№ 561
гр. Пловдив, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева - Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова
Административно наказателно дело № 20235330200443 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4230844, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП
на Х. Е. В. – представител на „Даун Криейтърс“ АД е наложена глоба в
размер на 100,00 лева за нарушение на чл. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в допълнителна писмена молба се сочат конкретни пороци
на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение, а атакувания електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Релевира възражение са прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита,
1
че въпреки дадените от съда указания, въззиваемата страна включително и
към датата на съдебното заседание не е представила разписка за надлежно
връчване на ЕФ.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 -
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията в тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 20.11.2020 г. в 08,22 часа, в
село Стряма, ул. „Васил Левски“ до № 52, при максимална скорост на
движение в населено място от 50 км /ч, МПС – лек автомобил, КИА СИИД, с
рег. № ***, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, се
движел с установена наказуема скорост 74 км/ч., тоест с превишение на
скоростта от 24 км/ч.
С ТР № 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., като по - конкретно, за да е законосъобразно
използването на мобилно средство за видео контрол, е необходимо да са
2
налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта - чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система;
С оглед духа на ТР № 1/2014 г. на ВАС съдебната практика трайно
приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като
само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а
липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя
отмяна на наложената санкция.
В конкретния случай, според съда не е спазено изискването на чл. 10,
ал.1 Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Видно от получения отговор от
наказващия орган Протокол по чл. 10 от Наредбата, който да отразява
използването на АТСС на 20.11.2020 г. в 08,22 часа в село Стряма на ул.
„Васил Левски“ до № 52 не е наличен, въпреки задължението за съставяне
на такъв. Към административно наказателната преписка е представен
протокол за използване на АТСС на посочената дата в село Стряма, но на
друго място – ул. „Васил Левски“ № 9. Абсолютно същият протокол е
представен и след като по служебна инициатива на съда беше изискан
протокол по чл. 10 от Наредбата касаещ място на използване на АТСС – това
посочено в обжалвания ЕФ - село Стряма на ул. „Васил Левски“ до № 52.
В аспект на гореизложеното следва да се отбележи, че несъставянето
3
на Протокол за използване на АТСС представлява особено съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото съгласно трайната съдебна
практика Протокола по чл. 10 от Наредбата представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява използването на АТСС
съобразно нормативните и техническите изисквания. Така изрично Решение
№ 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив.
При липса на надлежно попълнен протокол само може да се
предполага, че са спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. и АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и
технологични изисквания, а както е добре известно административно -
наказателната отговорност не може да почива на предположения.
Налице е и допълнителен аргумент обосноваващ особена същественост
на допуснатия порок в дейността на наказващия орган. Това е така доколкото
заснемането на водачите на МПС с АТСС представлява аналога в
административно - наказателния процес на използването на специални
разузнавателни средства по НПК.
Ноторно известно е, че при този метод за събиране на доказателства се
нарушават основни конституционно закрепени права и свободи на
гражданите /чл. 32 от Конституцията/. Поради това и с оглед гарантиране
баланса между интереса на обществото от разкриване на извършените
престъпления/ нарушения и интереса на гражданите от неприкосновеност на
личната им сфера, законодателят е предвидил строга процедура по прилагане
на тези доказателствени способи, всяко нарушение на което безусловно води
до процесуална негодност на извършеното заснемане.
В този смисъл е както практиката на ВАС - ТР 1/2014г., така и трайната
практика на ВКС и ЕСПЧ - Така Решение по делото на Асоциацията за
европейска интеграция и права на човека и Екимджиев срещу България, както
и решение по делото Горанова- Караенева срещу България.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е
издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП, тоест
4
той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига
административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред
за саниране на пороците в административния процес е неприложим.
Всичко гореизложено налага извод за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания ЕФ, поради което същият следва да бъде
отменен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски
има жалбоподателят. Такава претенция е своевременно направена, като по
делото надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК,
пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от
същия, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 400,00
лева, което и било изплатено изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните
разноски ще бъдат присъдени в полза жалбоподателя, като възражението на
процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 4230844, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП
на Х. Е. В., ЕГН ********** – представител на „Даун Криейтърс“ АД ЕИК
********* е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. чл.
21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Х. Е. В., ЕГН
********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
Районен съд Пловдив.
5
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6