Номер
29.03.2019 г. Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД
І граждански състав
На пети март две хиляди и
деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
Секретар: Ц.Д.,
като разгледа докладваното от Съдията
гражданско дело № 494 по описа за 2018 година,
намери за установено следното:
Производството е образувано
е въз основа на предявен от Агенция „Митници“ -гр.София срещу П.Д.В.,
с ЕГН **********, иск по
чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, с материалноправно основание чл.92, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът иска от Съда да осъди ответника да му заплати сумата 1602 лева – главница,
представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение, произтичащо от Договор за повишаване на
професионалната квалификация с peг. № 1603/83 от 27.08.2012 г. /чл.6, т.1/, сумата
179,87 лв. - мораторна лихва върху главницата
за периода от 30.03.2013г. до 27.03.2014г., сумата 206,01 лв. - мораторна лихва
върху главницата за периода от 28.03.2014г. до 16.07.2018г., както и законна
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 18.07.2018г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че със
Заповед № 7888/13.08.2012 г. на директора на Агенция „Митници“, ответникът П.Д.В.
е назначен на длъжност „инспектор в Агенция „Митници”, сектор „Разузнавателна
информация и анализ на риска“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“,
Митница Свиленград, Териториално митническо управление, считано от 13.08.2012 година.
Между Агенция „Митници” и П.Д.В., като „обучаем“, бил сключен Договор за повишаване на
професионалната квалификация с peг. № 1603/83/ 27.08.2012
г., по силата на който обучаемият се задължил да
завърши успешно базов курс за обучение на митнически служители за повишаване на
професионалната си квалификация в периода от 13.08.2012г. до 15.03.2013г.
Служителят не завършил успешно обучението за митнически служители - задължение
произтичащо от чл.6. т.1 от сключения договор, поради което, съгласно чл.8,
ал.1 от договора, обучаемият дължал неустойка в
размер на тройния размер на последната получена брутна заплата. Размерът на
последната получена от В. брутна заплата бил 600 лева, така че неустойката за
неизпълнение на задължението му по сключения договор била в размер на 1800 лв.
Със Заповед № 3119/21.03.2013 г. на директора на
Агенция „Митници“ било прекратено служебното правоотношение на ответника В.. С
писмо с peг. № 4414/142 от 21.03.2013 г., ищецът
изпратил на ответника покана за доброволно плащане на дължимата неустойка.
Поканата била получена от В. на 22.03.2013 г. В срока за доброволно изпълнение В.
внесъл по сметка на Агенция „Митници“ сума в размер на 20 лева, като по този
начин намалил размера на дълга от 1800 лева на 1780 лева. На 28.03.2014 г. В. внесъл
по сметка на Агенция „Митници“ и сума в размер 178 лева.
На 18.10.2016г. ищецът подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което било образувано
ЧГД № 534/2016 г. по описа на Районен съд - Свиленград. С Разпореждане от
18.11.2016 г., влязло в законна сила на 19.01.2017г., заявлението било
отхвърлено.
На 12.01.2018г. ищецът подал ново Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което било образувано
ЧГД № 62/2018 г. по описа на Районен съд - Свиленград. С Разпореждане от
18.01.2018г., влязло в законна сила на 23.05.2018г., заявлението било
отхвърлено и на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК на заявителя било указано,
че може да предяви осъдителен иск за вземането си против длъжника, в
едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна
такса.
В изпълнение на дадените му указания ищецът
предявил настоящите осъдителни искове, моли Съда да ги уважи и да му присъди направените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител. С
отговора се оспорват исковете като неоснователни, като се прави възражение за
погасяване по давност на претендираното главно
вземане в размер на 1602 лв., представляващо неизплатен остатък от дължима
неустойка за неизпълнение, поради изтичане на тригодишния давностен срок по
чл.111, б.”б” от ЗЗД. Посочва се, че в рамките на тригодишния срок - от
началната дата на изискуемостта /15.03.2013г./ до изтичането му /15.03.2016г./
Агенция „Митници” не е предявила вземането си по съдебен ред. Счита се, че настоящият
главен иск е предявен след изтичане на този давностен срок, поради което е
погасен по давност и подлежи на отхвърляне, като неоснователен. Твърди се, че искът
за акцесорното вземане за мораторна лихва в размер на
385,88 лева върху дължимата неустойка също е неоснователен, поради
неоснователност на иска за главното вземане. В случай, че Съдът счете, че искът
за главното вземане е основателен, се излага възражение за погасяване на
вземането за мораторна лихва за изтеклите лихви преди
3 годишния период, считано назад от подаване на исковата молба. С отговора се
оспорва и размера на главницата, като неправилно изчислен. Претендират се
разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си
главен юрисконсулт Ивайло Иванов, поддържа иска. Оспорва наведените с отговора
възражения за погасяване на вземането по давност, като счита, че давността е
прекъсната през 2014-та година с факта на извършено от ответника частично
погасяване на вземането. Счита също, че давността е прекъсната и през 2016-та
година с предприемане на действие по принудително изпълнение, каквото е имало
тогава.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения
му особен представител адв. В.О., ХАК, поддържа
отговора. Счита, че не е налице прекъсване на давността, с извършеното частично
плащане на сумата 178 лв. Счита също, че давността не е прекъсната и с предприето
действие по принудително изпълнение, доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение през 2016-та година е било отхвърлено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:
От приложеното за
послужване частно гражданско дело № 62 /
2018г. по описа на РС-Свиленград се установява, че на 12.01.2018г. ищецът Агенция
„Митници“ е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника П.Д.В.,
за следните сума: сумата 1602 лева – главница, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, произтичащо от Договор за
повишаване на професионалната квалификация с peг. № 1603/83/ 27.08.2012 г.,
сумата 179,87 лв. - мораторна лихва
върху главницата за периода от 30.03.2013г. до 27.03.2014г., сумата 598,32 лв.
- мораторна лихва върху главницата за периода от 29.03.2014г. до 30.11.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата от 30.11.2017г. до изплащане на вземането.
Съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение с разпореждане от 18.01.2018г.,
влязло в законна сила на 25.03.2018г. С разпореждане от 31.05.2018г. съдът е
указал на заявителя да предяви осъдителен иск за вземането си, на основание
чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.3 от ГПК, в едномесечен срок от съобщаването.
Съобщение за разпореждането заявителят е получил на 18.06.2018г. и на
17.07.2018г., т.е. в указания му едномесечен срок, е предявил настоящия
осъдителен иск.
Безпорно е, а и от
представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че със Заповед
№ 7888/13.08.2012 г. на директора на Агенция „Митници“, ответникът П.Д.В. е
назначен на длъжност „инспектор в Агенция „Митници”, сектор „Разузнавателна
информация и анализ на риска“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“,
Митница Свиленград, Териториално митническо управление, считано от 13.08.2012
година; че след назначаването му на посочената длъжност, на 13.08.2012г. между
служителя – „обучаем“ и работодателя е бил сключен
Договор за повишаване на професионалната квалификация с peг.
№ 1603/83/ 27.08.2012 г., по силата на който обучаемият
се задължил да завърши успешно базов курс за обучение на митнически служители
за повишаване на професионалната си квалификация в периода 13.08.2012г. -
15.03.2013г. /чл.6. т.1/. Видно от представения Протокол № 2/ 15.03.2013г. служителят
не е завършил успешно обучението за митнически служители, поради което със
Заповед № 3119/21.03.2013 г. на директора на Агенция „Митници“, служебното
правоотношение е прекратено.
Съгласно
чл.8, ал.1 от договора от 27.08.2012г., при неизпълнение на установените в
чл.6, т.1, 2 и 3 задължения обучаемият дължи обезщетение
/неустойка за неизпълнение/ в тройния размер на последната получена брутна
заплата, а съгласно чл.8, ал.2 от договора, в случай на забава на плащането на
сумата по ал.1, обучаемият дължи и законната лихва.
Видно от представения фиш № 225/ февруари 2013г., размерът на последната
получена от В. брутна заплата за м.февруари е 600
лева.
На 21.03.2018г. ищецът е изпратил до ответника
покана /рег.индекс № 4414/142 от 21.03.2018г./ да
плати, в 7-дневен срок от получаването й, по сметка на Агенция „Митници“ сумата
1800 лв., дължима на основание чл.8, ал.1 от договора от 27.08.2012г., поради
неизпълнение на чл.6, т.1, 2 и 3 от същия. Поканата е получена от ответника на
22.03.2013г. Следователно, ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумата
на 30.03.2013г.
Представени са от ищеца извлечение от
счетоводните сметки на Агенция „Митници“, видно от които на 29.03.2013 г. по
сметка на Агенцията е постъпила сумата 20,00 лв., а на 28.03.2014г. - сумата 178,00
лв., двете с основание – „плащане неустойка дог. П.В.“.
Представено е и разпореждане от 18.11.2016г.,
постановено по ч.гр.д. № 534/ 2016г. по описа на
Районен съд – Свиленград, видно от което е отхвърлено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от заявителя Агенция „Митници“
срещу длъжника П.В., за заплащане на сумата 1780 лева – главница,
представляваща неустойка за
неизпълнение по Договор за повишаване на професионалната квалификация с peг. №
1603/83/ 27.08.2012 г., сумата 460,75
лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 29.03.2014г. до 13.10.2016г.
Разпореждането е влязло в законна сила от 19.01.2017г.
Така установените обстоятелства водят до извода, че предявеният иск е
неоснователен, поради това, че процесното вземане е погасено по давност.
Вземането е станало изискуемо на 30.03.2013г., когато ответникът е изпаднал в
забава. Оттогава до 11.01.2018г. - датата на пощенското клеймо на писмото, с
което е подадено заявлението по чл.417 от ГПК, по което е образувано
заповедното производство, продължение на което се явява настоящото исково
такова, е изтекъл период по-дълъг от три години – чл.111, б.
„а“ от ЗЗД.
За да се приеме, че се прекъсва давността следва
да е налице една от изчерпателно изброените законови хипотези - чл.116 от ЗЗД.
В случая не е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД.
Извършеното частично плащане не може да се приравни на признаване на целия
дълг. В този смисъл е Решение № 87 от 24.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1171/2014
г., I т. о., ТК, с което е допуснато касационно обжалване по въпроса:
Представлява ли частично плащане на парично задължение признаване на цялото вземане
на кредитора по смисъла на чл. 116, ал.1, б.
„а“ ЗЗД, дори ако при плащането длъжникът е съставил и съответните
първични счетоводни документи и е посочил в тях фактически състав, от който
вземането произтича, включително и фактурата издадена при възникване на
вземането. По така поставения въпрос съдът е приел, че счетоводните записвания
и отписвания на части на дълга не обосновават извод за наличие на
предпоставките по чл.116, б.
"а" ЗЗД, тъй като не са отправени до кредитора или
негов представител като относими към цялото
задължение, а третират само фактите, от които произхожда задължението.
В случая не е налице и предпоставката на чл.116,
б.“б“ ГПК, за да се приеме, че давността е прекъсната. Подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Давността се прекъсва, съгласно чл.116, б.
"б" от ЗЗД, с предявяването на иск. Давността би се
прекъснала с предявяването на иск за съществуване на вземането, но съгласно чл.422, ал.1 от ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Тъй като иск по чл.422 от ГПК не е предявен, то давността не е прекъсната.
Не е налице и третата хипотеза за прекъсване на
давността, визирана в чл.116, б.“в“ от ГПК. В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд се приема,
че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ и такова
действие може да бъде насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземането за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпване на парични средства от проданта или
плащания на трети задължени лица. Възприето е становище, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Ето защо, в конкретния случай
съдът приема, че не е предприето действие по принудително изпълнение, което да
прекъсне давността.
По изложените съображения предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Агенция „Митници“ -
гр.София срещу ответника
П.Д.В., с ЕГН **********, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1602 лева – главница, представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение, произтичащо от Договор за
повишаване на професионалната квалификация с peг. № 1603/83 от 27.08.2012 г.,
сумата 179,87 лв. - мораторна лихва
върху главницата за периода от 30.03.2013г. до 27.03.2014г., сумата 206,01 лв.
- мораторна лихва върху главницата за периода от 28.03.2014г. до 16.07.2018г.,
както и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба – 18.07.2018г.
до окончателното изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: