отделно от посоченото, едва с въззивната жалба са въведени нови
твърдения, че начисляването по реда на т. 14 било извършено само върху
просрочените части от анюитетни вноски, представляващи главница като се
допълва, че върху такива главници начисляването на договорна лихва също се
дължи. Посоченото принципно не би било проблем, в случай че заявителя
беше внесъл пояснение какъв е размера на начислената наказателна лихва,
върху каква по размер и вид, главница е начислена тя – цялата главница или
само тази по анюитетни вноски, която е просрочен, а и как е формиран
размера на просрочената договорна лихва. Тази неяснота поражда и друга –
досежно периода на начисляването, тъй като въззивния съд констатира, че е
налице частично съвпадане в периодите на претенцията за възнаградителна
лихва (на осн. т. 4-4.1. от Договора) и претенцията за наказателна лихва (на
осн. ч. 14), при формирането на която също се твърди да участва
възнаградителната лихва. Отделно от посоченото не са налице основания за
начисляване на възнаградителна лихва под каквато и да е форма след
настъпване на крайния падеж на договора, респ. предсрочната му
изискуемост, след която дата се дължи единствено обезщетение за забава в
размер на законната лихва. В случая, видно от заявлението е, че периодът на
задължението за наказателна лихва, при настъпил краен падеж на 20.07.2021
г., е с крайна дата – 09.08.2022 г.
Посочените неясноти в правопораждащите вземането факти и в неговия
размер, представляват отхвърлително основание по чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. чл.
410, ал. 2 ГПК.
Що се касае до твърдението, че съдът е следвало да редуцира тази
претенция до размера на законната лихва, то се преценява като
неоснователно, доколкото с правомощия да замества волята на заявителя,
заповедният съд не разполага, още по-малко при посочената по-горе неяснота
досежно главниците върху които се твърди да е извършено начисляването.
Поради съвпадане на крайните изводи на първата и въззивна инстанции,
разпореждането в атакуваната му част ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 29662/18.08.2022 г., по ч.гр.д. №
10822/2022 г., на ВРС, X-ти с., в частта, с която е отхвърлено заявление на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе", № 111П, Бизнес
сграда „Sofia Tech One“ за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист срещу длъжника Я. К. К., ЕГН **********, с
местожителство в гр. В, ул. „А, К,“, № **, ет. *, ап. *, за сумата 146.01 лв.,
представляваща наказателна лихва по т. 14 от Договор за банков кредит №
014LD-R-012995/06.08.2020 г., за периода 10.01.2022 г. - 09.08.2022 г., вкл.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4