№ 1384
гр. Варна , 13.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в публично заседание на девети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Веска П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело
№ 20213100100827 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът Г. Г. Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат Д.Н. и
от адвокат С. П., редовно упълномощени и приети от съда от днес.
Ответникът Д. АН. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат
М. П. и от адвокат К.М., редовно упълномощени и приети от съда от днес.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ по реда на чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на спора от фактическа
1
страна, като дава възможност на процесуалния представител на ищеца да поясни
фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да представи в отговора на исковата молба.
АДВ. Н.: Нямам уточнения и допълнения на исковата молба.
АДВ. М.: Данни за нашите възражения и за това защо ние считаме договорите за заем
са привидни и че те не уреждат отношенията, се съдържат в самите договори за заем. В
действителност към онзи момент между двете дружества „СПА ЛУКС“ ЕООД И „СИРИУС
49“ ЕООД има договори за изработка за изграждане и монтаж на спа център за хотел
„Сириус“. Съответно финансирането на този голям проект е осигурено от „СИРИУС 49“
ЕООД, чрез банков кредит. Има уговорки в тези договори за изработка как точно да се
извършват строително-монтажните работи (СМР), при какви обстоятелства и как да се
извърши плащането, при каква етапност. Като се отчитат парите по-рано, се отчитат като
разход. „СИРИУС 49“ ЕООД превежда пари извън договорения график. Платени са
колосални суми, в сравнение с уговореното, без да има насреща изпълнение. Ако има
авансово, извън сроковете изпълнение - да има преведени пари, но няма такова нещо. След
това дружествата се договарят тези пари, тъй като не се следват на „СПА ЛУКС“ ЕООД и за
да не бъде злоупотребено с тях по някакъв начин от „СПА ЛУКС“ ЕООД, парите след всеки
транш да бъдат предоставени и предавани по банкова сметка на управителя на дружеството
„СИРИУС 49“ ЕООД – Д.Д. от физическото лице Г.Г.. Те си транслират по сметка на
управителя на „СПА ЛУКС“ ЕООД Г.Г., за да се прекъсне връзката, за данъчни цели.
„СИРИУС 49“ ЕООД трябва да плаща парите по сметка на „СПА ЛУКС“ ЕООД. „СПА
ЛУКС“ ЕООД ги превежда по сметка на Г. веднага и от сметката на Г. те отиват по сметката
на Д.Д.. Така се е случило след всеки транш. Действителната уговорка в договорите е била
такава – след изпълнение на съответните СМР, да стане връщане на парите от Д. на Г., като
управители на двете търговски дружества. Аз не съм участвала в изготвянето на тези
договори и в действителност обективираната в чл. 1 уговорка не е тази, която са постигнали.
Така са се разбрали тогава и когато нашият клиент дойде при нас да ни обясни фактите, той
ни каза, че са се уговорили той да връща тези пари като управител на „СИРИУС 49“ ЕООД,
когато се изпълнят СМР, но в действителност е записано съвсем друго. Исках да кажа, да ги
върне, за да се осъществи реалното плащане по договора за изработка. Тези пари се следват
на „СПА ЛУКС“ ЕООД едва тогава, когато се изпълнят СМР. „СИРИУС 49“ ЕООД има
уговорка със „СПА ЛУКС“ ЕООД да му заплаща по-рано от датите за плащане суми по
договора за изработка на спа център. След това има договор пак между двете дружества
„СПА ЛУКС“ ЕООД да ги прехвърли на неговия управител и управителят да прехвърля към
Д.Д. в лично качество. „СИРИУС 49“ ЕООД дължи заплащане на СМР. Парите се
2
превеждат на „СПА ЛУКС“ ЕООД извън уговореното в договора. По друга уговорка, устна
между двамата управители парите се превеждат авансово, за да не бъде злоупотребено с тях
от „СПА ЛУКС“ ЕООД. Уговорката между тези двама управители на дружествата е те да
бъдат по банковата сметка на Д.Д., но не се превеждат от сметката на „СПА ЛУКС“ ЕООД
по сметката на Д., а се извършва едно допълнително транслиране: от „СПА ЛУКС“ ЕООД
отиват по сметката на управителя на „СПА ЛУКС“ ЕООД – Г., а той ги дава на Д.Д.. И те в
член 1 се договарят така: тези пари ще ти ги върна, защото „СИРИУС 49“ ЕООД би ти ги
дължал, когато сториш СМР, когато „СПА ЛУКС“ ЕООД извърши СМР.
АДВ. Н.: Аз съм наясно с фактологията изначално. Единственото, което не е спорно в
случая е, че действително има и отделен договор за СМР между дружествата,
представлявани от физическите лица в това производство, който договор е сключен по-рано.
Говоря за договора от 07.11.2016 г. Само че между двата договора единствената връзка,
която може би съществува, която може да се нарече връзка е фиксирана в чл. 1 и там
всъщност ангажимента на нашия доверител, в качеството на представляващ „СПА ЛУКС“
ЕООД да изпълни ангажиментите си по договор за СМР започва да тече само тогава, когато
му бъде върнат този заем, като ресурс, с който той да работи. Т. е. страните действително са
договорили взаимни правоотношения помежду си като физически лица, които са
разграничени от тези, като по договор за СМР. Всъщност тази клауза там има по-скоро
обезпечителен характер, с оглед обезпечаване опасността доверителят ми, като дружество
да не изпадне в забава по отношение на сроковете, които текат тогава като СМР. Защото там
изпълненията съответно са свързани с плащания и съществуваше такава опасност. Това е
целта на тази уговорка и смятам, че при втори или трети прочит, при анализ на всичките
доказателства, то става ясно. Така че категорично оспорваме твърденията за привидност на
договора за заем. Считам, че те са валидно договорени и реално изпълнени и обвързващи
страните, що се отнася до тези правоотношения. Смятам, че всичко това опровергава
твърденията за привидност, защото тези пари реално са предавани и съответно, когато са
връщани част от тях, са връщани по договора за заем. Ние имаме доказателства за реално
извършени СМР-та и по договора за заем, за приемане на работата, която категорично не е
тази, която ответника твърди, но като стигнем до доказателствата, ще го поставя на въпрос.
АДВ. М.: По отношение на договора от 21.12.2016 г. с падеж 01.03.2017 г.,
получената сума не е заем. Ние сме получили тези суми, за които има безспорни
доказателства в исковата молба по банкова сметка. Не оспорваме, че доверителят ми е
получил сумата от 58 000 лева, съгласно уговорки между страните от 14.12.2016 г. Съгласно
уговорки между ищеца и ответника, като управители на търговски дружества - това е
нашето възражение. На 21 декември сме получили само 69 000 лева, по договор от
21.12.2016 г., с падеж 15.03.2017 г. Има спор, че доверителят ми е получавал пари по
3
договор от 21.12.2016 г. с падеж на 01.03.2017 г. Така са оформени нещата, за да има
привидност за трети лица. На 21 декември сме получили 69 000 лева, след което сме
получавали други суми. Не спорим, че сме получавали суми, но по кой договор за заем. Това
даже не е уточнявано и то не случайно не е уточнявано.
Бих искала да попитам ищцовата страна дали се спори, че всяка една от сумите,
преведени от Д.Д. към Г.Г. всъщност са суми, които „СПА ЛУКС“ ЕООД е получил от
„СИРИУС 49“ ЕООД по договор за изработка.
АДВ. Н.: Вероятно за част от тях - да. Не мога да отговоря на този въпрос в момента.
Ние не отричаме, че има подобни взаимоотношения, но това че е с произход търговското
дружество, представлявано от ответника, съвсем не означава, че не са предоставени
впоследствие от доверителя на ответника.
АДВ. П.: Успоредно съществуват две паралелни правоотношения. Едното е между
двете дружества, а другото е между физическите лица. Между дружеството по-рано са
възникнали правоотношения по договор за СМР.
За произхода на средствата в цялост не можем да кажем, но е истина, че такива
преводи са били осъществявани. Безспорно е, че „СИРИУС 49“ ЕООД е плащал на „СПА
ЛУКС“ ЕООД по договор за СМР. Това не го отричаме. Впоследствие заемите са
осъществявани в лично качество и са предоставени по искане на ответника, поради негови
финансови нужди.
АДВ. Н.: Тази идея, която е заложена в чл. 1 по договорите за СМР, тъй като
фактически финансовият риск е в по-голям спектър за доверителя ни, за да не бъде той
едновременно заемодател, а повечето договори за заем са необезпечени и същевременно
дължи СМР, затова е тази клауза, че след като му бъде възстановена заемната сума, той ще
започне реално изпълнение по договорите за СМР. Т. е. това са две паралелни
правоотношения, които макар и свързани, не се препокриват.
АДВ. П.: Независимо от това и въпреки забавата във връщането на заемите, нашият
доверител, в качеството си на управител на дружеството, е извършвал СМР.
АДВ. М.: Тази клауза по чл. 1, ал. 2 категорично доказва нашите твърдения.
4
Очевидно страните са уговаряли с тези пари какво да се случва. Тези пари, всичките до
стотинка, имат произход от кредитирането, което „СИРИУС 49“ ЕООД е получил от
банката, по повод този голям проект. Житейски е нелогично, понеже има финансови
затруднения да му се предоставят 200 000 лева, по договор за заем, без обезпечение, без
никакъв проблем. Очевидно друго са целели и са го заложили в алинея 2. Тук категорично
са се подписали и са казали – вземанията са с произход плащанията, които наемателят
извършва. Това, според нас, само доказва нашите възражения. И още едно нещо бих искала
да попитам – спори ли ищецът, че е получил от ответника, вън от сумите, които се
признават, че са получени и сумата от 19 600 лева от 07.04.2017 г.
АДВ. П.: Това беше едно от доказателствените ни искания, тъй като копието, с което
разполагаме, е изключително нечетимо. В отговора ответниците казват, че има направено
плащане от тях към нас от месец април 2017 г. Копието от вносната бележка беше
изключително лошо.
АДВ. Н.: В нашата банкова справка пише върнат заем. Съответно представените от
колегите доказателства в тази част са изключително нечетливи и не се вижда на вносната
бележка какво е записано. Няма как да вземем отношение. Моля да я представят в четлив
вариант, за да изразим становище. Колегите твърдят, че тези 19600 лева представляват
връщане на 07.04.2017 г. на част от сумата, както и всички останали суми, които са описани
в исковата молба. В представеното от нас банково извлечение от сметката на доверителя ми
не става ясно кой е платец на тази сума.
АДВ. М.: Ще представим извлечение от банковата сметка. Подозирам, че и
оригиналите са такива.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано по повод предявени от Г. Г. Г. против Д. АН.
Д. обективно кумулативно и в условията на евентуалност искове както следва:
5
1) Главен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Д.Д. да заплати
на ищеца сума в размер на 33000 лева, представляваща дължима главница по договор за
заем от 14.12.2016г. с падеж 01.03.2017г. целият на стойност 58000 лева, ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на иска – 30.03.2021г. до окончателното й
изплащане;
2) Главен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Д.Д. да заплати
на ищеца сума в размер на 4700 лева, представляваща дължима главница по договор за заем
от 21.12.2016г. с падеж 01.03.2017г. целият на стойност 34700 лева, ведно със законната
лихва считано от датата на предявяване на иска – 30.03.2021г. до окончателното й
изплащане и предявен в условията на евентуалност от него иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лева –
частичен иск от 18600 лева – сума, която ищецът е предоставил на ответника без правно
основание и представляваща разликата над предоставените 34700 лева и договорените като
заем 16100 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска –
30.03.2021г. до окончателното й изплащане и
3) Главен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Д.Д. да заплати
на ищеца сума в размер на 69000 лева, представялваща дължима главница по 1договор за
заем от 21.12.2016г. с падеж 15.03.2017г. целият на стойност 69000 лева, ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на иска – 30.03.2021г.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата и уточняващите молби ищецът Г.Г. твърди, че е сключил с ответника Д.Д.
договори за заем както следва: Догвоор за заем от 30.11.2016г. с падеж 01.02.2017г. на
стойност 55000 лева; Договор за заем от 14.12.2016г. с падеж 01.03.2017г. на стойност 58000
лева; Договор за заем от 21.12.2016г. с падеж 15.03.2017г. на стойност 69000 лева и Договор
за заем от 21.12.2016г. с падеж 01.03.2017г. на стойност 16100 /предоговорен устно на 34700
лева/. Посочва, че сумите по договорите за заем са били преведени по банкова сметка на
ответника в Райфайзенбанк България ЕАД IBAN *****. Излага, че ответникът е извършвал
погашения по договорите за заем, като напълно е погасил задължението от 55000 лева по
договора за заем от 30.11.2016г., частично е погасено задължението по договора за заем от
14.12.2016г., а дължимият остатък по него е в размер на 33000 лева, задъпжението по
договора за заем от 21.12.2016г. с падеж 01.03.2017г. е в размер на 4700 лева и е изцяло
дължимо задължението по договора за заем от 21.12.2016г. с падеж на 15.03.2017г. в размер
на 69000 лева.
В случай, че е налице спор досежно размера на договорения заем по договора от
21.12.2016г. с падеж на 01.03.2017г. – 34000 лева, то ищецът претендира за осъждане на
ответника да му заплати частичен размер от 1250 лева от 18600 лева представляваща
разликата между предадената на ответника сума от 34700 лева и размера на договорения
6
заем от 16100 лева, която се явява предоставена без правно основание. Моли предявените
искове да бъдат уважени като сумите бъдат присъдени ведно със законната лихва върху тях
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.03.2021г. до окончателното
им изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. АН. Д. е депозирал писмен отговор на
исковата молба чрез процесуалния си представител. Заявява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените главни и в условията на евентуалност искове. Оспорва
твърденията на ищеца, че между тях са сключвани процесните договори за заем като
твърди, че същите са привидни и на това основание нищожни. Излага, че ищецът е законен
представител на «Спа лукс» ЕООД, а ответникът – на «Сириус 49» ЕООД, като между тях е
бил сключен договор за изграждане на СПА център в собствения на ответника обект – хотел
Сириус бийч на 07.11.2016г., по който «Спа лукс» ЕООД е изпълнител, а «Сириус 49»
ЕООД е възложител с договорено възнаграждение за изпълнителя в размер на 279500,50
лева. Твърди, че между страните единствено на основание счетоводни и данъчни цели е
била постигната договореност част от заплащаните от «Сириус 49» ЕООД суми по договора
за изграждане на СПА центъра да бъдат връщани от «Спа лукс» ЕООД на управителя на
възложителя, но с посочване на друго основание. В тази връзка излага, че към 17.02.2017г.
«Сириус 49» ЕООД е превело по сметка на «Спа лукс» ЕООД без основание 2сумата от 302
395 лева, от които в изпълнение на договорките «Спа лукс» ЕООД е върнало на ответника
Д.Д. сума в размер на 129600 лева представляващи недължимо платена сума по договора за
СМР.
Отделно от горното се твърди, че «Спа лукс» ЕООД като изпълнител по договора за
СМР е неизправна страна по него като изпълнените СМР дейности са в размер на 29057
лева. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да установи, че между него и ответника са били сключени
договорите за заем от 30.11.2016г, от 14.12.2016г. и от 21.12.2016г. /2 броя/, в изпълнение на
които е предал на ответника сумите по договорите – 55000 лева, 58000 лева, 69000 лева и
34700 лева, както и че е настъпил падежът на вземането му;
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че носи
доказателствена тежест да установи, че е изправна страна по договорите за заем, в случай,
че ищецът установи собствените си твърдения за валидно възникнала договорна връзка и
предоставянето в заем на сумите; Следва да установи и собствените си правоизключващи
възражения, в това число нищожността на процесните договори за заем като привидни, а по
предявеният частичен евентуален иск – че е налице основание да получаване на сумата от
18600 лева с преводите на 10.01.2017г. и на 18.05.2017г. /съгласно уточняващата молба от
20.04.2021г./
7
АДВ. Н.: Поддържам исковите претенции. Нямам възражения по доклада и указаната
доказателствена тежест. След като получим копието по извършеното плащане от 19 600
лева, моля да ни се даде възможност за евентуално коригиране на претенцията.
АДВ. М.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора. Нямам възражения по
доклада и указаната доказателствена тежест. Поддържам възраженията. Считам, че между
страните никога не е съществувал валиден, действащ действителен договор за заем. В
действителност всички тези суми са предавани във връзка с уреждане на отношенията
между «Сириус 49» ЕООД и «Спа лукс» ЕООД.
АДВ. Н.: Представям протоколи за извършени СМР, както и имейл кореспонденция
между страните, по повод размяната на тези протоколи. Представени са девет броя
протоколи от господин Д., като управител на «Сириус 49» ЕООД. Представям извлечение от
три броя електронни писма между страните, като към едно от тях са прикачени два броя
протоколи, които не са върнати разписани от Д. Д..
АДВ. П.: Предвид големия обем от доказателства, които ищците представят, ни е
необходимо време, за да се запознаем. На пръв прочит оспорвам истинността на тези
доказателства. Оспорвам подписът, положен от Д.Д.. Чисто фактически той не присъства и
по тях в момента не можем да изразим становище.
АДВ. М.: Молим да се запознаем и да ангажираме доказателства във връзка с
оспорванията. С оглед на това, че ние вече водим разговори за постигане на спогодба и
уреждане на отношенията, може би ако допуснете тези доказателства, включително и
експертиза, може би тя ще улесни постигането на спогодба. Казвам го само в този смисъл.
СЪДЪТ УКАЗВА на ответника да се запознае с писмените доказателства, да изрази
становище и при необходимост да направи доказателствени искания.
АДВ. М.: По отношение на доказателствата - считаме, че са неотносими към спора.
Оспорваме подписите, положени от Д.Д. и печата на «Сириус 49» ЕООД. Оспорваме датата,
8
на която се сочи, че те са съставени. Оспорваме Протокол № 9/09.06.2017 г. и Протокол №
10/09.06.2017 г., като твърдим, че липсва подпис на нашия доверител и че са съставени за
нуждите на настоящия процес. Уведомлението от Г.Г. не е стигало до знанията на нашия
доверител. По отношение на писмата - считам, че са неотносими към спора.
АДВ. Н.: Представям протоколи за извършени СМР между дружества, които не са
предмет на сделката, с оглед възражението на ответника, че ние не сме си изпълнили
задължението за СМР, тъй като се навежда връзка между тези два договора. Ние оспорваме
факта, че не е извършено СМР. Напротив - то е извършило и приключило. Представям ги, с
оглед най-вече на възражението, направено в отговора за това, че единствения договор е бил
СМР, той е бил неизпълнен и сумите, които са платени по него, едва ли не са неусвоени и се
прилага една частна експертиза за около 30 000 лева. Видно е от протоколите, които
представям, че реално СМР са за много повече.
АДВ. М.: Оспорихме уведомлението до управителя на «Сириус 49» ЕООД, но моля
да приемете уведомлението от Г.Г. – управител на «Спа лукс» ЕООД до управителя на
«Сириус 49» ЕООД. Другите са неотносими към спора.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към
предмета на процесуалния спор
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата
молба и уточняващата молба копия на писмени доказателства, както следва: копие от вносна
бележка от 29.03.2021 г.; копие от пълномощно от 24.03.2021 г.; копие от договори за
парични заеми от 30.11.2016 г.; 14.12.2016 г.; 21.12.2016 г.; 21.12.2016 г.; копия от
извлечения от сметката на Г. Г. Г. за периодите от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г.; от
01.12.2016 г. до 30.12.2016 г.; от 01.12.2016 г. до 30.12.2016 г.; от 04.01.2017 г. до 31.01.2017
г.; от 06.02.2017 г. до 28.02.2017 г.; от 06.03.2017 г. до 31.03.2017 г.; от 03.04.2017 г. до
28.04.2017 г.; от 03.05.2017 г. до 31.05.2017 г.; от 05.06.2017 г. до 30.06.2017 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с отговора на
9
исковата молба вх. № 10328/31.05.2021 г.: копие от договор за правна защита и съдействие
от 27.05.2021 г.; копие от пълномощно от 21.05.2021 г.; копие от договор за доставка и
монтаж на оборудване на СПА център от 07.11.2016 г.; ведно с копие от спецификация 1
към договора – 10 листа; копие от вносна бележка от 08.11.2016 г.; копие от отчет по сметка
№ 147, изготвена на 17.01.2018 г.; копие от преводно нареждане от 29.11.2016 г.; копие от
отчет по сметка № 155, изготвена на 17.01.2018 г.; копие от преводно нареждане от
15.12.2016 г.; копие от отчет по сметка № 158, изготвена на 17.01.2018 г.; копие от преводно
нареждане от 20.12.2016 г.; копие от отчет по сметка № 162, изготвена на 17.01.2018 г.;
копие от преводно нареждане от 27.12.2016 г.; копие от отчет по сметка № 4, изготвена на
17.01.2018 г.; копие от преводно нареждане от 05.01.2017 г.; копие от отчет по сметка № 6,
изготвен на 17.01.2018 г.; копие от преводно нареждане от 10.01.2017 г.; копие от отчет по
сметка № 15, изготвена на 17.01.2018 г.; копие от преводно нареждане от 23.01.2017 г.;
копие от отчет по сметка № 17, изготвен на 17.01.2018 г.; копие от преводно нареждане от
26.01.2017 г.; копие от отчет по сметка № 30, изготвен на 17.01.2018 г.; копие от преводно
нареждане от 17.02.2017 г.; копие от договор за предоставяне на инвестиционен кредит №
100-1887/16.11.2016 г. – 16 листа; копие от платежно нареждане за кредитен превод за
сумата от 30 000 лева; копие от 2 броя вносни бележки; копие от платежно нареждане за
кредитен превод за 30 000 лева; копие от нареждане за кредитен превод с дата 09.06.2017 г.;
копие от справка за преводи от „Сириус-49“ ЕООД към „СПА ЛУКС“ ЕООД, съгласно
договор от 07.11.2016 г. на стойност 279 550,50 без ДДС; копие от констативен протокол от
29.06.2017 г.; копие от сертификат за оценителска правоспособност рег. № ********* от
14.12.2009 г.; копие от сертификат за оценителска правоспособност рег. № ********* от
12.12.2011 г.; 2 листа снимков материал; копие от таблица на КСС – изчисление моментна
снимка на състоянието на СПА център х-л „Сириус“ – 4 листа.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените в днешно
съдебно заседание от ищците писмени доказателства, както следва: копие от Протоколи за
установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР към 28.02.2017 г.;
11.03.2017 г.; 22.03.2017 г.; 29.03.2017 г.; 29.03.2017 г.; 15.04.2017 г.; 19.04.2017 г.; имейл
кореспонденция от 09.06.2017 г.; копие от Протокол № 10/09.06.2017 г. и копие от Протокол
№ 9/09.06.2017 г. за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР
към 09.06.2017 г.; копие от имейл кореспонденция от 28.02.2017 г. и от 01.03.2017 г.
СЪДЪТ УКАЗВА на процесуалните представители на ответника, че доказателствата,
приложени на лист 121 и 122 от делото са напълно нечетливо и ако желае съдът да съобрази
тяхната доказателствена стойност, следва да представи четливи копия на същите.
10
АДВ. Н.: Поддържам искането за разпит на свидетел, направено с исковата молба за
установяване на предоговарянето на условията по договор за заем от 21.12.2016 г. с падеж
01.03.2017 г., както и на какво основание са направени паричните преводи в периода от
28.12.2016 г. – 10.01.2017 г., с оглед твърдението ни в исковата молба, че първоначално е
сключен за една сума, а в последствие е предоговорен с друга сума. Желаем със свидетели
да установим, че между страните по спора е имало уговорка Г.Г. да предостави на Д.Д. по-
голяма сума от тази, на която е сключен договора за заем от 21.12.2016 г., с падеж на
01.03.2017 г.
АДВ. М.: Възразявам на това искане. Искането попада в забраната на чл. 164 от ГПК.
Не може да бъде установявано това обстоятелство със свидетелски показания.
Моля да уважите искането ни за допускане до разпит на двама свидетели за
установяване на възраженията ни за привидност на договорите. Със свидетелските
показания ще се установи, че последните договорки са между управителите на двете
търговски дружества и че парите, които са предоставени са по друго правоотношение, във
връзка с изпълнението на договора за СМР.
АДВ. П.: Считаме, че е недопустимо привидност да се установява със свидетелски
показания, съгласно чл. 164, ал. 1, точка 3 и чл. 165, ал. 2 от ГПК. Цитираният платежен
документ за плащане от «Сириус 49» ЕООД към доверителя ни доказва само плащане на
чужд дълг и не може да се третира като начало на писмено доказателство.
АДВ. Н.: Следователно твърдяната привидност няма как да се установява със
свидетелски показания, тъй като нямаме начално писмено доказателство. Този документ не
съставлява такова.
АДВ. П.: Моля да допуснете равен брой свидетели на ищеца и на ответника. С оглед
на това, че ответниците са поискали двама свидетели, моля и на нас да ни бъдат допуснати
двама за установяване на едно и също обстоятелство.
СЪДЪТ, като взе предвид направените доказателствени искания:
11
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в следващо съдебно заседание да се ползва от
показанията на двама свидетели, при режим на водене, с които да установи постигнати
договорености между Г.Г. и Д.Д., за промяна размера на договор за заем от 21.12.2016 г., с
падеж 01.03.2017 г., чрез неговото увеличаване.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в следващо съдебно заседание да се ползва от
показанията на двама свидетели, при режим на водене, с които да установи наличие на
договорки между управителите на «Сириус 49» ЕООД и «Спа лукс» ЕООД за трансфер на
парични суми, които да бъдат предавани от «Сириус 49» ЕООД на «Спа лукс» ЕООД, след
което да бъдат връщани от физическото лице – управителя на «Спа лукс» ЕООД - Г.Г. лично
на Д.Д..
АДВ. М.: С оглед направеното изявление в днешно съдебно заседание, че се спори за
произхода на сумите, които са получени от Д.Д., моля да допуснете провеждане на съдебно-
счетоводна експертиза, която да изследва какви преводи са били извършвани от «Сириус
49» ЕООД към «Спа лукс» ЕООД от 16.11.2016 г. (договор за кредит между «Сириус 49»
ЕООД и „Юробанк“) до 30.06.2017 г. (тогава са преустановени отношенията между двете
дружества). Какви суми са постъпили от банковата сметка на «Сириус 49» ЕООД по сметка
на «Спа лукс» ЕООД. Какви суми са били превеждани от тези средства от «Спа лукс» ЕООД
в полза на Г.Г. - управител на дружеството, какви суми и основанията за това са превеждани
от Г.Г. към Д.Д. с основанието и какви суми са били превеждани от Д.Д. към Г.Г. и
основанието за това. Вещото лице да отговори каква е била наличността по сметката на Г.Г.
към 16.11.2016 г., имал ли е други свободни парични средства, извън тези, получавани от
него, от сметката на «Спа лукс» ЕООД. Моля да ни предоставите възможност да посочим
банковите сметки.
АДВ. П.: Моля вещото лице да установи дали ищецът Г.Г. е подал в годишната си
данъчна декларация данни за подадени парични суми като заем, на какво основание, за
каква сума, с какъв падеж.
АДВ. Н.: По така поставените въпроси, макар и формулирани по-общо, се
противопоставяме. Считам, че по първия въпрос са представени доказателства. По втория
въпрос - ще се разкрият банкови тайни, които касаят трети лица. Не смятам това за
съобразно, с оглед на това производство. Ние сме представили извлечение от банковата
12
сметка на Г.. Предполагам, че за господин Д. няма да е проблем да представи също
извлечение от банковите сметки, за да може вещото лице да работи по конкретно
поставените въпроси.
АДВ. П.: Няма спор, че Г.Г. е получавал пари от «Сириус 49» ЕООД – дружеството,
представлявано от господин Д., но дали само с тези средства е предоставил заем – възможно
е. Няма спор, че Г.Г. е разполагал с пари, с които да оперира, от дейността на дружеството,
което управлява. Но дали са само с произход тези, преведени от «Сириус 49» ЕООД или има
и други - не можем да кажем в момента.
АДВ. Н.: Нямам въпроси към експертизата.
СЪДЪТ намира, че е допустимо и релевантно към спора провеждането на съдебно-
счетоводна експертиза, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА със следната задача:
вещото лице след запознаване с материалите по делото, справки в счетоводствата на двете
дружества и където още е необходимо да даде заключение по следните въпроси касателно
периода от 16.11.2016г. до 30.06.2017г.:
1) Какви преводи, за какви суми и на какво основание са били извършвани за периода
от 16.11.2016 г. до 30.06.2017 г. от банковата сметка на «Сириус 49» ЕООД към «Спа лукс»
ЕООД?
2) Какви суми са били превеждани от тези средства от «Спа лукс» ЕООД в полза на
Г.Г. - управител на дружеството?
3) Какви суми и на какво основание са превеждани от Г.Г. към Д.Д.?
4) Какви суми и на какво основание са били превеждани от Д.Д. към Г.Г.?
5) Каква е била наличността по сметката на Г.Г. към 16.11.2016г. и имал ли е други
свободни парични средства, извън тези, получавани от него от сметката на «Спа лукс»
ЕООД?
13
6) Декларирал ли е Г.Г. в годишната си данъчна декларация данни за предадени като
заем парични суми /процесните договори за заем/, на какво основание, каква сума и с какъв
падеж.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лева, вносими от ответника в петдневен срок,
считано от днес, с представяне на доказателства за внасянето им в същия срок.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да депозира писмено заключение в срока по чл. 199 от
ГПК.
Вещото лице ще бъде определено в закрито съдебно заседание, след представяне на
доказателства за внесен депозит.
СЪДЪТ УКАЗВА на процесуалните представители на ответника в 5-дневен срок,
считано от днес да посочат банковите сметки, по които са извършвани преводи от
доверителя им към дружеството на ищеца и към самия ищец.
СЪДЪТ призовава страните да проведат разговор помежду си за постигане на
споразумение.
АДВ. П.: Моля да ми бъде предоставено копие от протокола по електронна поща -
*************@*****.***.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на процесуалния представител на ищеца копие от протокола, след
неговото изготвяне.
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено за събиране
на допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 17.09.2021 г. от 10:00 часа, за
14
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:45 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
15