Р Е Ш Е Н И Е
№….........../13.01.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 3966 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от П.Т.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу В.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответницата следните суми: сумата
от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на извършено деяние по чл. 129, ал. 2 НК, за което има влязла в сила
присъда № 171 от 23.03.2010 г. по НОХД № 774/2010 г. по описа на Районен съд –
Варна, както и сумата от 3889,52 лв., представляваща законна лихва върху
посочената главница, начислена за периода от 07.06.2007 г. до 25.02.2019 г.,
които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № *** по
описа на СИС при Районен съд - Варна, образувано въз основа на изпълнителен
лист от 05.07.2010 г., издаден по НОХД № 774/2010 г. по описа на Районен съд –
Варна.
По твърдения в исковата молба, в
полза на ответницата В.Н.М. е издаден изпълнителен лист от 05.07.2010 г. въз
основа на влязла в сила на 28.05.2010 г. присъда № 171/23.03.2010 г. по НОХД №
774/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, с която ищецът е осъден да й
заплати сума в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от деянието по чл. 129, ал. 2 НК, ведно със
законната лихва, считано от 07.06.2007 г. до окончателното изплащане на
задължението. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № *** по описа на СИС при Районен съд – Варна, по
което взискател е В.М.. С покана за доброволно
изпълнение от 25.02.2019 г. ищецът е уведомен за размера на дълга, включващ
главница в размер на 3000 лв., лихви в размер на 3889,52 лв. за периода от
07.06.2007 г. до 25.02.2019 г. и такси и разноски по изпълнителното дело,
насрочен е опис на адрес в дома на длъжника и е наложен запор на трудовото му
възнаграждение. Ищецът счита, че от датата на издаване на изпълнителния лист до
датата на предприемане на действия по принудително изпълнение кредиторът е
бездействал, като е изтекъл период, по-голям от пет години, и вземането му е
погасено по давност. Поддържа, че изпълнителните действия по изпълнителното
дело са извършени след изтичане на давността, респективно не произвеждат материално
или процесуалноправни последици.
По изложените
съображения по същество моли за уважаване на предявения иск и претендира
разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Д.Й., поддържа исковата молба и представя и списък на
разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск като неоснователен. Оспорва да е бездействала след датата на
издаване на изпълнителния лист. Твърди, че въз основа на същия на 26.07.2010 г.
е образувано изп. дело № 10140/2010 г. по описа на
СИС при Районен съд – Варна, по което са извършени редица справки и наложени
запори върху МПС и вземания на длъжника, но не се е стигнало до удовлетворяване
вземането на ответницата, доколкото е установено, че длъжникът (настоящ ищец)
не притежава секвестируемо имущество. Счита, че
процесното вземане не е погасено, тъй като давността е прекъсната с
предприетите изпълнителни способи в хода на принудителното изпълнение.
С тези аргументи моли
за отхвърляне на предявения иск.
В открито съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния й представител адв. С.Н., поддържа подадения отговор и релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че
с влязла в сила влязла на 28.05.2010 г. присъда № 171 от 23.03.2010 г. по НОХД
№ 774/2010 г. по описа на Районен съд – Варна ищецът П.Т.М. е
осъден да заплати на ответницата В.Н.М. сумата от 3000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от деянието по чл. 129,
ал. 2 НК, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2007 г. до окончателното
изплащане на задължението.
За посочената сума е
издаден изпълнителен лист на 05.07.2010 г.
Въз основа на същия е
образувано изпълнително дело № 20103110410140 по описа на СИС при Районен
съд-Варна, приобщено към доказателствения материал.
От материалите по същото се изяснява, че с молбата за образуване на делото В.М.,
в качеството й на взискател, е отправила искане до държавния съдебен изпълнител
за извършване на справка за имущественото състояние на длъжника и наличието на
трудов договор и банкови сметки и за налагане на запор/възбрана върху наличното
движими/недвижимо имущество. В хода на принудителното изпълнение е изпратена
покана за доброволно изпълнение до длъжника, извършени са справки за
притежаваното от него имущество и наличието на регистрирани трудови договори и на
29.10.2010 г. е наложен запор на собствения на длъжника лек автомобил „Мерцедес
609 Д“ с рег. № ***. По делото е издадено постановление от 29.10.2013 г. за
прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, и е
върнат оригинала от изпълнителния лист на взискателя.
Последният е послужил за образуване на ново изпълнително дело № *** по описа
на СИС при Районен съд - Варна, също приобщено към доказателствения
материал. По делото е изпратена покана
за доброволно изпълнение до длъжника, на 28.02.2019 г. е наложен запор върху
трудовото му възнаграждение при работодателя „Иватеа“
ЕООД и е насрочен опис на движими вещи в неговия дом.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният отрицателен установителен
иск е с правно основание чл. 439 ГПК. Посочената разпоредба предвижда
възможност за длъжника по изпълнителното производство да оспори изпълнението
чрез иск, основан на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно
основателността на иска е обусловена от наличието на юридически факти,
настъпили след посочения релевантен момент и довели до изключване или
погасяване на спорното право – предмет на принудителното изпълнение. Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на тези факти. С оглед релевираните от
ответника възражения, той носи тежестта да установи осъществяването на
съответните юридически факти, довели до прекъсване на давността.
В настоящия случай ищецът твърди, че не дължи процесните суми поради
наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на присъдата в
нейната гражданскоправна част, а именно изтекла погасителна давност за вземането
за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от извършеното
престъпление, присъдено ведно със законната лихва, считано от 07.06.2007 г.
Тези вземания (за главница и лихва) са
установени с влязло в сила решение (присъда), поради което от влизането му в
сила – 23.03.2010 г. е започнала да тече нова давност, която е петгодишна – арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Страните не спорят, а и от обсъдените писмени доказателства се установява
наличието на образувани две изпълнителни производства за принудително събиране
на вземанията, предмет на иска, по които взискател е настоящият ответник, а
длъжник - ищецът. Правният спор се съсредоточава върху приложението на института
на погасителната давност.
Съгласно разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. В теорията и съдебната практика последователно се застъпва
становището, че при т. нар. „перемпция“
прекратяването настъпва по силата на закона, като не е необходим изричен акт на
съдебния изпълнител, а издаденото от последния постановление има само
декларативен характер. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е
разяснено, че в хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с
предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо дали същото е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Изрично е
посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др.
От обсъдените писмени доказателствени средства се установява, че последното
изпълнително действие по изп. дело № 20103110410140 е извършено на
29.10.2010 г.,
когато съдебният изпълнител е наложил запор върху притежавания от длъжника лек
автомобил. От посочената дата е започнал да тече двугодишният срок по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, респ. същият е изтекъл на 29.10.2012 г., когато изпълнителното
производство е прекратено по право. От тогава е започнала да тече нова
петгодишна давност за вземанията, която е изтекла на 29.10.2017 г., тоест преди
извършването на първото валидно изпълнително действие по изп.
дело № ***, което е годно да прекъсне давностния срок (налагането
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 28.02.2019 г.).
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че вземанията са погасени по давност и инициираното на
принудително изпълнение след тяхното погасяване е незаконно, респ. предявеният
отрицателен установителен иск – основателен, поради което следва да бъде изцяло
уважен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по делото
– разписка от 20.03.2019 г. (л. 49). Същото е претендирано в размер на 1000 лв.,
като съдът намира за основателно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, предвид фактическата и правна сложност на делото и нормативно установения
в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимум от 674,48 лв. Уговореното възнаграждение се
явява прекомерно и следва да бъде намалено до посочения минимален размер
от 674,48 лв.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Доколкото делото
е решено в полза на ищеца, който е освободен от заплащане на държавна такса по
делото с постановеното определение № 3635/18.03.2019 г., на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд
– Варна държавна такса в размер на 279,54 лв., дължима на основание чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът П.Т.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, не дължи на ответницата
В.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: сумата от 3000 лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на извършено деяние по чл. 129, ал.
2 НК, за което има влязла в сила присъда № 171 от 23.03.2010 г. по НОХД №
774/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, както и сумата от 3889,52 лв. (три хиляди осемстотин осемдесет и
девет лева и петдесет и две стотинки), представляваща законна лихва върху
посочената главница, начислена за периода от 07.06.2007 г. до 25.02.2019 г.,
които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № *** по
описа на СИС при Районен съд - Варна, образувано въз основа на изпълнителен
лист от 05.07.2010 г., издаден по НОХД № 774/2010 г. по описа на Районен съд –
Варна, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА В.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на П.Т.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 674,48 лв. (шестстотин
седемдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки) за сторените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 ГПК;
ОДЪЖДА
В.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд –
Варна сумата от 279,54 лв. (двеста седемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки) за държавна
такса по делото, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: