№ 197
гр. П., 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Д.Б.И.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720102372
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
“Топлофикация- П.”АД срещу Б. М. Ц., ЕГН ********** и адрес: гр. П., ***, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, с
които се иска да бъде осъден ответника да им заплати сумата от 503.13 лева,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в
гр. П., ***, от които главница в размер на 435.97 лева за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г. включително, сумата в размер на 67.17 лева, представляваща лихва за забава на
месечните плащания за периода от09.07.2017 г. до 04.12.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 21.05.2021 г. до окончателното изплащане на
сумите, като им се присъдят направените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът Б. М. Ц., чрез назначения му особен
представител – адв. Д.Д., не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по
иска.
В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. М., която поддържа предявените
искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от назначения му особен
представител – адв. Д., която оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли.
1
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
*** районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от
ЗЗД, които съдът намира за допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на
топлинна енергия, ищецът „Топлофикация-П.” ЕАД се съобразява с разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент
на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на
чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен
договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива
с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай с доклада по чл.146 от ГПК, обективиран в определение № 48 от
06.01.2022 г., съдът изрично е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест при
условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на облигационно
правоотношение между страните по делото.
Ищецът обаче не е представил доказателства, от които да е видно, че ответникът е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на процесния имот за процесния
период, респ. че има качеството на клиент на топлинна енергия. Изводът на съдът, че между
страните не е налице облигационно правоотношение се подкрепя и от приложеното по
делото писмо от Община П., Дирекция „местни данъци и такси“, в което е посочено, че за
процесния топлоснабден имот не е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ. Други
доказателства няма събрани по делото, от които да може да се направи извод, че ответникът
е собственик, респ. ползвател на топлинна енергия в процесния топлоснабден имот, поради
което и има качеството на потребител на топлинна енергия.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на
облигационна връзка между страните по делото за доставка на топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот, поради което и предявения иск, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Неоснователността на главния иск, води до неоснователност и на акцесорния иск за
2
лихва, поради което и акцесорните претенции за претендирните лихви.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищцовата страна не следва да бъдат присъждани
разноски.
Водим от горното, *** районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от “Топлофикация- П.” АД,
ЕИК *********, с адрес на управление: гр. П., ***, ТЕЦ „Република“ искове с правно
основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, срещу Б. М. Ц., ЕГН ********** и адрес: гр. П., ***, с
които се иска да бъде осъден ответника да им заплати сумата от 503.13 лева,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в
гр. П., ***, от които главница в размер на 435.97 лева за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г. включително, сумата в размер на 67.17 лева, представляваща лихва за забава на
месечните плащания за периода от09.07.2017 г. до 04.12.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 21.05.2021 г. до окончателното изплащане на
сумите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *** окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3