Решение по дело №5348/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2171
Дата: 21 ноември 2022 г.
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20225330205348
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2171
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330205348 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес – ***,
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 5141406 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от
Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 400лв.
/четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че обжалвания електронен фиш е неправилен и
незаконосъобразен, в който смисъл се взема становище и предлага същият да
бъде отменен. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П. в
писмена молба поддържа жалбата, като сочи, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като приложения Протокол по чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи не
съдържа номер на първо и последно статично изображение, както и брой
установени нарушения, поради което и приложения снимков материал не
може да бъде свързан с документираните данни в протокола. На следващо
място поддържа, че на приложената снимка в една и съща посока се виждат
1
две отдалечаващи се МПС, като възниква съмнение кой от двата
регистрационни номера е разпознала системата. Още взема становище, че
макар да е приложена снимка на разположеното на участъка от пътя АТСС,
то тя по никакъв начин не може да се свърже с деня и мястото на контрол.
Предлага обжалваният електронния фиш да бъде отменен като
незаконосъобразен, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище на процесуалния си представител – юрисконсулт Б.
оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен и законосъобразен,
като развива аргументи по същество. Предлага жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство е връчено на жалбоподателя на 07.09.2022г. - видно от
представената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив, чрез ОДМВР
– гр.Пловдив на 08.09.2022г., съгласно отразеното пощенско клеймо, по
преписката липсват данни за направено писмено възражение по реда на
чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу електронния фиш.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издаден атакувания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА..
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
2
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 08.07.2021г., в 11:28 часа, в
гр.Пловдив, на бул.„Княгиня Мария Луиза“ номер 70, в посока – запад, с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 с № 11743са било
заснето движение на лек автомобил марка „Ауди А6“ с регистрационен номер
„***“ с измерена скорост от 84 км./ч., същата – над максимално разрешената
за движение 50 км./ч., като превишението било в размер на 34 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 87 км./ч. – превишение с 37 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 08.07.2021. и час - 11:28:56ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя Г. Д. Г..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
3
случа нарушението е извършено в населено място, а именно – град Пловдив,
на бул.„ Княгиня Мария Луиза“ номер 70, в посока – запад, като съгласно
същата разпоредба е забранено превишаването на стойност на скоростта от 50
км./ч за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 31 до 40 km/h - с
глоба в размер на 400 лв..
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
прието по делото като писмено доказателство.
Съгласно Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. за лабораторна
проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение ARH CAM S1 с № 11743са е преминала проверка в лабораторни
условия за точността на измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи с Рег.№ 1030р - 19919 от
дата 09.07.2021г., от който е видно начина на разполагане на техническото
средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е от изток
към запад.
4
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – лек автомобил маркаАуди А6“ с регистрационен номер „***“ се
установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че
последното е собственост на жалбоподателя Г. Д. Г..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил марка „Ауди А6“ с регистрационен номер „***“ към момента на
нарушението – 08.07.2022г..
Съдът намери за неоснователно становището относно това, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като
приложения Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на
министъра на вътрешните работи не съдържа номер на първо и последно
статично изображение, както и брой установени нарушения, поради което и
приложения снимков материал не може да бъде свързан с документираните
данни в протокола. Липсата на посочване в протокола по чл.10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. на номер на първо и последно статично
изображение по никакъв начин не препятства свързването по несъмнен начин
на статичното изображение с изследваното нарушение, доколкото на самото
статично изображение изрично са указани времето и мястото на неговото
заснемане. Също общият брой на установените нарушения няма никаква
връзка с въпросите на разгледаното конкретно такова.
Също като неоснователно следва да се прецени и възражението в
смисъл, че на приложената снимка в една и съща посока се виждат две
отдалечаващи се МПС, като възниква съмнение кой от двата регистрационни
номера е разпознала системата. Такова съмнение по никакъв начин не
възниква, доколкото към самата снимка изрично е посочено, че разпознатото
МПС е именно това с регистрационен номер „***“, а не друго такова, предвид
извършваното от системата автоматично разпознаване на номера.
Съдът намери също така за неоснователно и възражението, че макар да
е приложена снимка на разположеното на участъка от пътя АТСС, то тя по
никакъв начин не може да се свърже с деня и мястото на контрол. Така макар
действително чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на
министъра на вътрешните работи да е предвидено, че протокола се
съпровожда със снимка на разположението на уреда, то същата Наредба или
5
друг нормативен акт не предвижда ред за изготвянето на снимката, а именно –
съставяне протокол за направена снимка или др. подобни. В случая към
протокола е приложена надлежната снимка, като липсата на връзката на
същата може да бъде установено в рамките на настоящия процес с всички
способи на доказване. Данни в такъв смисъл обаче липсват, а извод за
последното не може да бъде направено само от декларирано в жалбата
„съмнение“ за същото.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито
правна сложност, за разглеждането е в рамките на две съдебни заседания с
кратка продължителност, както и процесуалното представителство се
изразява единствено в депозиране на писмено становище, без явяване поред
съда. Поради което съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 5141406 на
6
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Г. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението
по пътищата е наложена глоба в размер на 400лв. /четиристотин лева/, за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.

ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7