Номер 52929.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
Секретар:Христина З. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно
гражданско дело № 20203100502791 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:34 часа се явиха:
При спазване на разпоредбата на чл.142 ал.1 от ГПК, на второ четене:
Въззивникът С. А. К. , редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от особения представител адвокат Д.Д., редовно
назначен и приет от съда от първа инстанция.
Въззиваемата страна „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
ВАРНА“ ООД, редовно призован, не се явява представител в съдебно
заседание.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх.№ 22979 на 27.10.2020 г. от
юрисконсулт П.В., пълномощник на въззиваемата страна, с която изразява
становище по хода на делото, като сочи служебна ангажираност и
невъзможност да присъства в съдебно заседание. Изразява становище по
проекто-доклада на делото, по въззивната жалба и по същество на спора.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лв. Към молбата е приложена призовка като доказателство за сочената
служебна ангажираност.
СЪДЪТ връчва на особения представител на въззивника препис от
докладваната молба, от Определение № 3310 от 13.10.2020 г. и от писмения
1
отговор на въззивната жалба.
Адв. Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ с оглед редовното призоваване на страните,
счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва депозираната въззивна жалба, съгласно постановеното
Определение № 3310 от 13.10.2020 година, както следва:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Светлана Колева, ЕГН: **********,
гр. Варна, жк. Младост, бл. 122, вх. 2, ап. 46, чрез особен процесуален
представител , срещу решение № 260048/17.08.2020 г. по гр.д. № 16908/2019г.
по описа на ВРС, 42 състав, с което е установено между страните, че Светлана
Колева дължи на „ВИК-Варна”, ЕИК ********* следните суми: 570,35 лв.,
представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
абонатен номер 1004956 за периода 20.07.2016 г. до 20.03.2019 г.; сумата от
72,71 лв., представляваща лихва за забава върху главницата по партида с
абонатен номер 1004956 за периода от 18.09.2016 г. до 15.06.2019 г.; сумата
от 164,38лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги
по партида с абонатен номер 1005546 за периода 30.06.2016 г. до 20.05.2019 г.
и сумата от 22,58 лв., представляваща лихва за забава върху главницата по
партида с абонатен номер 1005546 за периода от 30.09.2016 г. до 15.06.2019
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението –19.06.2019г. до окончателното погасяване на задълженията,
дължими за обект – имот, находящ се в гр. Варна, жк. Младост, бл. 122, вх. 2,
ап. 46, с клиентски номер 1004956, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С решението ответницата (въззивник) е осъдена да
2
заплати сторените разноски в заповедното производство в размер на 75,95 лв.,
както и сумата от 900,00 лева – съдебно-деловодни разноски в
производството пред ВРС.
В жалбата се излага становище за неправилност на решението, поради
погрешни изводи на съда, които според въззивника не са подкрепени от
събраните по делото доказателства.
Твърди се, че по делото не се е установило, че процесното количество
вода е реално доставено, респективно отчетено посредством техническо
средство, което е изправно, сертифицирано и преминало метрологична
проверка.
Във въззивната жалба се излага твърдение, че водомерът, който отчитал
потребеното количество вода на абонат № 1004956, бил монтиран на
18.06.2012г. (според представен талон за пломбиране) и годен до 2016г., а
процесният периода, за който се претендира заплащане на потребена вода бил
с начална датата 20.07.2016г. Предвид изложеното жалбоподателят твърди, че
измерващото устройство не било преминало метрологична проверка след
посочения срок на годност, определен от ВиК. Според жалбоподателя
неправилно съдът е възприел, че водомерите следва да се подлагат на
проверка през период от 10 години, съобразно ОУ на ВиК и Наредба №
4/14.09.2004г. на МРРБ.
Според въззивника приложение намира Законът за измерванията, чийто
чл. 43, ал. 4 постановява, че водомерите подлежат на периодична проверка,
като периодът се определя със заповед на председателя на ДАМТН.
Жалбоподателят сочи, че през процесния период са били издадени три
заповеди на председателя на ДАМТН - заповед № А-412/16.08.2004г., заповед
№ А-333/29.05.2014г. и заповед № 616/11.09.2018г., като и в трите,
определеният период на техническа проверка на водомерите е 5 години.
Предвид изложеното, въззивникът счита, че Общите условия на ВиК,
както и Наредба № 4/14.09.2004г, на които се позовава районният съд,
противоречат на Закона за измерванията, като нормативен акт от по-висока
степен, с оглед на което не следва да се прилагат.
3
Отделно от горното, в жалбата се излагат твърдения, с които се оспорва
начинът на отчитане на водомерите. Жалбоподателят смята, че същото е било
извършено в нарушение на Общите условия към договора с ВиК, според
които отчитането трябвало да се извършва в присъствието на потребителя
или на негов представител. Според въззивника липсват данни за реално
отчитане в присъствието на потребителя, който с подписа си да е удостоверил
съответствието на показанията с дадените в отчета. Твърди, че от
представените по делото копия за отчитане липсват подписи на абоната, с
изключение на два подписа за целия период.
В жалбата се излагат твърдения, според които Светлана Колева в
качеството й на потребител, не е била уведомявана за издаването на фактури
за отчетените количества вода, нито че такива са и били връчвани. Позовава
се на чл.33 и чл.34 от Общите условия, според които месечните фактури
трябвало да се връчват на потребителя, за да може последният в 30-дневен
срок да упражни правото си на възражение.
С оглед на изложеното и предвид липсата на връчване на фактури,
жалбоподателят счита, че за ВиК не било възникнало изискуемо вземане.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззиваемата страна прави изявление за неоснователност на подадената
жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Според ВиК
(ищец по първоинстанционното дело) съдът е съобразил всички доказателства
по делото, като е обсъдил пълно и всестранно твърденията и възраженията на
страните. Противопоставя се на твърдението за недоказаност на доставеното
количество вода, респ. за неизправност на измервателното устройство, като се
позовава на чл. 34а, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г. на МРРБ, според
които периодичните проверки на индивидуалните водомери се извършват
през 10 години, а не както твърди жалбоподателят през 5. Въззиваемата
страна счита, че Наредба № 4 е специална по отношение на сочените от
насрещната страна заповеди, тъй като имала за предмет само индивидуалните
водомери. В отговора е направено изявление, с което се оспорва твърдението
на въззивника за нарушение в начина на отчитане на водомерите. Според
въззиваемата страна, водомерът за топла вода е с дистанционен отчет, поради
4
което съгласно чл. 23, ал. 4 от Общите условия при дистанционно отчитане
на водомер, не се изисква присъствие, съответно подпис на потребителя.
В отговора е изразено становище, според което за ВиК оператора не е
налице задължение за издаване на фактури при отчета на задължението за
доставена вода, като заявява, че такива се издават само при плащане на
задълженията.
Предвид изложеното ВиК, в качеството си на въззиваем, счита, че
обжалваното решение следва да се потвърди и моли за присъждане на
разноски.
Адв. Д.: Запознах се с доклада и нямам възражения. Поддържам
въззивната жалба и моля да я уважите.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ като взе предвид становищата на страните,
счита, че следва да бъде приет за окончателен доклада по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за окончателен доклада по делото, изготвен в
разпоредително заседание с Определение № 3310 от 13.10.2020 година.
Адв. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на
разноските.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че представената молба от
въззиваемата страна с посочените разноски следва да бъдат приложени по
делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представената молба с вх.№ 22979 на 27.10.2020 г. от процесуалния
представител на въззиваемата страна с инкорпориран списък по чл.80 от
ГПК.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
5
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Д.: Моля да постановите решение, с което да отмените решението
на първоинстанционния съд и да постановите ново по същество, с което да
отхвърлите предявените искове. Подробни съображения и доводи съм
изложил в жалбата си.
Само ще маркирам няколко основни момента: Правният спор се свежда
основно до това - претендираното количество вода, чието заплащане се иска
дали е отчетено от годно измерващо устройство, дали е спазена процедурата
по отчитане на водомера и съответно начина на заплащане и дължимостта на
сумата. Основният спор е доколко това измерващо устройство - водомера е
годен към този момент. Твърдението, което беше направено от ответната
страна и което съдът възприе е, че срока на годност е 10 години, като се
позоваха на общите условия и Наредба № 4 от 2004 г. Аз съм отбелязал
специалния закон и това е Закона за измерванията. Той регламентира начина
и сроковете, в които става подмяната на водомерите, като тук имаме една
делегация - чл. 43, ал.4 от закона и казва, че срока на периодичния контрол и
подмяната се определят със заповед на Председателя на Държавната агенция
„Метрологичен и технически надзор“. Посочил съм три заповеди, две от
които касаят процесния период – определен е период пет години. А видно от
представения талон за пломбиране на водомера, че той е от 18.06.2012 г.
Тоест срока му на годност е изтекъл преди претендирания период в исковата
молба, а от друга страна в самия талон е посочено, че е годен до 2016 г.
По отношение на отчитането на водомера, знаем процедурата – трябва
да става в присъствието на собственика, абоната или упълномощено от него
лице. Това не е спазено. Виждаме, че по карнетите няма подписи на лице,
което да е присъствало при отчитането. Районният съд казва, че след като не е
намерено лицето на адреса- естествено няма да има подпис. Е тогава се
поставя въпроса: как беше отчетен водомера, като не имало никой на адреса и
никой не е отворил, за да се види какви са показанията на водомера. Още
повече, че общите условия регламентират процедура, която ако лицето не е
намерено, карнета се подписва от свидетел, като се посочват неговите имена
и адрес. Тази процедура също не е изпълнена.
6
И последното касае плащането на водата. Общите условия описват
каква е процедурата: издава се фактура, в месечен срок абонатът има да право
да направи възражение, като срокът е 30 дни за заплащането и ако не направи
възражение, трябва да заплати. В случая какви възражения да бъдат
направени след като фактура не е връчена на никого и не е спазена тази
процедура. След като не е връчена фактурата, естествено, че не тече и срока
за плащане. Така, че сумата дори и да приемем, че е такава - не е изискуема.
За топлата вода, по другият водомер изобщо нямаме никакви данни,
кога е монтиран, с какъв период на годност е. По делото не са представени
доказателства.
Това са нашите основни възражения, които моля да обсъдите във
вашето решение при постановяването му.
След изслушване на устните състезания, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете
делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение
в законния срок.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ констатира, че с молба от 25.09.2020 г.
въззиваемата страна „Водоснабдяване и Канализация - Варна“ ООД е
изпълнила указанията на съда, като е внесла сумата в размер на 200 лева,
определена за възнаграждение на назначения на въззивника С. А. К. особен
представител - адвокат Д. Г. Д. .
С оглед на горното, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата от 200.00 лева на назначения особен
представител адвокат Драгомир Георгиев Д., представляваща дължимо
възнаграждение за процесуално представителство на въззивника С. А. К. във
въззивното производство, на основание чл. 47, ал.6 от ГПК. /изд. РКО по
вносна бележка от „ЦКБ“ АД от 25.09.2020 г. за 200 лв./.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:41
часа.
7
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8