№ 457
гр. П***, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220102259 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.143 и чл.149 СК.
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на Р. Н.
ЯНК., ЕГН ***, в качеството й на майка и законен представител на Д. ЕМ. АС., роден на
*** г. и М. ЕМ. АС., роден на *** г. и тримата с адрес: гр. В***, ул. ** ***, със съдебен
адрес; гр. П***, ул. „Ц*** С***“ ***, кантора ***, чрез адвокат М.К. от АК П***, против
ЕМ. Г. АС., ЕГН *** от с. С***, общ. С***. /Към настоящото производство е присъединено
гр.д. № 3581/2021 г., по описа на РС П***, по което е предявена искова претенция по чл.149
СК./
В исковите молби се твърди, че ответникът е баща на малолетните деца Д. ЕМ. АС. и
М. ЕМ. АС.. Ищцата сочи, че с ответника се разделили преди седем години и той създал
друго семейство в Г***. Сочи, че не полагал най-елементарни грижи, както и не плащал
издръжка за децата, като ищцата се грижила за всичко с помощта на своите родители.
Твърди, че детето Д*** е ученик в трети клас в ОУ „С*** К*** и М***“ гр. В***, а детето
М*** посещавал целодневна детска градина в гр. В***. Ищцата твърди, че получавала
заплата в размер на 500 лева и отделно от това социална помощ в размер на общо 200 лева
за двете деца, но тези средства били недостатъчни.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева за
детето Д. ЕМ. АС. и 200 лева за детето М. ЕМ. АС., чрез майка им и законен представител Р.
Н. ЯНК., считано от деня на предявяване на исковата молба до настъпване на основания за
изменение или прекратяване задължението за плащане на издръжка, както и ответникът да
1
бъде осъден за заплати на детето си Д. ЕМ. АС. издръжка за минал период в размер на 3000
лева и за детето М. ЕМ. АС. в размер на 2400 лева, чрез майка им и законен представител Р.
Н. ЯНК., считано за периода от 28.06.2020 г. до депозиране на исковата молба. Претендира
разноски.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването се явява Р.Я., майка на
ищците и адвокат К. от АК П***, която моли съда да уважи исковата молба.
На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал такъв, чрез назначения му особен
представител адвокат Г.Б. от АК П***, с който счита предявените искове за допустими и
основателни, като ги оспорва по размер, тъй като не се сочили конкретни доказателства
относно обстоятелството, че детето Д*** е ученик в трети клас, както и че детето М***
посещавало целодневна детска градина.
С протоколно определение от 05.01.2022 г. съдът е освободил назначения особен представител, тъй
като преди съдебното заседание е депозирана молба от ответника, ведно с пълномощно, с което е
упълномощил адвокат Ч. от АК П***.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването се явява ответникът и
адвокат Ч., които молят съда да отхвърли исковата молба. Претендира разноски.
Контролиращата страна Д „СП“ С*** не изпраща представител и не ангажира
становище извън депозираните социални доклади.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че са родители на децата Д. ЕМ. АС. и М. ЕМ. АС..
Последното се установява и от приложените по делото дубликати на удостоверения за
раждане издадени от общ. П*** на 11.02.2019 г..
От приложеното удостоверение от общ. С*** с рег. № 37/26.04.2021 г. се установява,
че трудовото възнаграждение на Р.Я. за месец март 2021 г е в размер на 534,78 лева.
От удостоверения издадени от Д „СП“ С*** се установява, че майката на децата е
получавала месечно от м. 08.2020 г. до м. 03.2021 г. сумата в размер на помощи/добавки на
основание чл.7, ал.1 ЗСПД и чл.9 ППЗСП в общ размер на 211,5 лева или общо в размер на
2547,80 лева, както и от м. 07.2021 г. до м. 12.2021 г. сумата в общ размер на 1699,55 лева.
По делото е приложено удостоверение № РД-02.82/07.11.2022 г., от което се
установява, че на детето М.А. през учебните години 2018/2019, 2019/2020, 2020/2021 и
2021/2022 са му били осигурени всички необходими средства за учебни помагала и пособия
от майката Р.Я..
От служебна бележка с № РД.02.78/05.01.2022 г. се установява, че към момента на
издаването й М.А. е ученик в първи клас през учебната 2021/2022 година в ОУ „Св. Св.
К*** и М***“ с. В***, а от служебна бележка с № РД.02.79/05.01.2022 г. се установява, че
към момента на издаването й Д.А. е ученик в четвърти клас през учебната 2021/2022 година
в ОУ „Св. Св. К*** и М***“ с. В***.
2
От приложените удостоверения за настоящ адрес на децата от 05.01.2022 г. се
установява, че техният настоящ адрес е в . В***, ул. „Петдесет и трета“ ***.
Представени са медицински документи за болнично лечение на децата извън
процесния период.
В първоначално представените социални доклади с изх. № ПР/Д-РА-С/80-001 и изх.
№ ПР/Д-РА-С/80-002 от 30.12.2021 г. са отразени релевантни за предмета на делото факти,
които макар и по вторичен път установяват, че основните грижи за децата Д*** и М.А.и към
момента на изготвянето му се полагат от тяхната майка Р.Я. с подкрепата на нейните
родители. Посочено е, че децата са физически здрави и нямат установени хронични
заболявания.
От последния социален доклад с изх. № ПР/Д-РА-С/20-002 от 06.04.2022 г. се
установява, че основните грижи за децата Д*** и М.А.и се полагат от бащата, от средата на
месец декември 2021 г.. Посочено е, че са записани през учебната 2021/2022 година в ОУ
„Х*** Б***“ с. С***. Последното се потвърждава и от служебни бележки с № 54 и № 55
издадени от основното училище на 27.01.2022 г..
За изясняване на фактическата обстановка по делото са допуснати до разпит в
качеството на свидетели лицата Н*** Я*** Я*** – баща на Р.Я. и Л*** Г*** А.а – сестра на
ответника. При анализа на свидетелските показания съдът съобрази разпоредбата на чл.172
ГПК.
От показанията на свидетеля Я*** Я*** се установява, че Р*** и Е*** са разделени
от около 2 години, като след раздялата децата останали да живеят при майка си, която се
грижила за тях и ги издържала. Свидетелят посочва, че дъщеря му е трудово ангажирана.
Сочи, че ответникът е давал пари за децата „когато му скимне“ до 50 евро, като не може да
уточни колко често е давал тази сума. Споделя, че отпреди Коледа 2021 г. децата Д*** и
М*** живеят при баща си. Посочва, че преди да ги вземе да живеят при него, децата отново
са ходили, като уточнява, че това е било на два, три месеца. При връщането им не е давал на
децата пари или нещо да им е купувал. Не си спомня ответникът да е купувал подаръци на
децата.
Съдът кредитира показанията на свидетели. Същите кореспондират с приложените по
делото писмени доказателства, в т.ч. и социалните доклади. Не на последно място, в частта
касаеща превеждането на паричната сума от страна на бащата, същите се потвърждават и от
направеното признание на ищцата в дадените от нея обяснения по чл.176 ГПК.
От показанията на свидетелката Л*** А.а се установява, че децата вече живеят при
нейния брат – ответникът и са ученици в училището в с. С***. Свидетелката твърди, че
всеки месец ответникът е изпращал пари на ищцата за издръжка на децата, като изяснява, че
сумата е била в размер на 200 евро, 300 евро и по 150 евро. Твърди, че след раздялата на
родителите през 2017 г. децата живеели 15 дена при баща си и 15 дена при майка си.
Твърди, че децата живеят постоянно при баща си от лятото на 2021 г..
Съдът кредитира показанията на свидетелката единствено в частта, в която заявява,
3
че родителите на децата са разделени и че децата към момента се отглеждат от баща си и
учат в с. С***, тъй като кореспондират в тази част с приложените по делото писмени
доказателства и в частност със социалните доклади. В останалата си част показанията не
следва да се кредитират, тъй като са неподкрепени от доказателства по делото. Следва да се
посочи, че съдът предостави възможност на ответника да ангажира доказателства за
твърдените от свидетеля парични преводи, но такива не бяха представени. По отношение на
показанията, в частта, в която свидетелката заявява, че децата са живеели по 15 дни при
всеки един от родителите, същите отново останаха некореспондиращи с останалите
доказателства. Напротив от социалния доклад се установи, че преди децата да заживеят при
ответника, основните грижи за тях са полагани от майка им с помощта на нейните родители.
От обясненията дадени от страните се установява, че ответникът е трудово ангажиран
и получава възнаграждение в размер на 600 евро месечно. Ищцата от своя страна споделя,
че е получавала парични суми от ответника в размер на 50 евро, но не всеки месец, а през
няколко месеца „ако ми е изпратил пари един месец на следващите три изобщо не ми е
пращал“.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
За успешното провеждане на предявените искове следва да бъде установено, че
лицето претендиращо издръжка е ненавършило пълнолетие дета на ответника, както и че
предявеният размер на издръжката съответства на нуждите на детето, както и на
възможностите на дължащия издръжка родител. Ищецът следва да установи и твърдяния
момент на фактическа раздяла на родителите.
Безспорно е по делото, а и се установява от приетите доказателства, че Р.Я. и Е.А. са
родители на 11-годишния Д.А. и на 8-годишния М.А.. Установи се от събраните по делото
гласни доказателства, че майката Р.Я. е полагала преките и непосредствени грижи за децата
от раздялата между родителите до 27.12.2021 г. /Р.Я. в проведеното с.з. на 16.03.2022 г.
заявява, че децата са при бащата от 27.12.2021 г./. Във връзка с последното съдът намира, че
предявеният иск по чл.143 ГПК следва да се уважи за периода от депозирането на исковата
молба в съда – 28.06.2021 г. до 27.12.2021 г. и да се отхвърли за в останалата част за периода
след 27.12.2021 г..
Предвид липсата на наведени твърдения за особени нужди, а и липса на
доказателства в този смисъл, съдът намира, че децата имат нормалните и обичайни за
тяхната възраст потребности и с оглед правилното им отглеждане и възпитание, съдът
приема, че същите се нуждаят от средства за покриване на ежедневни нужди от храна,
облекло, консумативи, както с оглед възрастта им и средства за посрещане на обичайни
епизодични заболявания, съпътстващи израстването.
Според критериите, залегнали в чл.50 ППЗЗДетето, във вр. с Постановление № 305 на
МС от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход,
необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете от 3 до 14 години е в размер на
4
3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход, или 262,50 лева. Държейки сметка, че
този критерий се отнася за деца лишени от родителска грижа и отчитайки индивидуалните
потребности на децата, както и обществено-икономическата обстановка в страната, съдът
определя необходимата месечна издръжка за детето Д.А. в размер на 400 лева, а за детето
М.А. в размер на 350 лева. От тази сума следва да бъде приспадната месечната помощ за
отглеждане на дете по чл.7 от Закона за семейните помощи за деца, която майката сочи да
получава и същото се установява от приложените удостоверения от Д „СП“ С***. Същата е
в размер на 90 лева или по 45 лева за всяко едно от децата. Месечната стойност на тази
помощ се предоставя за децата и следва да бъде използвана за личните им нужди и
издръжка, респ. приспадната от общия размер на издръжката.
Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен
между двамата родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните
възможности и материално състояние.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че бащата е трудово
ангажиран и получава възнаграждение в размер на 600 евро или 1174,98 лева. Следва да
бъде отчетено и, че майката е трудово ангажирана и получава брутно възнаграждение в
размер на 534,78 лева. Също получава и добавка на основание чл.9 от ППЗСП в размер на
121,50 лева.
При това положение и отчитайки липсата на данни ответникът да дължи издръжка на
други лица, съдът намира, че същият е в състояние да поеме издръжката за детето Д*** в
размер на 220 лева. Остатъкът от издръжката в размер на по 135 лева следва да бъде поет от
майката. За детето М*** да поеме издръжка в размер на 200 лева. Остатъкът от издръжката
в размер на по 105 лева следва да бъде поет от майката.
При отчитане размера на издръжката, който се е поемал от майката, съдът съобрази
че тя е полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата от
момента на депозиране на исковата молба до 27.12.2021 г..
С оглед на горните изводи исковата претенция следва да бъде уважена до посочения
размер, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.06.2021 г. до
27.12.2021 г., ведно със законната лихва върху издръжката до окончателното й изплащане
или сумата в размер на 1312,67 за детето Д*** и сумата в размер на 1193,33 лева за детето
М***.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК за частта на решението, с което се присъжда
издръжка, следва да се допусне предварително изпълнение.
По издръжката за минало време:
Разпоредбата на чл.149 СК предвижда възможност да се претендира издръжка за
минал период от време, ограничавайки същия до една година назад от предявяване на иска.
В настоящия случай в сезиралата съда молба с вх. № 18810/13.10.2021 г., по която е
образувано гр.д. № 3581/2021 г. по описа на РС П***, присъединено към настоящото, е
отправено искане за присъждане на издръжка за минало време, считано една година назад от
5
28.06.2021 г. датата на депозирането на първоначалната искова молба, с която е предявена
претенцията по чл.143 ГПК. Исковата претенция по чл.149 ГПК е предявена на 13.10.2021 г..
Съгласно чл.149 СК „издръжка за минало време може да се търси най-много за една година
преди предявяването на иска.“, поради което претенцията за периода надхвърлящ една
година назад от предявяването на иска, а именно от 28.06.2020 г. до 13.10.2020 г. следва да
се отхвърли като неоснователна.
С оглед горните критерии, които съдът е съобразил при определяне размера на
издръжката по чл.143 СК, размерът на издръжката за минало време също следва да бъде
определен в размер на 220 лева за Д*** и 200 лева за М***. По делото не се доказа
твърденията на ответника, че двамата родители са отглеждали децата си по 15 дни месечно,
поради което съдът счита, че в този период майката е полага непосредствените грижи за
децата, без участието на бащата. Така определеният размер следва да бъде присъден от
13.10.2020 г. до 28.06.2021 г.. От определената издръжка следва да се приспадне сумата от
по 50 евро за всяко едно от децата, тъй като майката направи признание, че е получава по 50
евро, но не всеки месец, а през няколко месеца „ако ми е изпратил пари един месец на
следващите три изобщо не ми е пращал“, т.е. съдът счита, че в процесния период ответникът
е изпратил на Р.Я. за отглеждането на децата му сумата в общ размер на 100 евро, или за
всяко едно от децата по 50 евро – 97,79 лева. При това положение искът с правно основание
чл.149 СК следва да бъде уважен за сумата от 1757,54 лева за периода от 13.10.2020 г. до
28.06.2021 г. за детето Д***, като претенцията за разликата до предявения размер от 3000
лева и за периода от 28.06.2020 г. до 13.10.2020 г., следва да бъде отхвърлена. По отношение
на детето М*** искът с правно основание чл.149 СК следва да бъде уважен за сумата от
1588,92 лева за периода от 13.10.2020 г. до 28.06.2021 г., като претенцията за разликата до
предявения размер от 2400 лева и за периода от 28.06.2020 г. до 13.10.2020 г., следва да бъде
отхвърлена.
С оглед уважената част от исковете и представените доказателства за сторени от
ищцовата страна разноски, съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да
заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 232,29 лева.
Съгласно формираната воля на съда по предявените искове и на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на РС П*** държавна такса в размер на
234,66 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕМ. Г. АС., ЕГН *** от с. С***, общ. С***, ДА ЗАПЛАТИ на децата си
Д. ЕМ. АС., роден на *** г. и М. ЕМ. АС., роден на *** г., чрез тяхната майка и законен
представител Р. Н. ЯНК., ЕГН *** с адрес: гр. В***, ул. ** ***, месечна издръжка за детето
Д. ЕМ. АС. в размер на 220 лева /двеста и двадесет лева/ и за детето М. ЕМ. АС. в размер на
200 лева /двеста лева/. считано от 28.06.2021 г. до 27.12.2021 г. или сумата в размер на
6
1312,67 за детето Д.А. и сумата в размер на 1193,33 лева за детето М.А. за посочения период,
ведно със законната лихва върху издръжката до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 220 лева месечно до предявения размер от 250 лева
месечно за детето Д. ЕМ. АС. и за периода след 27.12.2021 г. по отношение на двете деца.
ОСЪЖДА ЕМ. Г. АС., ЕГН *** от с. С***, общ. С***, ДА ЗАПЛАТИ на децата си
Д. ЕМ. АС., роден на *** г. и М. ЕМ. АС., роден на *** г., чрез тяхната майка и законен
представител Р. Н. ЯНК., ЕГН *** с адрес: гр. В***, ул. ** ***, издръжка за минало време за
периода 13.10.2020 г. до 28.06.2021 г. в размер на 1757,54 лева /хиляда седемстотин
петдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/ за детето Д. ЕМ. АС. и сумата в размер
на 1588,92 лева /хиляда петстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/ за
детето М. ЕМ. АС., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за издръжка за разликата над 1757,54
лева до претендирания размер от 3000 лева за детето Д. ЕМ. АС. и за разликата над 1588,92
лева до претендирания размер от 2400 лева за детето М. ЕМ. АС. и за периода от 28.06.2020
г. до 13.10.2020 г., на основание чл.149 СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕМ. Г. АС., ЕГН *** от с. С***, общ. С***, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Н. ЯНК.,
ЕГН *** с адрес: гр. В***, ул. ** ***, сумата от 232,29 лева /двеста тридесет и два лева и
двадесет и девет стотинки/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕМ. Г. АС., ЕГН *** от с. С***, общ. С***, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд П*** сумата от 234,66 лева /двеста тридесет и
четири лева и шестдесет и шест стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд П*** в
двуседмичен срок след изтичане на срока по чл.316 ГПК, обявен на страните в открито
съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – П***: _______________________
7