Решение по дело №479/2019 на Районен съд - Пловдив

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 2124

гр. Пловдив, 29.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 479 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Морски дюнер” ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на ***на К.М.И., ЕГН **********, съгласно договор за цесия от *** г. против „ЕВН България Елетроснабдяване“, ЕИК *********, с която се иска установяване дължимостта на сумата от 475,63 лева, платена без основание на ответното дружество допълнително начислена електроенергия като корекция на сметка за периода 07.10.2016 г. до 05.01.2017 г., за която е издадена фактура № *** г., ведно със законната лихва считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.11.2018 г. до окончателното погасяване, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18567/2018 г. на ПРС, ХXI гр. с-в. 

В исковата молба се твърди, че съгласно договор за цесия от 14.11.2018 г. К.М.И., ЕГН ********** прехвърлила своето вземане от длъжника „ЕВН България Елекстроснабдяване“ в размер на 475,63 лв., представляваща платена без основание стойност за коригирана потребена ел. енергия на обект с ИТН *** и кл. № ***, с  адрес: ****, за която сума била издадена фактура № *** г. Уведомлението за цесията било получено от ответника.

Твърди се, че всички действия по определянето и изчисляването на корекционната сума са извършени едностранно, без присъствието и съгласието на потребителя или негов представител. Освен това електромерът се намирал в границите на имота, като всяко трето лице има свободен достъп до него и може безпрепятствено да извърши интервенция върху процесния електромер, без знаниието на собственика. Излага се, че към настоящия момент ищецът не е получил данни и документи, от които да е видно, от кога и при какви обстоятелства  служителите на ответното дръжество са констатирали неточно измерване на потребяваната ел. енергия. Оспорва се ищецът да е изразходвал твърдяното количество ел. енергия. Оспорва се констативния протокол въз основа на който е начислена процесната сума. При съставянето на протокола били нарушени разпоредбите чл. 47 и чл. 48 ПИКЕЕ. По този начин били засегнати и правата на потребителя. Сочи, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на наличните правила /ПИКЕЕ/.

На следващо място се сочи, че клаузите в ОУ, които предвиждали едностранната корекция на сметка, се явявали неравноправни по смисъла на чл. 143 т. 6 и 18 от ЗЗП и като такива били нищожни. Счита, че липсвала законова възможност за извършване на едностранна корекция на сметки за минал период, като и съдебната практика била в тази насока. Договорната отговорност по чл. 82 от ЗЗД изисквала задължително установяване на виновно поведение на потребителя и без да е доказана вина на абоната, препятстваща правилното отчитане, не можело да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция на сметките му за минал период. Излага съображения, че сумата е недължима и подлежи на връщане. Не били налице условията за едностранна корекция на сметката на потребителя. Нормите, с оглед които е осъществена корекцията – чл.48-51 ПИКЕЕ, били отменени с Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав, обн. ДВ-бр. 15/14.02.2017 г. В тази връзка се сочи, че към датата на извършване на проверката – 05.01.2017 г., не е съществувал нормативно установен ред за коригиране на сметката на потребителя при неточно измерване на СТИ.

 Предвид горното ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като същото било уважено и била издадена заповед за претендираната сума, тъй като длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, се предявявал настоящият установителен иск за съществуване на вземането. Моли същият да бъде уважен. Претендират се разноски. 

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор ответника, с който се оспорва исковата претенция. Посочва се, че на 05.01.2017 г. служители на "ЕВН България Електроразпределение Юг" са извършили проверка на електромера, отчитащ доставената електрическа енергия на обекта на ищеца, находящ се в *** с ИТН ***. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, у които възникнали съмнения, че върху електромерът е осъществено нерегламентирано въздействие, поради което и го демонтирали и поставили в безшевна торба, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер е монтиран нов. За тези си свои действия, съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № *** г. Проверката била извършена в присъствието на свидетел.

Демонтираният електромер бил предаден на БИМ, ГД „МИУ“, РО – гр. П. за извършване на метрологична експертиза, като резултатите от тази проверка са обективирани в Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № *** г., където е записано, че електромерът е постъпил за експертиза в чувал с пломба № ***, а в т. 5 „Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп било записано, че „осъществен е достъп до вътрешността на електромера. Окъсяване чрез мост от тънък проводник на куплунгХ2, монтиран през два малки отвора в предния капак, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера“. Въз основа на установеното ответното дружество извършило корекция на сметката за електроенергия на ищеца за процесния период, за което била издадена фактура № *** г., според която било начислено допълнително количество електроенергия 3289 кВтч на стойност 475,63 лева.

Излагат се съображения, че едностранната корекция била извършена по реда на чл. 51, ал.1, във връзка с чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ. Размерът на вземането също се сочи, че е определен съобразно ПИКЕЕ. Периодът от време, за който е извършена корекцията, е 69 дни, следователно не превишавала максимално предвидения в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ период от 90 дни. Тъй като няма как обективно да се установи от кога точно датира грешката - първата дата от корекционния период представлява датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който е най-близкия до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, а последната – датата на извършената техническа проверка. Твърди се, че в случая е налице хипотеза на безвиновна отговорност, като е ирелевантно обстоятелството, кой е извършител на манипулацията. Намира за неприложима в случая нормата на чл. 82 ЗЗД. Била налице изрична законова възможност за енергийните предприятия да коригират сметките за изминал период, като в чл. 28, ал.2 ОУ бил предвиден и ред за уведомяване на клиентите за извършената корекция. С оглед изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 18567/2018 г. по описа на ПРС,   вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, като в срока по чл.414, ал.2 ГПК е последвало възражение. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предявен е положителен установителен иск, с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 55. пр. 1-во ЗЗД.

За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да докаже плащане на исковата сума от страна на К.М.И. – като клиент на услугите на ответното дружество по доставка на ел.енергия за собствен недвижим имот, находящ се в ***, както и валидно прехвърляне на вземането за платена сума в полза на ищеца по силата на сключен с К.М.И. договор за цесия от 14.11.2018 г., както и, че ответникът е уведомен за цесията. В тежест на ответника е да установи, че сумата е начислена на валидно правно основание – цитираните правила и в съответствие със ЗЕ, респ., че е налице хипотеза за корекция на сметка поради неправомерна манипулация върху СТИ, какви са причините за неизмерване или неточно измерване на доставената електроенергия, както и размера на претендираната сума и периода, за който е начислена, както и твърденията си, че проверката на СТИ и свързаните с нея последващи действия са извършени съобразно нормативните изисквания и при спазване на правилата на ПИКЕЕ.

С Определение от 19.03.2019 г. е отделено като безспорно между страните, че К.М.И. е собственик на електроснабден имот в ***, като е била потребител на услугите на ответното дружество в процесния период 07.10.2016 г. до 05.01.2017 г., както и че на същата е начислена и последната е платила на ответника сума в размер на 475.63 лева, представляваща стойност на допълнително начислено количество ел. енергия, в следствие на установено непълно измерване  на електромера за периода 07.10.2016 г. до 05.01.2017 г., начислена служебно по констативен протокол.

Спорният въпрос по делото е дали са били налице предпоставките за извършване на подобна едностранна корекция на сметката за електроенергия, чрез начисляване според методиката на допълнителната за плащане сума.

Такава възможност крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент, при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, е предвидена в закона с изменение на ЗЕ от 2012 г., но само, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по т.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

Видно от констативен протокол № *** от 05.01.2017 г. /л.37/, служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, в присъствие на трима свидетели, в това число и полицейски служител на РУ на МВР гр. Д., са извършили техническа проверка на електромер с фабр. № ***, монтиран да отчита потребената ел. енергия от абоната в имота, като са установили, че електромера отчита грешно, като грешката е извън допустимите норми F =  минус 69.85 %, като са констатирани следи от разпробиване на главен капак на електромера и монтирано метално външно телче, наподобяващо телче от такер. Посочено е, че електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза.

От констативен протокол на БИМ за извършена метрологична експертиза на този електромер /л.35/ се установява, че бил осъществен достъп до вътрешността на уреда, и чрез окъсяване чрез мост от тънък проводник на куплунг Х2, монтиран през два малки отвора в предния капак, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера, като електромера отчита при грешка приблизително около минус 69.40 %.

На база констативните протоколи е изготвено предложение за корекция на сметка /л.36/, както и корекционна фактура за сумата в размер на 475.63 лева.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел – С.Г.С., ангажиран от ответника /протокол от о.с.з. 24.04.2019 г. л.72/, от показанията на който се установява, че януари месец 2017 г. е извършил проверка на електромер на обект, находящ се в ***. Тъй като не бил открит собственика на имота, били потърсени двама свидетели, било сигнализирано и на 112 и след пристигане на полицейски служител е направен оглед и замерване на електромера, като е установено, че е отчетено минус повече от 60 %. С разрешение на полицията, електромерът е демонтиран и поставен в безшевна торба, на която е поставена пломба, функцията на която е да няма вмешателство при транспортиране.

Съобразени по реда на чл.172 ГПК съдът кредитира показанията на така разпитания свидетел като обективни и непротиворечиви с другите събрани доказателства – констативен протокол и констативен протокол от метрологична експертиза, както и от съдебно-техническата експертиза.

От приетата по делото съдебно- техническа експертиза /л. 65/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че констатираната в Констативния протокол за метрологична експертиза на БИМ манипулация е довела до частично измерване на реално потребената електрическа енергия от потребителя. Вещото лице е дало заключение, че правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество  електроенергия , която е  3289квтч, както и че това количество електроенергия е остойностено правилно, съгласно чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. Вещото лице е дало заключение, че не е възможно да бъде установен началния момент на неизмерване на електрическата енергия.

С оглед изложеното съдът приема, че е налице първата предпоставка за корекция на сметката на потребителя, доколкото е установено грешно отчитане на електромера.

Съгласно изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал. 2, т. 6 като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в заварените от новата уредба ОУ на ответника. В тази връзка следва да се отбележи, че общите условия на ответника въобще не са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание. Следователно ответното дружество не е изпълнило задълженията си по чл. 98а ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, е именно да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на наличните правила за измерване на количеството.

Поради което съдът счита, че не е изпълнена втората предпоставка за едностранна корекция, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да предвиди в ОУ ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. (В този смисъл Решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, І т. о. и др.)

Не се доказва да е спазена стриктно и процедурата, предвидена в чл.47 ПИКЕЕ.  Съгласно чл.47, ал.4 ПИКЕЕ в случаите на съставяне на констативен протокол за проверката в отсъствие на клиента, операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Следва да се отбележи, че ПИКЕЕ  изисква изпращане на констативния протокол на клиента с обратна разписка преди извършването на корекцията, което следва от систематичното тълкуване на разпоредбите на правилата. По делото не са представени доказателства, че тази процедура е изпълнена от страна на ответното дружество. Представено е уведомление за извършената корекции до абоната, но няма данни същото да му е изпратено и връчено, както и да е изпратен и връчен констативния протокол.

На следващо място, съответната сметка е коригирана за минал период от 90 дни, без обаче по делото да се ангажирани доказателства от ответника за това кога точно е била извършена последната проверка на конкретния електромер, защото това обстоятелство е пряко свързано с периода на корекцията, чийто начален момент следва да бъде безспорно установен, при наличието на твърдения за редовно ежемесечно отчитане. Независимо, че периодът е в рамките на допустимите максимално 90 дни според чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ, винаги следва да се докаже защо и как точно е установен този период, при положение, че в отговора дори не се навеждат твърдения за това дали въобще някаква проверка е била правена на уреда, за да се мотивира така приложеният максимален срок. Така реално се дава право на доставчика едностранно да коригира сметка за минал период без точното му определяне и да получи цена за услуга, която не е доказано, че за този период е била доставена или ползвана.

Предвид изложеното, съдът приема, че не е спазена законовата процедура за едностранна корекция на дължимите суми на потребителя К.М.И. за процесния период, поради което и платената от нея сума в размер на 475,63 лева е платена без основание и се дължи връщането й от ответника.

Видно от договор за прехвърляне на вземане от 14.11.2018 г. К.М.И. е прехвърлила вземането си за недължимо платена сума в размер на 475.63 лева по прецесната фактура на ищеца „Морски Дюнер“ ЕООД. Представено е пълномощно за адв. К. Д., подписал от името на цедента договора за цесия. По делото е представено уведомление от цедента за прехвърляне на вземането, приложено към исковата молба, което е връчено на ответника с препис от исковата молба и приложенията към нея, като съдът приема, че цесията му е редовно съобщена в хода на настоящото производство. Предвид което ищецът се явява материалноправно легитимиран по предявения иск и плащане се дължи на него.

                        Предвид изложените съображения съдът счита, че предявеният положителен установителен иск за дължимост на сумата се явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.

                        Като законна последица от уважаване на иска следва да се уважи и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.11.2018 г. до окончателно плащане.

            По отговорността за разноските:

  С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство 25 лева – държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение, за исковото производство -  25 лева държавна такса и 300 лева, платено адвокатско възнаграждение /л.55/, които суми следва да му бъдат присъдени. 

Така мотивиран, съдът

     Р  Е  Ш  И :

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, ДЪЛЖИ на „Морски Дюнер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Здравец, общ. Аврен, ул. „Архангел Михаил“ № 18 сумата от 475,63 лева, платена без основание от К.М.И., ЕГН ********** на ответното дружество, представляваща допълнително начислена електроенергия като корекция на сметка за периода 07.10.2016 г. до 05.01.2017 г., за която е издадена фактура № *** г., което вземене е прехвърлено на „Морски Дюнер“ ЕООД, ЕИК ********* с договор за прехвърляне на вземане от 14.11.2018 г,  ведно със законната лихва считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.11.2018 г. до окончателното погасяване, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18567/2018 г. на ПРС, ХXI гр. с-в. 

                  ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да заплати на „Морски Дюнер“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на  325 лева – разноски в заповедното производство и 325 лева – разноски в настоящото производство.  

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ЛШ