№ 816
гр. Варна, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20243110201835 по описа за 2024 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на С. Т. А. срещу ЕФ, с който е
наложено административно наказание глоба.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.
С жалбата въззивницата счита, че неправилно е ангажирана отговорността й, тъй като е
посочила лицето, което е управлявало автомобила, но тъй като не предоставила копие от
неговото СУМПС, била санкционирана тя. С оглед съществуващите правила за защита на
личните данни и повишените изисквания към съхраняването на документи, въззивницата не
е имала как да предостави копие от СУМПС. Моли съда да отмени ЕФ.
В съдебно заседание въззивницата не се явява и не се представлява.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище за
неоснователност на жалбата и претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 02.12.2023г. около 15.41 часа, автомобил „Тойота Авенсис Версо” с рег. № ***,
собственост на въззивницата А., бил управляван в гр. Варна, по бул. „Владислав
Варненчик“ в посока към бул. „Република“. При управлението на автомобила била избрана
скорост на движение над максимално допустимата за населено място от 50 км/ч.
При това, в района на ресторант „Комитов ханче“, автомобила преминал покрай
функциониращо автоматизирано техническо средство и то отчело неговата скорост на
движение като такава от 76 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Бил
приспаднат толеранс като наказуемата скорост възлязла на 69 км/ч.
Тъй като максимално допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара
1
скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 69 км/ч, лицето,
управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано.
След установяване на собственика на автомобила – въззивницата А., срещу нея бил
издаден ЕФ, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение.
Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на
чл.21 ал. ал1 от ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно
основание за налагането му – чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДП. Електронният фиш бил
надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство,
извършило засичане на скоростта и заснемане.
По преписката постъпила декларация, в която въззивницата А. посочила, че трето
лице е управлявало автомобила, като го конкретизирала по три имена, ЕГН, постоянен адрес
и номер на СУМПС.
Тъй като към декларацията липсвало копие от СУМПС на лицето, което
въззивницата посочила като такова, управлявало автомобила, от страна на наказващия орган
било прието, че не следва да се предприемат действия по анулиране на фиша.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство,
протокол от проверка, протокол за използване на АТС, справка за нарушител, декларация от
въззивницата А., уведомително писмо от ОДМВР Варна и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него
нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител. В конкретния
случай е безспорно, че собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е
въззивницата А.. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1, изр.2 от ЗДвП, собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. В случая след получаване на електронния фиш
наказаното лице е подало до административнонаказващия орган уведомление и декларация,
в което е декларирало, че не е извършило нарушението, както и че нарушението е
извършено от П.А.В.. В декларацията е посочено и ЕГН, както и номер на СУМПС на
Велчева, а в подадената до Сектор ПП-Варна молба е посочено, че се прилага и СУМПС на
нарушителя. Напълно в духа на чл.188 от ЗДвП собственикът на МПС - въззивницата е
понесла тежестта за установяване на водача на МПС. Същата, обаче, отново според
изискванията на закона, е посочила на кога е предоставено МПС, като е посочила както №
на СУМПС, така и ЕГН на нарушителя. Вместо да извърши разследване и да изиска
информация от посочената от собственика като извършител на процесното нарушение, при
положение, че са налични данни дори за ЕГН и номер на СУМПС, АНО е отказал да
анулира фиша, тъй като не било представено копие от свидетелството за управление на
2
МПС. Резонни са възраженията на въззивницата, че АНО е следвало да положи усилие и да
поведе разследване при така посочените фактически твърдения. Следва да бъде посочено, че
нито един български гражданин не би могъл да се сдобие правомерно с копие от български
личен документ на друг български гражданин/било то и негов съпруг/, като изиска от него
предаването на такова копие, което да използва т.к. Законът за българските лични
документи забранява това /чл.11 от същия закон/. Вярно е , че процедурата разписана в
ЗДвП изиска предоставяне на копие от СУМПС на управляващия водач, което по смисъла
на ЗБЛД е личен документ, копие от който не следва да се предоставя на трети лица извън
държавните институции, но пък този правен парадокс е преодолим чрез провеждане на
административно разследване от компетентните за това административни полицейски
органи. Изрично в уведомлението до Сектор ПП-Варна въззивницата е посочила, че
представя копие от СУМПС, но е неясна причината поради която при липса на такова копие
АНО не го е изискал повторно от въззивницата. Нещо повече, в случай, че МПС се
управлява от неправоспособен водач, който не притежава СУМПС, то буди интерес как би
била изпълнена процедурата на ЗДвП. Наказващият орган е следвало да изиска
допълнително доказателства, ако е била налице неяснота относно вписаните в
уведомлението и декларацията факти, за да изпълни задължението си по чл.52, ал.4 от
ЗАНН, а не да подхожда формално и да отказва анулирането на ЕФ. Следвало е да прояви
активност и със способите дадени му от закона, като контролен орган, да изиска обяснения
от въззивницата и от посочената като водач на МПС. Като не е проявил никаква
процесуална активност, и като не е изяснил обстоятелствата по случая е допуснал
съществено процесуално нарушение. Поради това съдът намира, че не е доказано
нарушението, за което е издаден електронният фиш, да е извършено от наказаното лице,
което обосновава извод за неправилност на същия. / В този смисъл Решение на АС Варна по
к.а.д. № 1024/2017г./
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 8528770 на ОДМВР – Варна, с което на С. Т. А. е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева на осн. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от
ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3