Присъда по дело №68/2021 на Районен съд - Русе

МОТИВИ по НОХД № 68/2021 г. по описа на Районен съд – Русе

Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт по общия ред, с който
подсъдимият М. Р. М. е предаден на съд за това, че в периода 01.06.2017 г. до
30.06.2017 г. в гр. Русе и гр. Волсбург, Германия набрал, приел и транспортирал с лек
автомобил „Рено Еспейс“ ДК № Р 9436 ВС, отделно лице – А. М. А., с ЕГН:
**********, непълнолетна, и я превел през границата на страната – през ГКПП „Дунав
мост“ Русе, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието
, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило осемнадесет години -
престъпление по чл. 159б, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 1 във вр. с ал.
1 от НК, както и за това, че на 30.06.2017 г. на ГКПП „Дунав мост“ съзнателно се
ползвал от неистински частен документ – декларация-съгласие с рег. №
3521/28.06.2017 г., съставен от неустановено лице, за да докаже, че М. И. А., с ЕГН:
**********, е дала съгласието си непълнолетната дъщеря А. М. А., с ЕГН:
**********, да напусне пределите на Република България, да пътува, да престоява в
чужбина, като за самото му съставяне не може да му се търси наказателна отговорност
–престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа
повдигнатото обвинение по отношение на всяко едно от престъпленията. Пледира за
доказаност на обвинителната теза, в подкрепа на което излага доводи, че същата
напълно се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства. По отношение размера на
наказанието, представителят на държавното обвинение предлага на основание чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК за престъплението по чл. 159б, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 159а,
ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК на подсъдимия М. да се наложи наказание „Лишаване от
свобода“, ориентирано под предвидения от законодателя минимум, а именно три
години, както и наказание „Глоба“ в размер на 20 000 лева, а за престъплението по чл.
316 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една година. Съобразявайки разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК,
представителят на обвинението предлага на подсъдимия да се определи едно общо
наказание, а именно най-тежкото измежду двете наказания, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от три години, което подсъдимият да изтърпи при общ режим, както и
наказание „Глоба“ в размер на 20 000 лева. Счита, че подсъдимият следва да бъде
осъден и да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски в
размер на 130,38 лева.
Частният тъжител А.А. пледира, че подсъдимият М. следва да бъде признат за
виновен по така повдигнатото му обвинение по изложените от представителя на
обвинението съображения.
Защитникът на подсъдимия М.М. – адв. М. Д. пледира, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства се установява фактическа обстановка, която е
различна от описаната в обвинителния акт, а именно, че А.А. е напуснала територията
на РБългария по собствено желание, като идеята на подсъдимия била двамата да се
устроят в ФР Германия, където А. да работи като сервитьорка. Акцентира, че
подсъдимият не е бил наясно със случилите се впоследствие събития, както и от
доказателствата по делото не се установи подсъдимият да е действал по поръчение на
Р.М., доколкото двамата били в обтегнати отношения. На следващо място се сочи, че
1

от събраната доказателствена съвкупност не се доказва по категоричен начин, че
подсъдимият М. е осъществил и състава на престъплението с правна квалификация чл.
316 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, доколкото не се констатира същият да е ползвал
процесната декларация. В тази насока моли съдът да признае подсъдимия М. за
невинен по така повдигнатото му обвинение.
Упражнявайки правото си на лична защита и на последна дума, подсъдимият М.
моли да бъде постановена оправдателна присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, след като ги
обсъди съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М. Р. М., с ЕГН **********, е роден на *** г. в гр.Русе. Същият е
български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, не работи и живее в
гр. Русе на ул. „***.
Свидетелката А. М. А. е родена на 09.06.1999 г., български гражданин, с
основно образование, неосъждана, не работи.
През 2017 г. свидетелката А.А. се запознала със свидетеля В.М., с прякор ***,
през социалната мрежа „Facebook. Тъй като свидетелят В.М. се намирал в Полша,
последният в края на месец май 2017 г. казал на свидетелката А. при нужда да се
обръща към подсъдимия М.М., с когото свидетелят М. бил роднина и съсед. Доколкото
свидетелката А. не разполагала с достатъчно средства и нямала къде живее, потърсила
съдействие от подсъдимия М., който успял да осигури място, където временно да
отседне, докато си намери квартира.
Впоследствие подсъдимият М. и свидетелката А. заживели заедно, като М. се
грижел за нея като осигурявал парични средства и купувал всичко най-важно за нея
и малолетното дете. След като детето на свидетелката А. било отнето от социалните,
същата започнала да търси начин как да си осигури нужните средства, за да си върне
детето. В тази връзка подсъдимият М. предложил да заминат заедно за Германия,
където тя да работи като сервитьорка. Свидетелката А. се съгласила, но предупредила
подсъдимият М., че майка – свидетелката М.А., не би позволила да замине за
чужбина и съответно не би подписала декларация-съгласие за пътуване извън страната.
В тази насока подсъдимият М. и свидетелката А. посетили офиса на свидетеля С.Я.,
където последната предоставила личните данни от личната карта на свидетелката М.А.
на неустновено по делото лице, което изготвило „декларация-съгласие“. Впоследствие
на паркинга на магазин „Джъмбо“ свидетелят Я. предал така изготвената „декларация-
съгласие“ на подсъдимия М. и свидетелката А.. В замяна на посоченото подсъдимият
М. заплатил сумата в размер на 200 лева, която предал на свидетеля Я..
На неустановена по делото дата подсъдимият М. разбрал от свидетеля Х.Х., че
последният щял да пътува заедно със свидетелят Н.Н. за Германия, тъй като Н.
трябвало да прибере съпругата си. В тази връзка подсъдимият М. се свързал със
свидетеля Н. и се договорил с него да го закара заедно със свидетелката А. в гр.
Волфсбург, където имал роднини.
На 30.06.2017 г. подсъдимият М. и свидетелката А. се качили в гр. Русе в
управляваното от свидетеля Н.Н. МПС – лек автомобил „Рено Еспейс“ с ДК№ Р 9436
ВС. С тях пътувал и свидетелят Х.Х., който се намирал на предната седалка до
2

свидетеля Н.. Подсъдимият М. и свидетелката А. били седнали един до друг на задните
седалки. Пристигайки на ГКПП „Дунав мост“ на четиримата била извършена проверка,
като свидетелят Н. събрал личните им карти и ги предоставил на служителя на
гранична полиция. С оглед констатираното обстоятелство, че свидетелката А. е
непълнолетна, на същата била извършена допълнителна проверка, в хода на която
свидетелят О.А. – служител на РД ГП – Русе сверил данни в предоставената му от
неустановено по делото лице неистинска декларация-съгласие с данните от личната
карта на свидетелката А. и след като получил копие от неистинския документ приел, че
същата разполага с надлежен документ, позволяващ да напусне територията на
РБългария.
След приключване на проверката, свидетелите Х.Х., Н.Н., подсъдимия М. и
свидетелката А. продължили с пътуването си. По време на пътуването подсъдимият М.
и свидетелката А. се карали, тъй като последната си пишела с други мъже. След като
пристигнали в гр. Волфсбург, Германия, свидетелите Х., Н., А. и подсъдимият М.
отседнали в жилището на роднини на последния. Доколкото на следващия ден
свидетелите Х. и Н. следвало да продължат с пътуването си, същите си легнали да си
почиват. Междувременно подсъдимият М. и свидетелката А. се отправили към гр.
Саслебен, Германия, като трябвало да отседнат при приятел на подсъдимия М.. Като
пристигнали, свидетелката А. си легнала да си почине, тъй като била уморена от
дългото пътуване. Малко по-късно при нея се качил и подсъдимият М., който се опитал
да има интимен контакт с нея, но тя му отказала, във връзка с което между тях
възникнал конфликт. В този момент в стаята влезли свидетелите Р.М. – с прякор ***, и
В.М. – с прякор ***, които били уведомени от техен познат за местоположението на
подсъдимия и свидетелката А.. Свидетелите Р.М. и В.М. се скарали с подсъдимия М.,
като след това тримата слезли на долния етаж. Впоследствие се качили само
свидетелите В.М. и Р.М., които казали на свидетелката А. да си събере багажа и да
тръгне с тях. Свидетелката А. се съгласила да тръгне с тях, като била закарана в
Полша. По пътя двамата ѝ разяснил, че ще работи като проситутка.
В Полша свидетелката А. била водена от свидетелите В.М. и Р.М. на паркинг за
тирове, където работела като проститутка, като получаваните парични средства
предоставяла на свидетеля В.М.. Свидетелката А. не се чувствала добре от това и
възползвайки се, че била оставена без надзор, една вечер успяла да се свърже чрез
месинджър със свой познат, който уведомила с къде се намира и с какво се занимава.
Същият се свързал със свидетелката М.А., която веднага се обърнала към полицията. В
тази връзка свидетелката А.А. била обявена за общодържавно издирване. При проведен
разговор между свидетелката М.А. и свидетеля В.М., последната го уведомила, че
дъщеря се издирва от полицията. Посоченото мотивирало свидетелят В.М. да я
закара до гр. Прага, Чехия, откъдето ѝ закупил автобусен билет за България.
На 08.07.2017 г. свидетелката А. пристигнала на ГКПП „Калотина“, като на
граничния пункт била свалена от автобуса и изпратена в дом за непълнолетни, след
което била предадена на свидетелката М.А. в гр. Русе.
В хода на предварителното разследване била назначена и изготвена почеркова
експертиза на подписите в декларацията – съгласие. В заключението си вещото лице
приело, че подписът в реквизита „Декларатор“ на декларация-съгласие от 28.06.2017 г.,
не е изпълнен от лицето М. И. А.. Авторът на този подпис към настоящия момент не
може да се установи. Подписите за „Нотариус“ в декларацията – съгласие от 28.06.2017
г., не са изпълнени от нотариус А.М.. Авторът на тези подписи към настоящия момент
3

не може да се установи. Отпечатъците от кръгъл печат, положени в декларацията –
съгласие от 28.06.2017 г., са с лошо качество на ксерокопирането. Голяма част от
елементите и реквизитите, които съдържат тези отпечатъци не могат да се проследят и
разчетат, което ги прави негодни за изследване, тъй като не може да се съди за налични
частни признаци в тях.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установява от
приобщените по делото доказателства – показанията на свидетелите А.А. /частично/,
А.М., Х.Х., С.Я., М.А. / показанията, дадени на досъдебна фаза, приобщени чрез
прочитане на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК/, Р.М. /частично/,
В.М. /частично/, Н.Н., О.А., обясненията на подсъдимия М. /частично/, от
заключението по изготвената почеркова експертиза, както и от приетите по реда на чл.
283 от НПК писмени доказателства – справки, декларация-съгласие, справка за
съдимост, автобиография, декларации за семейно, материално положение и имотно
състояние.
За да прецени достоверността на събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателства, съдът оцени изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед
обективната и темпорална възможност, на всеки един от тях да възприеме фактите, за
които свидетелства, възможната заинтересованост на всеки един от тях, вътрешната
логическа убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите
факти, а така също и съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от
свидетелите, съпоставено с останалите приобщени по реда и със средствата на НПК
доказателствени източници, формиращи цялостна доказателствена съвкупност по
делото.
Свидетелката А.А. се явява основен свидетел и пряк очевидец на всички
обстоятелства от значение за настоящото наказателно производство. Следва да се
посочи, че макар свидетелката да възпроизвежда сравнително подробно и в
хронологичен ред тези събития, се констатират противоречия касателно значими по
делото факти и по конкретно кое е лицето, което е предало на служителя от гранична
полиция неистинския документ, както и дали подсъдимият М. е бил наясно, че
свидетелката А. ще се занимава с проституция в Полша и дали същия е имал
намерение да я предлага за развратни действия на територията на Германия. В тази
насока следва да се отбележи, че съдът констатира както наличието на вътрешна
противоречивост в дадените в хода на съдебното следствие показания, така и
съществени противоречия между дадените в хода на съдебното следствие показания и
тези на на досъдебна фаза показания. Същевременно съдът счита, че свидетелката А.
не се явява заинтересова страна, макар същата да се е конституирала като частен
обвинител, доколкото не се установи същата да е водена от някъв мотив извън
установяване на обективната истина. В тази насока съдът не споделя изложеното от
подсъдимия М., че свидетелката А. е била мотивирана от отказа му да предостави
парични средства след прибирането от Германия, като в тази насока същата го
изнудвала, като първоначално твърдяла, че е бременна, а впоследствие и че ще заведе
дело срещу него. Посоченото следва да се счита като защитна теза на подсъдимия М.,
доколкото не намери потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.
Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че показанията на свидетелката А.
следва да се кредитират частично, доколкото същите намират подкрепа в останалата
събрана по делото доказателствена съвкупност.
4

Така от показанията на свидетелката А. се установяват обстоятелствата,
предхождащи заминаването за Германия, а именно, че същата се е запознала чрез
социалната мрежа „Facebook” със свидетеля В.М., че същият е предоставил
контактите на подсъдимия М., че свидетелката А. се е свързала с подсъдимия М., че
последният е предоставял парични средства, купувал е храна за нея и детето ,
осигурил е жилище, в което временно да пребивават, както и че впоследствие са
заживели заедно в неговото жилище, като за посоченото тя му се отблагодарявала като
правела секс с М.. От показанията на свидетелката А. се установява и че същата
доброволно е решила да замине заедно с него за Германия, тъй като имала нужда от
пари, където трябвало да работи като сервитьорка. Свидетелката А. не е знаела към
този момент, че ще се занимава с проституция, като узнала това от свидетелите В. и
Р.М.и, докато пътувала с тях за Полша. От показанията на свидетелката А. се
установява и че доколкото била непълнолетна и не разполагала със съгласието на
майка си да замине за Германия, същата се нуждаела от декларация-съгласие от
родител. В тази връзка подсъдимият М. се свързал със свидетеля Я., на който
свидетелката А. представила личните си данни и тези на майка си. За изготвената
декларация подсъдимият М. заплатил сумата в размер на 200 лева. От показанията на
свидетелката А. се установява, че след пристигането в гр. Саслебен е била откарана
от свидетелите В. и Р.М.и в Полша, където работила като проститутка, до момента, в
който свидетелката М.А. се свързала с В.М. и го уведомила, че е подала сигнал в
полицията. От показанията на свидетелката А. се извеждат и отношенията между
подсъдимия М. и свидетелите В. и Р.М., като същите били в обтегнати отношения две
седмеци преди заминаването за Германия, както и че същите се скарали при срещата
им в гр. Саслебен. Следва да се посочи, че от показанията на свидетелката А. не се
установи подсъдимият М. да я е предоставял за развратни действия на територията на
РБългария или ФР Германия.
Същевременно съдът не кредитира показанията ѝ дадени пред съдия в досъдебна
фаза и прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК касателно обстоятелството
дали подсъдимият М. е казал, че ще проституира в Германия, докато пътували. В
проведените три разпита в хода на съдебното следствие свидетелката А. изложи
коренно различна фактическа обстановка, която поддържаше категорично и
последователно, а именно, че подсъдимият М. трябвало да осигури работа като
сервитьорка, както и че разбрала, че ще проституира от свидетелите М.и на път за
Полша. Следва да се посочи, че посоченото се потвърждава и от показанията на
свидетелите Н.Н. и Х.Х., които чули, че докато пътували за Германия М. и А. си
говорели, че тя ще работи като сервитьорка, и обясненията на подсъдимия М..
Същевременно свидетелката А. изрично посочи, че не поддържа изложеното от нея на
досъдебна фаза. Това и наличието на други противоречия, а именно по отношение на
дестинацията на пътуването им - в показанията на досъдебна фаза свидетелката А.
сочи, че трябвало да пътуват не за Германия, а за Италия и Великобритания, съдът прие
като основание да не се дава вяра на дадените от нея показазания на досъдебна фаза, а
да се кредитира изложеното от нея в хода на съдебното следствие.
Съдът счита, че дадените в хода на съдебното следствие показания от
свидетелката А. касателно обстоятелството кое лице е ползвало, съответно предало на
служителя, извършващ граничната проверка, неистинския документ – декларация-
съгласие, не следва да се кредитират, доколкото се констатираха съществени вътрешни
противоречия. Така първоначално свидетелката А. посочи, че личните карти и
декларацията са били предадени от подсъдимия М., след това заяви, че личните карти
5

са били предадени от свидетеля Н.Н., а пълномощното от подсъдимия М., а малко след
това се отрече от това и заяви, че не е сигурна и не помни кой точно е предал
неистинския документ. Същевременно свидетелката А. беше категорична, че не е
представила декларацията-съгласие, като при преценка на посоченото съдът отчете и
възможността по този начин свидетелката да се стреми да избегне самоуличаването си,
която при наличните доказателства нито може да се потвърди, нито да се отрече.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката М.А., дадени в хода на
съдебното следствие, като дава вяра на тези дадени на досъдебната фаза, и приобщени
по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, доколкото изложеното от нея в
хода на съдбното следствие е вътрешно противоречиво, нелогично и в колизия с
останалите доказателства. Съдът не кредитира изложеното от свидетелката М.А., че
подсъдимият М. се занимава със сутеньорство, доколкото това твърдение остава
изолирано спрямо показанията на всички останали свидетели, с изключение на
свидетелите В. и Р.М.и. Същата не можа да разпознае в залата свидетеля В.М., което е
обяснимо, доколкото не го е виждала, а комуникацията си с него е водила единствено
по телефон. От показанията , дадени на досъдебна фаза, се установява, че
свидетелката А. е била предоставяна за развратни действия от свидетелите Р. и В.М.и,
както и че подсъдимият не е осъществявал такива действия спрямо дъщеря ѝ.
Съдът кредитира показанията на свидетеля О.А. в цялост, доколкото същият се
явява незаинтересовн от изхода на делото и изложеното от него е вътрешно
непротиворечиво и логично. Така от показанията му се установява, че при извършената
гранична проверка на 30.06.2017 г. е установил непълнолетно лице – свидетелката
А.А., като неустановено по делото лице му е предоставило процесната неистинска
декларация-съгласие. Следва да се посочи, че липсата на спомен у свидетеля за лицето,
което му е предоставило тази декларация е напълно обяснимо с оглед големия брой
еднотипни проверки, които се извършват, и темпоралната отдалеченост на деянието от
момента на разпита му. Същевременно от показанията на свидетеля А. е изводима и
практиката при проверяване на документи в рамките на граничната проверка, като
същите най-често се предоставят на служителя от шофьора на МПС-то, когато в
същото се возят повече от две лица, каквато е и процесната хипотеза. Що се касае до
декларациите за пътуване на непълнолетни, практиката е те да се предоставят от
шофьора заедно с личните документи на пътуващите, от придружаващия родител или
ако такъв не е налице от непълнолетното лице.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Х.Х. и Н.Н. изцяло, доколкото
изложеното от тях почива на преките им впечатления, вътрешно непротиворечиво е и
се подкрепя от останалите доказателства. Така от показанията им се установява, че
подсъдимият М. се е свързал със свидетеля Х. и впоследствие със свидетеля Н., като се
е разбрал с него да го закара заедно със свидетелката А. в Германия. От показанията на
двамата свидетели не се установи целта на пътуването да е била изнасяне на
непълнолетната свидетелката А. с цел проституиране. Точно обратното двамата
свидетели сочат, че подсъдимият М. и свидетелката А. имали планове да работят и
живеят в чужбина, като последната трябвало да работи като сервитьорка. От
показанията на свидетеля Н. се установи, че същият е предоставил личните карти на
пътуващите, но същият отрече да е предоставял неистинската декларация, като заяви,
че няма спомен кое лице я е предало и съотвено кога е станало това. От показанията му
се установява и че не е знаел, че декларацията е била неистинска, тоест Н. е бил
убеден, че свидетелката А. е разполагал с надлежен документ. От показанията на
свидетелите Н. и Х. не се установява подсъдимият М. да се е занимавал със
6

сутеньорство, както и да е предоставял свидетелката А. за развратни действия, докато
са били в Германия.
Съдът дава вяра частично на показанията на свидетелите В. и Р.М.и с оглед
възможността за оговор, доколкото от останалата доказателствена съвкупност се
установи, че именно те са лицата, които са организирали проституирането на
свидетелката А.А. на територията на Полша. Така от показанията им се установи, че
същите са взели А. от жилище, където се намирала заедно с подсъдимия в Германия,
както и че я закарали в Полша и след осъществен телефонен разговор със свидетелката
М.А. я качили на автобус от Чехия за България. Същевременно от показанията им не се
установи между тях и подсъдимия да е имало уговорка и последният да е действал по
тяхно поръчение. Точно обратното от показанията им се установява, че свидетелите и
подсъдимият са били в обтегнати отношения, тъй като подсъдимият М. поддържал
интимни отношения със свидетелката А., докато същата имала връзка със свидетеля
В.М.. От показанията им не се установи както подсъдимият да е имал намерение да
предлага свидетелката А. за развратни дейности, докато е била с него в Германия, така
и реално да е предприел действия в тази насока. Съдът не дава вяра на твърдението на
свидетелите В. и Р.М.и, че подсъдимият М. се занимавал със сутеньорство, доколкото
същото не беше подкрепено с реални факти, и отдава същото на стремежа им да
прехвърлят отговорността за случилото се изцяло на подсъдимия М..
Съдът кредитира показанията на свидетеля С.Я., доколкото изложеното от него е
вътрешно непротиворечиво, почива на преките му впечатления и се потвърждава от
останалата събрана по делото доказателствена съвкупност. От показанията на
свидетеля Я. се установява, че декларацията е била съставена от предоставени от
свидетелката А. данни на нейната майка, като за услугата подсъдимия М. заплатил на
свидетеля Я. сумата в размер на 200 лева. Съдът се отнася критично касателно
обстоятелството дали процесната декларация действително е съставена от „Емо
Румънеца“, но доколкото посоченото е извън предмета на настоящото производство не
е налице нужда от събиране на допълнителни доказателства за проверка на така
изложеното.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката А.М., доколкото
изложеното от нея, а именно, че поставеният подпис под „Нотариус А.М.“ не е
поставен от нея, се подкрепя от заключението по изготвената почеркова експертиза и
от изложеното от свидетелката М.А., че не е посещавала нотариус М..
При оценката на обясненията на подсъдимия, съдът взе предвид специфичния
им характер и доказателствената природа на същите, доколкото, освен важен източник
на доказателства, обясненията на подсъдимия са и средство за защита, като ги
кредитира, доколкото изложеното от него корелира с останалата доказателствена
съвкупност. Така подсъдимият М. не оспорва, че е бил потърсен от свидетелката А.,
както и че е помагал с пари, а впоследствие и е заживял с нея. Същият не оспорва, че
е искал да ѝ намери работа в Германия, като в тази връзка организирал и пътуването им
като се свързал със свидетеля Н.. От обясненията му се потвърждава и изложеното от
свидетелката А., че същата била транспортирана от свидетелите В. и Р.М.и в Полша,
като от този момент М. нямал контакт с нея до прибирането ѝ в България.
Съдът не цени показанията на свидетелите И.И., С.П. и Д. К. и намира същите за
недопустимо доказателствено средство, предвид това, че показанията на тези свидетел
касаят само и единствено преразказ на събраните в хода на извършените от тези
свидетели полицейски проверки гласни доказателства, при която проверка тези лица са
7

депозирали обяснения и техните изявления към този момент не са били приобщени по
предвидения в процесуалния закон ред, чрез разпит в който да им бъдат разяснени
правата и задълженията, поради и което по своята доказателствена същност
показанията на свидетелите И., П. и К., представляват недопустима подмяна на едни
доказателствени средства, каквито са разпита на свидетел и обяснения на обвиняем с
други, а именно обяснения дадени в хода на извършена проверка, преди образуване на
досъдебното производство, които изначално са недопустими по своя характер
доказателства, като същите се привнасят в процеса посредством допустимо
доказателствено средства, каквото се явява показанията на свидетеля, пред когото тези
обяснения са депозирани.
Съдът кредитира заключението по изготвената почеркова експертиза като пълно
и изготвено от вещо лице с експертни знания в съответната област. Същото е прието и
без възражения от страните.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че по делото не се събраха категорични
преки и косвени доказателства, касаещи подлежащите на доказване факти по чл. 102 от
НПК, включени в предмета на доказване, а именно факта на извършеното
престъпление и участието на подсъдимия в него.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По отношение на престъплението с правна квалификация чл. 159б, ал. 2 във вр.
с ал. 1 във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 1 от НК:
Съгласно Тълкувателно решение № 2/16.07.2009 г. на ОСНК на ВКС по смисъла
на чл. 159б от НК за да е осъществен „трафик“ следва да бъде осъществена някоя от
формите на първия акт на изпълнителното деяние (набиране, транспортиране,
укриване или приемане) и втория акт – превеждане на отделни лица или групи от хора
през границата на страната, със съответната специфична цел за експлоатация
(използване за развратни дейстия, за принудителен труд, за отнемане на телесни
органи или за държане в принудително подчинение). Съществено за това
престъпление е, че съгласието на жертвата на „трафик“ е ирелевантно, тоест дори
деянието да е извършено със съгласието на жертвата това не изключва наказателната
отоговорност на лицето, осъществило някоя от формите на „трафик“. В разпоредбата
на чл. 159а, ал. 2 от НК са предвидени квалифициращите обстоятелства, които намират
приложение и при осъществени деяния по чл. 159б от НК, между които е и трафикът на
непълнолетни лица (т. 1).
В процесния случай подсъдимият М. е привлечен към наказателна отговорност
за следните изпълнителни деяния - набиране, приемане и транспортиране.
Действието набиране е свързано с действия по мотивиране на лицето за
постигане на целите по чл. 159а от НК, като това може да се осъществи чрез уговаряне,
склоняване, вербуване и т.н. Видно от посоченото при осъществяване на това
изпълнително деяние деецът следва да е активна страна, като оказва психическо
въздействие върху волята на пострадалото лице. Отнесено към конкретния случай
съдът отбелязва, че не бяха събрани категорични доказателства, уличаващи
подсъдимият М. в наличие на такова активно поведение спрямо свидетелката А..
Липсват категорични доказателства за упражнено физическо или психическо
въздействие върху последната от страна на подсъдимия, довело до склоняването за
целите по чл. 159а, ал. 1 от НК. От показанията на А. се установи точно обратното, а
именно, че свидетелката А. се е свързала с подсъдимия М., помолила го е за съдействие
под формата на осигуряване на парични средства и жилище, а впоследствие и да
помогне да си намери работа в Германия като сервитьорка, тъй като искала да събере
пари да си върне детето.
8

Действието приемане е налице, когато деецът се съгласява да осигури
пребиваването на пострадалото лице, преследвайки някоя от целите, уредени в чл.
159а от НК. В процесния случай по безспорен начин се установи, че след
запознанството им подсъдимият е осигурил първоначално място, където свидетелката
А. временно да пребивава на територията на гр. Русе, а впоследствие и на територията
на Германия в гр. Волфсбург и гр. Саслебен.
Действието транспортиране е налице при осъщестяване на всякакви действия,
водещи до преместване на пострадалото лице в пространството, като посоченото
изпълнително деяние ще е налице и ако деецът е организирал транспортирането. По
делото по безспорен начин се установи, че подсъдимият М. е организирал пътуването
на свидетелката А., като се свързал с Н.. В тази насока са неоснователни възраженията
на защитата за липсата на съставомерност по отношение на изпълнителното деяние-
транспортиране, с оглед на обстоятелството, че подсъдимият М. не е управлявал МПС-
то, с което свидетелката А. преминала през границата.
От събраната по делото доказателствена съвкупност не е налице и спор, че
свидетелката е преминала ГКПП „Дунав мост“, напускайки територията на РБългария,
и че към този момент е била непълнолетна.
Както се посочи по-горе, за да е налице съставомерно деяние, следва да е налице
освен някоя/и от предвидените в разпоредбата на чл. 159б форми, каквито в процесния
случай се установиха – приемане и транспортиране, същите следва да са осъществени в
изпълнение на някоя от специалните цели, уредени в чл. 159а, ал. 1 от НК. В
процесния случай от събраните по делото доказателства не се установи подсъдимият
М. да е осъществил констатираното приемане и транспортиране по смисъла на чл.
159б, ал. 1 от НКс посочената в обвинителния акт цел – използване за развратни
действия. Подсъдимият М. и свидетелката А. тръгнали за Германия като двойка с цел
да си намерят работа, като свидетелката А. трябвало да работи като сервитьорка. В
тази насока следва да се посочи, че до идването на свидетелите В. и Р.М.и свидетелката
А. не е знаела, че ще проституира, както и подсъдимият не е манифестирал такова
намерение както пред нея, така и пред трети лица. Свидетелката А. узнала, че ще
трябва да проституира от свидетелите В. и Р.М.и, докато пътували в Полша. Следва да
се посочи, че от събраните доказателства не се установи и между подсъдимият М., от
една страна, и свидетелите В. и Р.М.и да е била налице уговорка, по силата на която М.
да е транспортира свидетелката А. до Германия. Точно обратното, свидетелите М.и и
подсъдимият М. били в обтегнати отношения още преди заминаването му със
свидетелката А. за Германия, като в тази връзка между тях не е била налице каквато и
да е комуникация. Посоченото се потвърждава и от обстоятелството, че пристигането
на свидетелите М.и е било неочаквано за подсъдимия М., като дори между тях
възникнал словесен конфликт.
С оглед на изложеното съдът намира, че подсъдимият М. не е осъществил
състава на престъплението по чл. 159б, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 1
във вр. с ал. 1 от НК както от обективна страна, така и от субективна страна, поради
което и следва да бъде оправдан.
По отношение на престъплението с правна квалификация чл. 316 във вр. с чл.
309, ал. 1 от НК:
За да е налице съставомерно деяние по смисъла на чл. 316 от НК, от обективна
страна деецът трябва да е ползвал неистинския документ, като употребата му следва да
е станала пред трети лица и то съобразно предназначението му за установяване на
определени факти с правно значение.
По делото се установи по безспорен начин, че декларацията-съгласие не е била
подписана свидетелката М.А. и съответно от нотариус А.М.. Не е налице и спор, че
декларацията е била предадена на свидетеля О.А., който я е проверил и е приел, че
непълнолетната свидетелка А.А. разполага с надлежен документ, позволяващ да
9

пътува в чужбина. Същевременно по делото липсват категорични доказателства
процесния документ да е бил предаден именно от подсъдимия М.. Следва да се посочи,
че единствените твърдения в тази насока бяха изложени от свидетелката А., която в
хода на разпита се отрече от тях, като заяви, че не е сигурна кой от присъстващите в
МПС-то е предал декларацията. Съдът съобрази и показанията на свидетеля А., който
макар да не си спомня конкретния случай, посочи, че в практиката се срещат три най-
чести хипотези касателно предаването на декларация при пътуващо непълнолетно лице
– декларацията се предава от шофьора заедно с личните карти на пътуващите, предава
се от родителя или посочения в декларация придружител или от непълнолетното лице,
когато пътува без родител или предружител. Същевременно от показанията на
свидетеля Н. се установи, че документите за самоличност са били предадени от него,
доколкото управлявал МПС-то. Видно от посоченото е напълно възможно процесната
декларация да е била предадена както от свидетеля Н., така и от свидетелката А., но
доколкото липсват доказателства в тази насока, посоченото остава в сферата на
предположенията. Следва да се посочи, че липсата на яснота по този въпрос не
позволява и да се разсъждава по отношение на въпроса дали така инкриминираното
деяние е извършено чрез посредствено извършителство, доколкото свидетелят Н. е бил
убеден, че декларацията е била подписана от свидетелката М.А..
С оглед на изложеното съдът приема, че подсъдимият М. не е осъществил както
от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 316 във вр.
с чл. 309, ал. 1 от НК и в тази насока следва да бъде оправдан и по това обвинение.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
10

Номер на акта:	62
Дата:	3 септември 2021 г. (в сила от 4 април 2022 г.)
Съдия:	Кристиан Бориславов Гюрчев

Дело:	20214520200068
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 януари 2021 г.

Присъда по дело №68/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите