Р Е Ш Е Н И Е
№
260156 14.09.2020год. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд 17-ти
наказателен състав на
17.08.2020 година в открито съдебно заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при секретаря М.Р., като разгледа
докладваното от съдия Бобоков НАХД № 1342
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по повод жалба от С.Д.К. ЕГН**********
срещу Наказателно постановление № 20-7779-000171/05.03.2020г., издадено от
Началник РУ Камено при ОД на МВР, гр. Бургас, с което на основание чл.174 ал.3
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца. На основание
Наредба Iз-2539
на МВР са отнети и 12 контролни точки.
Жалбоподателят, редовно призован, не
се явява лично, изпраща представител, който моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител в съдебно заседание, не взема отношение по
жалбата, не ангажира доказателства.
Жалбата е подадена от легитимирано
лице да обжалва лице, в преклузивния седемдневен срок
по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред
надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но по същество -
неоснователна.
Анализът на събраната по делото
доказателствена съвкупност налага извод за установеност на следната фактическа обстановака:
На 23.02.2020г. около 22,00 часа
жалбоподателят се движел в с.Свобода с л.а. *** Бил спрян за проверка от
служители на РУП Камено със светлинен и звуков сигнал. Той бил сам и слязъл от
шофьорската страна. Поводът за проверката бил подаден сигнал за движение на
автомобил, който криволичел. Жалбоподателят бил поканен да бъде тестван за
употреба на алкохол с дрегер, но той отказал. В
присъствието на разпитаните в с.з. свидетели – актосъставителя
М. и св.Т., жалбоподателят отказал да бъде тестван. Бил му издаден и талон за
медицинско изследване, в който е записано, че отказва да даде кръв за анализ. Актосъставителят издал АУАН за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП. Това се потвърждава и от разпита на актосъставителя
и свидетеля – очевидци на нарушението.
Впоследствие, въз основа на този акт
било издадено атакуваното наказателно постановление, при идентичност във
фактическото описание и правната квалификация на нарушението, като във
фактическата обстановка на НП е посочено и, че е отказал да бъде тестван за
наличие на упойващи вещества.
Възприетата фактическа обстановка се
установява от показанията на свид. М. и Т. и от
писмените доказателства по аминистративнонаказателната
преписка, приети в съдебното производство. В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
лишаване на жалбоподателя от защита, или до ограничаване на гарантираните му от
закона процесуални права. Актът и наказателното постановление са издадени от
материално и териториално компетентни органи, видно от заповедта на министъра
на вътрешните работи, приложена по делото, по предвидения в закона ред и форма,
и съдържат всички задължителни реквизити, изброени в чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
При установените факти съдът намира нарушението
за действително осъществено, съставомерно и доказано
по безспорен и категоричен начин, според изискванията на закона. Факт е, че
жалбоподателят е бил спрян за проверка по време на управление на автомобил, отказал
е да даде проба за употреба на алкохол. Тези обстоятелства изпълват от
обективна страна фактическия състав на процесното
нарушение, а за обективната му съставомерност
всъщност е без значение дали жалбоподателят действително е употребил алкохол
или не, тъй като изпълнителното деяние се заключава в отказ да се подложи на
проверка за това, след като е надлежно поканена от контролните органи. В
течение на проверката, пред актосъставителя и другите
полицейски служители, жалбоподателят не е споменал конкретна причина да откаже
да се подложи на изследване както с техническо средство, така и чрез изследване
на кръв, което е видно и от отбелязването в талона.
От субективна страна, нарушението е
извършено умишлено – жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, разяснени са
му били възможните способи и средства за извършване на проверка и след отказа
му, надлежно е бил снабден и с талон за медицинско изследване, но по неизвестни
за съда подбуди не го е изпълнил. По описания начин жалбоподателят окончателно
и изцяло е възпрепятствал възможността да се установи, дали е управлявал МПС под
въздействие упойващи вещества. Обстоятелството, че той е боравел с автомобила
се доказва и от направеното от него признание в писмено възражение до
наказващия орган. Тезата, че друго лице е управлявало автомобила остана
недоказана, поради което възраженията в тази насока съдът отхвърли.
Нарушението е правилно, пълно и
точно описано и квалифицирано, а впоследствие и коректно подведено под
съответната им санкционна норма. За нарушението по чл. 174, ал.3
от ЗДвП, която предвижда кумулативни наказания "Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина" за срок от 2 години и "Глоба" от 2000 лева, при отказ на
водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или ако водачът не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му. Тъкмо такива по вид и размер наказания са наложени на жалбоподателя, и
доколкото санкциите са определени в закона по абсолютен начин относно техния
вид, размер и срок, за съда не съществува възможност да ги обсъжда, нито
евентуално да ги редуцира. Не на последно място следва да се обсъди и справката
за нарушител-водач, от която е видно, че жалбоподателя е управлявал МПС след
употреба на алкохол и наркотични вещества многократно.
При извършения цялостен служебен
контрол за законосъобразност не се установиха основания за отмяна или изменение
на обжалваното наказателно постановление, което налага то да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1
предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, 17 наказателен
състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-7779-000171/05.03.2020г., издадено от Началник РУ Камено при ОД на МВР, гр.
Бургас, с което на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП на С.Д.К. ЕГН********** е наложено наказание глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24
месеца.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Районен
съдия: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.