Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 309 от 21.11.2019 год., гр.
Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар И. С.а и с участието на прокурор
Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 274 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от „К.
в” ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Г. С. Г. – управител, чрез процесуалния представител по пълномощие адвокат А.П.,***,
срещу Решение № 258/18.07.2019 г., постановено по административнонаказателно
дело (АНД) № 575/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № СИ-76/19.03.2019 г., издадено от
началника на регионален отдел „Метрологичен надзор (МН) Западна България” в
Главна дирекция (ГД) „Метрологичен надзор” при
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на
дружеството на основание чл. 85, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за
измерванията (ЗИ) е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лева за
нарушение по чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Релевирано е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на
наказателното постановление.
„Кюстендилска
вода” ЕООД, редовно призовано, не изпраща процесуален представител
в съдебното заседание по делото.
Регионален отдел „МН Западна България” в ГД
„Метрологичен надзор” при ДАМТН, редовно призован, не изпраща
процесуален представител в съдебното заседание по делото и не изразява
становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал.
1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния
14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № СИ-76/19.03.2019 г., издадено от
началника на регионален отдел „МН Западна България” в
ГД „Метрологичен надзор” при ДАМТН.
Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 11.09.2018 г.
около 12:15 часа е извършена
надзорна проверка в обект – водопроводно отклонение към жилищна сграда,
находяща се на адрес: гр. К., ул. „Я.С.”
№ **, партиден № 1112243. За измерване на
вода за питейно-битови нужди, с цел осъществяване на търговски плащания, „К.
в” ЕООД – дружеството, осъществяващо водоснабдяване на територията на гр.
Кюстендил, използа на посочения обект водомер за студена вода (40ºC), тип
Т/13, с идентификационен № 000025007440, произведен от „Bonega”, Чехия, с
технически и метрологични характеристики:
Qn=1,5 m³/h, който в момента на проверката се намира в употреба, тъй като
е монтиран на водопроводното отклонение към водопроводната инсталация на
жилищната сграда и осигурява снабдяването й с вода за питейно-битови
нужди.
Водомерът е маркиран със знак за първоначална проверка – пломба, на която от
едната страна е нанесен номерът на проверителя – BG-065 01, а от другата страна
са нанесени последните две цифри на годината на извършване на първоначалната
проверка – 09, т.е. първоначалната проверка е извършена през 2009 г. На
водомера не е поставен знак за последващ метрологичен контрол. Срещу
дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 2БЛ-174/22.10.2018 г. Нарушението е квалифицирано по чл. 44, т. 4 във вр. с
чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Актът е подписан и връчен на упълномощено от управителя на
дружеството лице – Г. В. Н.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и процесното наказателно
постановление, в което са възпроизведени
фактическите констатации по акта. Към административнонаказателната
преписка е приложено пълномощно с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя Г. С Г, в качеството му на управител на „Кюстендилска вода” ЕООД,
с което са предоставени права на Г. В. Н за
представителство на дружеството пред ГД „Метрологичен надзор” при ДАМТН.
В производството пред въззивния съд са разпитани Д.
К. Д.
(актосъставител), Д. П П (свидетел на установяването на
нарушението и съставянето на акта) и Ц. П Б
(свидетел на съставянето на акта). Свидетелите Д. и П
потвърждават изложените фактически обстоятелства, относими към релевираното
деяние, а свидетелката Божкова заявява, че актът е връчен на упълномощено от
управителя на дружеството лице – Н.
Районният
съд е приел от правна страна липса на допуснати нарушения в процедурата по съставяне
на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление, компетентност на административнонаказващия
орган, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съответно в
акта и в наказателното постановление, доказано административно
нарушение,
законосъобразно наложена санкция в минималния законов размер и липса на
маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил наказателното
постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния
закон– неправилно, поради което подлежи на отмяна, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК
съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще отмени наказателното
постановление.
Настоящият касационен състав намира за основателно възражението на „Кюстендилска
вода” ЕООД за допуснато в административнонаказателното
производство съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Не са спазени
предвидените в ЗАНН процесуални правила относно реда за предявяване и връчване на акта за
установяване на административното нарушение, което е
ограничило възможността на санкционираното дружество да реализира правото си на защита. Безспорно е установено по делото, че актът е връчен на Г. Н,
в качеството му на пълномощник на „К.
в” ЕООД. В специалния закон няма особени правила за съставяне, предявяване и
връчване на актове и наказателни постановления на юридически лица и еднолични търговци,
включително на упълномощен представител, и не се съдържа забрана предявяването
и връчването да се извърши на лице, различно от законния
представител на търговското дружество или от едноличния търговец, т. е. съществува процесуална възможност
за връчване на акта за установяване на административно нарушение на
упълномощено лице. Видно от приложеното към административнонаказателната
преписка пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя Г. С Г., в
качеството му на законен представител на „К в” ЕООД, с което са предоставени права на Г В Н,
последният е упълномощен да представлява дружеството пред ГД „Метрологичен надзор” при ДАМТН без
в обема на представителната му власт да се включва представителство на същото
пред дирекцията в
образуваните срещу него административнонаказателни производства, подписване и
получаване на актове за установяване на административни нарушения и
наказателни постановления. Липсва изрично съгласие на
упълномощителя за получаване на книжа в извънсъдебната фаза на образуваното административнонаказателното
производство от друго лице. Текстът в пълномощното не покрива визираното
изискване. Разпоредбите на чл. 43,
ал. 1, 4 и 5 от ЗАНН задължават
актосъставителя да предяви акта за установяване на
административното нарушение на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и да го подпише, както и да му връчи препис от него срещу
разписка. Това е гаранция за спазване правото на нарушителя за лично
запознаване с обвинението за извършено нарушение и реализиране на правото за
защита посредством вписване на възражения в акта или последващо подаване на
такива в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН с възможността по чл. 44, ал. 2 от ЗАНН за сочене на писмени или веществени
доказателства, които следва да се съберат служебно за
установяване на обективната истина по спора. Чрез предявяване на акта се
реализира неговата обвинителна функция, която е предпоставка за осъществяване
на следващата и последна негова функция по сезиране на
административнонаказващия орган да се произнесе по него, прекратявайки
преписката или издавайки НП. Липсата на надлежно връчен АУАН е съществен порок
на процедурата по издаване на наказателното постановление, който не може да
бъде саниран по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Нещо повече,
нормата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН
предвижда задължение на административнонаказващия орган да върне акта
на актосъставителя, когато установи, че същият не е бил предявен на нарушителя.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 258/18.07.2019
г., постановено по АНД № 575/2019
г. по описа на Районен съд – Кюстендил, и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № СИ-76/19.03.2019 г., издадено от началника на регионален отдел
„МН Западна България” в ГД „Метрологичен надзор” при ДАМТН,
с което на „К. в” ЕООД, с ЕИК ****,
на основание чл. 85, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗИ е наложена имуществена санкция
в размер на 200,00 (двеста) лева за нарушение по чл. 44, т. 4 във
вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.