Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2035
гр. Б., 23.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Б., ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: М. Николова
при секретаря Г. С.,
като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 2214 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.73, ал.4 от Закона за управление
на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по жалба на „Кроа Интернешънъл“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., к-с „Меден рудник“, ул.
„Септемврийци“ № 22А, представлявано от управителя М. Б., против Решение с рег. № BG05M9OP001-2.010-0325/60 от 27.08.2021год. на главния
директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и
проекти“ (ЕФМПП) при Министерство на труда и социалната политика и ръководител
на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ (ОП РЧР) 2014-2020 за определяне на финансова корекция на
жалбоподателя, равняваща се на цялата стойност на допустимите разходи по
Административен договор BG05М9OP001-2.010-0325
в
размер на 38 435.21 лева.
В
жалбата са развити доводи, че решението е постановено при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалноправните разпоредби и се иска отмяната му. Сочи се, че неправилно е
определена финансова корекция въз основа Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ,
приета с ПМС № 57/2017 г., в сила от 06.03.2020 г., тъй като към 06.03.2020 г.,
а и към датата на влизане в сила на предишната редакция на разпоредбата –
23.08.2019 г., нарушението вече е било
установено. Ангажирани са
доказателства. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата и депозирано по делото писмено
становище (защита). Претендира разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
- Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014-2020 при Министерство на труда и социалната политика,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна в
депозиран по делото писмен отговор и в
съдебно заседание и моли за отхвърлянето ѝ. Представя
административната преписка по издаване на оспорения акт. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Б., като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
приложените към настоящото производство доказателства се установява, че на
06.06.2018 г. между Министерство на труда и социалната политика, чрез Главна
дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“, представлявано
от Зорница Русинова – заместник-министър, в качеството на ръководител на
управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, от
една страна, и жалбоподателя „Кроа Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК: *********
/бенефициент/, от друга, е сключен административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014-2020, процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001-2.010
„Развитие на социалното предприемачество“, за изпълнение на проект КРОА ВИА –
социално предприятие с център за обучение, представляваща минимална помощ в съответствие с Регламент (ЕС) №
1407/2013, с регистрационен номер на договора BG05M9OP001-2.010-0325-C01
(л.200-221). Проектът е на стойност 192 426,36 лева - изцяло безвъзмездна
финансова помощ без собствен принос и с основни дейности: 1.подбор и наемане на
лица от целевата група (лица в неравностойно положение на пазара на труда и
други социално изключени лица) и създаване на заетост до 12 м; 2.социална и
професионална интеграция на представители на уязвимите групи в сектора на
социалната икономика и обучение на заетите лица; 3.осигуряване на наставници за
заетите лица; 4.приспособяване на работната среда, оборудване и обзавеждане;
5.създаване на социалното предприятие.
Проектът
е с индикатори на изпълнение „Неактивни или безработни участници“ 11 бр. и с
индикатори за резултат „Неактивни или безработни участници в заетост след
приключване на операцията“ 11 бр.
Срокът/периодът
за изпълнение на проекта е 15 месеца, считано от 01.08.2018 г., като
изпълнението на дейностите по договора започва от 01.08.2018 г.
Съгласно
чл.3.55 от административния договор: „Когато Управляващият орган или
бенефициентът са на мнение, че договорът повече не може да се изпълнява
ефективно, то следва изясняване на тези обстоятелства при размяна на
съответната кореспонденция. Ако страните не постигнат споразумение за
разрешаване на проблема, всяка от тях има право да инициира прекратяване на
договора с двумесечно писмено предизвестие“.
Съгласно
чл.3.20.1 от договора: „Бенефициентът се задължава да запази функционирането на
социалното предприятие за 12 месеца, както и заетостта на минимум 50 процента
от новоназначените представители на целевата група по бюджетно перо 1 „Разходи
за трудови възнаграждения по реда на КТ и възнаграждения по реда на КТ и
възнаграждения по реда на ЗДСл на всяко лица, включено в заетост при
работодател – в размер на 100 % от сумата на минималния осигурителен доход за
съответната длъжност и всички дължими вноски за сметка на работодателя върху договореното
възнаграждение“ за период не по-малко от 6 месеца след приключване на
проектните дейности /периодът се изчислява в човекомесеци/. В случай на
непредвидени обстоятелства, възпрепятстващи изпълнението на ангажимента за
устойчивост, бенефициентът може да договори с УО отсрочване на ангажимента, но
в рамките на 1 година след приключване на проектните дейности. В случай на
неспазване на изискването за устойчивостта УО ще наложи финансова корекция
върху стойността на верифицираните разходи по договора, пропорционално по
отношение на неизпълнената устойчивост /измерва се в човекомесеци/. В случай на
неспазване на изискването за функциониране на социалното предприятие,
бенефициентът се задължава да възстанови 25 % от Раздел ІІ „Единна ставка“ за
всяко шестмесечие, в което предприятието не функционира, считано от приключване
на проектните дейности.“
Съгласно
чл.3.23 от договора: „Бенефициентът е длъжен да изпълни поетите ангажименти
съобразно сключения договор и с оглед изпълнение на предвидените в проекта цели.“
Съгласно
чл.3.24 от договора: „Бенефициентът изпълнява договора с грижата на добър
стопанин, при спазване на принципите на икономичност, ефикасност, ефективност,
публичност и прозрачност, в съответствие с най-добрите практики в съответната
област и с настоящия договор.“
С
Учредителен акт от 06.08.2018г. е създадено „КРОА ВИА - социално предприятие с
център за обучение“ с предмет на дейност: „Извършване на определени социални
дейности, имащи за цел постигане на положително социално въздействие. В чл.13 (1)
е записано, че реализираната от дружеството печалба ще се използва само и
единствено за постигане на социалните цели на дружеството.
След
направено на 14.08.2018 г. от „Кроа Интернешънъл“ ЕООД искане за авансово
плащане /искане за плащане № 1 - л.30 от адм.дело № 2274/2020г. по описа на
Административен съд - Б. е изготвен лист за проверка на искане за извършване на
авансово плащане от ДО (л.157 от адм.дело № 1317/19 г. на Административен съд -
Б.), в който е посочено, че исканата сума в размер на 38 485,27 лева е
одобрена. Същата е изплатена на жалбоподателя с платежно нареждане от
17.08.2018 г. /л.43-л.44 от адм.дело № 2274/2020г. на Административен съд - Б./.
От
08.10.2018г. е назначен екип на социалното предприятие, състоящ се от управител,
счетоводител, специалист интернет поддръжка и консултант бизнес развитие, а от
29.10.2018г. са наети и двама консултанти - консултант подкрепена заетост и
специалист обучение и развитие, които работят пряко с целевата група по
проекта. След извършен подбор от 66 бр. постъпили заявления за кандидатстване
са сключени трудови договори с 11 лица, представители на целевата група по
проекта на следните позиции: трима експерти изследователи, трима анализатори
проучване пазари, трима експерти продажби, двама експерти маркетинг. Трудовите
договори с лицата са сключени като срочни трудови договори по чл.68, ал.1, т.1
от КТ, със срок на изпитване в полза на работодателя с място на работа в офис
или изнесено работно място /дистанционна работа/. Създадена е електронна
платформа по проекта ЦДО (център за дистанционно обучение), в която е налична
цялата информация и документация, свързана с профила, плана за развитие,
извършени тестове, поставени работни задачи, отчетите и продуктите от работата,
презентации на наетите лица, представители на целевата група. За изпълнение на
дейностите по проекта е закупена, инсталирана и свързана в мрежа офис техника:
сървър, компютри и мултифункционално устройство, закупени и инсталирани са офис
станции, маси, столове и обзавеждане на зала за групови обучения с
мултимедия/смарт екран/дъска. Закупеното оборудване и обзавеждане попада в
раздел II. ЕДИННА СТАВКА на бюджета към АДБФП и според условията за
кандидатстване по процедура „Развитие на социалното предприемачество“ е предмет
на опростено отчитане.
На
17.01.2019 г. жалбоподателят е подал чрез системата ИСУН искане за верифициране
на разходи, извършени по договора, както и искане за извършване на междинно
плащане в размер на 39 196,50 лв. /искане за плащане № 2/, като във връзка
с това е представил и междинен финансов отчет, в съответствие с чл.3.6, чл.3.33
и чл.3.34 от договора, както и декларация за допустимите разходи /л.46-л.82 от
адм.дело № 2274/2020г. на Административен съд - Б./. Представени са и
допълнителни документи във връзка с финансовия отчет /л.84-л.555 от адм.д.№
2274/2020г. на Административен съд - Б./.
На
20.02.2019 г. в МТСП, ГД ЕФМПП по ел.поща, е постъпил сигнал от М. Ф., свързан
с подозрения за злоупотреби със средства по ОПРЧР и фиктивно отчитане на
дейности при изпълнение на ДБФП BG05M9OP001-2.010-0325-С01. Във връзка със
сигнала, на 26.02.2019 г. е била извършена и проверка на място. В съставения
лист за извършена проверка (л.243-251 от делото) в офиса на бенефициента и
обучителния център „Кроа Виа“ в гр.Варна е установено следното:
А) по
отношение на документацията – документите, свързани с техническото изпълнение
на дейностите, са налични частично на хартиен носител и на електронен носител –
в платформата ЦДО и сайта на проекта „Ембрини“;
Б) по
отношение изпълнението на дейностите – в обучителния център в момента на
проверката работят 7 лица, за което е изготвен списък;
В)
Разходите по единни ставки не са отразени като обща сума в представената главна
книга, оборотна ведомост и хронология на счетоводните записи.
Посочено
е, че е проведен разговор с лицата от ЦГ относно удовлетвореността от
включването им в проекта, придобитите знания и изпълнявани работни задачи.
Присъстващите лица са изразили удовлетвореност към момента и са потвърдили, че
са получили възнагражденията си до януари 2019 г. включително. Посочено е, че е
проведен разговор по скайп с ръководителя на проекта М. Б. относно цялостното
изпълнение на проекта, като са обсъдени въпроси, свързани със забавяне на
дейност 3; взаимоотношения с назначените лица и необходимост от внасяне на
уведомление за изменения план-график на дейности. Като препоръка е посочено да
бъде внесено уведомление за промяна в план-графика на дейностите по проекта в
10-дневен срок.
Във
връзка с подаден сигнал за злоупотреба със средства по ОП РЧР по договор BG05M9OP001-2.010-0325-С01, на 20.03.2019 г. е проведена среща с
Д. В., „специалист интернет поддръжка“ в „Кроа Интернешънъл“ ЕООД, за което е
съставен протокол (л.252-254).
На
21.03.2019 г. отново е била извършена проверка на място от УО. В съставения
лист (л.255-262 от делото) като обща оценка от извършената проверка е посочено,
че са представени разходо-оправдателни документи (копия) за извършени разходи
по перо Единни ставки – фактури, банкови извлечения. Сочи се, че липсват
приемо-предавателни протоколи за доставеното оборудване. Не са представени
гаранционни карти на доставеното оборудване и техническата документация.
Доставените ДМА по проекта са описани в инвентарна книга и на тях се начисляват
амортизации. Върху разходо-оправдателните документи не е поставена забележка
„платено“ и подпис на представляващия бенефициента или упълномощено лице.
Посочено е също, че като обяснение относно доставеното оборудване за 11 броя
лаптопи DELL Vostro 3750, г-жа Брайти е споделила, че „Кроа
Интернешънъл“ ЕООД ги е получило от фирма „Ай ти Добрич“ ЕООД с фактура
256/18.09.2018 г., но те били амортизирали и със слаби характеристики, което
налага тяхното обновяване и подобряване.С фактура 279/02.12.2018г. и фактура
267/23.10.2018г. с доставчик „Ай ти Добрич“ ЕООД тя е платила за обновяване на
компютрите с SSD. С фактура 413341/15.11.2018г. били
закупени лицензии за офис пакет 365 за 11 лаптопа за 1 година. Доставчик по
фактурата на стойност 989,99 лева с ДДС било дружеството „Офис оборудване сие“
СД. Посочено е, че това се е наложило, за да се вмести в бюджета на проекта,
тъй като цената на нови компютри е твърде висока. Подобряването на
характеристиките на компютрите е направено за сметка на „Кроа интернешъл“ ЕООД,
като разходите не са предявени за плащане по АДБФП.
С писмо
изх.№ 05/18.04.2019 г. /л.849 от адм. дело № 2274/2020г. на Административен съд
- Б./ управителят на дружеството-жалбоподател е депозирал до ответника искане
за прекратяване на административния договор на осн. чл.3.55 от същия, поради
промяна в пазарните условия и пазара на труда в гр. Варна и региона. В писмото
е посочено, че по време на работата си за социалното предприятие са били
обучени предимно млади хора, владеещи чужди езици, информационни системи и
он-лайн маркетинг, което им дава възможност да си намерят по-добра работа в
областта на туризма, и в тази връзка към края на м.март 2019 г. един човек е
напуснал, а други осем към датата на писмото са подали предизвестия за
напускане. Посочено е, че това създава на предприятието изключителни трудности
да бъдат намерени представители на определената целева група със сходни
характеристики, които да заместят напускащия персонал от една страна, а от
друга, дори и да бъдат намерени, вече е изразходен от фирмата определеният
ресурс за обучение. Поради това, бенефициентът е поискал прекратяване на
административния договор, считано от 30.04.2019 г.
С писмо
изх.№ 06/18.04.2019 г., адресирано до МТСП, ГД „ЕФМПП“ /л.851 от адм. дело №
2274/2020г. на Административен съд - Б./, жалбоподателят е поискал на осн. чл.3.9
от договора и във връзка с подаденото от него на 17.01.2019 г. искане за
верифициране на разходи, ответникът да го уведоми за размера на верифицираните
разходи и/или отказ за верифициране, с оглед вземане на решение за прекратяване
на договора според депозираното писмо с изх.№ 05/18.04.2019 г., визиращо
наличие на обстоятелства, които го правят невъзможен за изпълнение по смисъла
на чл.3.53 и във вр.чл.3.55 от същия.
С
Решение от 27.05.2019 г. /л.31-л.32 от адм. дело № 1317/2019г. по описа на
Административен съд - Б./ и във връзка с писмо №BG05М9ОР001-2.010-0325-С01-М019
от 18.04.2019 г. на „Кроа Интернешънъл“ ЕООД,
ръководителят на УО на ОПРЧР е прекратил административния договор във
връзка с отправено предизвестие от бенефициента за невъзможност на изпълнение
на договора, поради причини, свързани с целевата група по проекта. /т.1 от
решението/. В т.2 от решението е посочено, че предвид невъзможността да изпълни
проекта, бенефициентът няма да постигне индикаторите, както и ангажимента за
устойчивост, а именно да запази функционирането на социалното предприятие за 12
месеца, както и заетостта на минимум 50% от новоназначените представители от
целевата група. За това, на основание чл.3.23 във връзка, с чл.3.20 от
административния договор, е отказвана верификация на искане за плащане с
пореден номер 2, с период 01.08.2018 г. - 31.12.2018 г., на стойност
39 196,50 лева. В т.3 от решението е посочено, че се установяват нарушения
във връзка с изпълнението на ДБФП BG05M9OP001-2.010-0325-С01 „КРОА ВИА -
социално предприятие с център за обучение", представляващи нередност по
смисъла на чл.70, ал.1, т.10 от ЗУСЕСИФ, изразяваща се в незаконосъобразно
разходване на средства за доставки на оборудване по проекта. В резултат на
извършени проверки на място е посочено, че УО на ОПРЧР не може да придобие
увереност относно целесъобразното изпълнение на дейностите по проекта, касаещи
създаването, функционирането и осигуряването на трудова заетост в социалното
предприятие. Наредено е за установените нарушения да се регистрира нередност по
реда на НАНЕСИФ. В т.4 от решението е посочено, че съгласно чл.3.75 от
административния договор, в срок до 14 дни от получаване на същото е необходимо
бенефициентът „Кроа Интернешънъл“ ЕООД да възстанови преведените по проекта
авансови средства в размер на 38 485,27 лева, заедно с натрупаните до
момента на възстановяване по банковата му сметка лихви, по посочена банкова
сметка ***. Така посоченото решение на УО на ОПРЧР е било оспорено от
жалбоподателя в частите по т.2, т.3 и т.4 по адм.дело № 1317/2019 г. по описа
на Административен съд – Б. и отменено по т.2 и т.4 с решение № 562 от
28.04.2020 г. по това дело. Със съдебния акт жалбата срещу решението по т.3 е оставена
без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес за
жалбоподателя от оспорването и производството по делото в тази част е
прекратено. Решението на УО на ОПРЧР в частта по т.1, с която е прекратен
административният договор, не е било оспорено и е влязло в сила.
На
23.10.2020 г. Заместник-министър на труда и
социалната политика и ръководител на УО на ОПРЧР 2014-2020 е издал Решение
за верификация на постъпило искане за междинно плащане и за определяне на
финансова корекция BG05M9OP001-2.010-0325/41(л.266-269 от делото), с
което е по т.1 е определен общ размер на
верифицираните разходи по постъпило искане за плащане в размер на
38 435.21 лева, по т.3 е установено извършено от жалбоподателя нарушение
по смисъла на чл.70, ал.1, т.4 ЗУСЕСИФ във връзка с неизпълнение на последващи
ангажименти да се запази функционирането на социалното предприятие за срок от
12 месеца, както и заетостта на минимум 50 % от новоназначените представители
на целевата група по бюджетно перо 1 за период не по-малко от 6 месеца след
приключване на проектните дейности, а по т.4 на жалбоподателя е определена
финансова корекция в размер на 100 % върху засегнатите от нарушението допустими
разходи на обща стойност 38 435,21 лева
и е определена сумата от 38 485,27 лева за възстановяване от страна
на жалбоподателя по Административен договор BG05M9OP001-2.010-0325.
Решението
за верификация на постъпило искане за междинно плащане и за определяне на
финансова корекция BG05M9OP001-2.010-0325/41/23.10.2020г., издадено от заместник-министър
на труда и социалната политика и ръководител на УО на ОПРЧР 2014-2020 е било оспорено от
жалбоподателя пред Административен съд – Б. и отменено по т. 3 и т.4 с решение
№ 355/08.03.2021г., постановено по образуваното адм.дело № 2274/2020г., което е
оставено в сила с решение № 7741/29.06.2021г. по описа на Върховен административен съд,
постановено по ам.дело №5255/2021г. Съдът е приел, че описаното от
ръководителя на УО на ОПРЧР нарушение не попада в хипотезата на чл.70, ал.1,
т.4 от ЗУСЕСИФ и че същото би следвало да има
различна правна квалификация, но в случая не е приложена правилната
материалноправна норма. В мотивите на потвърждаващото решение на ВАС е
обоснован извод, че финансовата корекция е незаконосъобразно определена, тъй като
установените от административния орган факти не субсумират въведената от органа
правна квалификация на нередността, а тези факти вече са произвели правни
последици за бенефициера и те са свързани с прекратяване на ДБФП.
С писмо изх.№ BG
05M90P001-2.010-0325/57/28.07.2021г. ръководителят на УО на ОП РЧР е уведомил
жалбоподателя за установени факти при извършените проверки по изпълнението на
договора, сочещи, че при изпълнение на дейностите и разходване на средствата по
административния договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по ОП РЧР 2014-2020г., „Кроа Интернешънъл“ ЕООД не е спазил
принципите за добро финансово управление, ефективност и ефикасност на
разходите, съгласно изискванията на чл.4 от Регламент № 1303/2013 и чл.33 от Регламент 2018/1046, поради което е налице основание
по чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ за определяне на финансова корекция по
диференциалния метод, равняваща се на цялата стойност на допустимите разходи в
размер на 38 435.21 лева. В писмото са изложени подробно фактическите
обстоятелства, обосновали горния извод на административния орган, свързани с
наличие на договорен ресурс, който не е използван по най-добрия начин от
жалбоподателя за постигане целта на проекта и схемата, а именно да се улесни
достъпа до заетост и да се осигури подкрепа за социалното включване на лица в
неравностойно положение на пазара на труда
и други социално изключени лица, чрез създаване на подходящи условия за
тяхната професионална интеграция в сферата на социалната икономика. Указана е
възможността на бенефициента да предостави възражение относно основателността и
размера на предложената финансова корекция.
В указания му четиринадесет
дневен срок „Кроа Интернешънъл“ ЕООД е подал възражение, че не са налице
основания за определяне на финансова корекция (л.279-284).
На 27.08.2021г. главният
директор на ГД ЕФМПП при Министерството на труда и социалната политика и
ръководител на УО на ОПРЧР е издал оспореното в настоящото производство Решение
с
рег. № BG05M9OP001-2.010-0325/60, с което е
установил нарушение на чл.4, параграф 8 от Регламент(ЕС) № 1303/2013, във
връзка с чл.3.23 и чл.3.24 от Административен договор BG05М9OP001-2.010-0325, представляващо основание по чл. 70, ал.1, т.3 от
ЗУСЕСИФ и е определил финансова корекция на жалбоподателя по диференциалния
метод на основание чл.72, ал.3 от ЗУСЕСИФ и съгласно чл.4, във вр. с чл.2, ал.4
от Наредбата, равняваща се на цялата стойност на допустимите разходи по
Административен договор BG05М9OP001-2.010-0325
в
размер на 38 435.21 лева.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок
за обжалване /обжалваното решение е от 27.08.2021 г., а жалбата е депозирана
чрез органа на 08.09.2021 г./ от надлежно легитимирано лице, което е страна по
прекратения административен договор.
Предмет
на спора по настоящото производство е Решение с рег. № BG05M9OP001-2.010-0325/60 от
27.08.2021год., издадено от главния директор на Главна дирекция „Европейски
фондове, международни програми и проекти“ (ЕФМПП) при Министерство на труда и
социалната политика и ръководител на Управляващия орган /УО/ на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“(ОП РЧР) 2014-2020, с което на
жалбоподателя е определена финансова корекция на различни фактически и правни
основания и по различен метод от посочените в решение за верификация на
постъпило искане за междинно плащане и за определяне на финансова корекция BG05M9OP001-2.010-0325/41/23.10.2020г., което е
отменено с
влязъл в сила съдебен акт. Издаденото решение от 27.05.2019 г., с което е
прекратен процесният ДБФП BG05M9OP001-2.010-0325-С01 също е отменено по т.2 и
т.4, поради липса на мотиви с влязъл в сила съдебен акт по адм.дело № 1317/2019
г. по описа на Административен съд- Б..
Предвид
изложеното, не е налице сила на пресъдено нещо по повдигнатия спор и липсват
основания за прекратяване на настоящото производство, поради което жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При
служебната проверка относно валидността на акта, съдът констатира, че същият е
издаден от компетентен орган. В чл.9, ал.5
от ЗУСЕСИФ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят
на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган, или оправомощено от него лице. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено,
че управляващите органи се създават като звено в администрация по реда на
Закона за администрацията или Закона за местното самоуправление и местната
администрация, или като отделна администрация. Доколкото това е приложимо
съгласно правото на Европейския съюз, функциите на такъв орган може да се
предоставят за изпълнение и от друг орган или организация.
Съгласно чл.4, т.7 от Устройствения правилник на
Министерството на труда и социалната политика, приет с ПМС № 266/10.11.2009 г.,
министърът на труда и социалната политика управлява програми и проекти в
сферата на своята компетентност, финансирани от предприсъединителните и
структурните фондове на ЕС и от други международни финансови институции и
донори. В рамките на своята компетентност, със Заповед № РД-03-2/01.12.2020 г.,
представена в настоящото производство /л-20-л.21/, министърът на труда и
социалната политика е оправомощил Цветан Иванов Спасов – заместник главен директор на Главна
дирекция „ Европейки фондове, международни програми и проекти“, считано от
01.12.2020г. да изпълнява функциите на ръководител на УО на ОПРЧР в пълен
обхват.
От изложеното следва, че оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган - главен директор на Главна дирекция „
Европейки фондове, международни програми и проекти“ и Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020
в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на с чл.73, ал.1 от
ЗУСЕСИФ, във връзка със Заповед № РД-03-2/01.12.2020 г.
Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата
корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя
на управляващия орган, одобрил проекта. В настоящият случай установената от
закона писмена форма е спазена, а оспореният акт е мотивиран, като са посочени
както фактическите, така и правни основания за неговото издаване. Изложени са
подробно фактическите обстоятелства, установени в хода на две последователни
проверки, послужили като основание за извода на административния орган, че
проектът не е изпълнен с грижата на добър стопанин и че при извършване на
дейностите жалбоподателят е нарушил правото на Съюза и принципите на добро
финансово управление, ефикасност и ефективност на разходите.
В оспорения акт са посочени и доказателствата, въз
основа на които са установени така посочените факти, цитирани са и правните норми, послужили като
основание за постановяване на административния акт. Същият съдържа изискуемите
от нормата на чл.59, ал.2 от АПК реквизити.
Принципът на правната сигурност изисква правната
уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на
задълженията, които тя им налага. В съответствие с този принцип, законодателят
е регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата
корекция по основание и размер. Съгласно
чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението за определяне на финансовата
корекция, ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на
бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от
две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. От
доказателствата по делото е безспорно, че на жалбоподателя е била дадена такава
възможност и че същият е упражнил правото си да направи възражения, но само по
част от фактическите основания за налагане на корекцията. Оспореното решение за
определяне на финансова корекция съдържа констатации, които не са изложени в
изпратеното на 28.07.2021г. уведомление до жалбоподателя, по които същият
не е имал възможност да се защити в административното производство по реда на
чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ. Така в решението е посочено, че неефективно са
разходвани средствата по раздел II. ЕДИННА СТАВКА, които са в размер на 40% от
допустимите преки разходи по проекта. Налице е констатация, че от жалбоподателя
са закупени 11 бр., лаптопи, втора употреба, които в последствие са обновени с
SSD -240GB и лицензиран офис пакет. Посочено е, че за платената сума от 13
310,00 лв. и допълнително платените средства за обновяване с SSD -240GB и
лицензиран офис пакет, би могло да се закупят нови лаптопи с характеристики,
достатъчни за работа на създадената по проекта електронна платформа и за
изпълнение на задачите, поставяни на наетите лица, съгласно описаното в
договора и техническия отчет към искането за междинно плащане. За така
закупеното оборудване липсват гаранционни карти, което при евентуална повреда
би довело до допълнителен разход. Освен това е посочено, че наетите по проекта
консултанти трудова заетост и обучение развитие, проведените от тях обучения и
индивидуални консултации, не са спомогнали за социалната и професионална
интеграция на наетия персонал в сектора на социалната икономика и обучение на
заетите лица, за което говори факта, че лицата са прекратили трудовите си
правоотношения с бенефициента. Също така назначеният екип на социалното
предприятие не е изпълнил основните си функции по управление и функциониране на
социалното предприятие, а именно: планиране на дейността, изготвяне на
стратегия за работа на социалното предприятие, визия за дългосрочно развитие,
разработване на план с ресурсно и финансово осигуряване. На следващо място в решението
се съдържа и още една констатация, за която бенефициера не е информиран в
уведомлението, а именно, че направените от него разходи в размер на 38 435,21,
отчетени с искането за междинно плащане и определени от УО като допустими не са
допринесли за изпълнение на последващите ангажименти да се запази
функционирането на социалното предприятие за срок от 12 месеца, както и
заетостта на минимум 50% от новоназначените представители на целевата група за
период не по-малко от 6 месеца след приключване на проектните дейности.
По изложените съображения, съдът намира, че е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при
издаването на акта, с което е ограничено правото на защита на „Кроа Интернешънъл“ ЕООД да подаде възражения и представи
доказателства срещу всички факти, послужили като основание за определяне на
финансова корекция.
Освен това в решението са посочени две различни фактически
основания за определяне на финансова корекция, което създава неяснота относно
действителната воля на административния орган - от една страна са изложени
факти, сочещи неспазване на принципите на добро финансово управление,
ефикасност и ефективност, т.е нарушение на член 4, параграф 8 от Регламент №
1303/201, представляващо основание за финансова корекция по чл.70, ал.1, т.3 от
ЗУСЕСИФ, а от друга неизпълнение на последващите ангажименти да се запази
функциониране на социалното предприятие за срок от 12 месеца, както и заетостта
на миниум 50 % от новоназначените представители на целевата група за период не
по-малко от 6 месеца след приключване на проектните дейности, т.е неизпълнение
на поето от жалбоподателя задължение по чл.3.20.1 от АДБФП, представляващо
различно основание за определяне на финансова корекция.
По приложението на материалния закон, съдът намира
следното:
Съгласно
нормата на чл.143, ал.1 от Регламент № 1303/2013, която намира приложение в
разглеждания спор, държавите членки носят отговорност за разследването на
нередностите, за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването
на дължимите суми. Според чл.122, ал.2 от Регламент № 1303/2013 държавите
членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват
неправомерно платените суми. Легалната дефиницията за нередност, дадена в чл.2,
т.36 от Регламент № 1303/2013, съдържа следните елементи: а) действие или
бездействие на икономически оператор, б) което води до нарушение на правото на
Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и в)
има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза,
като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.
Наличието
на първия елемент от определението за нередност е установен по делото, тъй като
жалбоподателят има качеството на икономически субект по смисъла на чл.2, т.37
от Регламент от № 1303/2013, участвайки в изпълнението на помощта от
Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на
икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, същият
е извършил действия и осъществил дейност по разходване на получено безвъзмездно
финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Спорът
по делото е осъществени ли са останалите елементи от определението за
нередност, за да се приеме, че наложената финансова корекция е законосъобразна.
Съгласно
разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на
Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на
някое от посочените правни основания. В тежест на административния орган е да
докаже извършеното нарушение. Видно от
оспорения административен акт правното основание за определяне на процесната
финансова корекция е чл.70,
ал.1, т.3 ЗУСЕСИФ във вр. с член 4,
параграф 8 от Регламент № 1303/2013 във вр. с чл.3.23 и 3.24 от административния договор.
Разпоредбата на чл.70, ал.1,
т.3 от ЗУСЕСИФ регламентира
като основание за определяне на финансова корекция нарушаване на принципа на член 4,
параграф 8 от Регламент № 1303/2013. Член 4,
параграф 8 от Регламент № 1303/2013 задължаващ държавите членки да спазват принципа за добро финансово
управление. Това задължение националният законодател е възложил и на
бенефициерите – чл.2, ал.1
ЗУСЕСИФ. Съгласно член 33 от
Регламент 2018/1046 принципът на
добро финансово управление означава използване на публичния финансов ресурс на
основата на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност и по начин,
който е ориентиран към резултатите от изпълнението. Принципът на ефикасност
изисква да бъде постигнато най-доброто съотношение между използваните ресурси,
предприетите дейности и постигането на целите. В конкретния случай това не е
постигнато, защото дейността, предмет на изпълнението, в цялост не е
осъществена, както е заложено, въпреки договорените ресурси, поради което
очевидно не са постигнати и целите на проекта. Принципът на ефективност от своя
страна изисква да се определи степента, в която се постигат поставените цели,
посредством предприетите действия. Поставените цели обективно е невъзможно да
бъдат постигнати при наличие на неизпълнение на договорните задължения, поради
което е нарушен и този принцип.
По изложените съображения, съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е извършил нарушения на
правото на ЕС, в частност на визираните в акта норми на чл.4, ал.8
Регламент № 1303/2013 г.
Обстоятелството, че решение № BG05M9OP001-2.010-0325/41/ 23.10.2020
г. на заместник-министър на труда и социалната
политика и
ръководител на УО на ОПРЧР 2014-2020 е влязло в сила в частта, по т.1, с която е определен общ размер на
верифицираните разходи по постъпило искане за плащане в размер на
38 435.21 лева не променя горния извод
за осъществено от жалбоподателя нарушение на правото на ЕС. Верифицирането на
разходите с влязъл в сила акт не е пречка за налагане на финансова корекция в
случай, че впоследствие бъде установено нарушение на правото на Съюза или на
националното право, представляващо нередност по смисъла на чл.2, т.36
Регламент (ЕС) № 1303/2013.
В случая доказан се явява и третият елемент от
фактическия състав на нередността по чл.2, т.
36 Регламент (ЕС) № 1303/2013, а
именно - нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС. Финансовото отражение на
нарушението върху бюджета на общността се изразява в нарушаване на принципите
за разходване на средствата, предоставени под формата на безвъзмездна финансова
помощ, и по-специално тези на доброто финансово управление, а именно:
ефективност и ефикасност. В случая, като е допуснато да бъдат заплатени
средства за проект - социално
предприятие с център за обучение с определени цели и дейности, чието изпълнение
не отговаря на заложените изисквания в пълнота и това е довело до пълно
неизпълнение на договора, е нарушена разпоредбата на чл. 4, § 8
Регламент 1303/2013 г.,
представляващо основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1,
т.3 ЗУСЕСИФ.
Установеното нарушение на принципите по чл.4,
параграф 8 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013,
допуснато поради извършени плащания по договор, който не е изпълнен спрямо
уговореното,правилно е квалифицирано от административния орган като основание
за налагане на финансова корекция по чл.70,
ал.1, т.3 ЗУСЕСИФ. Съгласно
чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности приложимите процентни
показатели на финансови корекции за нередностите по чл. 70,
ал. 1, т. 1, 3 – 7 ЗУСЕСИФ са посочени в приложение
№ 2. Съгласно т. 2 от
Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности за нарушаване на принципите по чл.4,
параграф 8, чл. 7 и 8 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013
процентния показател на корекцията е 100%, като при определени предпоставки
същият може да бъде намален на 25, 10 или 5 на сто, т.е приложим е
пропорционалният метод за определяне на финансова корекция, а не диференциалния
метод, както е посочено в решението. Наредбата за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС №
57/2017 г., е приложима в случая, тъй като е действащ нормативен акт към датата на издаване на оспореното решение.
При определянето на финансовата корекция, в т. ч. и квалифицирането ѝ като
нередност по конкретен състав, следва да бъде съобразяван подзаконовият
нормативен акт, съдържащ видовете нередности и съответстващите им минимални и
максимални стойности на процентните показатели, в редакцията му към датата на
издаване на акта за определяне на финансовата корекция, без значение, че същият
този подзаконов нормативен акт не е бил действащо право към датата на
извършване на нарушението на чл. 4,
параграф 8 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013. В
този смисъл е практиката на съда на ЕС СЕС ( вж. решение от 14 януари 2010, S.
P., C-226/08, т. 46, решение от 3 септември 2015, А2А, С-89/14, EU:С:2015:537,
т. 38)и на ВАС ( решение № 5953/ 29.12.2020 на ВАС, постановено по адм.д.№
6056/2020).
В случая, обаче, вместо разпоредбите на т. 2 от
Приложение № 2 към чл. 2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередност като
правни основания за определяне размера на корекцията в оспореното решение са
посочени разпоредбите на чл.4, във връзка с чл.2, ал.4 от Наредбата за
посочване на нередностите, които не съответстват нито на изложените в него
фактическите основания за определяне на корекцията, нито на квалификацията на
нарушението като основание за корекция по чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ, тъй като
същите регламентират приложението на диференциалния метод при определяне на
финансови корекции, но за други нередности – тези по чл.70,
ал.1, т.2, 8 и 10 от
ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.4 от
наредбата, когато се определя финансова корекция чрез прилагане на
диференциалния метод, нейният размер трябва да е равен на реално установените финансови
последици на нередността върху изразходваните средства – допустими разходи, но
фактически установявания в тази насока не се съдържат в решението.
По изложените съображения, атакуваното Решение с рег. № BG05M9OP001-2.010-0325/60 от 27.08.2021год. на главния
директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и
проекти“ (ЕФМПП) при Министерство на труда и социалната политика и ръководител
на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“(ОП РЧР) 2014-2020 следва да
бъде отменено като незаконосъобразно поради противоречието му с материалния
закон – не е приложена правилната правна норма за определяне размера на
финансовата корекция.
При този изход на делото, своевременно направеното
от жалбоподателя искане за присъждане на разноски се явява основателно, поради
което на същия следва да се присъди заплатената държавна такса по жалбата в
размер на 307,48 лева, както и възнаграждение за адвокат в размер на
2020 лева с включен ДДС /1 685 лeва без
ДДС/, за което има доказателства да е договорено и реално заплатено, или общо
разноски в размер на 2 327,48 лв.
Неоснователно
е възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния
представител на жалбоподателя, тъй като в случая договореното от него
адвокатско възнаграждение е именно в размер на 1 685 лв. без ДДС, колкото
е и минималният размер на адвокатския хонорар съобразно материалния интерес в
случая, който е 38 435,27 лв., определен съгласно чл.8, ал.1, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК Административен съд - Б., XVIII
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение с рег. № BG05M9OP001-2.010-0325/60 от 27.08.2021год. на главния
директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и
проекти“ (ЕФМПП) при Министерство на труда и социалната политика и ръководител
на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“(ОП РЧР) 2014-2020 за определяне на финансова корекция на „Кроа Интернешънъл“ ЕООД, с ЕИК *********, равняваща
се на цялата стойност на допустимите разходи по Административен договор BG05М9OP001-2.010-0325 в размер на 38 435.21 лева.
ОСЪЖДА Министерство на
труда и социалната политика да заплати на „Кроа Интернешънъл“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., к-с „Меден
Рудник“, ул. „Септемврийци“ № 22А, представлявано от управителя М. Б., разноски
по делото в размер на 2 327,48 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: