№ 84
гр. Свиленград, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200214 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №21-1253-002919 от
14.02.2022година на Началника сектор към ОД на МВР Хасково, Сектор
Пътна полиция Хасково , с което ОКТ. М. АХМ. с ЕГН ********** от град
П., ул.....№... за нарушение на чл.140,ал. 1от ЗДвП на основание
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца .
Жалбоподателят ОКТ. М. АХМ. в законно предвидения 14 дневен срок
обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се в жалбата,че при издаване на НП били
допуснати съществени процесуални нарушения , както на процесуалният
,така и на материалният закон. Твърди,че АУАН и НП били издадени от
некомпетентни органи,а отделно от това била нарушена процедурата по
съставянето на АУАН. Отделно от това не ставало ясно, кой бил водача на
МПС,липсвали посочени двама свидетели в АУАН,което според
жалбоподателя било съществено нарушение на процесуалните правила,а
отделно от това в НП не се сочели доказателства установяващи
1
нарушението,което отново водело до отмяна на обжалвания акт.Оспорва
извършеното нарушение,като твърди,че същото не било извършено виновно
от негова страна. С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на
обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с
адв.Т.,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Претендира
присъждане на разноски по делото, като представя списък на същите.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началника сектор към ОД на
МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, не изпраща представител и
не взема становище. В придружителното писмо до съда,моли съда да остави
жалбата без уважение,а в случай на отмяна на обжалвания акт,моли съда да
редуцира размера на претендираното адв.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково ,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Г. Д. П. и Вл. Ж. Д. се установява, че на 07.10.2021година
свидетелят Вл. Ж. Д. съвместно с колегата си св. Г. Д. П., при изпълнение на
служебните си задължения на АМ Марица при пътен възел Свиленград в
посока към гр.Хасково около 23.02часа спрели за проверка движещият лек
автомобил марка Фолксваген Пасат с рег.№ ЕН 3806 КТ,управляван от
жалбоподателя.
При извършената проверка полицейските служители установили,че лекият
автомобил бил собственост на Аян Мехмедов Салиев с ЕГН **********, но
МПС не било регистрирано по надлежния ред,тъй като регистрацията му
била прекратена по реда на чл.143,ал.15 от ЗДвП от 30.07.2021г.
Полицейските служители приели,че имало извършено нарушение от страна
на жалбоподателят по чл.140,ал.1от ЗДвП,поради което на 07.10.2021год.
съставили акт за установяване на административно нарушение на водача,като
Акта бил предявен и връчен лично на жалбоподателят , който не е вписал ,че
има възражения по акта.
Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е постъпило
2
възражение.
По случая са изготвени докладна,като е предложено АНПр да се прекрати и
материалите да се изпратят на прокуратурата за ангажиране на наказателната
отговорност на жалбоподателя и на 01.11.2021г. АУАН е бил прекратен на
основание чл.33,ал.2 от ЗАНН,относно нарушението по чл.140,ал.1 от
ЗДвП,като материалите са били изпратени на съответната прокуратура.
С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
10.02.2022г. ,прокурор от РП Хасково,ТО Свиленград отказал да се образува
досъдебно производство,като е прекратил преписката и е изпратил
материалите на АНО за ангажиране на адм.наказателната отговорност на
жалбоподателя.
Процесното е получено в регистратурата на АНО на 14.02.2022г.,като на
същата дата е резолирано за отношение.
Въз основа на Постановлението е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил
нарушение по чл.140,ал. 1от ЗДвП ,поради което на основание
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6месеца .
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
нарушител/водач,видно от която същият е многократно наказван за
извършени от него нарушения .
Приложена по АНПр е и справка за процесния лек автомобил,видно от
която на 30.07.2021г. е прекратена регистрацията на МПС на основание
чл.143,ал.15 от ЗДвП,като е посочено ,че в системата е регистриран договор
за продажба и МПС не е непререгистрирано.
Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
По делото от страна на процесуалният представител на жалбоподателя бе
допуснат и разпитан в качеството на свидетел лицето Х.Х.Х., който
твърди,че познавал жалбоподателя и заедно ходели до Турция,като за
процесния случай разбрал от самия жалбоподател,че бил спрян и му свалили
3
номерата на автомобила,който не бил собственост на последния. Свидетеля
сочи,че жалбоподателя се оплакал,че нямал знание,че автомобила е
нередовен/с прекратена регистрация/.
Съгласно приложеното по АНПр- НП в оригинал,ведно с разписка за
връчването му,се установява от същото,че то е връчено на жалбоподателя на
16.03.2022г.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Г.
Д. П. и Вл. Ж. Д., така също и от приетите писмени доказателства –докладни
, Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните
работи, справка за нарушител/водач , справка по история за процесното
ППС ,справка промяна на регистрация на МПС , писма и Постановление за
отказ да се образува наказателно постановление от 10.02.2022г. на РП
Хасково,ТО Свиленград последните приобщени по надлежния процесуален
ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Г. Д. П. и Вл. Ж. Д., възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
Група към ОД на МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, в този
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо
АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от
конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от
страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
4
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за констатираното от
тях през процесният ден.
Съдът кредитира и показанията на разпитания в качеството на свидетел от
страна на жалбоподателя Х.Х.Х., който твърди,че познавал жалбоподателя и
заедно ходели до Турция,като за процесния случай разбрал от самия
жалбоподател,че бил спрян и му свалили номерата на автомобила,който не
бил собственост на последния. Свидетеля сочи,че жалбоподателя се
оплакал,че нямал знание,че автомобила е нередовен/с прекратена
регистрация/,доколкото тези негови показания не противоречат на останалия
събран по делото доказателствен материал.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част
от АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК,
които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството -
истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните
възпроизведени в тях.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник на сектор
към ОД на МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, въпреки че се
оспорва по делото, последната се доказва от приетата по делото Заповед
№8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с
която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон
надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в
кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на
териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
5
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.
Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при
описание на процесното деяние е идентично, като изрично е посочено че
на визираната в тези два акта дата и място, жалбоподателят е управлявал
посоченото в актовете МПС,което е било с прекратена регистрация по
чл.143,ал.15 от ЗДвП ,считано от 30.07.2021г. Следователно нарушението е
описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в
цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на
защита. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на
ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на
службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните
постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В
процесният казус актосъставителят , безспорно се явява длъжностно лице от
службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения
6
по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно
постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи
(заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.
За пълнота на съдебният акт ,следва да се посочи,че не се възприема от
съда,твърдяното от страна на жалбоподателя за допуснато процесуално
нарушение,доколкото АУАН бил съставен в присъствието на един, а не на
двама свидетели, по следните съображения:
Действително, видно от самия АУАН, установява се, че същият е съставен
в присъствието само на един свидетел, (в този смисъл са и изявленията на
свидетеля П.). Същевременно разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, т. 7 от
ЗАНН (в редакцията на нормите, действаща към датата на съставяне на
АУАН) боравят с множественото число на термина „свидетели”, а чл. 43, ал.
1 от ЗАНН указва възможността АУАН да се подпише и само от един от
свидетелите. Това означава, че съставянето на Акта в присъствието на един
свидетел не води до опорочаване на процедурата до такава степен, че да
представлява основание за незаконосъобразност на НП, издадено въз основа
на такъв акт. Настоящата инстанция изхожда от позицията, че съществено
процесуално нарушение е налице тогава, когато същото препятства или
ограничава правото на защита на санкционираното лице или разколебава
достоверността на отразените в АУАН и в НП факти. Съставянето на АУАН в
присъствието само на един свидетел, в случая такъв по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН,
по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице.
Т.е. в случая не се установи препятстване за разкриване на обективната
истина, а критерий за същественост на процесуално нарушение е доколко и
дали ограничава правото на защита на санкционираното лице. В този смисъл
са Решение № 531 от 04.06.2018 година на Административен съд – Хасково
по КАНД № 367/2018 година, докладчик Съдията Росица Чиркалева –
Иванова, Решение № 397 от 18.05.2018 година на Административен съд –
Хасково по КАНД № 159/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева и
др.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че не се споделя доводът
изложен в жалбата,че в обжалвания акт не ставало ясно кой бил водача на
МПС,тъй като с посочване на действието –управление на МПС,безспорно
7
жалбоподателя е имал качеството на водач по смисъла на тълкуванието на § 6,
т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП
е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на
контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая
свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно
жалбоподателят е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като него са
възприели да управлява МПС и него са спрели за проверка след подаден
сигнал , както и на него са съставили АУАН.
Що се отнася до доводите в жалбата,че в обжалваното НП не са посочени
доказателствата установяващи твърдяното нарушение,което също според
жалбоподателя било съществено процесуално нарушение ,влечащо отмяна на
НП,също не се споделят от съда,тъй като дори и да се приеме,че
действително в обжалвания акт не се сочат такива,то това е въпрос на
доказване в процеса и при липса на такива,съдът е задължен да отмени НП
като неправилно и недоказано,а не като незаконосъобразно. Друг е въпросът
,че в НП е посочено,че има съставен акт от определено лице и е процесното е
съставено въз основа на постановление на прокурор от РП Хасково, ТО
Свиленград,което безспорно е сочене на събрани по АНПр
доказателства/писмени и гласни/.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
Относно визираното в обжалваният акт нарушение.
Видно от доказателствата по делото се установява, че на посочените в
наказателното постановление дата и място жалбоподателя е управлявал лек
8
автомобил Фолксваген Пасат , рег.№ ЕН 3806 КТ, собственост на трето лице,
като е безспорно и че този лек автомобил е бил управляван по път, отворен за
обществено ползване, както и че към датата на управлението същото МПС е
било със служебна прекратена регистрация, считано от 30.07.2021г.
Няма спор и че прекратяването на регистрацията на описания лек
автомобил е извършено по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП - служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, а и това изрично е
отбелязано в наказателното постановление. Прекратяването на регистрацията
в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните
органи да информират за прекратяването на регистрацията.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна
сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143,
ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата
на чл.143, ал.15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на
регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.
На всеки водач на МПС е вменено задължението да управлява по пътищата
само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.
Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не
освобождава водача от тази му отговорност. Действително с оглед
разпоредбата на чл.14, ал.2 във вр. с ал.1 от НК незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва
вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото
незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.
В настоящия случай незнанието на факта, че управляваният автомобил е
със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от водача
непредпазливост под формата на небрежност, като същият не е съзнавал и не
е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е
могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост.
По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не
е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено
9
непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, лицето следва да
носи административно наказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП.
Установените по делото факти и анализът на цитираните законови
разпоредби обосновават извод, че жалбоподателя е осъществил виновно
вмененото му нарушение. Като водач, той е приел да управлява лек
автомобил, на който не е бил собственик, но е бил длъжен именно в
качеството си на водач да се осведоми от собственика на автомобила или от
лицето, което му го предоставя за управление, дали автомобилът има
действаща регистрация.
На практика е следвало да провери предадените му с автомобила
документи и конкретното за случая - свидетелство за регистрация на
процесното МПС, като установи и си изясни данните, вписани относно
собствеността на автомобила.
При различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му
предоставя автомобил, е следвало да се увери на какво се дължи това
несъответствие. Като не е сторено това, то водачът е проявил небрежност, а
това обосновава и вината му. Независимо, че същият не е бил собственик на
автомобила, а само го е управлявал, той е бил длъжен да знае предвидените в
ЗДвП последиците при бездействие да се регистрира новият собственик.
Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на
МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери,
че няма законоустановени пречки да извърши това, включително дали
управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало
технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка ГО и други.
Именно в посока на това задължение е и разпоредбата на чл.100, ал.1 от
ЗДвП, съгласно която водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него;
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, и за тегленото от него
ремарке; документ за сключена задължителна застраховка ГО на
автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява, и за
тегленото от него ремарке; превозните документи, определени от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията; при напускане
10
на територията на страната - валиден международен сертификат за ГО на
автомобилистите за чужбина /Зелена карта/; документ, отразяващ датата за
извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата
изправност, удостоверяващ, че МПС, което управлява, и тегленото от него
ремарке се допускат за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване.
Така може да бъде направен обоснован извод, че в настоящия случай е
имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат водача да
прояви активност, като установи дали управляваният процесен автомобил е
редовно регистриран.
Правилно според съда административно – наказващият орган е приложил и
съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл.175,ал.3 от
ЗДвП,съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Административното наказание в конкретния случай съдът намира за
правилно и законосъобразно определено,както по вида си, така и по размера
си, индивидуализиран в минималния такъв, предвиден в закона,т.к. според
настоящият съдебен състав така определения размер от страна на АНО е
съответен на тежестта на нарушението и нарушител,поради което Съдът
приема за доказан и съответно справедлив.
Също така, настоящия съдебен състав счита, че деянието не следва да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази
връзка съдът намира, че с оглед естеството на казуса, следва да бъде отчетен
факта, че управлението на МПС е правно регламентирана дейност, която се
подчинява на строго предвидени правила и норми и следва да се осъществява
само от лица, придобили свидетелство за управление на МПС по съответния
ред,които да съобразяват своето поведение със законовите критерии
залегнали в ЗДвП. А с оглед на изложеното съдът намира, че деянието,
описано в обжалваното наказателно постановление с оглед степента на
неговата обществена опасност и риска, който носи за околните, не може да
бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените доводи,съдът намира,че наказателното постановление
11
следва да бъде потвърдено изцяло.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По делото се претендират разноски от страна на жалбоподателя,за което е
представен и списък на същите в размер на 400лева,а от страна на АНО не се
претендират присъждане на разноски.
С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя не следва да бъде
уважена.
Следва в тежест на жалбоподателя да се възложат направените от съда
разноски за заплащане на пътните разноски на двамата свидетели за
явяването им в съдебните заседания по делото,а именно в общ размер на
82,35лева ,както и 5лева в случай на служебно издаване на ИЛ.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. с ал.2,т.5 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №21-1253-002919 от 14.02.2022година на Началника
сектор към ОД на МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково , с което
ОКТ. М. АХМ. с ЕГН ********** от град П., ул.....№... за нарушение на
чл.140,ал. 1от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца .
ОСЪЖДА жалбоподателят ОКТ. М. АХМ. с ЕГН ********** от град П.,
ул.....№... ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка
на РС Свиленград сумата в размер на 82,35лв. , представляващи пътните
разноски на свидетели за явяването им в съдебно заседание, ведно с 5 лв. (пет
лева) в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
12
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13