№ 569
гр. ***, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20224430201422 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0938-000620 от
13.04.2022г. на *** Сектор „ПП“ към ОДМВР-***, с което на К. Б. Г. с ЕГН
********** от гр. *** на осн. чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП е наложено
административно наказание - глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за това, че на 16.01.2022г. в
15:25 часа в гр. ***, ул. „***“ до *** с посока на движение към *** в ж. к.
„***“ като водач управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост
на А.В.С., който не бил регистриран по надлежния ред с поставени временни
регистрационни табели и разрешение за временно движение с номер *** със
срок на валидност до 14.01.2022г. - нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд ***, с която моли съда
да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 22-0938-
000620 от 13.04.2022г. на *** Сектор „ПП“ към ОДМВР-***.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника
си – адв. Х.. К. от ПлАК, който взема становище, че Г. не е автор на
нарушението за което е санкционилан с обгалваното наказателно
постановление, поради което същото се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
1
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и депозирана в
законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок, поради което следва
да бъде разгледвана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.01.2022г. в 15:25 часа в гр. ***, ул. „***“ до *** с посока на
движение към *** в ж. к. „***“ актосъставителят Ц. Н. Х. и свидетелят В. К.
Л. извършили проверка на управлявания от жалбоподателя Г. лек автомобил
„***“ с рег. № ***, собственост на А.В.С. и констатирали, че посоченото
моторно превозно средство не било регистрирано по надлежния ред с
поставени временни регистрационни табели и разрешение за временно
движение с номер *** със срок на валидност до 14.01.2022 година.
За установеното нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДП срещу
жалбоподателяа бил съставен АУАН , Серия GA с № 557373 от 16.01.2022
година, а въз основа на същия на 13.04.2002 година било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните по делото гласни
доказателства чрез разпит на актосъставителя Ц. Н. Х. и свидетеля В. К. Л., чиито показания
съдът приема с доверие като логични, последователни и обективни. Същите кореспондират
изцяло с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства, а именно: Наказателно постановление № 22-0938-000620 от
13.04.2022г. на *** Сектор „ПП“ към ОДМВР-***, Акт за установяване на административно
нарушение Серия GA №557373 от 16.01.2022г., копие от свидетелство за регистрация част
II, Справка по история за ПС с рег. № ***, Справка за нарушител/водач, Характеристична
справка, Справка за съдимост, постановление по пр. преписка №466/2022г. на РП-*** от
11.04.2022г., Разпореждане от 07.02.2022г., Справка относно извършена проверка, Заповед
№8121з-1632/2021г. на МВР.
От анализа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява,
че жалбоподателят К. Б. Г. е бил ползвател на процесното МПС.
От така установеното от фактическа страна не може да се направи
категоричен и обснован извод, че жалбоподателят Г. е автор на нарушението
по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление.
По силата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
2
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства, издадена от министъра на вътрешните работи регистрацията
представлява административно разрешение за превозното средство да участва
в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер. Безспорно е установено по
делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на процесната дата
същият е управлявал лек автомобил, който не е бил регистриран по
надлежния ред и с поставени регистрационни табели.
Съдът обаче счита за основателни възраженията, изложени в жалбата,
че деянието не е осъществено виновно. От събраните по делото доказателства
се установява, че Г. действително не е знаел, че предоставеният му автомобил
е с прекратена регистрация - обстоятелство, изключващо умисъла, както е
приел и прокурорът в постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство (стр. 11 в делото). Доколкото обаче на административно
наказване подлежат и непредпазливите деяния, следва да се прецени дали
процесното деяние е извършено по непредпазливост или се касае за случайно
такова. За да е налице непредпазливост под формата на небрежност е
необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди
общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и
предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен
случай и то в рамките на дължимото поведение, т.е. на това поведение, което
се изисква в подобни случаи (в този смисъл е Решение №659/93г. на I н.о. на
ВС). Като лице, ползващо определено моторно превозно средство,
жалбоподателят е бил длъжен да установи дали същото отговаря на всички
законови изисквания, преди да започне да го управлява. Съдът намира обаче,
че в конкретната ситуация Г. не е могъл да предвиди неправомерния резултат,
а именно- управлението на нерегистрирано МПС. Безспорно е установено по
делото, че автомобилът е бил с регистрационни табели и с разрешение за
временно движение, както и че жалбоподателят не е знаел, че автомобилът не
е бил регистриран по надлежния ред. В случая жалбоподателят е само водач
на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това
задължение. Няма представени доказателства жалбоподателят да е знаел по
друг начин, че издаденото разрешение за временно движение с номер *** е
било със срок на валидност до 14.01.2022 година, а от съставеният при
проверката АУАН няма данни водачът да не е носил другите изискуеми при
управлението документи. Жалбоподателят не е собственик на моторното
превозно средство, и преди да предприеме управлението му е направил
всичко нужно, за да се убеди че може да се движи по пътищата отворени за
обществено ползване, респективно жалбоподателят не е осъществил от
субективна страна състава на посоченото от административно-наказващия
3
орган по чл.140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 7 от ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде отменено като
незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление
Водим от горното и на осн.чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 22-0938-000620 от 13.04.2022г. на *** Сектор „ПП“ към ОДМВР-***, с
което на К. Б. Г. с ЕГН ********** от гр. *** на осн. чл. 175, ал.3, пр.1-во от
ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200,00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено на
16.01.2022г. в гр. *** нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
*** съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от
страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4