Решение по дело №935/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 421
Дата: 16 август 2018 г. (в сила от 5 септември 2018 г.)
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20185220200935
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Пазарджик, 16.08.2018 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на втори юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                          

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

при секретаря Н. Д., като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 935 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 33-0000092 от 15.05.2018 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл.178а, ал.4, т.1, пр.1 ЗДвП на „Х.“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: в гр. Пазарджик, ул. „Х.С.“ **за нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

           Срещу НП е подадена в срок жалба от „Х.“ АД, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението, издаването му в нарушение на процесуалните правила и се моли да бъде отменено.

           В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи за приложението на чл.28 ЗАНН и отмяна на атакуваното НП.

           Ответникът по жалбата не изпраща законен или процесуален представител. В  лаконично писмено становище по делото счита, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

          

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На 20.04.2018 г., в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик свидетелят И.П. – инспектор към Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пазарджик, извършил документална проверка на „Х.“ АД. Проверката била във връзка с подадено заявление за промяна в списъка на технически специалисти към издадено Разрешение № 234 с peг. № 42-04-20- 226/20.04.18 г. от „Х.“ АД с ЕИК: *********. В хода на проверката е констатирано, че при промяна в обстоятелствата удостоверени с документи по чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, лицето по чл. 16 от Наредбата - „Х.“ АД не е уведомило изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, чрез ръководителя - началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик в 7 /седем/ дневен срок от извършването на промяната, като не е приложил документите, които е удостоверяват, на 07.09.2017 г. е прекратен трудовия договор с В.С.Б., ЕГН **********. Това било видно от Заповед 11-02/07.09.2017 г. и справка уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда от 08.09.2017 г. За така констатираното на 20.04.2018 г. е съставен акт от свидетеля П. в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател. Въз основа на този АУАН било издадено атакуваното НП.

            Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни, съдържащи се в разпита на актосъставителя И.П.. Фактическата обстановка не се оспорва и от дружеството-жалбоподател.      

 

При тези данни от правна страна съдът намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати нарушения на процесуалния закон, което е основание за отмяна на постановлението по следните съображения:

В НП така, както е записано, не става ясно кога административнонаказващият орган приема, че е извършено нарушението. По отношение на времето на извършване на нарушението се сочи в началото на обстоятелствената част на НП, че е на 20.04.2018 г. около 9,40 ч. в гр. Пазарджик. Това обаче е датата на подаване на документите в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пазарджик от страна на дружеството-жалбоподател, като именно тогава е установено нарушението. От друга страна по-нататък в обстоятелствената част е посочено, че на 07.09.2017 г. е прекратен трудовия договор с В.С.Б.. С оглед разпоредбата на чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства дружеството-жалбоподател е било задължено в 7-дневен срок от тази дата да уведоми писмено изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Този срок изтича на 14.09.2017 г. – присъствен ден. Следователно дружеството-жалбоподател е извършило соченото нарушение на 15.09.2017 г. след изтичане на законовия срок. Тази дата обаче не е посочена никъде в атакуваното НП. При това положение съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно нарушена е разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която изисква постановлението да съдържа описание на нарушението, датата и мястото на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като касае фактическия състав на нарушението. Не е посочено кога точно като време е извършено нарушението, а този пропуск води до съществено нарушаване на правото на защита на наказания, тъй като в случая съдът действа само като въззивна инстанция и не може да променя фактическата обстановка, приета от административнонаказващия орган в постановлението, още повече, че в случая датата на установяване на нарушението и нарушителя не съвпада с датата на извършване на самото нарушение.

Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна на НП, поради което съдът не намира за необходимо да обсъжда и други доводи по същество. Само за допълнение следва да се отбележи, че наказващият орган не е изпълнил и задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Наказващият орган не е изложил подробни мотиви в НП (което по същество е липса на такива въобще) защо приема, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не е изложил мотиви в НП защо счита случая за немаловажен, а само бланкетно е отбелязал това. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б. „а“ от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните последици, степента на обществена опасност, личността на дееца, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице повечето от предпоставките на чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, да се определи извършеното административно нарушение за маловажно. Извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в ЗП нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. При съвкупна преценка на всички обстоятелствата по извършване на нарушението съдът установи следното: Няма данни от страна на АНО, върху когото лежи доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства по делото, дружеството-жалбоподател да е наказвано друг път за подобно нарушение или за каквото и да е друго нарушение на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Следва по отношение на обществената опасност да се отбележат няколко неща. Документите са подадени с близо седем месеца закъснение. Макар и немалък период от време, не се установи по категоричен начин по делото, че това е повлякло след себе си някакви вредни последици. АНО не ангажира такива доказателства. В действителност липсват каквито и да е причинени вреди. Вярно е, че се касае за нарушение на формално извършване и не е необходимо такива да са настъпили, но след като нарушението е отстранено от самото дружество, макар и със закъснение, то това също следва да бъде отчетено. В настоящия случай нарушението само по себе си не е довело до съществено засягане на обществените отношения регулирани от посочената правна норма. Всичко дотук навежда съда на извода, че нарушението е със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В случая са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, като се дадат указания на нарушителя да изпълнява изискванията на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В същото време предвидената санкция в твърд размер от 1000 лв. се явява прекомерна тежка такава с оглед конкретното деяние и съответно е несъразмерно тежко наказание за извършеното. Поради това, че не са засегнати съществено обществените отношения, регулирани с Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, като се дадат указания на нарушителя, но административно-наказващият орган не ги е отчел и не е приложил тази разпоредба, с което е постановил един незаконосъобразен акт. ТР № 1 от 12.12.2007 г., постановено по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК при ВКС, което е задължително за прилагане както от правораздавателните органи, така и от административните органи, действащи като овластени от закона да издават съответните наказателни постановления, категорично приема, че изразът в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН „може“ не предполага действие при „оперативна самостоятелност“, а означава възлагане на компетентност на съответния административен орган. Следователно при издаване на наказателното постановление съответният компетентен орган е длъжен да извърши и преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН и съответно да приложи правилно закона, като ограничи маловажните случаи на административно нарушение от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Това обстоятелство налага извода, че чл.28 от ЗАНН може да бъде приложен от административнонаказващия орган във всички случаи на осъществен състав на административно нарушение, независимо от нарушение на кой закон или кодекс произтичат, дали нарушението е формално или не, стига то да е маловажно. Преценката за наличието на маловажност е оставена на наказващия орган, но същият дължи мотиви по отношение на приложението й в самото НП. Тази преценка подлежи на съдебен контрол. Административнонаказващият орган не е обсъдил изложените от съда по-горе обстоятелства. Това сочи, че преценка относно наличието на маловажност по чл.28 от ЗАНН не е задълбочена и съобразена с конкретния случай, а е подходено формално. Вярно е, че обществените отношения, които регулира Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай с оглед обществената опасност на конкретното деяние. Поради това съдът приема, че не са засегнати съществено целите на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и нарушението е с незначителна степен на обществена опасност. Освен това съдът счита, че случилото се и даването на указания ще изиграе своята превантивна роля по отношение на дееца в достатъчна степен, за да се въздържа в бъдеще от извършването на други подобни нарушения, след като и преди това не е извършвал такива.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а жалбата на „Х.“ АД - уважена като основателна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 33-0000092 от 15.05.2018 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл.178а, ал.4, т.1, пр.1 ЗДвП на „Х.“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: в гр. Пазарджик, ул. „Х.С.“ **за нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

            Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.

 

 

                                                                                 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: