О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /29.07.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IIІ състав, на двадесет и девети юли две хиляди и
двадесета година, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 311/2020 г. по описа на РС – Провадия, намира следното:
Делото е образувано въз основа на
искова молба, уточнена с молба вх. № 2126/18.05.2020 г., подадена от Х.Ж. Кирилова, ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу М.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника, като на основание чл. 140 от ГПК съдът
следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи
размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви
следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
В молбата са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права: Страните са сключили
граждански брак на на 03.08.2018 г. След сключване на брака същите се
установили да живеят в жилището на майката на ищеца с административен адрес: гр.
Провадия, община Провадия, област Варна, ул. Дунав № 31, вх. А, ет. 3, an. 8. От брака си нямат родени
деца и решили, че ще се грижат за децата, родени от ищеца от предходна връзка.
В началото съвместният им живот бил хармоничен и
изпълнен с обич, доверие, разбирателство и планове за бъдещето. Желанието им
било да създадат уютен дом, в който да намират подкрепа и обич. Работата на съпруга била свързана
с дълги пътувания по море с кораб затова децата разчитали повече на ищеца за делата в
дома им. Съпругът настоял ищеца да преустанови трудовата си заетост, за да може
да се посвети на семейството им и да прекарват
възможно по-дълго време заедно при престоя му между отделните плавания. Ищецът решила, че приоритетите на
семейството заслужават тази жертва и така само ден след сключване на
гражданския брак, тя напуснала работа и станала домакиня. Твърди, че това я
поставило в пълна финансова зависимост от съпруга, което обстоятелство в
началото тя подценила. С времето той започнал да предявява все по - големи
изисквания към нея и поведението ѝ, да ѝ поставя условия, за да не
предостави средства за поддръжка на дома и прехрана на семейството, да
проявява, недоволство от личните ѝ решения. Настоявал да определя всяка нейна
постъпка, кога да излиза, как да се облича, какви промени да направи по тялото
си и пр., като съпротивата ѝ е била посрещана винаги с обиди, грубо
отношение и заплахи, че ще я остави без прехрана. Стигнало се до там да не ѝ
позволява да използва семейния им бюджет за издръжка на двете ѝ деца,
които в пристъп на гняв си е позволявал да нарича „копелета“. Ищецът опитвала да
прояви разбиране към промяната в настроенията му, отдавайки ги на трудния начин
по който живее - извън дома, на кораб, далеч от семейството и затворен в
ограничена среда. Търпението и толерантността ѝ обаче не можели да
преодолеят силното му желание да командва, да изисква, да обижда и наранява.
Месеци наред търпяла грубостта му, водена единствено от желанието да даде шанс
на новото семейство. Опитвала се да постъпва по начина, по който той изисквал,
да следва нуждите и желанията му, да се въздържа от мнение и позиции. Всичко се
оказало напразно и при последното му завръщане осъзнала, че нейните и на съпруга ѝ възприятия за
семейство и дом са напълно различни, че ценностните им системи нямат допирни
точки и че отношението му към нея и децата ѝ не е моментно състояние,
породено от напрежението в работата, а израз на дълбока омраза. Ежедневните му опити за унижение,
за обиди към нея и децата да ги накара, да се почувстват безполезни, неможещи и
незнаещи, непрекъснатите му изнудвания, че ако не направи това или онова ще я
остави без средства за живот, са ѝ показали, че това не е човекът, за
когото е мислела, че се омъжва. Чувствала се изключително наранена, всеки ден ставала
все по-подтисната и не била в състояние да отделя необходимото време и грижа на
децата си. Започнала да върши домакинските си ангажименти със страх и в очакване на обажданията
или прибиранията в дома на ответника. Нямала сили да спори с него и дори не се
опитвала да се защити. Единствената ѝ мисъл е била да съхрани
емоционалната стабилност на децата си, да не допусне той да им причини
психическа травма. Демонстрирайки, своята власт над семейството и незачитането
на други освен собствените му нужди, ответникът, без да предупреди, напуснал
общия им дом на 10.04.2020 г. и отишъл при майка си в с. Тутраканци, община
Провадия. На следващия ден се върнал с единствената цел да прибере своите вещи,
които се оказали на практика всичко в дома им, включително препаратите за
пране, омекотителя, чашите за кафе и пр. Това я принудило в почивния за всички
ден в условията на обявено извънредно положение да търси от близки и приятели
парични заеми, за да купи за нея и децата ѝ храна, отоплителни уреди,
прибори за хранене, завивки, маса и столове и други вещи от първа необходимост.
Предвид изложеното ищцата счита, че са налице
условията на чл. 49, ал. 1 от СК, тъй като бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,
поради което моли съда да прекрати брака им, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения без да се произнася по въпроса
за вината.
Заявява желание след развода да запази брачното си фамилно име
Кирилова.
Моли да ѝ бъде предоставено
ползването на семейното жилище, собственост на нейната майка, находящо се в
град Провадия, община Провадия, област
Варна, ул. Дунав № 31, вх. А, ет. 3, ап.
8.
Заявява, че не претендира за издръжка от ответника.
Заявява, че по време на брака не са придобили движими и недвижими вещи, включително и такива с висока стойност, както и МПС, че нямат спестовни влогове, регистрирани търговски дружества, дялове и акции от търговски дружества.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съобщението
е връчено на ответника лично на 08.06.2020 г. /л. 16/
Правна
квалификация на предявените искове:
Предявени са искове с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански
брак с развод, поради настъпилото негово дълбоко и непоправимо разстройство.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва
да се укаже на всяка от страните, че е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези
факти.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1,
т. 5 от ГПК указва на ищеца, че следва да докаже, че страните са в брак,
както и осъществяването на факти и обстоятелства,
довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
В тежест на ответника е да
докаже положителните факти, на които би се позовал.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 2
от ГПК, указва на ищеца, че не сочи доказателства относно твърдените факти
и обстоятелства, довели до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, както и относно твърдяната принадлежност на правото на собственост на
семейното жилище.
Съдът на основание чл. 140 от ГПК
следва да се произнесе по допускане на доказателствата.
Представените от ищеца писмени документи
касаят правилното решаване на спора и следва да бъдат допуснати за приемане
като писмени доказателства.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 140 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 14.08.2020
г. от 10:30 часа, за които дата
и час да се призоват страните.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно твърдените факти и
обстоятелства, довели до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака както и относно твърдяната принадлежност на правото на собственост на
семейното жилище.
ДОПУСКА за приемане като писмени
доказателства представените с исковата молба документи.
ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА СТРАНИТЕ, че при иск за
развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Непосочените основания, настъпили и станали известни на
съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като
основание за предявяване на нов иск за развод /чл. 322, ал. 1 от ГПК/.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл.
146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК,
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по
делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва да се
явят лично в първото съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяването му
без уважителна причина в първото по делото съдебно заседание и непредставяне на
доказателства за наличие на такава - производството по делото подлежи на
прекратяване по реда на чл. 321, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или
на който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Съдът приканва страните към
спогодбакато им разяснява, че сключването на спогодба едоброволен способ за
уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство по реда на
основание чл.140 от ГПК.
НАПЪТВА на основание чл.11, ал.2 от
Закона за медиацията страните към
разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора
могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде
помогнато за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван
способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може
да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при
ВРС.
Участие в
медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по
делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от настоящото определение
на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: