Номер 109414.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20203100502221 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу
решение № 181 от 16.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 7 по описа за 2020 г. на Районен съд
- Девня, първи състав, с което е осъден въззивникът да заплати на Л. М. С. сумата от 388,06
лева, представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от
07.11.2016 г. до 06.04.2017 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на
потребление с абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в град Варна
- ж.к. „******“ бл.* вх.* ап.*, за която сума е издадена фактура № ********** от 19.06.2019
г. от „Енерго-про продажби” АД, на основание член 55, алинея 1, предложение първо от
ЗЗД; както и е осъдено въззивното дружество да заплати на Л. М. С. сумата от 350 лева за
сторените от него в производството пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски,
на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно
основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на
доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание член 50
от ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на
потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на основание договорното
правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-про продажби“ АД - Варна е за
реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било отчетено
от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.
Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е
техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в
параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
1
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за нейната
неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и
законосъобразно.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на доставяна от ответника
електроенергия в имот, находящ се в град Варна. Разбрал, че е начислена процесната сума
като допълнително количество електроенергия за посочения период. Твърди, че не е ползвал
така начисленото количество и не е извършвала манипулации на електромера. Оспорва КП,
както и последващите го документи, съставени от ответника. Също така се набляга, че
потребителят няма достъп до СТИ, а задължение на електроразпределителното дружество е
да поддържа в изправност електромера. Оспорвайки изготвения протокол и констатациите в
него, навежда доводи, че не е спазена дължимата процедура. Оспорва и основанието, въз
основа на което е извършена корекцията.
Ответникът е депозирал в срока по член 131 от ГПК отговор на исковата молба, в
който оспорва основателността на исковете. Твърди, че е извършена проверка от служители
на „Енерго-про мрежи” АД, които са демонтирали СТИ и са монтирали ново на негово
място, като старото е изпратено за проверка в БИМ. Поради това и съгласно член 50 от
ПИКЕЕ е извършена корекция на потребената електроенергия за периода.
Не е спорно между страните по делото, че ищецът е потребител на доставяна от
ответното дружество електроенергия за посочения обект на потребление.
От представения по делото заверен препис от констативен протокол от 06.11.2017 г.,
съставен от служители на ”ЕРП-север” АД, се установява, че на посочената дата е
извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на ищеца, като предвид
констатираните показания в регистър 1.8.3. е извършена подмяна на електромера и
монтиране на нов при посочени нулеви показания за дневна и нощна тарифа.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Варна, за което е
съставен КП № 2137 от 15.11.2018 г., в който е документирано, че е осъществявана външна
намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала
електроенергия по трета тарифа /1.8.3./, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, но
не и на техническите изисквания.
Със становище за начисление на електроенергия от 21.11.2018 г. е одобрено
начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на 1 230 кВтч за
периода 07.11.2016 г. - 06.11.2017 г. Корекцията е извършена на основание софтуерен
прочит на паметта на СТИ.
Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително
2
количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване на
която е издадена фактура от 22.11.2018 г. за сумата от 199,61 лева. По делото е представена
процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество
електроенергия е с посочено основание „служебно“.
По делото е представен и заверен препис от констативен протокол от 22.02.2018 г., от
който се установява, че на посочената дата е извършена нова проверка на СТИ, отчитащо
потреблението в обекта на ищеца, като е констатирано, че СТИ е с повреден броителен
механизъм.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Варна, за което е
съставен КП № 1451 от 12.06.2019 г., в който е документирано, че не е осъществяван достъп
до вътрешността на електромера; часовникът отчита в 12 часа – 10,32 часа; в Т1 са отчетено
520,9 кВтч, а в Т2 – 1 063,1 кВтч.
Въз основа на това по партидата на абоната е била начислена електроенергия за
периода от 06.02.2018 г. до 06.03.2018 г. в посочения размер по протокола на БИМ, за
остойностяване на която е издадена фактура от 19.06.2019 г. за сумата от 188,45 лева, като
стойността на електроенергията е корегирана за период от 06.02.2018 г. до 22.02.2018 г.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза,
включително с обясненията, дадени от него, при изслушването му в съдебно заседание,
проведено на 09.06.2020 г., се установява, че и двете СТИ, монтирани в обекта на ищеца за
периода на корекцията, са от одобрен тип, в метрологична годност и не са налице данни за
техническа неизправност; за посочения период голяма част от доставяната енергия не се е
измервала и отчитала от СТИ поради установена намеса в тарифната схема на електромера;
за второто монтирано СТИ не е констатирана намеса или промяна в схемата и следователно
отчетените в тарифа Т3 количества електроенергия в размер на 1 230 кВтч реално са били
доставени и потребени.
Предявеният иск е с правно основание член 55, алинея 1, предложение първо от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че ищецът се явява
потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че му е
начислена процесната сума. Спорен в отношенията между страните е въпроса доколко са
били налице предпоставките за едностранно извършената корекция на стойността на
потребената електроенергия за релевирания период.
Съществуващите договорни отношения между страните се регламентират от
действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на
електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/,
както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от
12.11.2013 г.
След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по член 98а, алинея 2, точка
6 и по член 83, алинея 1, точка 6 от закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
3
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия.
На съда е служебно известно решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д.
№ 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени с изключение на
член 48 – член 51, като решението е обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от
14.02.2017 г. Съгласно член 195, алинея 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, тоест няма обратно действие.
Според член 195, алинея 2 от АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния
орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към
настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените
ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на ВАС относно
извършената на 06.11.2017 г. проверка на средството за търговско измерване отменените
ПИКЕЕ не представляват приложим закон.
Съгласно изменението на член 98а, алинея 2, точка 6 от ЗЕ като необходимо
съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметки съгласно член 83, алинея 1, точка 6 от ЗЕ,
каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не са представени по делото, но на съда
е служебно известно тяхното съдържание/.
Като извод се налага, че едностранната корекцията на оператора е допустима при
наличието на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия;
спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване. Не се установява обаче наличието на първата и третата
предпоставки.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество не е провело успешно
пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на
всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищцата-потребител, което води до
извод, че искът е основателен и следва да се уважи за сумата от 199,61 лева.
Изложените по-горе мотиви не касаят обаче сумата от 188,45 лева по фактурата от
19.06.2019 г. При извършената проверка и съставен КП на 22.02.2018 г. е констатирано, че
СТИ е с повреден броителен механизъм. В случая не е налице и хипотезата на член 49 от
ПИКЕЕ – повреда на тарифния превключвател, поради която използваната електрическа
енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от клиента.
От проведената експертиза в БИМ се установява, че не е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера; часовникът отчита в 12 часа – 10,32 часа; в Т1 са отчетени
520,9 кВтч, а в Т2 – 1 063,1 кВтч. Въз основа на така констатираното с оглед разчитане на
данните за преминала електроенергия в Т1 и Т2 ответното дружество не е било задължено
да прилага методиката по член 49 от ПИКЕЕ /отчетената електроенергия да се разпредели на
база аналогичен предходен период/, а е издало фактура в съответствие с член 50 от ПИКЕЕ
4
– при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчесляване на
използваните от клиента количества електроенергия, тоест тъй наречения „реален отчет“.
Ответното дружество е коригирало количествата електрическа енергия като разлика между
отчетеното количество и преминалите количества за времето от допускане на грешката
/06.02.2018 г. – предходен отчетен момент с коректно измерване/ до установяването й
/22.02.2018 г. – датата на извършената проверка/. Поради това настоящият състав на
въззивния съд намира, че искът за сумата от 188,45 лева се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради частично несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд в частта досежно сумата от 188,45 лева следва да бъде
отменено, а искът - отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78, алинея 1 от ГПК на
ищеца следва да бъдат репарирани от страна на ответника сторените от него разноски по
делото съразмерно уважената част от иска. Ищецът е направил разноски за двете инстанции,
които са в размер на 650 лева съобразно представени списъци по член 80 от ГПК и
доказателства за извършването им. Съобразно уважената част от исковата претенция /199,61
лева/ дължимите разноски от ответника са 334,35 лева.
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78, алинея 3 от ГПК на
ответното дружество се дължат от ищеца сторените от него разноски по делото съразмерно
отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски за двете инстанции, които са в
размер на 945 лева съобразно представени списъци по член 80 от ГПК и доказателства за
извършването им. Съобразно отхвърлената част от исковата претенция /188,45 лева/
дължимите разноски от ищеца на ответника са 458,91 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 181 от 16.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 7 по описа
за 2020 г. на Районен съд - Девня, първи състав, в частта, с която е осъдено „Енерго-про
продажби“ АД - Варна да заплати на Л. М. С. сумата от 199,61 лева, представляваща
стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 07.11.2016 г. до
06.11.2017 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с
абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в град Варна - ж.к. „******“
бл.* вх.* ап.*, за която сума е издадена фактура № ********** от 22.11.2018 г. от „Енерго-
про продажби” АД, на основание член 55, алинея 1, предложение първо от ЗЗД.
5
ОТМЕНЯ решение № 181 от 16.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 7 по описа за 2020
г. на Районен съд - Девня, първи състав, в частта, с която е осъдено „Енерго-про продажби“
АД - Варна да заплати на Л. М. С. сумата от 188,45 лева, представляваща стойността на
допълнително начислена електроенергия за периода от 06.02.2018 г. до 06.03.2018 г. след
извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с абонатен №
********** и клиентски № **********, находящ се в град Варна - ж.к. „******“ бл.* вх.*
ап.*, за която сума е издадена фактура № ********** от 19.06.2018 г. от „Енерго-про
продажби” АД, на основание член 55, алинея 1, предложение първо от ЗЗД; както и в частта,
с която е осъдено „Енерго-про продажби“ АД – Варна да заплати на Л. М. С. сумата от 350
лева за сторените от него в производството пред първата инстанция съдебно-деловодни
разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. М. С. ЕГН ********** от град Варна - ж.к. „******“ бл.* вх.*
ап.* против „Енерго-про продажби“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град Варна - бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс – Г за заплащане
на сумата от 188,45 /сто осемдесет и осем 0,45/ лева, представляваща стойността на
допълнително начислена електроенергия за периода от 06.02.2018 г. до 06.03.2018 г. след
извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с абонатен №
********** и клиентски № **********, находящ се в град Варна - ж.к. „******“ бл.* вх.*
ап.*, за която сума е издадена фактура № ********** от 19.06.2018 г. от „Енерго-про
продажби” АД.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град Варна - бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс - Г да заплати на
Л. М. С. ЕГН ********** от град Варна - ж.к. „******“ бл.* вх.* ап.* сумата от 334,35
/триста тридесет и четири 0,35/ лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски пред двете инстанции, на основание член 78 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. М. С. ЕГН ********** от град Варна - ж.к. „******“ бл.* вх.* ап.*да
заплати на „Енерго-про продажби“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в град Варна - бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс - Г сумата от 458,91
/четиристотин петдесет и осем 0,91/ лева, представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски пред двете инстанции, на основание член 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7