Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 19.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ІV-Б състав, в публично
заседание на тринадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. МАРИНА ГЮРОВА
при
участието на секретар К.Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гражданско дело № 3754 по описа за 2019г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 535253/15.11.2018г. по гр.д. № 49780 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 51 – ви състав са отхвърлени като
неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2015768/21.07.2017г.
изпратена по пощата на 13.07.2017г. на Б.2.”
ЕООД, ЕИК ******с адрес на управление:*** срещу Е.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 99 вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, с която е поискал от съда да признае за установено, че Е.К.П., ЕГН ********** дължи на Б.2.” ЕООД, ЕИК ******заплащане на
сумата от 17,58лв., представляващи
стойност на телекомуникационни услуги за периода от 01.01.2014г. до
30.04.2014г. по договор от 10.12.2013г., сключен с Б.Т.К.”ЕАД , вземанията по
който са прехвърлени с договор за цесия от 29.05.2015г. в полза на „С.Г.Г.”ООД,
прехвърлени в последствие с договор за цесия от 12.05.2016г. в полза на „Б.2.”ЕООД;
сумата от 4,29лв., представляващи
обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 20.02.2014г. до
25.01.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 11294
по описа за 2017г. на Софийски районен
съд.
Срещу така постановено
решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5206920/14.12.2018г. по регистъра на
СРС, изпратена по пощата на 11.12.2018г. от ищеца Б.2.” ЕООД, ЕИК ******в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че по делото било установено че процесните вземания са част от
договора за цесия от 2015г. и от 2016г., това обстоятелство не било и оспорено
от ответника, поради което и не било нужно да се доказва. Непредставянето на
приложението към договора от 2015г. не можело да обоснове извод, че вземането
не е част от договора за цесия от 2016г. Последният бил самостоятелен. Налице
били условията и за постановяване на неприсъствено решение. Претендирал е
разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете - Е.К.П., ЕГН ********** в предоставения
срок е оспорил жалбата. Навела е твърдения , че решението в обжалваната част е
правилно. Посочила е, че задълженията й към БТК”ЕАД били погасени и затова и
номера й бил закрит.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2015768/21.07.2017г. изпратена по пощата на 13.07.2017г. на Б.2.” ЕООД, ЕИК ******с адрес на
управление:*** срещу Е.К.П., ЕГН **********,
с адрес: *** с която е поискало от съда на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 99 вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за
установено, че Е.К.П., ЕГН **********
дължи на Б.2.” ЕООД, ЕИК ******заплащане
на сумата от 17,58лв.,
представляващи стойност на телекомуникационни услуги за периода от 01.01.2014г.
до 30.04.2014г. по договор №
620827735010122013-29438104 от 10.12.2013г., сключен с Б.Т.К.”ЕАД , вземанията
по който са прехвърлени с договор за цесия от 29.05.2015г. в полза на „С.Г.Г.”ООД,
прехвърлени в последствие с договор за цесия от 12.05.2016г. в полза на „Б.2.”ЕООД;
сумата от 4,29лв., представляващи
обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 20.02.2014г. до
25.01.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
11294 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, като му се присъдят и разноски. Навело е твърдения, че БТК”ЕАД
сключило с ответника договор за телекомуникационни услуги за срок от 24 месеца
и предоставило такива за периода за мобилен номер ********** на стойност от по
5,61лв. месечно с ДДС, сумата не била платена и лихвата за забава била 4,29лв.
за периода.
Ответникът Е.К.П., ЕГН ********** не е изразила
становище.
По
делото е приложено заповедно дело № 11294/2017г. , съгласно което по заявление
вх. № 740/31.01.2017г. по регистъра на РС - Тетевен, изпратено по компетентност на СРС, е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Е.К.П., ЕГН ********** да
заплати на Б.2.” ЕООД, ЕИК ******сумата
от 1335,41лв., ведно с лихва от
23.02.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на телекомуникационни
услуги за периода от 01.01.2014г. до 30.04.2014г. по договор за телеконикационни услуги от 10.12.2013г., сключен с Б.Т.К.”ЕАД
, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 12.05.2016г. на „Б.2.”ЕООД;
сумата от 436,75лв., представляващи
обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 20.02.2014г. до
25.01.2017г., както и съдебни разноски от 84,44лв.,
за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 04.04.2017г. , на 18.04.2017г.
длъжникът е възразил срещу заповедта, сочейки
че няма телефон от 15 години, на 15.06.2017г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението, че е предявил
иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 13.07.2017г.
в частта за главница от 17,58лв. и лихва от 4,29лв.
По
делото е приет неоспорен от страните договор № 620827735010122013-29438104
от 10.12.2013г, носещ
подпис, положен за страните по него, съгласно който БТК”ЕАД се е
задължило да предоставя на Е.К.П. телекомуникационни услуги по далекосъобщителна мрежа за срок от 24 месеца срещу заплащане на
стойността на същите по тарифен план „Traffic Unlimited XS +” с месечна такса от 5,90лв. в срок от 18 дни от издаване на месечната
фактура.
Представени са справки и сметки за
периода, съгласно които са начислени от БТК”ЕАД процесните суми като дължими от
ответника за стойност на телекомуникационни услуги, за които са предявени
исковете.
Приети са неоспорени от страните договор за цесия от
29.05.2015г. носещ подписи за страните
по него, съгласно който БТК „ЕАД е
прехвърлило на СГ Г.”ООД вземанията си към длъжници по договори и в размери
посочени в Приложение № 1 към договора.
С определение от
14.09.2018г. районният съд е изготвил проекто-доклад по делото и е указал на
ищеца, че представените с исковата молба писмени доказателства не са заверени
по реда на чл. 183 от ГПК и няма да бъдат приети по делото, ако в в първото о.с.з. не завери същите.
С молба от
29.10.2018г. ищецът е представил заверени по реда на чл. 183 от ГПК писмени
доказателства, не е представил
заверено по реда на чл. 183 от ГПК Приложение
към договор за цесия от 2015г.
Прието е уведомление за цесия съгласно което СГ Г.”ООД
е съставило изявление до ответника, с което го уведомява, че вземането на БТК”ЕАД
към ответника е прехвърлено на СГ Г.”ООД.
По делото е приет договор ца цесия от 12.05.2016г.
носещ подписи за страните по него, Приложение № 1 към него, съгласно които СГ Г.”ООД е прехвърлило на „Б.2.”ЕООД
вземанията си към Е.К.П. от 1335,41лв. по фактури от 01.02.2014г.,
01.03.2014г., 01.04.2014г., 01.05.2014г.
Прието е уведомление за цесия съгласно което Б.2.”ЕООД
е съставило изявление до ответника, с което го уведомява, че вземането на „СГ Г.”ООД
към ответника му е прехвърлено.
В първо о.с.з. районният съд е отхвърлил искането на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение, защото ответникът е подал
възражение по заповедно дело.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 99 и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът
приема за установено по делото, че на 10.12.2013г.. между БТК”ЕАД и Е.К.П. е възникнало валидно правоотношение по договор за
телекомуникационни услуги № 620827735010122013-29438104 и БТК”ЕАД се е
задължило да предоставя на Е.К.П. телекомуникационни услуги по далекосъобщителна мрежа за срок от 24 месеца срещу заплащане на
стойността на същите по тарифен план „Traffic Unlimited XS +” с месечна такса от 5,90лв.
Съдът приема за установено по делото и че за процесния период са възникнали
вземания на доставчика по договора от 10.12.2013г. към Е.П. за заплащане от по
5,61лв. месечно като стойност на тези услуги. Това обстоятелство се установява
от приети извлечения и справки за потребени услуги, а и тази месечна сума не
надхвърля уговорената с договора месечна такса, която не зависи от потребените
услуги. Установява се и изпадане в забава на Е. П.на плащането на тези суми,
доколкото с договора е уговорен падеж за плащането им.
Същевременно, съдът приема, че по делото не е установено вземанията по
договора от 10.12.2013г. за телекомуникационни услуги да е придобито от
ищеца. По делото не е установено
праводателят на ищеца – СГ Г.”ООД, да е придобил процесните вземания от БТК”ЕАД
по договора за цесия от 29.05.2015г., поради което и несъмнен извод, че ищецът
е придобил тези вземания от СГ Г.”ООД по
договора за цесия от 12.05.2016г. по делото не може да се обоснове. Ищецът носи
доказателствена тежест за това обстоятелство, то не е признато от ответника и
необходимостта на ангажиране на доказателство за същото не е отпаднала за
ищеца. По делото не са приети Приложение № 1 към договора за цесия от 2015г.
Договорът от 2015г. не сочи основание, размер на вземанията, които се
прехвърлят, за същото договорът препраща към Приложение № 1 от договора за
цесия от 2015г. При така установеното, за да се приеме за установено, че
процесните вземания са прехвърлени с договора за цесия от 2015г., то ищецът е следвало да представи по делото
Приложение № 1 към договора от 2015г. Това Приложение въпреки указанията на
районния съд не е било представено от ищеца заверено по реда на чл. 183 от ГПК
и такова не е прието по делото, поради което и правилно районният съд е
отхвърлил исковете. Неоснователни са доводите на въззивника, че договора за
цесия от 2016г. е самостоятелен и не е нужно да доказва прехвърляне на
вземането с цесията от 2015г. Праводателят по договора за цесия от 2016г. не
може да прехвърли права които не притежава, поради което и правилно районният
съд е приел, че по делото следва да се установи придобиване на вземането от
праводателя по договора за цесия от 2016г., тоест че по договора от 2015г. е
прехвърлено процесното вземане на СГ Г. ООД. Следва да се посочи за пълнота на изложението, че правилно районният съд е отхвърлил искането
за постановяване на неприсъствено решение, като е съобразил оспорването на вземанията, направено от ответника в
заповедното производство.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на
делото отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника, въззиваемият
не е претендирал разноски и такива не му се следват.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 535253/15.11.2018г. по гр.д. № 49780 по
описа за 2017г. на Софийски районен
съд, 51 – ви състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.