№ 618
гр. София , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000503720 по описа за 2020 година
С решение от 16.09.2020 г., постановено по гр. дело № 11 672/2017 г., Софийският
градски съд, Гражданско отделение, І-17 състав е осъдил ответника ЗАД „АРМЕЕЦ“
АД да заплати на ищцата Ф. Н. А. сумата 500 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат от ПТП. В останалата му част
искът, предявен на осн. чл. 432 от КЗ за сумата 1 100 000 лева, е отхвърлен като
неоснователен.
Недоволни от решението са останали и двете страни по делото, които са подали
срещу него въззивни жалби.
Ищцата обжалва решението в частта, с която претенцията й за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 500 000 до
850 000 лева. В жалбата и допълнително представената писмена защита, изготвена от
процесуалните й представители, се излагат съображения, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение е несправедливо занижено и не
съответстветства на претърпените увреждания, болки и страдания. Подробно се
описват получените при ПТП травми, настъпилото трайно увреждане на съществени
жизнени функции и неблагоприятната прогноза за здравословното й състояние.
Относно приложимото материално право се излагат съображения, че след като и
1
делинквентът, и увреденото лице са с обичайно пребиваване на територията на
Република България, според чл.4, § 2 от Регламент Рим ІІ, следва да се приложи
българското право. При условията на евентуалност се поддържа, че българското
материално право следва да бъде приложено по реда на чл.4, § 3 от регламента, тъй
като непозволеното увреждане е по-тясно свързано с Република България, а ако и тази
теза не бъде възприета от съда, следва българското право да се приложи по реда на
чл.7, § 3 от Регламент Рим І. Излагат се доводи, че унгарското право не изключва
приложението на чл.52 от ЗЗД.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на още
350 000 лева обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва,
начислявана от 13.09.2017 г. до окончателното изплащане на главницата.
Ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД обжалва решението в осъдителната му част. В
жалбата се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по случая е
приложимо българското материално право, което представлява съществено
процесуално нарушение. Излагат се подробни съображения относно приложимото
право с оглед разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. Изразява се становище, че
приложимо е или унгарското право – с оглед на мястото, където е настъпило ПТП, или
правото на Нидерландия, където е обичайното местопребиваване на ищцата и на
водача на застрахования автомобил.
В жалбата на ответното застрахователно дружество се излагат също и
съображения, че при определяне на размера на обезщетението градският съд е
нарушил чл.52 от ЗЗД и обезщетение в размер на 500 000 лева е прекомерно завишено.
При условията на евентуалност се заявява, че претенцията е неоснователна за сумата
над 250 000 лева. Оспорват се изводите на градския съд и в тази част от решението, в
която е прието, че не е налице принос на пострадалата ищца.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете
изцяло.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Установено е по делото, че на 15.02.2017 г., на територията на Република
Унгария е настъпило ПТП, при което ищцата Ф.А. е получила тежки травматични
2
увреждания. За обезщетяване на неимуществените вреди, които е претърпяла, същата е
предявила осъдителен иск за 500 000 лева /като частичен/, който впоследствие /в.з. на
04.02.2019 г./, е бил увеличен на 1 100 000 лева.
Ответното застрахователно дружество е оспорило иска изцяло, навело е
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата – поради
непоставяне на предпазен колан. Освен това в отговора на исковата молба е изложено
становище, че с оглед § 4 от Регламент № 864/2007 г., приложимото право е на
държавата, в която е настъпила вредата – Република Унгария.
Градският съд е допуснал и приел автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. П. Д.. В заключението му механизмът на ПТП е описан както следва:
На 15.02.2017 г. около 07.30 часа сутринта на автомагистрала М43 на изхода от
Унгария към Румъния при граничен пункт Чанадпалота е имало колона от автомобили,
спрели във всички ленти. Видимостта била намалена поради мъгла. Към мястото на
спрелите автомобили се движел микробус „Фолксваген Каравел“, управляван от водач
Е. Е., със скорост от около 100 км/ч. Ищцата Ф.А. се е намирала в микробуса като
пътник. Водачът на микробуса не успял да спре и се блъснал в задната част на товарна
композиция с влекач „Мерцедес“, управлявана от румънски гражданин. Според вещото
лице, причините за настъпване на произшествието се дължат на субективните действия
на водача на микробуса с органите за управление, при което скоростта на движение на
автомобила не е била съобразена с видимостта и осветената зона пред него.
Видно от представения пред СГС превод от решение на Апелативния съд в гр.
Сегед – Унгария, с него е потвърдена присъдата на първоинстанционния съд в гр.
Мако, постановена на 17.06.2019 г. С последната водачът на автомобила Е. С. Е. е бил
признат за виновен и осъден на две години лишаване от свобода /условно/ за
причиняването на ПТП.
В отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество е признало
наличието на застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Каравел“ с рег. № *** към датата на процесното събитие.
3
За установяване на претърпените от ищцата увреждания градският съд е
допуснал единична медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р К. С. –
ортопед-травматолог и комплексна експертиза, изготвена от вещите лица д-р П. П. –
неврохирург и д-р М. А. – специалист УНГ.
От заключенията на вещите лица, които са изготвени на базата на съставена
медицинска документация /представена в превод от унгарски и нидерландски език/, се
установява, че в резултат от сблъскването на микробуса, в който е пътувала, с
товарната композиция, ищцата е получила следните увреждания:
Гръбначно-мозъчна травма, състояща се от: протрузия на интерветебралните
дискове между трети и шести шиен прешлен; счупване на дъгата на пети и шести шиен
прешлен; разместване в шийния отдел на нива пети-седми шиен прешлен; горна
непълна парапареза /намалена мускулна сила/ в ръцете; взривно счупване на три
гръдни прешлени с фрагменти от телата им; притискане на гръбначния мозък от
счупването с клиничен израз – долна параплегия /липса на двигателност в долните
крайници/; счупване на напречния израстък на първи и втори гръдни прешлени.
Контузия на гръдния кош със счупване на пето и шесто ребра в дясно;
ателектаза /намаляване на въздуха в белия дроб/ и малък двустранен плеврален излив;
Счупване на пода на дясната орбита с херния на долния прав очен мускул;
Контузия на корема с руптура /спукване/ на слезката – оперирана чрез
емболизация /запушване на кръвоносните съдове/;
Пълна пареза на гласните връзки в дясно, частична в ляво;
Декубитална /пролежна/ рана в областта на тила, хирургично третирана.
Проведено е следното лечение:
В клиника „Алберт Сент-Дьорди“ в Унгария е била оперирана по спешност в
областта на счупените прешлени – премахнати са дъгите на три прешлена и са
отстранени костните фрагменти и е извършена стабилизация на гръбначния стълб. На
шията е поставена твърда шийна яка. За спуканата слезка е извършена ендоваскуларна
емболизация /поставяне на катетър под локална анестезия/. След събуждане на
пациентката и установяване, че в горните крайници почти липсват движения, е
предприето ново оперативно лечение за премахване на интервертебралните дискове в
шийния отдел и са поставени кейджове /поликарбонатни дискове/, както и фиксираща
плака. При преглед от специалист по УНГ на 27.02.2017 г. е установена пълна пареза
на гласните връзки в дясно и частична в ляво. На 01.03.2017 г. е направена ревизия на
4
раната в областта на шията – поради наличие на секрет. Поради настъпилото
стабилизиране, на 10.03.2017 г. е спряна механичната вентилация и е откачена от
респиратора.
В периода 16.03-26.04.2017 г. лечението е продължило в болница „Францискус“
в Нидерландия. Провеждани са консултации с невролог, неврохирург и УНГ
специалист. При стабилна хемодинамика и дишане, на 23.03.2017 г.е прехвърлена в
неврологичното отделение на болницата, където е констатирано наличие на горна
парапареза с долна параплегия и тазово-резервоарни нарушения.
От 26.04. до 27.12.2017 г. е лекувана в клиника „Рейндам“ – Ротердам, в
отделение по параплегия. Проведена е активна рехабилитация с обучение за
използване на инвалидна количка и техники за подобряване на двигателността на
крайниците. За парезата на гласните връзки в амбулаторни условия е проведена
говорна и дихателна рехабилитация.
Според вещите лица лекари, ищцата е търпяла болки и страдания в първите 3-4
месеца – особено интензивни след оперативните интервенции и активната
рехабилитация. Затрудненото дишане, задухът и афонията /липса на глас/ са останали
трайно. Намаленият просвет на ларинкса намалява значително притока на въздух към
белите дробове, което води до задух, кашлица, лесна уморяемост. Афонията
чувствително ограничава социалните контакти на пострадалата. В съдебно заседание
на 04.02.2019 г. вещите лица са обяснили, че е технически възможно да се постави
апарат за говорене – рингофон, с който частично може да се комуникира.
Към датата на изготвяне на комплексната експертиза са изминали почти две
години от деня на ПТП. Съгласно приложената медицинска документация, ищцата се
придвижва с инвалидна количка. Продължава да е налице намалена подвижност на
ръцете /горна парапареза/, съчетана с долна параплегия /пълна неподвижностна
краката/. По отношение на тазово-резервоарните функции – уринира с помощта на
катетри за еднократно ползване, за за дефекация ползва медикаменти. Според вещите
лица, след отзвучаване на останалите симптоми и при наличие на задълбочаваща се
дихателна недостатъчност, по преценка на лекуващите лекари е възможно ново
оперативно лечение за хирургично отстраняване на едната или двете гласни връзки или
перманентна трахеостома /изкуствено създаден по хирургичен път отвор в предната
част на шията, в областта на трахеята/.
В съдебно заседание вещите лица са допълнили, че в резултат от
рехабилитацията в движението на ръцете има доста голям напредък – може да сгъва
пръстите и да се храни сама, горната част на тялото може да я поддържа сама.
Преместване не може да прави, защото долната част не може да се движи.
5
На въпроса, дали ищцата е пътувала с поставен предпазен колан, и трите вещи
лица заявяват, че не могат да дадат категоричен отговор. Ортопедът д-р А. е отговорил,
че някои от уврежданията – като счупване на орбитата на дясното око, може да се
приеме, че е вследствие на свободното движение на тялото и удар в предната седалка.
Травмата в шийната област може да се получи и при поставен предпазен колан. Д-р П.
и д-р А. също посочват, че по делото липсват категорични данни за това, дали ищцата
е била с поставен колан. Обясняват, че при челен удар, какъвто е бил процесният,
коланите са ефективни при скорост до 60 км/ч. Над тази скорост предпазният колан
може да има обратен ефект – чупене на ключица, ребра, разкъсване на коремни органи.
Травматичните увреждания в шийния сегмент на гръбначния стълб са резултат от
флексия с ротация и са възможни и при поставен колан. За взривното счупване на
гръдните прешлени е необходима голяма притискаща сила с ротация. А с оглед на
данните, че таванът на микробуса е бил деформиран, тази увреда, както и счупването
на ребрата по-вероятно е да са получени от притискането на покрива. Субкапсуларното
разкъсване на слезката може да бъде причинено и от колан, и от директен удар в тази
зона.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди пред
градския съд е разпитан свидетелят М. А., който живее с нея от 12-13 години в
Холандия. Когато я видял за пръв път след ПТП, изглеждала мъртва, отвсякъде висели
маркучи, само на апарата се виждало, че сърцето й работи. Останала в болницата в
Унгария 7 седмици, след това със специален самолет била превозена в Холандия и
оттам с линейка до съответната болница. Лечението в Холандия продължило година и
половина. След това била настанена в специален дом, където няма стъпала и прегради,
със специална кухня и печка. Този дом е под наем. За ищцата се грижат свидетелят и
синът му, сутрин и вечер идват и от персонала на болницата, идва и гледачка.
Преди ПТП Ф. била весела, усмихната, жизнена. Работела сезонна работа в
някаква градина, а в същото време била и домакиня. Преди инцидента не се е
оплаквала от някакви болки. Сега постоянно плаче, отчаяна е, защото няма никакво
бъдеще. Неудобно й е, че свидетелят трябва да върши това, което тя вършела преди.
Въззивният съд е приел, че с оглед разпоредбата на чл.4, §1 от Регламент /ЕО/ №
864/2007 г. за извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане,
приложимо е правото на държавата, в която е настъпила вредата – в случая на
Република Унгария. По реда на Европейската конвенция за обмен на правна
информация от министерство на правосъдието на Република Унгария е изискана
6
информация относно приложимото унгарско право.
Видно от постъпилия отговор, уредбата на непозволеното увреждане и
съпричиняването е във висока степен сходна с тази в българското право. Относно
компенсацията на неимуществените вреди е посочено, че съдът следва да разследва
обстоятелствата по случая при определяне на размера й. Компенсацията означава
еднократна репарация на неимуществени вреди, като изрично се изключва
определянето на рента. Не е представена информация за законово определени лимити
на дължимото обезщетение.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
Ищцата Ф.А. е родена през 1976 г., следователно към датата на ПТП е била на 41
години. При определяне на обезщетението първо-инстанционният съд е съобразил
всички обстоятелства, относими към справедливия размер на дължимата компенсация.
Съобразена е тежестта на уврежданията, продължителността на лечебния период,
трайната загуба на подвижност на долните крайници, както и загубата на говорната
способност. Взета е предвид и неблагоприятната прогноза за състоянието на ищцата в
бъдеще.
Въззивният съд, като съобрази и получената информация за приложимото
унгарско право, намира, че не са налице основания за изменение на
първоинстанционния съдебен акт. Поради това обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед неоснователността и на двете въззивни жалби, не се дължи присъждане
на разноски на която и да било от страните.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, І-19 състав, постановено на 16.09.2020 г. по гр. дело № 11 672/2017 г.
7
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8