Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15.12.2021 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 27.10.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: Д. КАЛЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 1322 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45
и сл. от ЗЗД.
Ищците посочват, че са сестри и внучки на Й.И.В.. Посочват, че техният дядо
е починал на 31.10.2018г. в гр. С.З. в резултат на тежки и несъвместими с
живота травми, причинени му при пътно - транспортно произшествие възникнало на
28.10.2018г., около 17,55 ч. в гр. С.З., на ул. ** /на пешеходната пътека в
района на кръстовището между ул. ** и ул. ** - при управление от лицето К.Л.Х.
на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 307" с peг. № ***.
По случая било образувано досъдебно производство № 206/2018 г. по описа на
ОД МВР гр. С.З., а впоследствие НОХД № 465/2019 г. по описа на Окръжен съд С.З..
В хода на делото се установило, че ПТП е настъпило по изключителната вина на
водача на лекия автомобил, който е допуснал множество нарушения на нормите на
ЗДвП и за което му е било наложено съответно наказание.
С деянието си водачът на МПС - К.Х. лишил от живот дядото на ищците, с
което им причинил огромни болки и страдания. Излагат съображения, че загубата
на близък е най - тежката от всички, които може да понесе в цялото си
съзнателно съществуване човека. Споменът и мъката от загубата, ищците посочват,
че ще преживяват през целия си живот. Липсата на един от най скъпите им хора ги
лишило от вниманието и подкрепата му. Страданието, вследствие на неговата
загуба щяло да бележи целият им живот и щяло да остане като трайна болка в
съзнанието им. Ищците твърдят, че помежду им съществувала изключително силна
емоционална връзка, обич и привързаност между дядо и внуци. Тази връзка
съществувала още от времето когато били малки деца. Посочват, че са живеели в
едно домакинство и споделяли с дядо си всичко, което ги е вълнувало. В периода
на тяхното израстване, като момичета и жени, дядо им бил човека, който ги е
подкрепял по всякакъв начин. Той бил за тях пример за успял, уважаван и достоен
човек и личност. Твърдят, че винаги са имали отлични отношения и той бил
човекът, който не само им помагал морално, но и бил човекът, на когото можели
да разчитат във всеки един момент от живота им. Посочват, че са били заедно
почти всеки ден, отношенията им били трайни и пълноценни. Ищците посочват, че през
2015г. заминали да живеят в Германия, но връзката с дядо им, който бил като
техен баща не прекъснала. Непрекъснато се чували по телефона, по мобилни
приложения и минимум два пъти в годината се връщали в България, за да бъдат с
техния дядо. Той отишъл при тях на техни разноски и им гостувал в Германия три
пъти, преди да настъпи смъртта му. Всеки миг заедно бил изпълнен с доброта и
щастие. Имали си огромно доверие и вестта за неговата смърт съкрушила ищците.
Причинена им била мъка и страдание, което и към настоящия момент не били
преодолели. Ищците непрекъснато говорили за техния дядо, припомняли си случки
от времето когато бил жив, когато били малки и им четял приказки, когато ги учил
на добро и зло, на чест и достойнство. Липсата на любимия ни човек, който почти
ежедневно полагал грижи за тях била травмираща, причинявала им емоционални
страдания, надхвърлящи нормално присъщите за обикновена родствена връзка. Ищците
твърдят, че техният дядо им липсва непрекъснато. Усещали загубата му всеки ден,
като особено тежко било на семейните празници, които били повод да изразят за
пореден път чувствата си на обич и уважение.
Причинените им вреди от неимуществен характер, изразяващи се в болки и
страдания от психически характер, ищците оценяват на по 100 000 лв. за всяка от
тях, или общо в размер на 200 000 лв.
По тази причина и тъй като процесният автомобил,
с който било възникнало ПТП имал сключена задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ с ответното дружество, ищците посочват, че са отправили претенция
към ответника да им заплати обезщетение в посочените размери. Претенцията им била
получена в ответното дружество на 27.05.2020г. и била заведена под № 1900/27.05.2020г.,
като към нея били приложени копия от Присъда № 3/20.01.2020г. на ОС С.З.
постановена по НОХД 465/19г., удостоверение за родствени връзки, удостоверение
за наличие на банкова сметка. ***то обезщетение, представителите на ответното
дружество с четири писма /изх. № П 00553/10.06.2020г., № П 00665/09.07.2020г., № П 000753/04.08.2020г. и № П 00810/17.08.2020г./
поискали ищците да им представят справки за адресна регистрация - настоящ и
постоянен адрес, както на самите тях, така и на дядо им. Тъй като и двете живеят
в Германия такава справка не били предоставили на ответното дружество, още
повече и защото смятат, че същото предвид обстоятелството, че е изплатило
обезщетение на други правоимащи разполага с
необходимата му информация. С писмо № П 00810/17.08.20г. ответното дружество
уведомило ищците, че тъй като не е получило исканите документи отказва да им
изплати претендираното обезщетение.
Липсата на документи, удостоверяващи какъв е бил адреса на местоживеене, според
ищците не било основание да не се изплати обезщетение. Тяхната претенция се
основавала, не на съдържанието на документи, а на действителни и преживявани от
тях болки и страдания от смъртта на дядо им. Поради изложеното, за ищците бил
налице правен интерес да претендират заплащане на обезщетение за причинените им
вреди от действията на К.Х., който управлявал процесния автомобил, с който възникнало
ПТП, довело до смъртта на дядо им.
Посочват, че обезщетението можело да се претендира от застрахователя по
застраховката „Гражданска отговорност”, сключена за процесния автомобил за
съответния период, който бил ответникът „Б.В.И.Г.” с ЕИК ***.
В исковата молба се излагат доводи, че към момента на предявяване на
настоящата искова претенция, все още няма определена Наредба, с която да се
определи методика за определяне на размера на дължимите обезщетения по чл. 493а
ал. 2 КЗ съгласно § 96 ал.1 от ПЗР на ЗИД КЗ/ ДВ бр.101/2018г/. Законодателно е
прието, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по
чл. 493а ал. 2 от КЗ обезщетението за претърпените неимуществени вреди на
лицата по чл. 493а ал. 4 от КЗ, се определя в размер до 5000 лв. Наложеното
ограничение противоречи на принципа за определяне на размера на моралните вреди
по справедливост и е в нарушение на европейското законодателство, което има
предимство пред националното такова при противоречие между тях. Видно от § 7 от
ДР на КЗ, с последния в националното законодателство са въведени и нормите на
редица директиви, между които специалната, касаещи застраховка "Гражданска
отговорност"-Директива 2009/103 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009г. Конкретно въпросното ограничение в КЗ е в противоречие с чл. 9 ал.
1 от Директива 2009/103 ЕО. По тази причина всяка една от ищците има правен
интерес да претендира от ответното дружество - „Б.В.И.Г.” с ЕИК ***, заплащане
на сумата от по 30 000 /тридесет хиляди/ лева на всяка една от тях,
представляващи част от обезщетение за причинените им вреди от неимуществен
характер, описани по-горе /оценени по 100 000 лв. на всяка една от ищците или
общо на стойност 200 000 лв./ за причинените им неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания, възникнали вследствие на ПТП, възникнало на
28.10.2018г., около 17,55 ч. в гр. С.З., на ул. ** /на пешеходната пътека в
района на кръстовището между ул. ** и ул. ** - при управление от лицето К.Л.Х.
на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 307“ с peг.
№ *** и в резултат на което на 31.10.2018г. в гр. С.З. починал дядо им Й.И.В.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 28.08.2020г.
/датата на която е изтекъл предвидения в чл. 496 от КЗ срок за извършване на
плащане/ до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изложеното, ищците молят съдът да постанови решение, с което:
1. Да осъди ответника ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, с ЕИК ***, да заплати на П.Д.П. и Д.
Д.Д. обезщетение в размер на по 30000 /тридесет
хиляди/ лева на всяка една от тях, представляващи част от обезщетение за
причинените им вреди от неимуществен характер, описани по-горе /оценени от тях
на по 100 000 лв. за всяка една от тях или общо на стойност 200 000 лв./ за
причинените им неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, причинени
вследствие на ПТП, възникнало на 28.10.2018г., около 17,55 ч. в гр. С.З., на
ул. ** /на пешеходната пътека в района на кръстовището между ул. ** и ул. ** -
при управление от лицето К.Л.Х. на моторно превозно средство - лек автомобил
„Пежо 307“ с peг. № *** и в резултат на което на
31.10.2018г. в гр. С.З. е починал дядо им Й.И.В., ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от 28.08.2020г. /датата на която е изтекъл
предвидения в чл. 496 от КЗ срок за извършване на плащане/ до окончателното
изплащане на сумата.
2. Да осъди ответното дружество да заплати на ищците направените съдебни и
деловодни разноски, включително и заплатен адвокатски хонорар.
Постъпил е отговор на исковата молба,
с който ответникът оспорва иска по основание и размер.
Заявява, че не оспорва наличието на валидно и действащо застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
номер BG/03/118001472200. Не оспорва и факта на настъпване на събитие на дата
28.10.2018 г.
Оспорва наличието на предпоставки за присъждане на обезщетение на ищците в
производството, като счита, че същите не попадат в кръга на лицата, които имат
право да получат обезщетение за неимуществени вреди. Видно от депозираната
искова молба ищците се явяват внучки на пострадалия при ПТП, което обаче не ги
превръща априори в правоимащи
да получат застрахователно обезщетение лица. Излага съображения, че действително
ТР 1/2016 г. разширява възможния кръг на лицата, които имат право да получат
застрахователно обезщетение, но това право не е абсолютно. Напротив, ясно от
страна на ОСНКТКГК на ВКС е изведено, че обезщетение се дължи по изключение и
ако се установи наличието на особена близост, като тази близост следва да бъде
с по-висок интензитет от този на обикновените роднински отношения, което от
своя страна да допусне възможността за изплащане на обезщетение по изключение.
Твърди, че в случая не е налице екстраоридинерност на
болките и страданията на ищците, които да налагат уважаване на предявените
искове. Заявените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения навеждат
на мисълта за обичайни отношения между внучки и дядо и не водят до извода за
наличие на емоционални отношения, които да са изключителни по своя характер. В
тази връзка впечатление прави обстоятелството, че ищците не са с постоянно
местожителство, сходно с това на пострадалия Й.В., в годините далеч назад
вероятно са живеели преимуществено при майка им и баща им, което неминуемо е
въпрос, който следва да бъде изследван в хода на производството с оглед
установяване на основателността на заявените искове. Дори и дядото Й.В. да е
отглеждал за определени кратки периоди внучките си, както и да са водени при
него за събота и неделя или ваканциите, то това обстоятелство не предопределя
по - дълбока връзка от тази, която имат роднините от втора степен при равни
други условия в повечето български семейства. Нещо повече, години преди ПТП и
към настоящия момент ищците живеят трайно в Р. Германия, виждат се рядко, имат
собствен и самостоятелен живот, което още повече удостоверява тезата, че отношенията
им с пострадалия не могат да се определят и квалифицират като особено близки и
в степен на изключителност, каквато биха имали например внуци, без родители,
отглеждани единствено от дядо или баба, живеещи в едно домакинство.
На следващо място ответникът счита, че тълкувателното решение не може да
урежда отношения, които са заварени, тъй като в случая посоченото ТР 1/2016 г.
не води до тълкуване на правна норма, а извежда кръг от правоимащи
лица, което действие може да бъде единствено за права породени и възникнали
след приемане на тълкувателното решение, съответно не може да води до преуреждане на заварени положения.
Ответникът прави следните възражения по обстоятелствата на които се
основава иска:
Посочва, че в приложените като доказателство документи става ясно, че
пострадалият Й.В. е навлязъл на пътното платно без да се съобрази с положението
и скоростта на идващия от лявата му страна лек автомобил, като това
обстоятелство еднозначно е отразено и в събраните в НОХД документи и
доказателства.
Видно от представеното от ищцовата страна копие
на част от документи от наказателно производство - съществува реална и
обективна възможност пострадалият Й.В. и сам да е създал предпоставки и да се е
поставил в опасност, както и с поведението си в значителна степен да е и
допринесъл за случилото се.
Ответникът твърди, че е налице съпричиняване от страна на Й.В., който
вероятно неочаквано за водача се е появил на пътното платно.
Позовава се на чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от ЗДвП.
Счита, че от представените с исковата молба писмени доказателства не става
ясен точния механизъм на настъпване на произшествието, не се разкриват в
достатъчна степен обстоятелствата, при които е настъпило същото и действията на
участниците в него. Предпоставките за носене на деликтна
отговорност по чл. 45, ал.1 от ЗЗД трябва да бъдат доказани пред гражданския
съд с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на делото по
иска на увреденото лице, съобразно принципите за непосредственост и равенство
на страните. Още повече, съществуват редица противоречия по отношение на
съществени обстоятелства - къде и как точно е пресичал пострадалият.
Във връзка с изложеното, и позовавайки се на един от основните принципи в
правото, според който никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение, ответникът счита, че при определянето на размера на
обезщетенията следва да се отчете факта на съпричиняване. Съгласно чл. 51, ал.
2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
можело да се намали.
Оспорва твърдението, че ищците и пострадалата са имали изградени отношения
характеризиращи се с дълбока или изключителна емоционална връзка.
Оспорва предявените искове по размер, като твърди, че същите са прекомерно
завишени и не отговарят на реално претърпените от ищците неимуществени вреди.
На следващо място счита, че следва да се отчете, че претендиращите лица не са
от кръга на лицата имащи изначално право да получат застрахователно
обезщетение.
Ответникът оспорва претендираната от ищцовата
страна в исковата молба законна лихва от датата 28.08.2020 г. Посочва, че единственият
задължен по отношение на лихвите за забава следва да се счита деликвента (застрахования). Счита, че с оглед КЗ, в сила от
01.01.2016г., е приложим чл.497 от същия, в който изрично е уточнено
точно от кой момент застрахователят дължи лихва. Твърди, че е налице забава на
кредитора по отношение на плащането, както и че застрахователя не дължи лихва
по чл.409 от КЗ.
Моли съда да постанови решение, с което изцяло да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Претендира юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78 ал.8 от ГПК.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищците вземат
становище по изложените в отговора твърдения.
Ищците поддържат изложеното в исковата молба, че са сестри и са внучки на Й.И.В.,
който е починал на 31.10.2018г. в гр. С.З. в резултат на тежки и несъвместими с
живота травми, причинени му при пътно-транспортно произшествие възникнало на
28.10.2018г., около 17,55 ч. в гр. С.З., на ул. ** /на пешеходната пътека в
района на кръстовището между ул. ** и ул. ** - при управление от лицето К.Л.Х.
на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 307" с peг. № ***.
По случая е образувано досъдебно производство № 206/2018 г. по описа на ОД
МВР гр. С.З., а впоследствие НОХД № 465/2019 г. по описа на Окръжен съд С.З.. В
хода на делото е установено, че ПТП е настъпило по изключителната вина на водача
на лекия автомобил, който е допуснал множество нарушения на нормите на ЗДвП и
за което му е наложено съответно наказание.
С оглед тези факти и обстоятелства, установени с влязъл в сила съдебен акт,
ищците считат, че твърденията на ответното дружество, че родственикът им с
поведението си е съпричинил за настъпването на
произшествието са несъстоятелни и неоснователни. Налице е влязъл в сила съдебен
акт, издаден по наказателно производство, в което е установено, че вина за
настъпилото произшествие има единствено и само водачът на МПС блъснало дядото
на ищците. В тази връзка, молят съда да не уважава искането за назначаване на
експертиза с така поставените задачи, тъй като е налице съдебен акт, по силата
на който е установена вината на водача на МПС блъснало В. и липсата на
неправомерно поведение от страна на самия пострадал.
Поддържат всички факти, обстоятелства и искания, направени с първоначалната
искова молба.
С оглед направеното твърдение, че отношенията между починалия В. и ищците
са били обичайни, както и отправеното твърдение, че ищците са живеели с баща си
и майка си и са ходили в съботите и неделите, както и през ваканциите на гости
при дядо си правят следното пояснение: В исковата молба подробно е посочено, че
ищците са живеели с години и заедно с дядо си и никога не е твърдяно, че
вижданията им са се извършвали при ходения на гости. Изрично заявяват, че двете
сестри са живеели заедно с дядо си още от раждането им в жилище, представляващо
апартамент - собственост на починалия им дядо. Жилището е било обитавано и от
бабата на ищците, както и от тяхната майка. Двете сестри са живеели в това
жилище с дядо си до 2015 г., когато са заминали за Германия. През целия
съзнателен живот на ищците, техният дядо е бил техен възпитател и наставник в
живота и изцяло ги е издържал финансово до 2015г., тъй като бащата на двете
ищци се е развел с майка им през 2004 г. и не е имал контакт с децата си от
2011г.
Относно отправеното твърдение в отговора, че ищцовото
дружество не дължи лихва, тъй като такава била дължима само за застрахования,
считат, че твърдението противоречи на закона и константната съдебна практика. Посочват,
че съдилищата многократно са приемали, че съответният застраховател дължи лихви
върху размера на присъденото обезщетение на наследниците и родствениците
на пострадалото лице. Същите имат качеството на пострадали лица, тъй като това
им качество е възникнало именно поради ПТП, при което е настъпила смърт на
техния родственик.
Относно направеното възражение, касаещо
обстоятелството, че в исковата молба не са посочени имената на свидетелите, от
чиито показания ще се установяват близките отношения между починалия и неговите
внучки, посочват, че действително имена на свидетели не са посочени, тъй като ищците
и свидетелите на отношенията между починалия и ищците живеят в Германия и
предвид обстоятелството, че към момента на подаване на исковата молба е
неизвестно на коя дата ще бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на
делото е невъзможно да се предвиди в условията на пандемия кои лица ще могат да
дойдат от Германия, за да свидетелстват по делото. Със сигурност един от
свидетелите на ищците е тяхната майка В.Й. В.а. Към настоящия момент, предвид
гореизложените обстоятелства, ищците посочват, че са в невъзможност коректно да
посочат имената на свидетелите по делото, от чиито показания ще се установяват
твърденията в исковата молба.
Относно направеното възражение, че не е ясен механизмът на настъпилото ПТП,
съответно наличието на противоправно поведение, което е една от изискуемите
предпоставки, за да бъде уважен иск по чл. 45 ЗЗД, считат за необходимо да се
позоват на нормата на чл. 413 от НПК, според който текст влезлите в сила
присъди, решения, определения и разпореждания на наказателния съд са
задължителни за всички учреждения, юридически лица,
длъжностни лица и граждани. Същите са задължителни за гражданския съд по
въпросите: 1.извършено ли е деянието; 2.виновен ли е деецът; 3.наказуемо ли е
деянието.
С оглед съдържанието на тази правна норма, считат че възражението на ответното
дружество в тази насока е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
С оглед обстоятелството дължи ли се лихва върху евентуално присъденото
обезщетение в полза на ищците и считано от коя дата представят и молят съдът да
приеме като доказателство по делото и два броя уведомления - покани за
изплащане на обезщетение, подадени от ищците до ответното дружество.
Ищците, чрез процесуалния си представител предлагат споразумение на
ответното дружество, по силата на което да се разреши спора помежду им.
С оглед предоставените му правомощия процесуалният представител на ищците предлага
на ответното дружество да им заплати в срок от 1 месец от постигане и
одобряване на евентуалната спогодба претендираните с исковата молба суми в
размер на по 30 00лв. за всяка една от ищците, без да се дължи лихва и разноски
върху тях. В този случай ищците няма да имат претенции за направените от тях
разходи по делото и ще приемат, че са обезщетени изцяло и няма да имат повече
каквито и да е било претенции от какъвто и да е било характер спрямо ответното
дружество за причинените им вреди от смъртта на техния родственик и дядо - Й.И.В.
- починал на 31.10.2018г.
Доколкото към настоящия момент не е налице изразена воля за споразумение от
ответната страна, ищците поддържат исковата молба и допълнителната искова
молба, всички твърдения, искания и възражения срещу отговора на исковата молба,
депозиран от ответника.
Допълнителен
отговор от страна на ответното дружество не е постъпил по делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 28.10.2018 г. около 17,55 ч. в гр. С.З., на
ул. ** /на пешеходната пътека в района на кръстовището между ул. ** и ул. ** -
при управление от К.Л.Х. на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо
307" с peг. № *** е настъпило ПТП, в резултат на
което на 31.10.2018г. е починал Й.И.В..
Към момента на ПТП – то за л.а. “Пежо
307” с рег. № ***, управляван от водача К.Л.Х.
е налице валидно и действащо
застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с номер BG/03/118001472200 при ЗАД
„Б.В.И.Г.” АД.
Ищците са отправили
претенция към ответника да им заплати обезщетение, която е получена в ответното
дружество на 27.05.2020г. и е заведена щета под № 1900/27.05.2020г., като към
нея били приложени копия от Присъда № 3/20.01.2020г. на ОС С.З. постановена по
НОХД 465/19г., удостоверение за родствени връзки, удостоверение за наличие на
банкова сметка. ***сма /изх. № П 00553/10.06.2020г.,
№ П 00665/09.07.2020г., № П 000753/04.08.2020г. и № П 00810/17.08.2020г./
поискали ищците да им представят справки за адресна регистрация - настоящ и постоянен
адрес, както на самите тях, така и на дядо им. С писмо № П 00810/17.08.20г.
ответното дружество уведомило ищците, че тъй като не е получило исканите
документи отказва да им изплати претендираното обезщетение.
Видно от приложеното НОХД №
465/2019 г. по описа на Окръжен съд – С.З., съдът е постановил присъда №
3/20.01.2020г., постановена по НОХД № 465/2019г. по описа на ОС С.З., влязла в
сила на 05.02.2020г., с която водачът К.Л.Х. е признат за виновен в това, че на 28.10.2018 г. около 17,55 ч. в гр. С.З., на ул. **
/на пешеходната пътека в района на кръстовището между ул. ** и ул. *** - при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил /марка-модел/ „Пежо
307", с peг. № *** /лична собственост/, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно:
-чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в
движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди";
-чл.20, ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;
-чл.21, ал. 1, от ЗДвП - „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч -
пътни превозни средства от категория В /в населено
място -
-чл.116 от ЗДвП - „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено ... към престарелите хора;
-чл.119 ал.1 от ЗДвП - "При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре", като в
резултат на това по непредпазливост причинил смъртта на Й.И.В., като смъртта е
настъпила на 31.10.2018 г. и деянието е извършено на пешеходна пътека, поради
което и на основание чл.343, ал.3, предложение "трето", алтернатива
„втора", буква "б", предложение първо, вр. ал. 1, буква
"в", вр.
чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.58а, ал.1 от НК е
осъден на “лишаване от свобода” за срок от две години, изтърпяването на което
на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
От заключението на автотехническата експертиза се
установява следното:
В материалите по делото има данни, че л.а. Пежо 307 се
е движил по ул. **, в посока от изток на запад, а пешеходецът е предприел
пресичане на платното за движение по маркирана с пътна маркировка и обозначена
с пътен знак пешеходна пътека. Автомобилът е бил с включени къси светлини на
фаровете. Пешеходецът се е движил в посока от север на юг или отдясно наляво,
спрямо посоката на движение на автомобила.
Няма данни в материалите по делото пешеходецът да е
имал ограничена видимост към приближаващия от лявата му страна автомобил.
ПТП – то е възникнало на прав участък от пътя. Й.И.В.
е имал техническата възможност за забележи приближаващия се отляво автомобил,
но далечината на видимост за пострадалия зависи от зрителните му функции:
острота на зрението, праг на контрастната чувствителност, бързина на
различаване, цветова чувствителност и неговата адаптация към различната
осветеност. При едни и същи обективни условия различните индивиди имат различна
възможност на виждане, в зависимост от свойствата на техните зрителни функции и
е трудно да се посочи конкретно разстояние.
ПТП – то е
настъпило на равен, прав участък от пътното платно, осветен от уличното
осветление. Няма данни видимостта на водача към движещия се по пешеходната
пътека отдясно наляво спрямо посоката му на движение пешеходец да е била
ограничена от наличието на други автомобили и/или препятствия или др.
обстоятелства.
Водачът на автомобила е имал техническата възможност
да забележи (възприеме) пешеходеца на разстояние не по-малко от около 100 м при
осветен от уличното осветление участък от пътя.
При осветеност на пътя само от късите светлини на
фаровете на лекия автомобил, водачът е имал техническата възможност да
възприеме пешеходеца, преди да предприеме пресичане на платното за движение,
когато е бил разстояние около 65 - 70 м.
Отстоянието на автомобила от мястото на удара, в момента на
възникване на опасността е 18,35 м.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Д. С.И. посочва, че с П. и Д. се познават
от 12 години, намират се в приятелски отношения. Свидетелката посочва, че двете
ищци живеят в Германия от 2015г. Преди да заминат за Германия живеели с дядо си
и баба си в жилището на дядо им. Когато майката на ищците заминала за Германия
за тях се грижел дядо им, с който имали силна връзка. Според свидетелката,
ищците и дядо им винаги живеели заедно, той се грижел за ищците от малки, като
те го възприемали като баща, а не като дядо. Всичко споделяли с дядо си, заедно
правели планове за ваканции, пътувания, имали много емоционална връзка с него.
Според свидетелката, освен силна емоционална връзка с дядо си, ищците разчитали
финансово изцяло на него. След като ищците заминали в Германия при майка си,
дядо им ходил при тях няколко пъти. Според свидетелката, която поддържа връзка
с ищците, те много тежко преживявали смъртта на дядо си и все още били
съкрушени.
Свидетелката П.Д.Н. познава Д. от 17 години, били
колежки, а по- късно се запознала със сестра й и семейството- майката, по-
късно с бабата и дядото. Свидетелката посочва, че и двете ищци живеели при баба
си и дядо си, които се грижели за тях. Според свидетелката, ищците приемали
дядо си като баща, той ги бил отгледал, а с баща си никога не били контактували.
Когато Д., родила първото си дете, дядо й помагал за отглеждането му. Когато
ищците заминали в Германия, продължили да поддържат контакт непрекъснато с дядо
си, който им ходел няколко пъти на гости, дори си направил операция в Германия.
Когато дядо им загинал, за ищците било много трудно, все още тъгували за него.
Когато се прибирали в България, винаги ходели на гробищата.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл.
380
КЗ.
В случая,
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП - 28.10.2018 г. по силата на което ЗАД „Б.В.И.Г.” АД е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования лек автомобил „Пежо 307" с peг. № *** трети лица, се установява от справка от сайта
на Гаранционния фонд, където е посочено, че за горепосочения автомобил е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ валидна от 22.05.2018 г. до 21/05/2019
г.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.
498, ал. 3 КЗ,
която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура
по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен
срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване
на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди пред ответното застрахователно дружество на 27.05.2020 г. Поради това
съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че смъртта на Й.И.В. се намира в пряка
и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования автомобил К.Л.Х., което е установено с влязла в сила присъда
№ 3/20.01.2020г., постановена по НОХД № 465/2019г. по описа на ОС С.З., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския
съд.
Поради това
съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички
признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове
за неимуществени вреди са доказани по основание.
Относно
размера на исковете за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Основен
спорен момент по делото е дали ищците имат качеството пострадали от процесното
ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока, съдът съобразява задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на
ВКС. В мотивите на решението се посочва, че "от гледна точка на чл. 52 ЗЗД
е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат
да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките (родители и деца).
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
В настоящия
случай от свидетелските показанията, които съдът възприема изцяло, като
непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че между починалия Й.И.В. и ищците е създадена трайна и дълбока емоционална
връзка от детска възраст. Действително в българския бит бабата и дядото често
присъстват в живота на внуците си. В случая обаче обичайните отношения са
надградени, тъй като ищците и дядо им са живеели в една къща и дядото е участвал
активно при отглеждането и възпитанието им. По делото се установи, че отношенията
между ищците и дядо им Й.И.В. се характеризират с по-голяма
от обичайната привързаност, обич, подкрепа и грижа. Това до голяма степен е
било предизвикано от факта, че ищците не са живеели и не са контактували с баща
си, а всъщност са приемали дядо си като баща. По делото се установява, че
когато Д. е родила първото си дете, дядо й е полагал грижи и за него. Грижата и
помощта от страна на дядото спрямо неговите внучки е била осъществявана
постоянно, с желание и любов. Поради това следва да се приеме, че ищците са възприемали
дядо си Йовчо като постоянно присъствие и особено важна фигура в техния живот.
Изпитвали са към него дълбоки и трайни чувства на обич и привързаност извън
обичайните. В случая изключително топлите отношения между дядо и внуци са били
породени и развити в атмосферата на постоянно съвместно живеене в общо
домакинство. Независимо, че ищците са напуснали къщата, където са живеели с
дядо си и са се установили в Германия, те са продължили да контактуват с дядо
си, прибирали са се в България, а той също им е гостувал.
С оглед изложеното съдът намира, че между
починалия Й.И.В. и П.Д.П. и Д. Д.Д. е изградена
силна и дълбока емоционална връзка и следователно преживените и търпени болки и
страдания на ищците от смъртта на дядо им следва да се определят като
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, по смисъла на разясненията и постановките, дадени в мотивите
към т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГТК
на ВКС, за които е справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелите родственици. Ето защо съдът приема, че при
така събраните доказателства ищците са провели пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Поради това съдът счита, че за
обезщетяване на неимуществените вреди би била справедлива сума в размер на 30 000 лв. за всяка от ищците.
Възражението на застрахователя, че при
определяне на размера на обезщетение съдът следва да приложи чл. 493а КЗ и в частност
ал. 4, която предвижда, че обезщетението следва да се определи в размер до 5000
лв., е неоснователно. Разпоредбата противоречи на правото на ЕС, доколкото е
предвидена по-малка сума на застрахователно обезщетение от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16. 09.2009 г. относно застраховката "Гражданска отговорност".
Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12
с предмет преюдициално запитване на осн. чл. 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) не се допуска национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка "гражданска отговорност" да
покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно националното
законодателство за смъртта на близки членове на семейството, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5.
Няма основания да се отправя преюдициално запитване
от съда, разглеждащ настоящия спор, тъй като СЕС вече е бил сезиран с преюдициално запитване по въпроса и се е произнесъл. Тъй
като решенията на СЕС по преюдициални запитвания са
задължителни за всички съдилища и учреждения в Република
България (чл. 633 ГПК), то няма
основания размерът на обезщетението да бъде ограничавано под действителния
размер на претърпените неимуществени вреди.
По
възражението за съпричиняване.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт,
но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Ответното дружество е направило възражение, че Й.И.В. е нарушил разпоредба на
чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от ЗДвП.
Съгласно, чл. 113, ал. 1 от ЗДвП при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните
правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и
времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; да не
преминават през ограждения от парапети или вериги.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗдвП на
пешеходците е забранено: да навлизат внезапно на платното за движение; да
пресичат платното за движение при ограничена видимост; да извършват търговия и
услуги на платното за движение.
Според т. 6, б. ,,а‘‘ от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на
ОСНК на ВКС,наличието на пешеходна пътека
сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец
върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека
водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при
наличието на две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават
през нея.
От събраните по делото доказателства се установява, че пресичането не е
било осъществено нито внезапно, нито е било непредвидимо, а е било по маркирана с пътна маркировка и обозначена с пътен
знак пешеходна пътека. Ударът е настъпил върху маркирана пешеходна пътека на
пътното платно за движение на автомобили, поради което водачът е бил длъжен да
намали скоростта или да спре преди пешеходната пътека и да пропусне
преминаването на пешеходците (чл. 119, ал. 1 от ЗДвП).
Пешеходецът не е бил длъжен да изчака преминаване на автомобила, а напротив –
основавайки се на предоставеното от закона предимство при преминаване по
пешеходна пътека, той е имал правното основание да изисква и очаква да му бъде
предоставено предимство при пресичането. Правото на пешеходеца при пресичане на
пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка
върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, което е
сторено от страна на Й.И.В..
Видно от заключението на автотехническата експертиза водачът на автомобила е имал техническата възможност да възприеме
пешеходеца на разстояние не по-малко от около 100 м при осветен от уличното
осветление участък от пътя. При осветеност на пътя само от късите светлини на
фаровете на лекия автомобил, водачът е имал техническата възможност да
възприеме пешеходеца, преди да предприеме пресичане на платното за движение,
когато е бил на разстояние около 65 - 70 м. Следва да се има предвид, че К.Л.Х. е управлявал лекия автомобил с
превишена скорост, което е установено с влязлата в сила присъда.
Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗДвП отговорността
на водача на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително
по-голяма, включително и чрез вмененото му задължение за избиране на такава
скорост за движение, че да може да спре пред всяко препятствие, което е могъл и
е бил длъжен да предвиди. Освен това от съществено значение е фактът, че към
момента на произшествието Й.И.В. е бил на 81 години и като такъв той може да бъде квалифицирана като "престарял"
по смисъла на чл. 116 ЗДвП и се ползва с
особена закрила по смисъла на чл. 116 ЗДвП.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователно
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът намира следното: Нормата на чл. 497, ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за
забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете дати
– изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по чл. 106, ал. 3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от ГПК. Следва да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка "ГО" в застрахователната
сума по чл. 429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение
167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т. е. обезщетението
за забава за неимуществените вреди е дължимо от 27.05.2020 г. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес обаче началният
период на законната лихва следва да се присъди от 28.08.2020 г., както е
поискано в исковата молба.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗАД
„Б.В.И.Г.” АД следва да заплати на П.Д.П. и Д. Д.Д.
обезщетение в размер на по 30 000 лв. на всяка една от тях, представляващи част
от обезщетение за причинените им вреди от неимуществен характер, /оценени от тях
на по 100 000 лв. за всяка една от тях или общо на стойност 200 000 лв./ за
причинените им неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, причинени
вследствие на ПТП, възникнало на 28.10.2018 г., около 17,55 ч. в гр. С.З., на
ул. ** /на пешеходната пътека в района на кръстовището между ул. ** и ул. ** -
при управление от лицето К.Л.Х. на моторно превозно средство - лек автомобил
„Пежо 307“ с peг. № *** и в резултат на което на
31.10.2018г. в гр. С.З. е починал дядо им Й.И.В., ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от 28.08.2020г. /датата на която е изтекъл
предвидения в чл. 496 от КЗ срок за извършване на плащане/ до окончателното
изплащане на сумата.
По отговорността за разноски:
Ответното дружество е направило възражение за
прекомерност на заплатените от ищците адвокатски възнаграждения.
Видно от представените по делото договори за правна
защита и съдействие, П.Д.П. е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. и Д. Д.Д.
е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при
интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над
10 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай минималният
размер на адвокатско възнаграждение е 1 430
лв., поради което съдът намира, че не е прекомерно и не следва да бъде
намалено.
С оглед изхода на делото „ЗАД „Б.В.И.Г.” АД следва да заплати на П.Д.П. направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. и на Д. Д.Д. направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „ЗАД „Б.В.И.Г.” АД следва да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 2 400 лв.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД „Б.В.И.Г.” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.** да заплати на П.Д.П., ЕГН **********, с
адрес по местоживеене – Ф.*** и Д. Д.Д., ЕГН **********, с адрес по местоживеене А.** и със съдебен адрес за връчване на призовки
съобщения и книжа по настоящото производство - чрез адвокат С.М.Ч. ***, със
служебен адрес: гр. С.З., **, офис „*” обезщетение
в размер на по 30 000 лв. на всяка
една от тях, представляващи част от обезщетение за причинените им вреди от
неимуществен характер, /оценени от тях на по 100 000 лв. за всяка една от тях
или общо на стойност 200 000 лв./ за причинените им неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания, причинени вследствие на ПТП, възникнало на
28.10.2018 г., около 17,55 ч. в гр. С.З., на ул. ** /на пешеходната пътека в
района на кръстовището между ул. ** и ул. ** - при управление от лицето К.Л.Х.
на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 307“ с peг.
№ *** и в резултат на което на 31.10.2018г. в гр. С.З. е починал дядо им Й.И.В.,
ведно със законната лихва върху присъдените
суми, считано от 28.08.2020г. /датата на която е изтекъл предвидения в чл.
496 от КЗ срок за извършване на плащане/ до
окончателното изплащане на сумата.
Присъдените суми могат да бъдат изплатени по банкови
сметки както следва: BIC ***, IBAN: *** П.Д.П. и BIC ***, IBAN: ***ла Д.Д..
ОСЪЖДА „ЗАД „Б.В.И.Г.” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.** да заплати на П.Д.П., ЕГН **********, с
адрес по местоживеене – Ф. ** със съдебен
адрес за връчване на призовки съобщения и книжа по настоящото производство
- чрез адвокат С.М.Ч. ***, със служебен адрес: гр. С.З., **, офис „Е” направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД „Б.В.И.Г.” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.** да заплати на Д. Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес по местоживеене А. със
съдебен адрес за връчване на призовки съобщения и книжа по настоящото
производство - чрез адвокат С.М.Ч. ***, със служебен адрес: гр. С.З., **, офис
„*” направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД „Б.В.И.Г.” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.** да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 2 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: