Определение по дело №95/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по подаденият от Р. П. Г. протест за въззивна проверка на невлязлата в сила присъда №716/25.03.2010 год.,постановена по нохд № 360/2009 год. по описа на СРС.

С цитираната присъда подсъдимите Г. К. Щ. и Н. С. С. са признати за невиновни в това, че на 29.04.2008 г., за времето от 01, 30 часа до 03, 30 часа, в минералните бани в с.Г.,О. К., в съучастие като съизвършители са се съвъкупили с ненавършилата осемнадесет години Т. К. М. от с. В.,общ. С. като са употребили за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.304 от НПК,съдът ги оправдал по обвинението за престъпление по чл.152, ал.3, т.1 във вр. с ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Сочи се в протеста на районната П.,че атакуваната присъда е неправилна.Изложените съображения са свързани с твърдение,че обвинението е доказано по несъмнен начин не само от показанията на пострадалата Т. М.,а и от останалите такива-експертиза и гласни доказателства.Прокурорът твърди също така в протеста си,че от установените по делото факти се съдържат данни и за други престъпления извършени от подсъдимите-чл.144,ал.І от НК,респ. чл.143,ал.І от НК и по чл.155 от НК,поради което и намира,че районният съд не е следвало да оправдава подсъдимите,а ако счете,че не са извършили престъплението в което са обвинени да ги признае за виновни по посочените по-горе други две такива.Прави искане да се отмени атакуваната оправдателна присъда и да се постанови нова осъдителна такава.Като ново доказателствено искане моли да бъде разпитана отново свидетелката Т. М..

Представителят на ОП поддържа протеста само в частта с която се иска отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна такава,а не го поддържа в частта в която районният прокурор претендира

от въззивният съд да признае подсъдимите за виновни в престъпление по чл.144,ал.І,респ. по чл.143,ал.І от НК и по чл.155 от НК,ако счете ,че не са извършили изнасилването.Не сочи нови доказателства.

Подсъдимите се явяват лично и с техните пълномощници.Оспорват протеста.Намират,че от събраните доказателства по делото не се установява двамата подсъдими да са автори на деянието в което са обвинени,както и да са извършили други престъпления.В последната си дума подсъдимите молят да бъде потвърдена присъдата на РС.

Въззивната инстанция,след като се запозна с доводите ,наведени в протеста,становищата на страните и събраните доказателства в хода на ДП / делото е разгледано по реда на Глава двадесет и седма от НПК при съкратено съдебно следствие след предварително изслушване на страните,при което подсъдимите и защитниците им са дали съгласие да не се провежда разпит на свидетелите Г. М., М. Н., М. М., К. М., В. Б., Б. Щ., В. Д., И. М., и вещите лица Г. С. и И. Ч./ и с показанията на свидетелите-М. и Щ. дадени пред настоящият състав,и съобразно процесуалните си правомощия визирани в нормите на чл.313 и чл.314 от НПК,намира следното:

Фактологията по делото е изяснена от РС след анализ на събраните в необходимият обем и по предвиденият в НПК ред доказателства и е следната:

Двамата подсъдими се познават-живеят в едно и също С.- С., О. С..Съседно на него е с.В. същата О.. На 28.04.2008 г., около 23,00 часа двамата влезли в заведение “Демос” ,находящо се в с.В..Тъй като в заведението нямало свободни маси сервитьорката-св.И. настанила подсъдимите на маса,на която седяла пострадалата Т. М..Последната е от с.В. е към този момент била ученичка и нямала навършени 18 години.Същата вечер тя била в заведението от около 21,30 часа и отишла там тъй като свидетелката И. била нейна приятелка.Последната сервирала вечерта на М. малка водка и двете седяли на една маса.Когато подсъдимите седнали на масата на М. си поръчали ракия. Започнали разговор на различни теми, М. им казала възрастта си,както и това ,че кара шофьорски курсове и предния ден е управлявала автомобил. В хода на вечерта подсъдимият Щ. се преместил на друга маса, където играели карти. М. седнала до него, прегръщала го. Около 23,00 часа майката на М. й позвънила и я попитала кога ще се прибере,а пострадалата й обещала да се това да стане до половин час. Около полунощ подсъдимите предложили на М. да отидат на купон в гр.К. и тя се съгласила. Преди това подсъдимите й обещали да се обадят на родителите й, за да не се притесняват. Подс. Щ. оставил на масата ключовете от автомобила си м.”Фолксваген Голф” с рег. № Е 00 69 АН, паркиран отвън. Около 01,00 часа подсъдимите излезли от заведението. Когато били до вратата, М. взела ключовете за автомобила и им извикала да я почакат, че идва с тях.Тримата се качили в автомобила на Щ.. М. седнала на мястото на водача, до нея на предната дясна седалка бил подс.С., а подс. Щ. седнал на задната седалка. Тримата потеглили към гр.К. по главен път Е-79. Докато пътували, подс.Щ. казал на М. ,че ще й вземе мобилния телефон, ако отговори на позвъняване. След малко пострадалата спряла автомобила при заведение в района на гр.К.. На близо имало магазин и подс.Щ. отишъл да пазарува. В този момент М. отишла в тоалетната на сградата на магазина и оттам позвънила на телефона на баща си, но той бил изключен. Тя набрала номер 166, който дал сигнал заето. При повторното му набиране М. чула стъпки отвън, уплашила се и прекратила повикването. Тя излязла от тоалетната и видяла отвън подс. С.. Междувременно подс.Щ. закупил бутилка водка и кутия сок. Тримата се качили в автомобила, управлявал го подс.С., М. седяла на предната дясна седалка, а подс.Щ. на задната седалка, и продължили по пътя. По време на пътуването подсъдимите пили от водката.

Подсъдимият С. насочил автомобила по отбивката за Г. м. б. вляво от главния път между гр.К. и С. Г..

Тримата пристигнали в района на баните около 01, 30 часа на 29.04.2008 г. Слезли от автомобила и отишли до една от стаите,като търсили човек,който да им отвори банята.Там подсъдимите провели разговор с момче, което се показало на вратата на стаята и било настанено там. Момчето заявило на подсъдимите,че трябва да потърсят хазяйката, за да им отвори баня.Подс. Щ. почукал на една от вратите на администрацията. Отворила му свид.Р. Д.. Щ. й казал, че са част от настанената група и я попитал дали могат за ползват банята, за да се изкъпят. Д. му дала ключа за женската баня, която била най-близо до стаите, където била настанена групата.Тя му казала да отключи катинара на вратата и да й върне ключа, а след като се изкъпят, да затворят вратата с катинара. Докато разговаряла с подс.Щ., тя забелязала мъжки силует зад него.

След като взели ключа подсъдимите и пострадалата М. отишли до банята. Щ. отключил вратата и тримата влезли в банята. Тогава Щ. отишъл до стаята на Д.,за да и върне ключа.Последната отново си легнала и преди да заспи тя чула откъм банята и женски глас,които звучал в нормален тон.

Банята се състояла от две помещения, отделени с врата, която се затваряла с резе от вътрешната страна на стаята с басейна. Подс.С. се съблякъл и влязъл в басейна. През това време Щ. пил от водката и пушил цигара, а М. стояла права. С. се изкъпал, доближил се до М. и й предложил да се изкъпе и да правят секс, казал й да се съблече. М. отвърнала, че не желае да се къпе и да прави секс. В това време подсъдимият Щ. й казал да не се прави на интересна и да каже колко пари иска,на което тя отговрила, че иска да се прибере у дома си. По някое време Щ. излязъл от помещението с басейна, след което отново се върнал. След около час подсъдимите и М. напуснали баните.Качили се в автомобила,който бил управляван от М.. Така се придвижили до с.В..По пътя се спукала една от гумите.М. спряла в близост до заведение „Демос”, което продължавало да работи, и се прибрала у дома си.Легнала си да спи.

На 29.04.2008 г., около 13, 00 часа, тя се обадила в РПУ С. и съобщила, че е била изнасилена от подсъдимите,след което си изключила телефона.В резултат на полученият сигнал за с.В. тръгнали М. М.-инспектор в ДПС и Б. Щ.-оперативен работник в криминална полиция Г.,които преди това успели да се свържат със сестрата на пострадалата по домашният телефон и си уговорили среща на спирката на селото.Манушкина провела предварителен разговор с пострадалата и след като се придвижили до С. я завела на гинеколог,за да й бъде извършен преглед.След прегледа гинеколога заявил,че няма данни за насилствен полов акт -не са били установени травматични артефакти, следи от насилие (охлузвания, хематоми) и други данни за травматично увреждане. Хименалният й пръстен е имал стари разкъсвания около 19 и 15 часа.

При срещата с момичето М. забелязала малка синина на ръката й и като я попитала от къде й е,пострадалата заявила,че е от натиск-хващане с пръсти при дърпане от подсъдимите.

След разговора с двамата полицейски служители М. е предала доброволно на полицаите дрехите си, с които е била облечена през нощта- сутиен, сини долни гащи, суитчер, сив панталон с връзки и джобове.Съгласно заключението на вещите лица по съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства на досъдебното производство, по предадените дрехи, обект на експертизата, не се доказва кръв, сперма и слюнка.

Около обяд на същата дата подсъдимите потърсили помощ от свид.И. М. за поправка на спуканата гума на автомобила. В разговора с него подс.Щ. казал, че гумата се е спукала, когато някакво момиче е управлявало колата сутринта около 04, 00 часа, и се похвалил, че той и Н. С. са правили секс с Т. М. на баните.

След 29.04.2009 г. здравословното състояние на Т.М. се е влошило, имала е болки в бъбреците, станала е раздразнителна.Тя е останала у дома си известно време, след което е била прегледана от лекар-психиатър в гр.С..

На 29.01.2008 г. Т. М. е постъпила за наблюдение, диагностика и лечение в Клиниката по детско-юношеска психиатрия към УМБАЛ „А.” гр.С. с диагноза медицинско наблюдение и оценка по повод подозирана болест и състояние-безманифестно психиатрично разстройство.Изписана от клиниката на 06.02.2008 г. Видно от заключението на комплексната съдебно-психиатричната експертиза на Т. М. на досъдебното производство, тя е с правилно нервно-психическо развитие, без данни за умствена изостаналост. На 17-годишна възраст е постъпила за първи път в посочената клиника, но не е било установено психично заболяване психоза в тесния смисъл. Налице е емоционална незрялост и проблеми в контрола на емоциите при фрустриращи ситуации.Тя има запазен спомен за времето на деянието и описва последователно поведението си. Била е проведена консултация с психиатър и установени прояви на посттравматично стресово разстройство, за което е било започнато лечение с добро повлияване. От заключението не експертизата е видно,че М. е способна правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях, но при преценка на достоверността на показанията й следва да се имат предвид характеровите й особености.Установява се от експертите поведение, незряло за възрастта й- повишена чувствителност, променлива и трудно контролируема емоционалност, което допуска склонност към драматизиране на собствените преживявания и ситуации, театралност, преувеличено изразяване на чувствата, внушаемост, манипулативно поведение. При нея е имало данни за посттравматично стресово разстройство. Била е проведена амбулаторно консултация с психиатър на 13.05.2008 г., при което е било установено развитие на посттравматично стресово разстройство на фона на прекаран епизод на остро психотично разстройство.

По делете е изготвена и допълнителна експертиза от същите вещи лица и заключението им сочи,че тя е психомоторно видимо спокойна, с подредено поведение, емоционално лабилна.Наблюдава се подобрение в психо-емоционалното й състояние, станала е по-уравновесена, но все още трудно се справя със ситуации, предизвикващи нервно напрежение поради намалена устойчивост на стрес. В такива моменти емоционалността й е променлива, показва краткотрайни и динамични емоции, които трудно овладява. Във фрустрираща ситуация изразът на чувствата й бива преувеличен, тя става неуверена е раздразнително, но независимо от характеровите й особености има годността правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

Така установената по делото фактическа обстановка е правилно възприета и от районният съд,базирана на пълен анализ на доказателствата,събрани по делото-гласни,писмени и изготвени експертизи.Тя не се променя по никакъв начин и от показанията на свидетелите-Щ. и М.,дадени пред настоящата инстанция.

Престъпленията по чл.152 от НК са от вид и характер при които обикновено няма преки очевидци на деянието.Именно поради това основаният свидетел винаги е пострадалата от престъплението.В същият момент тя освен свидетел има и качество на пострадала,поради което и нейните показания следва да бъдат анализирани най-внимателно и съпоставени с останалите доказателства,от които може да се установи извършването на едно такова деяние.В случая настоящата инстанция споделя доводите на районният съд,че на пострадалата М. не следва да се дава вяра на показанията й касаещи основният факт от предмета на доказване.В тази връзка така извършеният й непосредствен разпит пред решаващият съд е изключително задълбочен и пълен.От него е видно,че показанията на М. са вътрешно противоречиви и непоследователни.Описвайки хронологията на събитията ,тя веднъж твърди,че насила е вкарана в автомобила,но не се съпротивлявала,тъй като преценила,че няма кои да е чуе,независимо ,че автомобилът бил пред пълното заведение в с.В..Втори път твърди,че подсъдимите не я принуждавали по никакъв начин да се качи в автомобила/още повече да го управлява/,просто тя решила,че след като са пияни изтипва страх от тях.Противоречиви са и показанията й относно това кога за първи път е видяла подсъдимите-веднъж твърди същата вечер,веднъж-че това е станало на по-ранна дата.Противоречие има и в показанията й относно това дали е управлявала автомобила.В с.з сочи,че е седнала на задната седалка,в ДП ,че е управлявала ,като същото е заявила и пред св.М..

Противоречия има и в последващото й описание на действията на подсъдимите. Първо сочи, че телефонът й е бил отнет от подсъдимите, след това, че й е бил върнат при заведението,където спрели Щ. да купи водка и сок, след това отново й е бил отнет и изключен, но в същото време сочи, че в банята телефонът й е звънял няколко пъти и е имало пропуснати повиквания.Няма последователност в показанията й и относно това къде е седяла в автомобила от момента на спирането до пристигането при минералните бани.Тези й противоречия са станали повод съдът да чете показанията й дадени в хода на ДП,от където също се установява,че тя не е категорична и за поведението на подсъдимите към момента в който са търсили от хазяйката ключ за банята. На съдебното следствие тя сочи първо, че докато отивали към банята, подсъдимите са вървели пред нея, не са я държали и устата й не е била запушена, след което пък заявява, че е вървяла по средата и е била държана, а на досъдебното производство- че С. я е държал за кръста с едната си ръка и е запушвал устата й с другата. Самата тя не може да объсни пред съда защо в хода на ДП е дала едни показания ,а в хода на съдебното следствие те са други/и след като са четени тези от ДП/,няма обяснения за съществените противоречия в обясненията си.На следващо място като се съпоставят нейните показания с останалите гласни доказателства,отново липсват такива които да кореспондират с показанията на пострадалата.Така те противоречат на показанията на И. –за това дали е употребила алкохол на инкриминираната дата,как е излязла от заведението,как се е държала с подсъдимият Щ./дали се е преместила на другата маса на която той седнал и го прегръщала/.Правилно районният съд е дал вяра на св.И.,за това,че пострадалата е употребила алкохол,тъй като тези и показания кореспондират с казаното от св.М.Н..

Анализирайки обстоятелството за това налице ли са безспорни доказателства установяващи употребата на сила и заплашване от страна на подсъдимите към М. с цел осъществяване на полов акт,настоящият съд споделя доводите на районният за липса на безспорни такива.Единственото твърдение в тази насока е на пострадалата.Те обаче противоречат с отразеното в медицинското на гинеколога,прегледал пострадалата на следващият ден.Видно е от този преглед,че М. има старо разкъсване на химена около 19 и 15 часа,т.е. тя не е била девствена.Следи от насилие обаче този лекар не е констатирал при прегледа-не са били установени травматични артефакти, следи от насилие (охлузвания, хематоми) и други данни за травматично увреждане.

На следващо място от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по предадените дрехи, обект на експертизата, не се доказва кръв, сперма и слюнка. Относно определената сила и заплашване нейните показания до някъде противоречат с тези на св.Д.-дала ключа от банята на подсъдимите.Видно е,че тя е била там/макар и на разстояние/ при даването на този ключ и не е реагирала по никакъв начин от една страна и от друга Д. е възприела малко по-късно в банята женски глас,но той бил в нормален тон и не й направил впечатление.От друга страна единствените свидетели който също твърдят,че по отношение на М. е била употребена сила и заплашване за осъществяване на полов акт за показанията на св.М. и Щ. и сестрата на пострадалата.Всички те обаче в показанията си възпроизвеждат описаната именно от пострадалата фактическа обстановка.Но от показанията на св.М. се установява,че пред нея пострадала е заявила,че само Г. Щ. е осъществил с нея полов акт,а Н. С.-не.Очевидно е,че на тази свидетелка следва да се даде вяра-поради обстоятелството,че същата е дала показания описващи фактическа обстановка предадена й от пострадалата и поради факта,че липсват каквито и да е данни тя да е заинтересована по какъвто и да е начин от изхода на делото.

По делото има още иден свидетел ,който твърди,че е разбрал на следващият ден от подсъдимият Щ. ,че същата нощ са правили секс с Т. М..Това е свидетеля И. М.-поправил спуканата гума на автомобила.Съдът дава напълно вяра и на този свидетел,по горните съображения:липсват основания да се приеме,че показанията му са заинтересовани.Но в същото време те са косвени-по данни от Щ.-и на-важно липсват каквито и да е данни за това ,че ако е имало секс,то за осъществяването ме са използвани сила и заплаха.

Другото косвено доказателство е наличието на синина на ръката на пострадалата –на нейната китка с малък размер ,като от пръст.Това сочи в показанията си св.М. пред въззивната инстанция и в показанията на с.Щ. дадени в хода на ДП.Липсва обаче медицински преглед на пострадалата във връзка с наличието на тази синина ,както и на каквито и да е други данни за причиняването й-за механизма и за авторството.Още повече ,че в показанията си пред въззивният съд св.Щ. вече твърди,че няма спомен за синина.На деля след деянието пострадалата е била и при личният си лекар за да вземе направление от него за прегледа при гинеколога и на него също не е заявила за синината/вж. показанията на М./.

Показанията на пострадалата противоречат и с тези на свид. Д.- педагогически съветник в училището,в което е учила към този момент М.. В показанията си на досъдебното производство Д. сочи, че при срещата им през месец май 2008 г. Т.М. й е заявила, че два дни преди това е била на заведение със сестра си, която се е прибрала, а тя е останала в компанията на непознати й мъже и е била изнасилена. Д. сочи също, че Т.М. често лъже и преувеличава. При очната ставка помежду им двете поддържат показанията си.

С оглед на така изложеното по-горе и въззивният съд намира,че липсват безспорни доказателства /пък били и те косвени такива,които да навеждат само на един възможен извод/,че двамата подсъдими Щ. и С. са осъществили от обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл.152, ал.3, т.1 във вр. с ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.2 от НК ,поради което правилно и законосъобразно районният съд ги е оправдал по повдигнатото им обвинение.Присъдата следва да се потвърди изцяло и в частта за веществените доказателства,които следва да се върнат на М. и относно разноските,както и тези сторени пред ОС-следва да останат в тежест на Държавата.При служебната проверка на присъдата,въззивният съд не констатира наличието на законови основания за нейното изменение И. отмяна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №716/25.03.2010 год.,постановена по нохд №360/2009 год. по описа на РСС..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: