№ 1817
гр. Варна , 26.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501255 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на Т. Д. Г. срещу протоколно определение,
постановено в хода на проведеното на 23.03.2021г. по гр.д. № 26/2020г. по описа на ДРС,
III-ти състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е прекратено производството по делото,
в частта му по предявените от нея срещу В. Д. Г. и Д. Д. Г. установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като процесуално недопустимо и на основание чл. 219, ал.
1 от ГПК същите са конституирани като трети лица помагачи на страната на ответницата М.
В. Т..
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на определението, поради
това, че още в доклада на делото съдът неправилно е квалифицирал исковите претенции без
да прецизира същите. Изложени са доводи, че ищцата е сестра на ответника В.Г. и двамата
са наследници на Пауна Банчева, п. на 06.02.2018г., която оставила в наследството имот,
придобит от нея по давност по НА № 71/2004г. Ответникът се е снабдил с КНА №
110/14.02.2019г. за придобиване на целия имот по наследяване и давност, като на
14.03.2019г., заедно със съпругата си Д.Г. продал същия на ответницата М.Т. с договор по
НА № 186/2019г. Лицата, чието конституиране се иска от ответницата като трети лица
помагачи са били вече ответници по делото. Съгласно ТР № 4 от 14.03.2016г. на ВКС
действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и
срещу праводателя на ответника, който чрез правните си действия /изявена воля за
прехвърляне на несобствения си имот/ фактически е оспорил правото на собственост на
действителния собственик. Насочвайки иска, както срещу приобретателя на вещта, така и
срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като
постановеното решение ще формира СПН по отношение и на двамата ответници, които са
засегнали правото му на собственост. Отправил в тази връзка искане да се отмени
1
преграждащото определение на ДРС, като се даде ход на делото по предявените искове.
Моли също да се отмени повторно дадената възможност на страните по реда на чл. 131 от
ГПК.
В отговор на жалбата, ответницата М. В. Т. оспорва допустмостта на жалбата, с
довод, че определението с което се допуска привличане на трето лице помагач в процеса не
подлежи на обжалване. В частта, с която производството по делото е прекратено, счита
жалбата за неоснователна доколкото е недопустимо съединяването на установителен иск
срещу прехвърлителите с иск за делба срещу лицето, за което се твърди, че е собственик на
имота. Липсва и правен интерес от подобно съединяване и такъв би бил налице единствено
при предявен самостоятелен иск за установяване правата върху имота спрямо приобретателя
и спрямо прехвърлителя. В този смисъл е и приетото в ТР № 4/2014г. Само в тази ситуация
двата иска биха имали връзка помежду си, а ищецът – интерес от съвместното им
разглеждане. При условие, че ищцата претендира делба на имота със съсобственика М.Т., то
установяването на правата й спрямо нейните праводатели е лишено от правен интерес, а
съединяването на исковете – недопустимо. Съединяването на искове в делбеното
производство се прави с оглед значението на решението по допускане на делба и
разпоредбите на чл. 342 и чл. 343 от ГПК, като искът за делба не може да се съединява с иск
за създаване на съсобственост. Т.е. недопустимо е в делбеното производство да се
разглеждат спорове за материално право с лица, за които не се твърди да са съсобственици
към момента на предявяване на иска. Счита, че в случая не са налице и предпоставките на
чл. 210 от ГПК /различни са ответниците по исковете/, нито прехвърлителите и
приобретателя имат качеството на задължителни и необходими другари, за да бъдат
конституирани като такива. Правните последици на двата иска са различни, същите нямат
връзка на обусловеност по между си. Така обосновала искане определението да се потвърди
в тази част.
Отговор на жалбата е депозиран и от В.Г., в който е застъпено становище за
неоснователност на доводите в нея.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което в първата част попада в
хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и
удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ДРС е образувано по повод предявени от Т. Д. Г. срещу В. Д. Г.
и Д. Д. Г. положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на ½ ид.ч.
от недвижим имот, находящ се в гр. Девня, ул. „Дунав“ № 51, представляващ ПИ с ид.
20482.501.1880, с номер по предходен план парцел XXV-684, в кв. 86 по плана на града, с
площ от 966 кв.м., заедно с изградената в същия полумасивна жилищна сграда, подобрения
2
и трайни насаждения, при граници: улица, парцел VII-679, парцел IX-686 и парцел XXI-687
имота, придобит по наследяване на майка й и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна
на КНА № 110/14.02.2019г. до размера от ½ ид.ч. на удостовереното право на собственост,
както и срещу М. В. Т. конститутивен иск с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане и
извършване делба на съсобствен имот при равни квоти за страните.
В исковата и уточняващи молби са наведени фактически твърдения, че
съсобствеността между ищцата и брат й – ответника В.Г. е възникнала при равни квоти на
основание наследяване на майка им Пауна И.а Банчева, п. на 06.02.2018г., която придобила
имота на основание давност, за което е съставен НА № 71/2004г. На 14.02.2019г. ответникът
се е снабдил с КНА № 110/2019г. за придобито право на собственост върху целия имот на
основание придобивна давност, а на 14.03.2019г., заедно със съпругата си Д.Г. с договор по
НА № 186/2019г. продали имота на ответницата М. В. Т.. Праводателите на последната не са
били носители на правото на собственост върху целия имот, а само до обема на
наследствената част от ½ ид.ч., нито са придобили такива на оригинерно основание, поради
което не са прехвърлили повече от притежаваното право. Съсобствеността понастоящем
съществува между ищцата и ответницата М.Т.. С оглед на това отправила искане за
положително произнасяне по исковете.
В отговор на исковата молба М.Т. оспорила допустимостта на съединяването на
исковете за собственост срещу праводателите й с иска за делба срещу нея. Отправила искане
за прекратяване на производството по установителните искове срещу Васил и Дана Г.и,
както и за привличане на същите в качеството на трети лица помагачи на нейна страна на
основание чл. 219 от ГПК, които да встъпят в процеса, за да й помагат.
В обжалваното определение ДРС приел за недопустимо съединяването на
установителни искове срещу праводателите на ответницата по иска за делба, поради което
прекратил производството по тези искове. Праводателите на ответницата конституирал като
трети лица помагачи на ответницата по предявения срещу нея иск за делба.
Съгласно чл. 220, изр. 2 от ГПК определението, с което не се допуска третото лице,
подлежи на обжалване с частна жалба. По аргумент за противното от тази разпоредба,
определението, с което се допуска третото лице не подлежи на обжалване от страната
поискала привличането, а насрещната страна е лишена от правен интерес да обжалва
определението, с което привличането е допуснато в полза на другата страна, доколкото не
поражда никакви правни последици в нейната правна сфера. Ето защо частната жалба,
подадена от ищцата срещу определението, с което е допуснато привличане на трети лица
помагачи на страната на ответницата, е процесуално недопустима и образуваното въз
основа на нея производство в тази част следва да се прекрати.
За да се произнесе, ВОС съобрази следното:
Основателни са доводите в частната жалба, че ДРС е допуснал съществено
3
процесуално нарушение при доклада и правната квалификация на предявените искове, като
непрецизно е определил исковете, с които е сезиран.
Предявени са положителни установителни искове за собственост с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу лицата, които са се разпоредили с целия имот преди предявяване
на исковата молба, както и конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС срещу
лицето, придобило ид.ч. от правото на собственост от несобственик. Основанието, както на
установителните искове, така и на иска за делба, произтича от фактически твърдения за
придобито от ищцата право на собственост върху ½ ид.ч. от имота на основание
наследяване на майка й. Релевираните от ответниците правоизключващи възражения по
същество се свеждат до придобиване право на собственост върху тази ½ ид.ч. на оригинерно
основание, евентуално на основание саморъчно завещание. Т.е. предметът на доказване и по
установителните искове, така и по иска за делба е идентичен в случая. Ако
правоизключващите възражения на ответниците Г.и, че са придобили правото на
собственост по отношение на ½ ид.ч. на ищцата на оригинерно основание, евентуално на
основание саморъчно завещание, съответно на ответницата М.Т., че е придобила правото на
собственост в цял обем от праводатели – носители на прехвърленото вещно право, се
приемат за основателни, както установителните искове, така и искът за делба ще бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Обратно, ако възраженията в този смисъл останат недоказани – положителните
установителни искове, както и искът за делба предявен срещу правоприемник, придобил
единствено правата на праводателя си по наследяване – биха били уважени.
Спори се по делото дали е допустимо съединяването на предявените установителни
искове срещу прехвърлителите с иска за делба срещу правоприемника. Първоначалното /чл.
210, ал. 1 от ГПК/ или последващо /чрез предявяване от ответника на инцидентния
установителен иск, обратен иск по отношение на подпомагаща страна, насрещен иск, главно
встъпване или обективно съединяване на дела между едни и същи страни, т.е. и субективно
съединяване за съвместно разглеждане – чл. 211, чл. 212 и чл. 213 от ГПК/ съединяване на
искове е допустимо процесуално действие, установено от законодателя, като
законосъобразността му е обусловена от условията, свързани с родовата подсъдност, при
които може и следва да бъде извършено.
Действително с т. 3Б от ТР № 4 от 14.03.2016г. по т.д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС е
дадено разрешение, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу
лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.
Съобразно мотивите към ТР обаче правният интерес, като абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на установителните искове за собственост се преценява
конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен
спор.В конкретния случай следва да бъде съобразена спецификата на делбеното
производство като особено исково производство. Целта на това производство е
4
прекратяване състоянието на съсобственост върху общата вещ или съвкупност от вещи и
установяване какви са правата на страните в съсобствената вещ. Тези въпроси се разрешават
в първата фаза на делбеното производство с решението по чл. 344, ал. 1 от ГПК. В тази фаза
непосредствената цел е установяване съществуването на съсобствеността, разрешаването на
всички спорове между съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху
конкретната вещ, доколкото това е допустимо в делбеното производство. Преценката дали е
допустимо съединяване на даден правен спор в първата фаза на съдебната делба се прави с
оглед значението на решението по допускане на делбата и разпоредбите на чл. 342 и чл. 343
от ГПК. Доколкото в случая предметът на доказване по установителните искове срещу
прехвърлителите и по иска за делба срещу приобретателя се припокрива, то съдът приема,
че правен интерес от положителните установителни искове срещу Васил и Д.Г. не е налице.
Съединяването му с иска за делба срещу правоприеманика им е лишено от правен интерес,
поради което постановеното определение, с което производството по тези искове е
прекратено е правилно. Отчитайки обаче конкретно предявените основание на иска и
възражения по иска за делба и особения характер на особеното исково производство
/възможността да се съединяват искове с преюдициален характер, както по иницитива на
лицата на страната на ответниците, така и с последващи искания от страна на лицата –
ищци; защото всеки от тях има качеството на ищец и ответник едновременно в делбеното
производство независимо дали се касае до делба на обикновена съсобственост или на
сънаследство; допустими са оспорванията за липса на съсобственост, за липса на качеството
на едно лице на наследник, за оспорване на произход дори и когато не са родово подсъдни
на районен съд и могат да се релевират и слушат и след срока по чл. 133 от ГПК /арг. от чл.
342 от ГПК/ - ищцата сочи за основание на правата си в съсобствеността наследяване и това
нейно качество, като наследник /наред с оспорването на правата, които претендира да има в
спорната съсобственост/, са оспорени от ответницата – съсобственик с противопоставяне на
довод за наличие на саморъчно завещание в полза на трети лица и именно тези лица са били
носители на наследствените имуществени права, които тя е придобила, то ДРС следва да
даде на ищеца възможност за конституиране на тези лица /Васил и Дана Г.и/ по иска за
делба. Това последващо субективно съединяване на искове е допустимо и законосъобразно
процесуално действие на съда в рамките на задълженията му произтичащи от чл. 2 и чл. 6 от
ГПК и с оглед възможностите, с които разполагат страните в производството по съдебна
делба и допустимите за разрешаване преюдициални въпроси по чл. 343 от ГПК в хода му, в
т.ч. и исканията за намаляване на завещателни разпореждания, по които легитимиран
ответник би бил именно облагодетелстваното от завещанието лице. А исковете, които се
разглеждат в първата фаза на делбеното производство разрешават спорове относно имота,
предмет на делбата, относно страните и относно делбените квоти. В първата фаза на
делбеното производство е допустимо разрешаването на преюдициални въпроси, но не е
допустимо съединяването на всякакви права, въздигнати в главен предмет на делото.
В заключение, обжалваното определение е законосъобразно, а частната жалба като
неоснователна следва да се остави без уважение.
5
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Т. Д. Г. срещу протоколно
определение, постановено в хода на проведеното на 23.03.2021г. по гр.д. № 26/2020г. по
описа на ДРС, III-ти състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е прекратено
производството по делото, в частта му по предявените от нея срещу В. Д. Г. и Д. Д. Г.
положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като
процесуално недопустимо.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 220, изр. 2 от ГПК частната жалба
на Т. Д. Г. срещу протоколно определение, постановено в хода на проведеното на
23.03.2021г. по гр.д. № 26/2020г. по описа на ДРС, III-ти състав, с което на основание чл.
219, ал. 1 от ГПК В. Д. Г. и Д. Д. Г. са конституирани като трети лица помагачи на страната
на ответницата М. В. Т. като процесуално недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок, който за жалбоподателя започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ДРС със задължителни указания на основание чл. 278, ал. 3 от
ГПК за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск за делба, по
който да даде възможност на ищцата за конституиране на Васил и Дана Г.и като лица с
предполагаема легитимация по евентуалните преюдициални въпроси подлежащи на
разглеждане в рамките на особеното производство.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6