№ 5025
гр. Варна , 09.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ в закрито заседание на девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110108813 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от Г.Б. срещу „В и К – Варна“
ООД искове с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните
недължимостта на сумата от 4 535, 64 лв., представляваща цена на доставени В и К услуги
за периода от 04.07.2012г. до 09.09.2019г. до обект, находящ се в гр. Варна, ж.к.“Владислав
Варненчик“ бл. 13, вх. 7, ет. 1, ап. 20, обективирани във фактури, издадени за времето от
04.07.2012г. до 09.09.2019г. и сумата от 1 908, 74 лв., представляваща обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва върху всяка сума, посочена в първичните счетоводни
документи.
В исковата молба ищецът Г.Б. твърди, че не дължи на оператора процесните суми,
тъй като е придобил собствеността върху жилището на 09.09.2019г., от който момент следва
да се счита „потребител“ по смисъла на ОУ на дружеството.
По-късно, на 21.04.2021г. е отчуждил правото на собственост, запазвайки пожизнено
правото ползване върху водоснабдения имот.
До 09.09.2019г., собственици на обекта, са били родители й Милчо Стоянов и Денка
Петрова.
За настъпилите промени в собствеността ответникът е бил уведомен, като всеки опит
на ищеца да заплати текущите си задължения, е неуспешен, тъй като операторът е искал да
погаси старите задължения.
Ищецът поддържа, че вземанията на оператора са недължими за времето от
04.07.2012г. до 09.09.2019г., тъй като собствеността е придобита едва на 09.09.2019г., а
отделно те са и погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „В и К – Варна“ ООД, е депозирал писмен
отговор, в който е релевирал възражение за недопустимост на производството поради липса
на правен интерес.
На първо място се изтъква, че дружеството НЕ ПРЕТЕНДИРА посочените суми и
тези до месец ноември 2019г. от Г.Б., а от нейния баща Милчо Стоянов, който е осъден с
влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 7287/2016г. по описа на Районен съд –
Варна да заплати цената на предоставени услуги, ведно с дължимото обезщетение за забава
и разноски, както и в производството по ч.гр.д. № 1749/2019г. на ВРС.
1
В образуваното изпълнително производство задълженото лице Милчо Стоянов е
сключил споразумение с В и К оператора, с което е признал съществуването на задължения
за цена на вода и техния размер и поел задължение да ги заплати разсрочено, което е сторил
за времето от 28.01.2019г. до 06.08.2021г.
Посочва още, че г-жа Б. е заплащала всички свои задължения, считано от момента на
придобиване на собствеността и уведомяване на дружеството за настъпилата промяна, което
опровергава твърденията й, че кредиторът не приема изпълнение от страна на лицето, което
се явява потребител на В и К услуги.
Съобразявайки твърденията на ищеца, обуславящи правния му интерес, тези на
ответника и ангажираните от страните доказателства, както и служебно извършената
справка в деловодната програма на ВРС, съдът приема, че производството по делото е
процесуално недопустимо поради липса на правен интерес, явяващ се абсолютна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск по следните
съображения:
Признанието на ответника „В и К – Варна“ ООД, че претендира за заплащане
процесните суми от Милчо Стоянов, а не от Г.Б., изключва правния интерес на ищцата да
установи със сила на пресъдено нещо недължимостта им.
Това признание и твърденията на ответника се потвърждават от ангажираните
писмени доказателства, установяващи по безсъмнен начин, че задължено лице към
оператора за цената на доставените В и К услуги за процесния период, е именно Милчо
Стоянов, който е осъден по гр.д. № 7287/2016г. с влязло в законна сила решение от
04.11.2016г. да заплати сумата от 4 416, 01 лв., вкл. главница от 3 292, 87 лв., дължима за
ползвани и неплатени услуги за обект, гр. Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“ бл. 13, вх. 7,
ет. 1, ап. 20, за времето от 02.04.2009г. до 06.04.2016г., законна лихва от датата на
депозиране на заявление по чл. 410 ГПК – 14.04.2015г. до окончателното изплащане,
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от 02.04.2019г. до 06.04.2016г. и
разноски.
Същото лице Милчо Стоянов е осъдено да заплати и сумата от 745, 43 лв.,
представляваща цена на услуги, доставени до същия обект за периода от 04.04.2016г. до
02.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК – 04.02.2019г., сборът от обезщетения за забава и разноски в производството по ч.гр.д.
№ 1749/2019г. на ВРС.
Въз основа на издадените два изпълнителни листове, взискателят е образувал
изпълнително производство, в хода на което на 01.03.2019г., е сключено споразумение,
съобразно което Милчо Стоянов е признал, че дължи на ответното дружество сумата от
7 375, 24 лв., главници, обезщетение за забава и разноски, а кредиторът е приел изпълнение
на части – по 50 лв. месечно, начиная от месец март 2019г.
Считано от месец януари 2019г. до 06.08.2021г. Милчо Стоянов е заплащал суми в
по-голям размер от уговорената по банкова сметка на съдебния изпълнител, който ги е
превеждал на взискателя.
На второ място, правото да релевира възражение за погасяване по давност на
вземанията за цената на услугите и обезщетенията за забава върху сумите по издадените
фактури, принадлежи на длъжника Милчо Стоянов, явяващ се потребител до отчуждаване
на собствеността, което следва да се счита преклудирано с влизане в сила на заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. № 1749/2019г. на ВРС и с изтичане на срока по чл. 131 ГПК в
производството по гр.д. № 7287/2016г. на ВРС, което изключва възможността то да бъде
2
направено от ищеца Г.Б. съдебно или извънсъдебно.
На трето място, плащането на суми по повод постигнатото споразумение между
взискателя и длъжника по изпълнението Милчо Стоянов, също изключва правния интерес
на ищеца, от предявяване на отрицателни установителни искове.
Предвид изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено, на осн.
чл. 130 ГПК.
Водим от горното, на осн. чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8813/2021г. на Районен съд – Варна, на
осн. чл. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Окръжен съд
– Варна от връчването на препис от акта на ищеца, чрез адв. З.П..
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3