Решение по дело №308/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 348
Дата: 1 октомври 2021 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20217240700308
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 348                                  01.10.2021 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на девети септември две хиляди двадесет и първа год., в състав         

                                                                 

Председател: ДАРИНА ДРАГНЕВА

 

                                                          Членове: МИХАИЛ РУСЕВ

                                                                          СТИЛИЯН МАНОЛОВ

                       

при секретаря Зорница Делчева и в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №308  по описа  за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Б.Г.Б. ***, подадена чрез пълномощника му адв. С. Ч.от АК – Стара Загора, против Решение №95 от 13.05.2021 год., постановено по АНД №92/2021 год. по описа на Районен съд Чирпан, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия К, №4461896 на ОД на МВР  – Стара Загора. 

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че е неправилен извода на районният съд за избор на наказващият орган да наложи наказание на който и да е управител на дружеството, собственик на МПС, с което е извършено нарушението. Излага също така доводи, че не е даден  отговор на оплакването, че наказанието е наложено не затова, че не е посочил лицето, което е управлявало МПС, а затова, че е управлявал МПС. Налице е и неяснота относно налагането на административното наказание, като не е ясно защо му е наложено същото – защото е управлявал МПС или защото е управител на дружеството, собственик на това МПС. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен  електронен фиш серия К, №4461896 на ОД на МВР  – Стара Загора както и да се присъдят сторените от него разноски в производството.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото, а в депозираното възражение против касационната жалба, взема становище за нейната неоснователност, като претендира и направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е неоснователна и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Чирпан се е развило по жалбата на Б.Г.Б., представител на „Зара мобиле“ООД срещу електронен фиш серия К, №4461896, издаден от ОД на МВР  Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4  във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 08.02.2021 год., в 10.13 ч. в Област Стара Загора, на път II - 66, км. 92+700, разклон за с. Свобода управлява лек автомобил „Порше Кайен Дизел“ с рег. №*** със скорост 83 км./ч. посока към гр. Чирпан, при въведено ограничение на скоростта от 60 км./ч., въведено с пътен знак В-26. Заснето с мобилна радарна система АТТС TFR1-M и отчетен километров толеранс от -3 км./ч. и превишение на скоростта 23 км/ч.

При осъществения контрол за законосъобразност на оспорения електронен фиш /ЕФ/, районният съд е приел, че вмененото във вина на Б. административно нарушение е доказано по безспорен начин, въведено с пътен знак В26. Приложени са и доказателства за техническата годност и изправност на техническото средство. Направен е анализ на приложимата законова процедура и бездействието на наказаното лице, да посочи друго лице, което да е управлявало процесният автомобил, поради което и правилно е бил санкциониран в качеството си на управител на дружеството. От представените писмени доказателства се установява по безспорен начин осъщественото административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС със скорост надвишаваща въведеното за конкретния пътен участък ограничение. Не е установил нарушение в процедурата по реализирането на отговорността. Това го е мотивирало да постанови решение, с което да се потвърди издаденият електронен фиш.

Решението на районния съд е правилно.

         Настоящият съдебен състав на основание чл.221, ал.2 от АПК споделя напълно подробните и изчерпателни мотиви на районният съд, изложени в обжалваното решение.

Съдът е формирал своите правни изводи въз основа на приетите по делото писмени доказателства, с които се установява фактическата обстановка отразена във фиша. Установените факти, правилно е прието от районният съд, че са подведени от наказващият орган под правилната материалноправна разпоредба.

Приложените писмени доказателства доказват по безспорен начин отразените в електронният фиш обстоятелства. Самият пътен знак В 26, въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от означената на знака. Доколкото в случая е безспорно, че на знака е посочено 60, то очевидно е че максимално допустимата скорост за движение в процесният участък и на посочената дата е 60 км./ч. Следва да се отбележи, че съгласно чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Неоснователно е касационното оплакване и несъгласие с мотивите на съда относно възможността на наказващият орган да наложи наказание на който е да е било от управителите. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на районния съд и не следва да ги повтаря. В допълнение само може да се каже, че ако действително на посочената в електронния фиш дата, процесният автомобил е бил управляван от другия управител или от трето лице, то Б. е имал процесуалната възможност да посочи лицето, управлявало автомобила, като приложи съответната декларация и да се анулира оспореният електронен фиш. Това не е сторено, поради което и не би следвали същият да черпи права от собственото си бездействие. Безспорно е че административно наказателната отговорност е лична и наказанието следва да се понесе от лицето, извършило административното нарушение, в случая управление на МПС със скорост над разрешената. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Налице е законова презумпция, която е оборима, едва след като се представи съответната декларация за лицето, което е управлявало МПС, собственост на юридическото лице. Законодателят не е предвидил при двама представляващи съответното търговско дружество, каквато и да е процедура по установяване на кой от управителите да се наложи наказанието. При така установената празнота в закона, ще се наложи наказание на единия управител, който има възможност да посочи кое лице е управлявало съответното МПС в посочения ден и час, на посоченото в електронния фиш място. Тази процедура гарантира наказуемост на лицето извършило административното нарушение и ще се спази основният принцип на наказателното право за личната отговорност за съответното нарушение.

Неоснователно е касационното оплакване за неяснота в какво качество е наказан Б.. Районният съд е изложил подробни мотиви в тази насока, които не следва да бъдат преповтаряни.

Неоснователно е изложеното в касационната жалба, че второто правно основание е разпоредбата на чл.189б, т.5 във връзка с чл.189а от ЗДвП. Същите се отнасят за случай, когато МПС с което е извършено съответното административно нарушение е регистрирано в държава, членка на Европейският съюз, която хипотеза очевидно не е налице в конкретния случай. Търговското дружество „Зара мобиле“ООД, което е собственик на МПС, заснето с техническото средство е регистрирано в Република България и е със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора.

         С оглед на гореизложеното съдът намира, че решението на районният следва да бъде потвърдено. Въз основа на приетите доказателства по делото, съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че на 08.02.2021 год. в 10:13 часа Б.Г.Б. е осъществил от обективна и субективна страна административно нарушение по чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението е правилно квалифицирано, а наказанието е наложено в предвиденият от закона размер.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита пред касационната инстанция, определено в минималния размер по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагороският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №95 от 13.05.2021 год., постановено по АНД №92/2021 год. по описа на Районен съд Чирпан. 

ОСЪЖДА Б.Г.Б. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, представлявана от Директора Николай Г. Колев сумата 80.00 /осемдесет/лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

2.