№ 268
гр. София , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В в закрито заседание на
тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело №
20201100509707 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
С жалба с вх.№ 055483/23.07.2020 г. В. К. Ш., гр.София, действаща чрез
процесуалния й представител адв.К., конституирана в качеството й на наследник по
закон на С.Г.Ш. – длъжник в изпълнението, обжалва отказ на частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Н.М. с рег.№ 841 на КЧСИ, обективиран в постановление от
10.03.2020 г., да прекрати изп.дело № 20208410400003 по неговия опис.
Отказът е постановен по подадено от В. К. Ш. възражение с вх.№ 022447 от
10.03.2020 г., в което същата е навела възражение срещу дължимостта на описаните в
поканата и приложените изпълнителни листове суми на основание изтекла погасителна
давност, с оглед на което е релевирала искане да се преустановят незабавно всички
изпълнителни действия срещу нея и да се прекрати образуваното изпълнително дело.
В жалбата са наведени доводи, че отказът на съдебния изпълнител е
незаконосъобразен, тъй като в постановлението не са изложени каквито и да било
мотиви за постановения отказ, което възпрепятства защитата на жалбоподателката; че
ЧСИ не е съобразил нормата на чл.110 ЗЗД, според която задължението се погасява
след петгодишна давност, а предвид погасяването на главното вземане, погасило се е и
акцесорното вземане за лихви, давността, за които е по-кратка – тригодишна.
Поддържа се и че, като допълнителен аргумент за незаконосъобразността на
изпълнителното производство е и обстоятелството, че същото е образувано по
нередовна молба от взискателя, който не е доказал активната си процесуална
легитимация; че аргументи относно незаконосъобразността на претенцията срещу
1
жалбоподателката по заплаща-не на всички описани в поканата задължения –
главница, лихви и разноски, е и обстоятелството, че задълженията са погасени по
давност и образуването на изпълнително производство и начисляване на разноски
върху погасени суми е недопустимо.
Моли съда да отмени атакувания отказ на ЧСИ Н.М. с рег.№ 841 на КЧСИ.
Заявява искане за спиране на изпълнението на основание чл.438 ГПК.
Ответникът по жалбата – „АПС Бета България” ООД, гр.София, в срока по
чл.436, ал.3 ГПК не е подал възражение и не е взел становище по жалбата.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 841 на КЧСИ – Н.М. по реда на
чл.436, ал.3 ГПК, е отразено, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна,
тъй като не са налице предпоставките на чл.433, ал.1 ГПК.
Съдът, като прецени доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото и
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу
подлежащ на съдебен контрол валиден акт на съдебен изпълнител и е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение, като е безспорно, че атакуваното действие попада в кръга на установените
от законодателя такива във визираната норма.
Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са
регламентирани в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 – т.8 ГПК. Съгласно тази норма
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът
представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската
станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е
платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство;
ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при
спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен
случай тя се приема за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3.
изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен
актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за
подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не
може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите
авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл.83; 7. бъде
представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 или чл.440 и 8.
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, с изключение на делата за издръжка. Инвокираните от жалбоподателката
обстоятелства, на които е основано искането й за прекратяване на изпълнителното
производство, не попадат в обхвата на нито едно от основанията, установени в
2
действащата нормативна уредба, касаещи приложението на разглеждания правен
институт.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и че съдебният изпълнител като
орган на принудителното изпълнение няма правораздавателни правомощия и същият
не е компетентен да решава материалноправни спорове между страните в
изпълнителния процес, в т.ч. и относно легитимацията на взискателя, да събира
доказателства и да извършва проверка дали са настъпили предпоставките на
погасителната давност по чл.110 и сл. от ЗЗД. Тези въпроси могат да бъдат разрешени
само в рамките на общия исков процес.
Не е налице и законово изискване съдебният изпълнител да мотивира актове-те
си, с които отказва прекратяване на принудителното изпълнение, поради което
евентуалната липса на мотиви /какъвто не е даденият случай/ не може да обоснове
отмяната на такъв акт като незаконосъобразен.
Съобразно изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното
действие на ЧСИ е правилно и законосъобразно, с оглед на което подадената от В.Ш.
жалба се явява неоснователна и като такава последната трябва да бъде оставена без
уважение.
При приетия изход от разглеждане на жалбата неоснователно се явява и
заявеното от жалбоподателката искане по чл.438 ГПК, поради което същото следва да
бъде оставено без уважение.
Искания по чл.78 ГПК не са заявени от страните, поради което съдът не дължи
произнасяне на това основание.
Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника В. К. Ш., ЕГН ********** с
вх.№ 055483/23.07.2020 г. по изп.дело № 20208410400003 по описа на ЧСИ Н.М. с рег.
№ 841 на КЧСИ срещу постановление от 10.03.2020 г., както и инкорпорираното в нея
искане на длъжника В. К. Ш. по чл.438 ГПК, като неоснователни.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3