Решение по дело №33162/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5003
Дата: 21 декември 2021 г.
Съдия: Емилия Атанасова Колева
Дело: 20211110133162
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5003
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110133162 по описа за 2021 година
След като прецени материалите по делото съдът прие следното:
/ЮЛ/ е предявил срещу /ЮЛ/ иск с правно основание чл. 432 КЗ за сумата от 372,99
лева – представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - остатък от
неизплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на автомобил л.а. с рег. № рег.
№, вследствие на ПТП, настъпило на 24.02.2020г. в /град/, причинено по вина на водач на
лек автомобил марка /л.а./ с рег. № /рег. №/, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност” с полица № BG/07/119001536997, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2021г. до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът твърди, че на 24.02.2020г. в /населено място/ е настъпило ПТП между МПС
марка /л.а./ с рег. № /рег. №/ и автомобил марка л.а. с рег. № рег. №, собственост на /ЮЛ/.
ПТП било причинено по вина на водача на автомобил /л.а./, за който към момента на ПТП
била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника /ЮЛ/. Виновният водач,
извършвайки маневра за включване към пътното платно, не съобразил движещия се по
/улица/ автомобил л.а. , поради което го ударил в задна лява част. Това причинило
материални щети на лекия автомобил /л.а./ – повреда на задна лява врата, задна броня, заден
калник, PVC вежда.
/ЮЛ/ предявило претенция пред застрахователното дружество – ответник, като
претендирало заплащането на застрахователно обезщетение в размер на 765,89 лева, за
което била заведена щета № ********** от 24.03.2020г. На 28.04.2020г. било получено
частично плащане по претенцията в размер на 392,90 лева. Неизплатена останала сумата от
372,99 лева.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът /ЮЛ/ прави признание на предявения иск.
С оглед признанието на иска от ответника, съдът намира, че следва да постанови
решение при признание на иска. Не са налице хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, изключващи
постановяването на решение при признание на иска.
На основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът основава решението си на направеното
признание на иска.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 432 КЗ следва да бъде
уважен.
По разноските:
Този състав счита, че в случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК изисква кумулативно наличието на две
предпоставки – признание на иска от страна на ответника, и последният да не е станал повод
за завеждане на делото. В конкретния случай ответникът е станал повод за завеждане на
делото, доколкото е заплатил само частично претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „ГО” /на дата 28.04.2020г. /факт, който не се оспорва от
ответника/. Исковата молба е заведена на 10.06.2021г., което води до извод, че ответникът е
станал повод за завеждане на делото.
Съобразно изхода на делото разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.
Същият е направил разходи за заплащане на държавна такса в размер на 50 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева /с ДДС/. Възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Минималното възнаграждение
за адвокатско възнаграждение съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес до 1000 лева е 300
лева. В случая видно от приложената фактура № ********** от 14.06.2021г. и преводно
нареждане, заплатеното адвокатско възнаграждение, касаещо процесуалното
представителство по настоящото дело, е в минимален размер – 300 лева с начислен върху
тази сума ДДС в размер на 60 лева. С оглед на изложеното на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 410 лева.
Така мотивиран, и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ЮЛ/ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ да
заплати на /ЮЛ/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: /адрес/ на
основание чл. 432 КЗ сумата от 372,99 лева - представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди - остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети
на автомобил л.а. с рег. № рег. №, вследствие на ПТП, настъпило на 24.02.2020г. в /град/,
причинено по вина на водача на лек автомобил марка /л.а./ с рег. № /рег. №/, застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” с полица № BG/07/119001536997,
2
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2021г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА /ЮЛ/ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ да
заплати на /ЮЛ/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: /адрес/ на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 410 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3