№ 486
гр. Велико Търново, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20214110200657 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "***“ ЕООД гр. Велико Търново, представлявано по
пълномощие от адв. М. М. от РАК, против Наказателно постановление № 04-001314 от
12.04.2021 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Велико Търново, с което
за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3, вр. чл.
415в, ал. 2 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, дружеството поддържа жалбата си,
като претендира и разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП
като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки, като също претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Наказателно постановление 04-001314 от 12.04.2021 г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Велико Търново е издадено въз основа на АУАН със същия номер
от 04.02.2021 г., съставен от ***. – „старши инспектор“ при Д "ИТ" гр. Велико Търново, в
1
присъствието на свидетелите Ж. Д. и М. Д., срещу "***“ ЕООД гр. Велико Търново.
При описание на нарушението и на обстоятелствата при които е извършено,
наказващият орган е приел, че при извършване на проверка във връзка с осъществяването на
контрол по спазване на трудовото законодателство от Д "ИТ“ гр. Велико Търново по
документи, книжа и сведения на 20.01.2021 г. на „***"ЕООД, с качество на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ било констатирано, че работодателят е допуснал нарушение
на чл. 62, ал. 1 КТ, тъй като не бил оформил по надлежния ред правоотношението си с
лицето Р. С. П. по повод предоставяне на работната сила, а именно чрез сключване на
писмен трудов договор. При проверката бил представен трудов договор № 502/24.11.2020 г.
с посочени страни работодател „***"ЕООД и Р. С. П. за длъжността „шофьор,
тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона", който не бил подписан двустранно - липсвал
подпис на служителя П.. Само по устната договорка по повод отношенията по предоставяне
на работна сила от Р. С. П., работодателят бил подал уведомление до ТД на НАП гр. Велико
Търново, с което уведомил компетентния орган, че между него и П. е сключен трудов
договор, който фактически не бил сключен, поради обстоятелството, че предложените от
работодателя условия не били скрепени с подписа на лицето, удостоверяващ неговата воля -
съгласие да престира работната си сила при тези условия. Въпреки, че бил представен
образец на трудов договор, който същевременно бил регистриран в ТД на НАП било
установено, че не е налице документ /трудов договор/, който да удостоверява съвпадащи
договорки между дружеството и П., тъй като липсвал подпис на работника/служителя,
поради което не можело да се приеме, че е налице трудов договор между страните. От
събраните в хода на административното производство писмени материали било видно, че е
започнало изпълнение по визирания „трудов договор". При проверката не бил представен
подписан от двете страни писмен трудов договор за длъжността „шофьор, тежкотоварен
автомобил - 12 и повече тона", поради което не можело да се приеме, че е налице уредено
трудово правоотношение по предвидения от законодателя ред. Предвид изложеното по-горе
се налагал извода, че е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, тъй като по повод
престацията на работна сила от Р. С. П., изпълняващ трудови функции, присъщи за
длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона" в дружеството не бил
сключен писмен трудов договор, чието сключване да е удостоверено с подписите на
страните по него.
Административното нарушение било извършено на 24.11.2020 г. при работодателя
„***“ ЕООД в гр. Велико Търново. Открито било при проверката по документи на
20.01.2021 г. от контролните органи на Д „ИТ“ - Велико Търново.
Прието е за установено от обективна страна, че работодателят е осъществил състав на
описаното по-горе нарушение на чл. 62 ал. 1 от КТ.
Свидетелите на въззиваемата страна възпроизведоха пред съда възприятията си от
извършената проверка с нужната конкретика. Показанията на тези свидетели са
последователни, логични и взаимнодопълващи се от една страна, а от друга кореспондират
и с приложените по делото писмени доказателства, поради което и се кредитират от съда с
2
доверие. От тях става ясно, че П. освен трудовия си договор не е подписал и останалите
документи във връзка със заеманата от него длъжност – длъжностна характеристика,
служебна бележка за проведен инструктаж, справка от ТД на НАП и др. Тези констатации се
съдържат и в приложения по делото констативен протокол, изготвен от служител на ТП на
НОИ – Велико Търново. Самият управител на дружеството в заключителната част на
писмените си обяснения по повод проверката /л. 65 и 66/ обяснява изложените от П.
причини, поради които последният не си бил подписал договора.
По делото бяха разпитани в качеството на свидетели и служители на
санкционираното дружество, които изложиха пред съда, че принципно няма как служител да
започне работа без подписан трудов договор, но никой от тях не потвърди пред съда да е
виждал подписан такъв от П.. Поради това и твърденията на жалбоподателя в тази насока са
голословни и некореспондиращи с доказателствения материал по делото. Ако действително
е имало подписан от двете страни по правоотношението писмен трудов договор, то той би
следвало да се съхранява от дружеството и при поискване да бъде предоставен на
компетентните органи, в случая служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Велико Търново.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз
основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при
които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото
нарушение, представени са и доказателства, подкрепящи административното обвинение.
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, следва правният извод, че
жалбоподателят в качеството си на работодател е осъществил състава на нарушението по
чл. 62, ал. 1 от КТ, като е допуснал лицето П. да работи полагайки труд в един
продължителен период, за което му е начислена заплата, видно от ведомостите за заплати,
без да е сключен писмен трудов договор. Писмената форма е установена за сключването на
всеки вид трудов договор, независимо от неговия вид: срочен, безсрочен, със срок за
изпитване, ученически и др. Формулировката на чл. 62 от КТ визира трудови договор
изобщо, като спазването на писмената форма е задължение преди всичко на работодателя.
По делото е безспорно установено, че П. е бил допуснат до работа, без да има сключен
писмен трудов договор, което е наказуемо по чл. 414, ал. 3 от КТ. Наказанието в случая е
3
индивидуализирано в предвидения от закона минимален размер, което се явява и най-
благоприятно за субекта на нарушението.
Доколкото в настоящият случай е санкционирано именно ЮЛ за неизпълнение на
задължение към държавата при осъществяване на неговата дейност, в хипотезата на чл. 83
от ЗАНН, не се явява необходимо да се констатира виновно поведение на определено лице,
а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване
дейността на дружеството, т.е. да се установи фактът на извършване на нарушението. В този
смисъл ирелевантни са и причините довели до допускане на нарушението.
Съдът счита, че в случая не са налице нито предпоставките на чл. 415 в от КТ -
разпоредбата на ал. 2 от цитираната разпоредба изключва нарушенията по на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от обхвата на привилегированото третиране по алинея
първа, нито на чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение с нищо не се отличава от
останалите нарушения от този вид. Напротив, същото засяга основни трудови и
осигурителни права на работниците от една страна, а от друга страна, се засягат интересите
на фиска относно плащането на данъци и осигурителни вноски, свързани с трудовите
правоотношения.
Като окончателен се налага изводът, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
искане, основано на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК на Д „ИТ“ – Велико Търново следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение
в размер от 80 до 150 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Производството по делото е
протекло в няколко съдебни заседание, но случаят не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на
предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 04-001314 от 12.04.2021 г. на Директора
на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Велико Търново, с което на "***“ ЕООД гр. Велико
Търново, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1
4
500 /хиляда и петстотин/ лева, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА "***“ ЕООД гр. Велико Търново да заплати на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Велико Търново направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5