РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 14.02.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2944 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Ищецът ЕТ „Оги 80-Е.К.“ е предявил против ответника „МБАЛ Ескулап“ ООД иск за заплащане на сума в размер на 15 932.95 лв., представляваща главница по 11 броя фактури, издадени по договор за доставка на храна и кетърингово обслужване от 02.01.2014 г. и анекс от 24.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира заплащане на сторените по делото разноски. Ангажира писмени доказателства.

         Ответникът „МБАЛ Ескулап“ ООД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Б. намира исковата молба за допустима, но неоснователна. Признава, че между страните са съществували търговски правоотношения, като в изпълнение на поетите договорености и с оглед изпълнение на същите са издадени процесните фактури, но оспорва размера на предявената претенция. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Страните не спорят, а се установява от писмените доказателства, приети по делото – договор за доставка на храна и кетърингово обслужване, анекс към договора и 11 броя фактури, че на 02.01.2014 г. между „МБАЛ Ескулап“ ООД в качеството на възложител и „Оги 80-Е.К.“ ЕТ в качеството на изпълнител е бил сключен договор, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извършва срещу възнаграждение доставка на топла храна на кетъринг на възложителя. Изпълнителят се е задължил да извършва доставката на храната със собствен транспорт на изпълнителя във вид, отговарящ на изискванията по Закона за храните, като доставя храната ежедневно по направена в писмен вид заявка от възложителя. Изпълнителят е предоставил ценова листа на предлаганите хранителни продукти, която е неразделна част от договора, като при промяна на цените се е задължил незабавно да уведоми писмено възложителя преди следващата заявка за доставка. Възложителят се е задължил да извършва плащанията по договора по банков път след получаване на фактура за доставената храна за съответния месец по сметка, посочена от изпълнителя. Уговорено е, че договорът влиза в сила от датата на неговото подписване, а ако след изтичане на първата година няма възражения същият става безсрочен.

С анекс от 24.02.2014 г. страните са уговорили доставката на храна на пациенти със специална диета според вида на заболяването да се извършва ежедневно след заявка от съответните отделения, съобразно рецептурна книжка и изготвено седмично меню от възложителя към изпълнителя.

В изпълнение на договора изпълнителят е издал на възложителя 11 на брой фактури за доставена храна, както следва: фактура № 649/31.08.2018 г. на стойност 2 610 лв. с ДДС, фактура № 658/30.09.2018 г. на стойност 1 503.90 лв. с ДДС, фактура № 672/30.10.2018 г. на стойност 2 442.25 лв. с ДДС, фактура № 678/30.11.2018 г. на стойност 2 005.55 лв. с ДДС, фактура № 695/30.12.2018 г. на стойност 949.25 лв. с ДДС, фактура № 701/31.01.2019 г. на стойност 2 172.70 лв. с ДДС, фактура № 718/28.02.2019 г. на стойност 1 558.90 лв. с ДДС, фактура № 734/31.03.2019 г. на стойност 1 280.20 лв. ДДС, фактура № 752/30.04.2019 г. на стойност 878.35 лв. с ДДС, фактура № 766/31.05.2019 г. на стойност 900.20 лв. с ДДС и фактура № 781/30.06.2019 г. на стойност 1 204.40 лв. с ДДС.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

         Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на дължима цена по договор за изработка.

         Основателността на иска предполага съществуване между страните на валидно облигационно правоотношение по договор за изработка, по което ищецът е изпълнил възложената работа и е настъпил срока за плащане на уговореното възнаграждение.

         Между страните по делото не съществува спор относно възникването на процесното облигационно правоотношение по договор за изработка. В тази насока е изричното признание, направено от ответника в отговора на исковата молба, както и представения от ищеца договор за доставка на храна и кетърингово обслужване от 02.01.2014 г., който е съставен в писмена форма, носи подписите на двете страни в правоотношението и съдържа уговорки за всички съществени елементи на договора за изработка съгласно чл. 258 от ЗЗД.

         Спор не съществува и по отношение на изпълнението на задълженията на изпълнителя по договора. За това свидетелстват и представените по делото фактури, обективиращи извършването на всяка доставка. Всяка от фактурите съдържа описание на доставеното количество храна по отделения и неговата стойност. Всички фактури са подписани от представител на възложителя, което обстоятелство удостоверява приемането на работата.

         Следователно изпълнителят, сега ищец, е изпълнил качествено и в срок възложената работа, което съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗДД е обусловило правото му да получи уговореното възнаграждение.

         Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил уговореното възнаграждение. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил размера на дължимото възнаграждение, но не е обосновал възражението си и не е изложил конкретни съображения относно дължимото според него възнаграждение. Поради това с оглед разпоредбата на чл. 162 от ГПК и доколкото по делото се установи, че искът е установен в своето основание, съдът приема, че е дължима стойността, посочена в издадените от изпълнителя фактури.

         По тези съображения следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15 932.95 лв., представляваща главница по 11 броя фактури, издадени на основание договор за доставка на храна и кетърингово обслужване от 02.01.2014 г. и анекс от 24.02.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

         На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските по делото съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за направата им. Не следва да бъдат присъждани разноски за вписване на възбрана, тъй като по делото липсват доказателства за направата на такива разходи.

         Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, но същото е неоснователно, тъй като заплатеното възнаграждение от 1 200 лв. не надхвърля значително минималния размер от 1 007.99 лв., определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес.

По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „МБАЛ Ескулап“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от управителя К.Н.Н., да заплати на ЕТ „Оги 80-Е.К.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Кочо Честименски“ № 33, представляван от Е.К., на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата от 15 932.95 лв., представляваща възнаграждение по договор за доставка на храна и кетърингово обслужване от 02.01.2014 г. и анекс от 24.02.2014 г. към него, за което са издадени фактура № 649/31.08.2018 г., фактура № 658/30.09.2018 г., фактура № 672/30.10.2018 г., фактура № 678/30.11.2018 г., фактура № 695/30.12.2018 г., фактура № 701/31.01.2019 г., фактура № 718/28.02.2019 г., фактура № 734/31.03.2019 г., фактура № 752/30.04.2019 г., фактура № 766/31.05.2019 г. и фактура № 781/30.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.07.2019 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „МБАЛ Ескулап“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от управителя К.Н.Н., да заплати на ЕТ „Оги 80-Е.К.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Кочо Честименски“ № 33, представляван от Е.К., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото за държавна такса в размер на 657.32 лв., в т.ч. за подаване на частна жалба и за издаване на обезпечителна заповед, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв.

         Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: