О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б
въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана Атанасова
като разгледа
докладваното от съдия Коджабашева
ч. гр. дело № 2949 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по повод подадена на 26.10.2018 г. от „И.“
ЕООД- ***- длъжник по изпълнението,
жалба срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 4.02.2016 г., издадено по изпълнително дело № 20148380410887 на частен
съдебен изпълнител М.Б.- с рег.№ 838 на КЧСИ и район на действие СГС, с което в резултат на проведена през периода 28.12.2015
г.- 28.01.2016 г. публична продан на К.С.Д./ЕГН **********/ е възложен АПАРТАМЕНТ
на втория надпартерен етаж в жилищната сграда на ул.„******в гр. София, ведно с
1/9 идеална част от общите части на сградата и от дворното място, върху което
същата е построена. Поддържа се в жалбата, че
дружеството- жалбоподател не било надлежно уведомено за атакуваното
постановление за възлагане, тъй като съобщението за това не му било връчено по
реда на чл.50, ал.2 ГПК, а било връчено на лице, което било управител на един
от останалите длъжници по изпълнителното дело, поради което и жалбата била
подадена в законния срок. Излагат се и доводи за нарушаване на процедурата по
наддаване, тъй като съставеният протокол по чл.492 ГПК не съдържал законоустановените
реквизити.
Взискателят по изпълнението „Р./България/“ ЕАД- гр. София
оспорва жалбата на длъжника „И.“ ЕООД, като моли да бъде оставена без
разглеждане като недопустима, евентуално- да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Наддавачът, комуто е възложен продаваемият имот- К.С.Д.оспорва
жалбата, като излага доводи за недопустимост, евентуално за неоснователност на
същата.
Длъжникът по изпълнението „Е.Б.“ ЕООД и ипотекарният
длъжник „Т.С.“ ЕООД /н/- чрез синдик Л.К., изразяват становище за основателност
на жалбата.
Длъжникът по изпълнението „Б.С.“ ЕООД /н/ не изразява
становище по жалбата.
Частният съдебен изпълнител по изпълнителното дело излага
мотиви по обжалваните действия- съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в
които поддържа съображения за недопустимост на жалбата- като просрочена, като
сочи, че обжалваното възлагателно постановление от 4.02.2016 г. е влязло в сила
повече от година преди подаване на жалбата от длъжника „И.“ ЕООД.
Софийски градски
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и
обсъди наведените в жалбата доводи и мотивите на ЧСИ, намира следното:
Жалбата на „И.“ ЕООД е процесуално недопустима- като подадена след изтичане на срока по
чл.436, ал.1 ГПК, и следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.436, ал.1 ГПК жалбата срещу
подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител следва да бъде
подадена в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е
присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите
случаи- от деня на съобщението. Обжалваният от единия от длъжниците по изпълнението
акт на ЧСИ е издадено на 4.02.2016 г. възлагателно постановление, за чието
съставяне страните не се призовават и не присъстват при издаването му, поради
което и срокът за обжалването му започва да тече от съобщаването му на страните
по изпълнителното дело, евентуално от узнаването му- от трети за изпълнителното
дело лица.
В случая към датата на образуване на изпълнителното дело-
26.11.2014 г., и до 19.12.2016 г. вписаният в Търговския регистър при АВп адрес
на управление на длъжника по изпълнението „И.“ ЕООД /ЕИК *******/ е бил в гр.
София, Район „Витоша“, „*******. Изпратената до дружеството покана за
доброволно изпълнение е връчена по реда на чл.50, ал.4 ГПК- чрез залепване на
уведомление на посочения адрес на управление, вписан в Търговския регистър, на
27.11.2014 г., тъй като при посещенията на връчителя не са открити служители,
които да приемат съобщението. Независимо от разпоредбата на чл.50, ал.4, изр.2 ГПК, според която второ уведомление не се лепи, съдебният изпълнител е
продължил да изпраща съобщения на адреса на управление дружеството, по- голяма част
от които са връчени чрез залепване на уведомление по чл.50, ал.4 ГПК, тъй като при
посещенията на връчителя не е било открито лице, което да получи същите. Някои от
изпратените на адреса съобщения са получени от лицето Т.Ч., обозначено като
„управител“, като това лице е получило и изпратени до другия длъжник по
изпълнителното дело- „Е.Б.“ ЕООД съобщения. Видно от справка в Търговския
регистър, извършена по реда на чл.23,
ал.6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, Т.Ч. е управител и
едноличен собственик на капитала на „Е.Б.“ ЕООД, което дружество до 19.12.2016
г. е имало вписан в ТР адрес на управление, съвпадащ с адреса на управление на длъжника
„И.“ ЕООД. Посоченото лице- Т.Ч., е получателят и на адресираното до длъжника „И.“
ЕООД съобщение за процесното възлагателно постановление, връчено на 10.02.2016
г. При така установените относно търговската регистрация на посочените
дружества и връчването на книжата по изпълнителното дело данни събиране на други
доказателства, освен съдържащите се в приложеното изпълнително дело, за
установяване на посочените релевантни обстоятелства, които при това не се
оспорват от участниците в изпълнителното производство, не е необходимо за извършваната
от настоящия съд преценка по допустимостта на жалбата.
Наред с горното въз основа на приложените към възражението
на взискателя и мотивите на ЧСИ доказателства се установява, че през м.09.2017
г. длъжникът „И.“ ЕООД е подал в Районен съд- Генерал Тошево искова молба, към
която е приложил издадено от ЧСИ Б..Удостоверение № 07195/ 17.01.2017 г. по
изп. дело № 20148380410887, в което са описани възложени по изпълнителното дело
имоти в сградата на ул.„******в гр. София, включая възложеният на К.Д.с
оспореното по настоящото дело възлагателно постановление от 4.02.2016 г. апартамент
на втория надпартерен етаж в същата сграда. Посочено е в цитирания документ и
че постановлението за възлагане от 4.02.2016 г не е влязло в сила, тъй като е
обжалвано с конкретно посочена в удостоверението жалба.
При тези данни и доказателства се налага приемането на
извод, че жалбата на длъжника по изпълнението „И.“ ЕООД с вх.№ 66390/ 26.10.2018
г. на ЧСИ /вх.№ 28368/ 28.02.2019 г. на СГС/ не е подадена в преклузивния срок
по чл.436, ал.1 ГПК, поради което и като процесуално недопустима /просрочена/
следва да бъде оставена без разглеждане.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
нередовно връчване на съобщението за процесното постановление. Тъй като към датата
на издаване на възлагателното постановление /4.02.2016 г./, а и към датата на
изпращане на съобщението за него жалбоподателят не е имал вписан в Търговския
регистър адрес на управление, различен от адреса, на който му е връчено
съобщение по изпълнителното дело по реда на чл.50, ал.4 ГПК /новият адрес на
управление е вписан в ТР на 19.12.2016 г./, съдебният изпълнител не е дължал
изпращането на последващо нарочно съобщение за постановлението от 4.02.2016 г.
на същия адрес- арг. чл.50, ал.4, изр.2 ГПК. Дори да се приеме, че е налице нередовност
на процедурата по съобщаване на обжалваното постановление за възлагане от
4.02.2016 г. на жалбоподателя, от приложените към възраженията на взискателя и
мотивите на ЧСИ доказателства се установява, че към м.09.2017 г. това постановление
е било известно на „И.“ ЕООД. Аргумент в подкрепа на горното се извежда и от обстоятелството,
че жалбоподателят „И.“ ЕООД е участвал като страна в съдебните производства по т.д.№
1624/ 2016 г. на ВКС, ТК, І ТО и ч.т.д.№ 2645/ 2016 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО /за
които са приложени доказателства/ и по ч. гр.д.№ 7737/ 2017 г. на СГС, ГК, ІV-
Б въззивен състав /служебно известно на настоящия съд/, образувани по жалби
срещу издадени по изпълнителното дело други възлагателни постановления.
При тези съображения жалбата на
длъжника по изпълнението „И.“ ЕООД като процесуално недопустима следва да бъде
оставена без разглеждане, а образуваното по повод на нея съдебно производство
следва да бъде прекратено.
Водим от горното, Софийски градски съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 66390/ 26.10.2018 г. на ЧСИ
/вх.№ 28368/ 28.02.2019 г. на СГС/ на „И.“ ЕООД- *** /ЕИК *******/- длъжник по
изпълнението, срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 4.02.2016
г., издадено по изп. дело № 20148380410887 на ЧСИ М.Б.- с рег.№ 838 на КЧСИ и
район на действие СГС, с което в резултат на проведена през периода 28.12.2015
г.- 28.01.2016 г. публична продан на К.С.Д./ЕГН **********/ е възложен АПАРТАМЕНТ
на втория надпартерен етаж в жилищната сграда на ул.„******в гр. София, ведно с
1/9 идеална част от общите части на сградата и от дворното място, върху което
същата е построена, като процесуално
недопустима /просрочена/, и
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 2949/ 2019 г. на Софийски градски съд, ГК,
ІV- Б въззивен състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред Софийския апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.