РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Търговище, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. П.
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20243500500142 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 43 от 12.04. 2024 г., по гр.д. № 405/ 2022 г. на РС –
Омуртаг, е отхвърлен предявеният от В. С. В., от с. П. к., община Разград и С.
Г. Н., с постоянен адрес: град И., срещу В. Г. П., от гр. Л., иск да бъде признато
за установено, че ищците са собственици по наследство и давност при права
по ½ идеална част за всеки от тях от 5000/6432 идеални части от недвижим
имот, съставляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46468.501.102 по
кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на село М., община А.,
област Търговище с площ от 6432 кв.м., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и е оставено без уважение искането им за отмяна на
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит въз основа на
обстоятелствена проверка №181, том 1, рег. №1408, дело №161 от 22.03.2022 г.
на нотариус С.на Йорданова – рег. №674 на НК град София, район на действие
– РС – Омуртаг, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Отхвълен е и искът на посочените по-горе ищци срещу К. О. Н. от гр.
Търговище и Б. В. С. – Н.а, от с.гр., по чл. 108 от Закона за собствеността, да
бъде признато за установено спрямо тях, че ищците са собственици по
наследство и давност при права по ½ идеална част за всеки от тях от 5000/6432
1
идеални части от описания по-горе недвижим имот и да бъдат осъдени К. О.
Н. от гр. Търговище и Б. В. С. –Н.а, да им предадат собствеността и
владението върху така описания имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Присъдени са в полза на ответниците и направените по делото разноски
в размер на 815 лева за В. П. и 1200 лева за семейство Н.и.
Срещу това решение е постъпила жалба от ищците, чрез адвокат М. –
упълномощен от първа инстанция. В нея се излагат съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на решението, свързани със
свидетелските показания и на това, че съдът е дал вяра на свидетелите на
ответника, като от друга страна е пренебрегнал доказателствата за
декларирането на имота. Нямало доказателства, че целият имот е бил във
владение на наследодателя на първата ответница. Имало освен това
нарушения на процесуалните правила, имало непълнота на доказателствата.
Излагат се доводи и във връзка с това как и по какъв начин владелецът на
имота следва да демонстрира намерението си за придобиване на
собствеността и пред кого. Иска се отмяна на решението и постановяване на
ново, с което претенцията да бъде уважена, както и да се присъдят
направените разноски. В съд.зас. адвокат М. поддържа жалбата.
От ответницата В. П. е постъпил отговор чрез адвокат Р. –
пълномощник. Оспорва се жалбата и изложените в нея доводи. Една голяма
част от сочените процесуални нарушения не са такива, а са коментира
решаващата дейност на съда, което говори за доводи за необоснованост.
Исканията за прилагането на нови доказателства са преклудирани, а част от
тях били и нечетливи. Моли решението да се потвърди и да бъдат присъдени
направените разноски. В съд.зас. адвокат Р. поддържа отговора.
Постъпил е отговор и от адв. М. – пълномощник на на ответниците Б. В.
и К. Н.. В него тя оспорва жалбата, като счита, че ищците нито твърдят, че са
упражнявали владение върху имота, нито доказват такова. Подадените от тях
декларации за заплащане на данък върху имот не идентифицират точното
местоположение на имота, като е посочена само площ от 5000 кв.м. С оглед на
това и няма как да установят давностно владение. Съдът бил обсъдил всички
доказателства и възражения на страните. Затова се иска решението да бъде
потвърдено. В съд.зас адвокат М. поддържа отговора си.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства и като обсъди
доводите на страните, установи следното: решението е валидно и процесуално
допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният
съд препраща към мотивите на РС – Омуртаг по отношение на установените
факти и правните изводи.
В допълнение и с оглед развитите оплаквания в жалбата, се излагат и
допълнителни доводи от въззивната инстанция.
На първо място по отношение на това какво е приел съдът за установено
във връзка с процесния имот – какъв е бил неговият размер, как е бил владян.
Ищците твърдят, че имотът е представлявал ливада – поляна от 7 декара,
имал е друго очертание преди приемането на кадастралния план на селото.
2
Този имот бил собственост на М. Б. – дядо на първия ищец и прадядо на
втората. Този имот след смъртта на дядо М. бил останал в собственост на
бащата на първия и дядо на втория ищец – С . М. В.. Ищецът и брат му Г. –
баща на втория ищец, първоначално косили този имот лично, а в последствие
го предоставяли на други хора от селото. Този имот бил владян от тях в
продължение на повече от 40 години. Братовчедка им В. – първата ответница,
също наследник на М. Б., била придобила от баща си Г.М. – най-малкият брат
от децата на М. Б., част от процесния имот. Тази част била 1,2 дк., заедно с
къща, хамбар, отделна стая и плевня. Придобита е от бащата на ответницата
през 1956-1957 година чрез изкупуване на идеална част от имота. Нито
бащата, нито самата В. обаче са владели по-голямата част от имота за себе си.
Те живеели в гр. Л. и почти не били идвали в с. М.. Закупената от тях част
била в североизточната част на имота, за който ищците претендират, с ид.№
завършващ на 102.
Притежаваните от ищците части от имота били декларирани с данъчни
декларации от 1998 и 2016 г. от бащата на втората ищца и брат им П..
Това са фактите, които са изложени в исковата молба по отношение на
начина на придобиване на имота от ищците.
Безспорни по делото са фактите, че ищците и първата ответница имат
общ наследодател и това, че именно той – М. Б., е бил собственик на
процесния имот. Безспорно е и това, че той е починал през 1954 г. и е
притежавал още няколко имота в землището на с. М., което е видно и от
приложените копия от данъчните регистри, където фигурират 22 на брой ниви
и 8 на брой гори, с различни площи.
Безспорно е и това, че за с. М. не е имало какъвто и да било план –
кадастрален или регулационен до 2021 г.
Страните не спорят и по отношение на това, че след смъртта на общия
наследодател бащата на ответницата е получил къщата със стопанските
постройки и земя от 1,2 декара. Представени са писмени доказателства за
заплащането на четирима от останалите наследници на по 1/7 ид. част от
описания имот. Това се установява от писмените доказателства.
Не се оспорва и това, че през месец март 2022 г. ответницата В. П. се е
снабдила с нот. акт за имота, като е призната за собственик по наследство и
давност.
От обясненията на ищеца В. С., дадени в съд. зас., се установява, че той е
живял в с. М. до 5-годишен, брат му Г. 8 години и брат му П. до 17-годишна
възраст. След като е получил деменция П. се бил отказал от дела си.
Ответницата В. е посочила, че е живяла в с. М. до 1969 г., когато е била
на 5 години и до този момент с родителите си живеели в процесния имот,
обработвали са го, като са сеели различни култури. Преселили се в гр. Л., но
постоянно са посещавали имота, обработвали са го и са го поддържали. След
пенсионирането на родителите й, те отново се връщат на село и продължават
да ползват този имот, за който не е имало никакви спорове досега. Повече от
35 години не се е виждала с ищците, не са имали връзка и не са поддържали
3
отношения.
Какво се установява от разпита на свид. М.Д., който е братовчед на
ищците и ответницата П., внук на общия наследодател Б., син на дъщеря му.
Той е живял в селото М. Ч. до 1964 г., като тогава е бил 19-20-годишен и до
2011 г. не е посещавал селото, защото се изселили в гр. В.. Когато е починал
дядо му М. той е бил на 9 години, макар да казва, че е бил на 10. Няколко дни
след смъртта на М. Б. децата му се събрали да решат как да си поделят
наследството. Някои предложили и всички се съгласили къщата, хамбара и
плевнята да останат на бащата на В. и тя се намирала именно в този имот. Този
имот бил около 11,5 декара целият, а на бащата на В. дали 1,2 дк.
Според свидетеля по сегашния план имотът включвал имоти 102, 101,
44, 89 и 99. Именно от имот 102 били дадени 1,2 дк. с къщата, хамбара и
плевника на бащата на В.. Постройката и имот 44 били на П. М. В.. От целия
този имот на бащата на ищеца били отделени 5 дк., за да си построи къща.
При заснемането на имотите (след 2020 г.), когато всеки трябвало да си
посочи границите им и да бъдат нанесени в картата, от всички наследници на
М. Б. присъствал само той. С В. се чули по телефона и тя казала, че вече е
продала нейните имоти. Според свидетеля В. никога не била владяла този
имот и само наследниците на С. имали претенции, те си го мислели имота за
свой.
Бащата на В. живеел в имота, но майка й не, защото бащата не се
разбирал със зет си – мъжа на В.. Цялото място било оградено, с изключение
на страната откъм реката. През 2011 г. свидетелят бил посещавал селото
повече от 15 пъти. От 2011 г., до 2023 г. се е виждал с В. и Г. само два пъти.
Неговата родна къща била завладяна в момента от трето лице.
Свидетелката Б.Х., която има имоти в селото и заедно с ответниците Н.и
имат спорове относно имоти в селото познава ищеца В. С. от 2018 г., като ги
запознала свид. баба П.. От тази среща разбрала, че хората са от това село и
имали имоти в него. Не познава ответницата В.. Започнала е да посещава с. М.
от 2017 г. и от 2021 г. живее там. Имот 102 не бил целият на ищците, а една
част от 5 дк. Откъде се прави този извод, не е ясно.
Както тази свидетелка, така и другият свидетел С., с когото живеят,
дават еднакви показания, но посочват и много други факти, които са свързани
със заснемането на имотите и с конфликтите, които са имали с ответниците
Н.и.
Това са тримата свидетели, които са доведени от ищците. Съдът е
преценил техните показания в контекста на това откога познават страните и
какви наблюдения имат върху имота, като ги е сравнил с показанията на
свидетелите, доведени от другата страна и техните наблюдения върху имота
през годините.
Без да коментира на този етап останалите свидетелски показания,
въззивният съд, опирайки се само на това, което установяват тези свидетели,
ще коментира посоченото от тях, сравнявайки го с твърденията в исковата
молба.
4
На първо място, безспорно се установява, включително и от обясненията
на ищеца В. С., че той и братята му, както и родителите им, от 1964 г. са
напуснали селото, като тогава всички са били непълнолетни, а ищецът все
още малко дете. През този период от време, до 2020 г. те са посещавали
спорадично селото, а от 1988 година не поддържат каквато и да било връзка с
братовчедка си В.. Не е имало къде да отседнат, а са били в домовете на други
хора от селото. За тези 50 години в с. М. тримата братя В., Г. и П. са ходили в
селото, според показанията на свидетелите на ищците не повече от 10 пъти.
Нито един от свидетелите не говори, че в този период от 50 години бащата на
ищеца или той с братята си са косили имота, че са го обработвали и изобщо по
някакъв начин са го държали реално. Не се посочва тази част от 5 дка да е
била заградена по някакъв начин и дори при заснемането не е имало каквито и
да било видими граници на имот с такава площ.
От друга страна, след откриване на наследството на М. Б., не е била
извършвана официална делба между наследниците му. Имало е някакво
разбирателство между тях. Единствените писмени доказателства обаче са
свързани с изкупуването на идеалните части на имота от 1,2 дк. заедно с
постройките в него. Т.е. безспорно е установено, че имотът не е бил оставен на
бащата на ответницата, а той е заплатил на братята, сестра си и съпругата на
М. Б. техните дялове и още през 1957 г. е установил свое самостоятелно
владение върху тази част от имота. В последствие той остава единственият,
който е продължил да живее в селото постоянно до 1969 г., когато заминава за
Л., но продължава да ползва имота. Това се установява от показанията на свид.
М. Д., който пресъздава събития от времето, когато В. вече е била омъжена –
не се разбирал Г. с мъжа на дъщеря си и затова живеел само той на село, а
майка й не. Това съвпада с обясненията на ответницата, че след
пенсионирането на родители й, те са се върнали на село и баща й е живял там
до смъртта си през 2003 г.
На следващо място, след като не е имало формална делба, за да се
придобие имот от 11,5 дк., ако е бил в този размер, би следвало съответният
наследник да установи самостоятелно владение, да държи имота реално. Как
това е станало за ищците или техния наследодател С. В., не се установява.
Нито един от свидетелите не казва, че бащата на ищеца или той и брат му са се
връщали в с. М., за да работят тази земя, да са я заградили, отдавали под наем
или за ползване в какъвто и да било размер. Според въззивния съд тези
наследници просто са имали съзнанието, че имат някакво наследство в това
село, но който и да било от ищците нито е косил, нито е давал на някой да коси
ливада, нито е обработвал някакво парче земя.
От тези показания и от обясненията на страните, единственото, което
може да приеме съдът е това, че имотът е бил на М. Б. и той е имал 6 деца и
преживяла съпруга, т.е. 7 наследници. Няма каквито и да било доказателства,
че освен Г. М., бащата на ответницата, някой е установил собствено и
самостоятелно владение върху каквато и да било част от този имот, а още по-
малко пък в какъв период от време. За съда е безспорно, че след 1964 г., когато
се изселват една голяма част от наследниците на М. Б., никой друг не е имал
реална фактическа власт върху имота, освен бащата на В. П..
5
Т.е., на базата на тези доказателства дотук – към 1964 г. може да се
приеме, че около 10 дка от имот от 11,5 дк. е бил съсобствен между всички
наследници – 7 на брой, а 1,2 дк. е бил собствен на бащата на ответницата – Г.
М.. Следователно, от тезата на ищците в исковата молба, от посочените от тях
доказателства може да се направи извод, че те и наследниците на П. имат
общо 1/7 идеална част от имота, а само двамата ищци 2/21 ид. части, които са
придобити по наследство. Не може да се говори за каквато и да било изтекла
давност поради липсата на основния елемент на владението – държането на
имота. Такова не е било осъществявано.
Т.е., съдът, давайки пълна вяра на показанията на свидетелите на ищците
може да приеме само това. Твърденията в жалбата, че С. В. или неговите
наследници са упражнявали някакво владение върху имота след 1964 г., са
изцяло голословни.
Но това не са единствените доказателства по делото. След това трябва
да се вземат предвид и показанията на свидетелите, доведени от ответниците.
А тези свидетели имат много по-конкретни наблюдения върху имота и то за
дълъг период от време. Техните показания са много по-подробни и ясни.
От показанията на свид. Д.С. се установява, че от 2007 – 2009 г. той се е
върнал в с. М., където е имал наследствени имоти и родителите му
произхождат от това село. Познава както В., така и В.. Още след завръщането
му в селото той е искал да закупи имота на В., с площ от около 7 дк. Още
тогава е видял, че този имот, в границите, в които е нанесен на картата,
обозначен с № 102, е бил ограден. Тогава в имота е имало посети овошки и
царевица, както и други зеленчуци. В. непрекъснато посещавала имота си, а
оградата била от дървени колове и бодлива тел. След като преговарял с
ответницата за покупката, не се разбрали за цената на имота и той се отказал
да го купува. Запознал се с ищеца В., когато преди няколко години той се
опитвал да премине през имот, обработван от свидетеля и бил спрян. След
проведения разговор между двамата, ищецът казал, че е от това село,
представил се и обяснил, че има имот. Тогава свидетелят попитал кой е този
имот и ищецът му показал място, с малки основи, на малка къщичка. Според
свидетеля това е било на север от имот 129 – л. 262 от делото. Свидетелят е
познавал и родителите на ответницата и посочва, че в началото на 90-те
години на ХХ век те се прибрали в с. М. и до 2001-2002 г. дядо Г. обработвал
двора. Тази къща – неговата, била най-облагородената в селото. Свидетелят
описва подробно и какво са представлявали имотите, кога, какво и как се е
съборило. Категоричен е, че В., след смъртта на баща й, постоянно е
посещавала имота, ползвала е къщата и дворното място.
В този смисъл са и показанията на другите двама свидетели, които имат
непосредствени впечатления от имота в продължение на много години и в
годините след 2003 г., когато умира бащата на В. П. И те посочват, че имотът е
ограден отдавна, с площ над шест декара, че е ползван и обработван от
родителите на ответницата П., а в последствие от нея, майка й и съпруга й.
Свидетелката П. В. се установи, че е внучка на преживялата съпруга на общия
наследодател М. Б.. Тя е присъствала на семейното събиране на наследниците.
6
Според свидетелката делили са коне и покъщнина, а имоти не са делили. И
тази свидетелка потвърждава, че В. и Г. след изселването си в с. П. к. са
посещавали с. М. като гости, не е виждала да са идвали и да искат да работят
земята. И тези свидетели не знаят някой някога да е спорил за този имот
допреди 2 години.
С оглед на тези показания, които въззивният съд също възприема
изцяло, безспорно се потвърждават изводите на първоинстанционния съд, че
имотът е придобит от ответницата В. П. по наследство и давност. В полза на
баща й е изтекла придобивната давност спрямо имота, а тя като негов
единствен наследник го е придобила по наследство. Упражнявала е и
самостоятелно владение върху имота в продължение на почти 20 години преди
да го продаде на ответниците Н.и. Владението е било явно, самостоятелно и
демонстративно от нейна страна. Ясни са били границите и те са от десетки
години.
В тази връзка посоченото в договорите, с които бащата на В. П.
изкупува от останалите наследници техните идеални части, че имотът е от 1,2
дк. не противоречи на изводите на съда. Първоначално имотът, върху който е
упражнявано владението, може да е бил с по-малка площ. Свидетелските
показания обаче са категорични, че владението е упражнявано върху имот,
който десетки години е бил заграден, именно в настоящите си граници и площ
– над 6 дка.
Няма каквито и да било основания съдът да игнорира тези свидетелски
показания, защото са дадени от хора, които добре познават имота и то от
много години. Няма каквато и да било заинтересуваност от тяхна страна.
По отношение на доводите за декларирането от страна на наследници на
С. В. на имот с площ от 5 дка. Както е посочил и първоинстанционният съд,
това не доказва по какъвто и да било начин владението върху имота. Още
повече в декларациите тези 5 дка не са индивидуализирани като
местоположение и граници. Това може да е всяко едно парче земя.
Предвид всички изложени дотук съображения, съдът намира, че искът
по отношение на ответницата В. П., за установяване правото на собственост в
съответните идеални части върху процесния имот, е неоснователен.
Неоснователен е и искът по чл. 108 от ЗС срещу ответниците Н.и, които
са закупили имота от първата ответница.
С оглед на това решението е правилно и законосъобразно. Същото не
страда от пороците, които са посочени в жалбата. Тя е изцяло неоснователна.
По разноските. Предвид изхода от делото разноски следва да се
присъдят на въззиваемите. Видно от представените доказателства, В. П. има
разноски от 800 лв. за адвокат, а семейство Н.и – 1200 лв.
Същите следва да им бъдат присъдени. Ищците не носят солидарна
отговорност и следва поравно да поемат разноските.
По изложените съображения, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43 от 12.04. 2024 г., по гр.д. № 405/ 2022 г.
на РС – Омуртаг, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪБОРАЗНО.
ОСЪЖДА В. С. В. от с. П. к., община Разград и С. Г. Н., с постоянен
адрес: град И., да заплатят на В. Г. П. от гр. Л., всеки от тях по 400 лв. – общо
800 лв., разноски по делото за втора инстанция.
ОСЪЖДА В. С. В. от с. П. к., община Разград и С. Г. Н., с постоянен
адрес: град И., да заплатят на К. О. Н. и Б. В. С. – Н.а, двамата от гр.
Търговище, всеки от тях по 600 лв., общо 1200 лв., направени по делото
разноски за втора инстанция.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8